Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.03.2021 г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 22 февруари Година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар:
МАРИЯН К.
Прокурор: …………………………………
като разгледа докладваното от съдия Бозова
а.н.дело № 52 по
описа за 2021 година,
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 149/19.11.2020 година на Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – Стара Загора, с което на Ш.Р.Б. *** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1500.00 лева.
В
жалбата жалбоподателят Ш.Р.Б. моли за отмяна на НП. Счита, че е нарушен чл.34 ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят
е редовно призован, не се явява. Упълномощил е защитник, който е редовно
призован и не се явява в съдебно заседание.
В жалбата се претендират
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание. Процесуален представител изпраща писмено
становище, с която моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като съобрази събраните
по делото доказателства, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което
е процесуално допустима.
Жалбата е
основателна, но не по изложените в нея съображения.
На 14.12.2019 г. в
изпълнение на Заповед № СЗ-5262-КХ/09.12.2019 год. на Директора на ОДБХ-Стара
Загора за извършване на съвместни проверки с органите на МВР във връзка с
предстоящите Коледни и Новогодишни празници, е извършена проверка на Автопазар
в град Стара Загора /бивша зеленчукова борса/, намиращ се на Околовръстен път.
Проверката е извършена от
комисия в състав свидетелите д-р Д.Н.С., на длъжност главен инспектор, отдел „Контрол
на храните" при ОДБХ-Стара Загора и д-р Н.К.М., на длъжност старши
инспектор, отдел „Контрол на храните" при ОДБХ-Стара Загора.
Проверяващите установили
жалбоподателят до сглобяема маса, предлагащ храни от животински и неживотински
произход. Процесните продукти били без етикет на български език и придружаващи
документи за произход и годност.
Наличните
продукти от животински произход - различни видове разфасовки млечни продукти с
общо количество 42.700 кг./четиридесет и два кг и седемстотин грама/ били
възбранени и спрени за продажба с Акт за забрана № **********/14.12.2019 год.,
поради липса на етикет на български език и придружаващи документи за произход и
годност.
Възбранените млечни продукти са насочени за унищожаване с
Протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход и
Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински
произход № **********/17.12.2019 година като негодни за консумация от хора, СЖП
кат.3, поради неизвестен произход.
За извършената
проверка е съставен констативен протокол № ********** от 14.12.2019 год.,
отразяващ констатациите от проверката и екземпляр от него е връчен и Ш.Р.Б. е поканен да се яви в
отдел „Контрол на храните” при ОДБХ- Стара Загора на 20.12.2019 год. за
предприемане на действия по компетентност.
При извършена
служебна проверка в Националния регистър по Закона за храните е установено, че
на името на Ш.Р.Б. няма издадено
Удостоверение за регистрация с утвърден асортимент за извършване на търговска
дейност.
Проверяващите възприели нарушение на чл.12
ал.1 от Закона за храните /ЗХ/- отменен на 09.06.2020 г.
На 20.12.2019 година Ш.Р.Б. не се явил на отправената покана в отдел „Контрол на
храните” при ОДБХ- Стара Загора за предприемане на действия по компетентност.
Изпратена е покана с обратна разписка с изх.№
СЗ-103 5-КХ/24.02.2020 г. Ш.Р.Б. да
се яви на 10.03.2020 год. в 09:00 часа в отдел „Контрол на храните” при
ОДБХ-Стара Загора, ул.„Св. Патриарх Евтимий“ № № 19 А за съставяне и връчване
на АУАН. Същата е непотърсена и върната на 30.03.2020 година.
На основание
чл.43 ал.3 от ЗАНН е потърсено съдействие от кмета на град Хасково, чрез придружително
писмо изх.№ СЗ-1725-КХ/06.04.2020 г. с молба, приложената Покана с изх.№ C3-1696-KX/03.04.2020 г., която била в два екземпляра, да бъде предявена и връчена с
разписка на адреса, който Общинската администрация притежава за нарушителя.
Съгласно придружително
писмо с вх. № СЗ-1957-КХ/16.04.2020г. от Община Хасково - Ш.Р.Б. е разписал
разписка за получаване на гореописаната покана за явяване в отдел „Контрол на
храни“ при ОДБХ — Стара Загора за съставяне и връчване на Акт за установено
административно нарушение.
Б. не се
явил, поради което Акт за установяване на административно нарушение №32-КХ
/26.05.2020 г. е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40 ал.2
от ЗАНН, в присъствието на свидетелката Д..
Чрез Придружително писмо изх. №СЗ-4467-КХ/21.09.20г.
е потърсено съдействие от ОД на МВР
Хасково за връчване на Акта и съгласно Писмо с рег.№ 197000- 14299/09.11.2020 г.
на РУ - Хасково към ОД на МВР - Хасково и вх. №СЗ-5592- КХ/18.11.2020 г. същия
акт е получен с разписка на 12.10.2020 г. лично от Ш.Р.Б..
В
законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН, писмени възражения против Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 32—КХ/26.05.2020 г. не са
направени от Ш.Р.Б..
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от приетите с определение писмени доказателства и
показанията на свидетелите М., С. и Д., които кредитира с доверие като
непротиворечиви, убедителни и правдиви.
Съдът приема, че Акта за
установяване на нарушение и издаденото въз основа на него НП са издадени в срок
и от компетентни органи. Не е налице твърдяното в жалбата нарушение на чл.34
ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен извън тримесечния срок от откриване на
нарушителя, но в едногодишния срок от извършване на нарушението, като причината
за това е била невъзможността да се намери жалбоподателя.
Съдът констатира, че при
провеждането на административно-наказателното производство са допуснати
съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно
постановление. Това е така, защото:
НП е издадено на 19.11.2020
година, по време на действие на новия Закон за храните, в сила от 09.06.2020 г.
Параграф 2 на новия ЗХ, отменя Закона за храните, действал към датата на
процесната проверка.
С атакуваното НП жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.42 ал.1 вр. чл.12 ал.1 от ЗХ, като никъде в
съдържанието на същото не е посочено, че това са текстове на Закона за храните
/отменен/.
АУАН е съставен на 26.05.2020
година за нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ, който е отменен на 09.06.2020 година,
когато влиза в сила нов Закон за храните. НП е издадено на 19.11.2020 година,
т.е. по време на действие на новия ЗХ. Никъде в процесното НП не се сочи, че
деянието е квалифицирано като нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ /отм./
Следователно, напълно логично е да се приеме, че АНО сочи в НП като нарушена
чл.12 ал.1 от Закона за храните – нов закон. Това води до противоречие във
вмененото с АУАН нарушение. На следващо място, санкционната норма, която е
приложена е по отменения Закон за храните, като този факт също не е намерил
надлежно отражение в НП.
Тези пропуски в съдържанието на
НП са основания за отмяната му като
незаконосъобразно,
тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя да узнае обвинението в
неговата му цялост и яснота.
Чл.42 ал.1 от ЗХ действащ към
датата на издаване на НП предвижда - В случаите и по реда на чл.32
компетентният орган издава заповед за заличаване на одобрението на местен обект
по чл.40 ал.1, но не предвижда санкция глоба от 1500 до 2000 лева, за този който
произвежда или търгува храни в обект нерегистриран по този закон.
Никъде в НП няма вписана
препратка към параграф 3 от Закона за храните – нов – в сила от 09.06.2020
година, което да е индикация, че АНО има предвид като нарушена и като
санкционна разпоредбата от Закон за храните – отменен.
Както в АУАН, така и в НП деянието
е квалифицирано като нарушение на чл.12 ал.1 от Закона за храните /ако се има
предвид разпоредбата от отменения ЗХ/, съгласно която разпоредба - „Търговия с храни се
извършва само в обекти регистрирани по реда на този закон", както и този
обект да отговаря на изискванията посочени в т.1. т.2 и т.3 на ал.1 от чл.12 от Закона за храните, т.е. да
отговаря на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени
с нормативен акт; да има разработена технологична документация за групите
храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или
стандарти разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;
да има въведени: а/ добри практики за производство и търговия с храни и система
за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в
съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е
неприложимо; или б/ система за управление на безопасността на храните“.
Посочената
за нарушена разпоредба на чл.12 ал.1 от Закона за храните – отм. /вероятно отменената
е имал предвид АНО/ е обща и с нея едновременно е въведено задължение търговия
с храни в страната да се извършва само в обекти, регистрирани по реда на Закона
и отговарящи на останалите изисквания по чл.12 ал.1 т.1 – 3 от Закона за
храните, а текстовете на ал.2-11 регламентират процедурата по извършване на
регистрацията, т.е. алтернативни хипотези, които не представляват едно и също
задължение.
Разпоредбата
действително сочи, че търговия с храни се извършва в обекти регистрирани по
реда на закона. Тази норма може да бъде нарушена, когато липсва такава
регистрация, като самата процедура по нея е посочена от ал.2 до ал.11 от чл.12 от
ЗХ /отм/. Липсата на регистрация на такива обекти по този ред се санкционира по
реда на чл.42 от ЗХ-отм., като там изрично е посочено, че санкцията търпят
физически и юридически лица, които не са регистрирани по него закон, а в същото
време извършват дейност по производство и търговия с храни в обект.
В случая
е налице извършено от жалбоподателя нарушение по чл.12 ал.1 от ЗХ /отм./, но
предвид посочените по-горе процесуални нарушения и пропуски в съдържанието на
НП, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Предназначението
на нарушената и на санкционната разпоредба в процеса не се изчерпва с
посочването на две числа – член и алинея. Съгласно регламента на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е такова деяние, което е обявено за наказуемо с
административно наказание. От своя страна правната норма, описваща състава на
нарушението е единство от хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка
предназначението на санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на
приложимото наказание, то също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено
това наказание, предпоставките за неговото налагане, както и наличието на
законовото основание за санкциониране на конкретното нарушение на
жалбоподателя. Без значение е причината поради която се е стигнало до
неправилно, непълно посочване на разпоредбите. В случая дори и да се касае за
технически пропуск, той пряко е рефлектирал върху правото на защита на
санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на какво
основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттук неправомерно е
ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен обем защитата си.
Административнонаказателното
производство е строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а
гаранция за законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на
установените гаранции е необходимо, тъй като при налагането на административно
наказание държавата упражнява репресивната си функция, която дейност се
осъществява при предварително определени правила. В тази връзка трайно
утвърдено е в съдебната практика разбирането, че в рамките на въззивното
производство съдът не разполага с правомощие за преквалифициране на деянието.
АНО е следвало да положи необходимата грижа да установи и приложи релевантната
спрямо извършеното административно нарушение санкционна норма, съобразно което
да прецизира наказателното
постановление. Вместо това е допуснато несъответствие между нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят, наложената санкция, в частност не е
коректно посочен приложимия закон.
Съвсем
различни биха били изводите на съда, ако в НП наказващия орган бе квалифицирал
деянието като нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ /отменен/ и бе вписал за основание санкционната
норма на чл.42 ал.1 от ЗХ /отменен/ вр. параграф 3 от Закон за храните /нов, в
сила от 09.06.2020 г./
Недопустимо
е извличането по тълкувателен път на
волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да
направи това предвиждане. Посоченото обуславя извод за наличие на съществено
процесуално нарушение, което опорочава издаденото НП, влече неговата
незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна /В
този смисъл виж практика на административни съдилища - Решение № 567 от
16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 168/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 235 от 22.10.2018 г. по к.а.н.д. № 180/2018 г. на Административен съд
– Шумен; Решение № 2386 от 11.4.2016 г. по к.а.н.д. № 144/2016 г. на
Административен съд – София/.
С оглед
гореизложеното, атакуваното НП следва да бъде отменено, като безпредметно се
явява обсъждането на въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно
чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В жалбата
е направеното искане за присъждане на направени разноски за адвокат, възлизащи
на 400 лева, заплатени в брой на
21.12.2020 година.
Въззиваемият
е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съгласно
чл.63 ал.4 от ЗАНН - Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът
приема, че предвид изхода на делото, в тежест на въззиваемия следва да се възложат разноски – сума в размер
на 50.00 лева за изготвяне на жалбата - съгласно чл.18 ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се отчете, че
делото не е с фактическа и правна стойност, жалбата не е обемна и не са
присъствали процесуални представители в проведеното съдебно заседание.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 149/19.11.2020 година на Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, с което на Ш.Р.Б. *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция по
безопасност на храните – Стара Загора да заплати на Ш.Р.Б. ***, сума в размер
на 50.00 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване чрез Районен съд - Стара Загора пред Административен съд -
Стара Загора в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че
същото е изготвено.
СЪДИЯ: