РЕШЕНИЕ
гр. София, ….02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното
заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гр. дело № 15993 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 24.08.2017г., постановено по гр. дело № 75815/2015г. по описа на
Софийски районен съд, 47 състав е осъдена
М.С.М. да заплати на „П.“ ЕООД на основание чл. 59 ЗЗД, сумата 10 000 лв.,
представляваща част от общо дължима сума в размер на 25 104. 24 лв. –
обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищеца автомобил марка
Хонда, модел ЦРВ, рег. № ****** за периода 09.02.2014г. – 26.06.2015г., ведно
със законната лихва от 10.11.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата
1200 лв. - част от общо дължима лихва за забава в размер на 2603. 27 лв. за
периода 01.03.2014г. – 10.11.2015г. и са присъдени разноски съобразно изхода на
спора.
Въззивницата – ответник обжалва решението
изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушения на процесуалния
и материалния закон. Поддържа, че до предявяване на исковата молба не е била
уведомена, че ищцовото дружество е собственик на процесния автомобил, като не е
получила представената по делото нотариална покана, с удостоверена дата на
връчване 20.01.2014г, като това не е установено и от разпитаните във въззивното
производство свидетели. Сочи, че е ползвала процесния автомобил по силата на
нотариално заверено пълномощно рег. № 19311/15.12.2011г. на нотариус С., със
съзнанието, че е собствен на нейния упълномощител – „Ч.с.“ ЕООД, тъй като към
този момент спорът за собственост между ищцовото дружество и дружеството – упълномощител
бил приключен с постановление от 30.11.2011г. на прокурор при СРП по досъдебно
производство № ЗМ15087/10 по описа на 8 РУП – СДВР, пр.пр. 20874/2010г. по
описа на СРП за връщане на автомобила на „Ч.с.“ ЕООД. Поддържа, че до
отнемането на автомобила не е знаела, че дружеството - упълномощител е осъдено
с решение по гр.д. № 7050/2013г. на СРС, 26 с-в да предаде вещта на ищцовото
дружество. Сочи, че изводите на СРС досежно упълномощаването са неправилни, като
същото е годно правно основание за осъщественото от нея държане на автомобила
за процесния период. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и
да отхвърли исковете, с присъждане на направените деловодни разноски по
делото.
Въззиваемият
- ищец “П.” ЕООД в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че представената
нотариална покана, в качеството й на официален документ, удостоверява връчване
на ответницата на покана за доброволно предаване на процесния автомобил. Излага съображения, че ответницата не може да
се позовава на добросъвестно ползване на автомобила, тъй като същият й е предаден с разписка от
21.12.2011г. като веществено доказателство по ДП № 15987/2010г. на 8 РУП – СДВР. Моли съда да потвърди решението.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По същество решението е неправилно.
Предявени са частични искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв.
– част от обезщетение в общ размер на
25 104. 24 лв. за лишаване от ползване на лек автомобил марка Хонда, модел
ЦРВ, рег. № ****** за периода 09.02.2014г. – 26.06.2015г. и за заплащане на
мораторна лихва в размер на 1200 лв. - част от общо дължима лихва за забава в
размер на 2603. 27 лв. за периода 01.03.2014г. – 10.11.2015г. /допуснато
изменение на исковете с протоколно определение от 20.06.2017г./
По делото няма спор за
факти.
Установено е, че ищецът е
собственик на процесния лек автомобил, като с решение по гр.д. № 7050/2013г. на
СРС, 26 с-в, влязло в сила на 24.06.2013г., е осъдено „Ч.с.“ ЕООД да предаде на
ищеца „П.“ ЕООД /в ликвидация/, на основание чл. 108 ЗС, владението върху
процесния автомобил. На 25.03.2013г. е издаден изпълнителен лист, който не е
получен от ищеца и няма твърдения да е насочено принудително изпълнение върху
вещта срещу ревандикирания ответник.
По делото също е безспорно, че ответницата е
осъществявала фактическа власт върху автомобила през процесния период по силата
на пълномощно рег. № 19311/15.12.2011г. на нотариус С., изходящо от управителя
на „Ч.с.“ ЕООД“, с което е била упълномощена да управлява и стопанисва
автомобила и да представлява дружеството при всякакви правни действия и
техническа поддръжка, свързани с ползването му. Пълномощното е съставено след издаването
на постановление от 30.11.2011г. на прокурор при СРП по досъдебно производство
№ ЗМ15087/2010г., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
206, ал.1 НК, с което е дадено разрешение автомобилът да бъде върнат на „Ч.с.“
ЕООД, в качеството му на веществено доказателство. Впоследствие досъдебното
производство е прекратено с постановление от 29.01.2013г. на прокурор при СРП,
потвърдено с определение от 14.03.2014г. на СРС.
С постановление от 28.05.2014г. на СРП, по
жалба на ищеца е постановен отказ за
образуване на ново досъдебно производство, което е отменено с постановление от
12.12.2014г. на СГП и указано извършването на проверка за установяване на какво
основание М.С.М. владее лекия автомобил.
През м.02.2015г.
автомобилът е обявен за общодържавно издирване, а с приемо-предавателен
протокол от 27.10.2015г. е предаден на
ищеца от полицай при 4 РПУ – СДВР.
Твърденията в исковата
молба, че на 26.06.2015г. /крайния момент на претендирания период/, във връзка
с общодържавното издирване на автомобила, в присъствие на управителя на
ищцовото дружество, било установено от органите на МВР, че в него се намира
ответницата, не са подкрепени с писмени доказателства по делото, но това не
рефлектира върху крайния извод.
По делото е представена
нотариална покана, изходяща от ищеца до ответницата, с която е отправена покана
за връщане на автомобила в 3 дневен срок от връчването й, връчена чрез
залепване на уведомление на основание чл. 47, ал.1 и ал. 2 ГПК на 20.01.2014г.,
при удостоверен от нотариуса изтекъл срок за получаване на книжата от лицето на
05.02.2014г. В нотариалното
удостоверяване се сочи, че след посещение на адреса, лицето не желае да я
получи.
Фактическият състав на притезанието за обезщетение по чл. 59 ЗЗД в
разглеждания случай, включва следните елементи: ищецът да е собственик на процесния лек автомобил за претендирания период; ответницата да е
ползвала без правно основание за същия период собствената на ищеца
движима вещ - МПС, в резултат на което да е настъпило обогатяване за
ответницата с размера на спестения пазарен наем, респ. обедняване за ищеца, произтичащо
от същия факт.
В случая тези
предпоставки не са налице. С оглед заявените твърдения в исковата молба, въз
основа на които съдът квалифицира предявеното спорно право, се претендира
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответницата поради лишаване на
ищцовото дружество от ползването на собственото му МПС, т.е. на плоскостта на
субсидиарния състав по чл. 59 ЗЗД. За да се уважи иска на соченото основание,
следва обедняването на ищеца да е за сметка обогатяването на ответника. В
случая за процесния период обедняването на ищеца, каквото безспорно е налице, не
е за сметка на ответницата, а за сметка на ревандикирания ответник с влязлото в
сила съдебно решение по гр.д. № 7050/2013г. на СРС - „Ч.с.“ ЕООД, от когото
черпи права ответницата по силата на представеното по делото пълномощно,
независимо че е съставено преди предявяване на иска по чл. 108 ЗС.
Ищецът не твърди и доказва да е предприел
действия по принудително изпълнение срещу „Ч.с.“ ЕООД за предаване на
автомобила, а е предприел действия по общодържавното му издирване чрез органите
на МВР. В случай на предприемане от ищеца на действия за предаване на вещта
чрез принудително изпълнение, въз основа на издадения в негова полза
изпълнителен лист, срещу „Ч.с.“ ЕООД, ако вещта не се намира у длъжника, от
него се събира равностойността й – чл. 521, ал. 1 ГПК. Поради това и лишаването
на ищеца от ползването на автомобила за периода след влизане в сила на
съдебното решение по чл. 108 ЗС, не рефлектира в правната сфера на ответницата
чрез нейното обогатяване, а в правната сфера на ревандикирания ответник,
упълномощил ответницата да извършва правни и фактически действия във връзка с
управлението на МПС. Ето защо осъществяваната от ответницата фактическа власт
върху имота не обосновава пасивната й материалноправна легитимация по така
предявения иск. Неотносимо за спора е и знанието на ответницата за изхода на
спора по чл. 108 ЗС между ищеца и нейния упълномощител.
В тази връзка е без
значение за изхода на спора редовното връчване на нотариалната покана на
ответницата. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че от нотариуса
не са удостоверени обстоятелства по чл. 47, ал. 1 ГПК за надлежно връчване на
съобщението по визирания ред чрез залепване на уведомление. Удостовереният от
нотариуса отказ за връчване на нотариалната покана лично на лицето не
обосновава приложение на чл. 47 ГПК, а на друг ред за удостоверяване на
връчването. Поради това събраните в хода на въззивното производство гласни
доказателства са ирелевантни за спора.
Изцяло ирелевантна за
спора е представената фактура и развитите в обжалваното решение съображения във
връзка с оспорването й. Активната материално правна –легитимация по исковете е безспорно установена по делото.
Предвид гореизложеното, предявеният
частичен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния
лек автомобил не е доказан по основание и подлежи на отхвърляне срещу сочения
ответник. Поради това е неоснователен
и предявения частичен акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва.
По
изложените съображения, жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго за отхвърляне на исковете.
С огледа изхода на спора, на
въззиваемата – ответница следва да се присъдят претендираните и доказани разноски
за двете инстанции, както следва: сумата 996 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за
първоинстанционното производство /при липса на направено възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК/ и сумата 224 лв. – заплатена държавна такса за СГС. Разноски за
адвокатско възнаграждение за СГС не са представени и не се претендират.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 24.08.2017г., постановено по гр. дело № 75815/2015г. по описа на
Софийски районен съд, 47 състав и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.“ ЕООД, ЕИК ******срещу
М.С.М., ЕГН ********** частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата 10 000 лв. – част от обезщетение в общ размер на 25 104. 24 лв. за лишаване от ползване
на лек автомобил марка Хонда, модел ЦРВ, рег. № ****** за периода 09.02.2014г.
– 26.06.2015г. и частичен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1200 лв. - част от общо
дължима лихва за забава в размер на 2603. 27 лв. за периода 01.03.2014г. –
10.11.2015г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК
******да заплати на М.С.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 996 лв. – разноски за СРС и
сумата 224 лв. – разноски за СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1 –месечен срок от съобщенията до
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.