Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“ въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно гражданско дело № 15590/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 505643 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 44475/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на В.А.Н.,
ЕГН ********** срещу Б.Н.Т./БНТ/ с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца,
извършено със заповед № ЧР 249/04.05.2018 г. на
генералния директор на Б.Н.Т. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител на производствен център" в Дирекция „Информация“ при ответника.
Срещу решението е постъпила жалба от ищеца В.А.Н., в която посочва, че
първоинстанционното решение е неправилно,
постановено при неправилно тълкуване на закона, непълнота
на доказателства, немотивираност и в противоречие с практиката на ВКС
постановена по реда на чл.290 ГПК. Изложени са доводи, че БНТ не е предприятие
по см. на КТ, изпълняваната от ищеца длъжност не е ръководна, а сключения
договор с Генералния директор не притежава характеристиките на договор за
управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като не е била възложена и конкретна бизнес задача с конкретни
задачи, които да бъдат постигнати. Освен това ръководителите на
държавни организации, каквато е и ответникът, не се назначават по договори за
управление, присъщи за търговките дружества. Жалбоподателят посочва, че не е
служител от ръководството на предприятието, тъй като не са му възложени функции
по ръководство на трудовия процес. Претендира разноски в производството.
Ответникът Б.Н.Т. изразява становище за неоснователност на жалбата и
претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В.А.Н.
с искова молба, с която срещу Б.Н.Т./БНТ/ са били предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
отмяна на уволнението на ищеца от длъжността "Ръководител на производствен център" в Дирекция „Информация“ при БНТ, извършено със Заповед № ЧР
249/04.05.2018 г. на генералния директор на Б.Н.Т. и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. В исковата
молба се твърди, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, поради това че
посоченото основание чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение не следва да намира приложение в случая, доколкото БНТ не е
„предприятие“, което развива стопанска дейност, заеманата от ищеца длъжност не
е „ръководна“ и сключения договор с генералния директор не притежава
харастеристиките на „договор за управление“, доколкото не са били възложени
конкретни финансови – икономически резултати.
Не се спори между страните, а това е видно и
от представения трудов договор, че между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищеца е изпълнявал длъжността "Ръководител на производствен център" в Дирекция „Информация“ при БНТ, при пълно работно време /8 ч./.
Със заповед № ЧР 249/04.05.2018 г. на
генералния директор на Б.Н.Т. трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл.328, ал.2 КТ съгласно взето Решение на УС на БНТ-Протокол №
24/26.04.2018 г.
Установява се че с договор за възлагане на
управление на БНТ от 29.08.2017 г. Съвета за електронни медии /СЕМ/ е възложил
в изпълнение на чл.56 от ЗРТ на К.В.К.–генерален директор на БНТ управление и
представителство на Българската национална телевизия в съответствие с
разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, действащото българско
законодателство и концепцията, която по същество е бизнес задача за управление
за срок от три години, считано от 01.09.2017 г.
В производството е представена Концепцията за развитие на БНТ като
обществена медия 2017-2020 г., чрез която се установява, че в основните
акценти на концепцията са заложени цялостни реформи в програмите, съществуващите
дирекции, създаване на нови звена и канали, оптимизиране на разходите и
привличане на алтернативни форми на финансиране с оглед заложените принципи,
след извършен подробен анализ. Така в концепцията е заложено, че Дирекциите
„Маркетинг“ и „Продажби“ ще са с нова по-голяма тежест, от което ще зависи
цялостното позициониране на БНТ като обществена медия, а приоритетът на
Дирекция „Продажби“ ще е привличането на алтернативни източници на финансиране,
които са съобразени с обществената функция на медията. Както е посочено в
концепцията, тригодишната стратегия, на базата на която ще бъдат изработени едногодишните
детайлни програмни схеми ще бъде основният документ, по който ще се движат
маркетинг, продажби, финанси и технически отдел, който ще обезпечи технологично
продукцията. Предвидено е, че всички разходи, които не са пряко свързани с
програмата, ще бъдат минимизирани, а бюджетирането на програмата ще бъде
оптимизирано, като определени предавания поевтинеят продукционно, а
чуждестранният закупен програмен инвентар се позиционира по най-целесобразният
възможен начин в програмата на телевизията. Предложеният с концепцията модел на
организация и управление на БНТ е модерен оперативен мениджмънт с предвидени
административни реформи и изпълнение на всички програмни и други стратегически
цели, които БНТ си поставя. Предвидено
е, че концепцията се базира на консервативен бюджетен модел, в който има ясно
разпределение на средствата по приоритети и строг отчет и контрол за
разходването им – бюджетиране преимуществено на наличните сигурни средства, а
бъдещите приходи да се изчисляват на база консервативна формула, като
превишението й да бъде стимулирано чрез ясни системи на бонуси. Предвидено
е, че управлението на приходите на БНТ ще бъде постигнато с различни способи,
между които намаляване зависимостта на БНТ от държавната субсидия, като основна
форма на финансиране поради рисковите фактори, свързани с това и пр.
Чрез представения Договор за възлагане управлението се установява, че на генералния
директор е възложено до три месеца от влизане в сила на договора да бъде
извършен анализ на структурните звена на БНТ, техните направления и дейност,
отговорности и взаимовръзки, както и анализ на финансовото състояние и
целесъобразното разходване на средства, които анализи да доведат до
актуализиране на длъжностните характеристики на заетите в БНТ лица и поетапното
им привеждане в съответствие с програмните, технологичните и административните
потребности на БНТ /т.13.7/. Като резултат от направения анализ и в изпълнение
на концепцията „Проектът БНТ: Доверие, добросъвестност, дисциплина“, генералния
директор се задължил да предложи тригодишна програмна стратегия, която става
неразделна част от договора за възлагане управление.
Освен това на генералния директор е възложено
гарантиране на законността, ефективността, програмната и административната
целесъобразност при разходването на собствените и бюджетни средства /т.13.12./;
програмно ориентирано бюджетиране /т.13.13/; осигуряване на технологично
обновяване на ресурсите на БНТ /т.13.15/ и др.
Чрез представения Правилник за структурата и организацията на дейността на Дирекция
„Информация“ при БНТ, представената длъжностна
характеристика на длъжността "Ръководител на
производствен център" в Дирекция „Информация“
при БНТ се установява, че ръководителят на
производствения център „Реализация-Информация“ е на пряко подчинение на директора
на Дирекцията. Производствения център включва в състава си звена, съставени от
необходимите специалисти, пряко участващи в реализацията на телевизионната
продукция в Дирекция „Информация“ между които отдел „Пряка реализация“ с
включени: сектор „Координация“, сектор „ТВ Оператори“, сектор „Режисьори на
видеосмесителен пулт“, сектор „Видеомонтажисти“, сектор „Звук“, сектор
„Организатори на производството“ и др., отдел „Творческа реализация и специални
проекти“ с включени сектор „Режисьори по монтажа“, сектор „Компютърна графика“
и отдел „Сателитни комуникации“ всички структурни звена на пряко подчинение на
Ръководителя на Производствения център /чл.39 и чл.40 от Правилника/. В
трудовата функция на длъжността са включени ръководство на дейността по оперативно
управление в производствения център, оперативна координация на техническите
мощности и реализационни екипи; контрол на технологичните етапи на реализация и
съдействие за ефективно използване на наличната техническа база и равномерно
натоварване на производствено-творческите екипи; контрол заедно с ръководителите
на реализационните звена изпълнението на графиците за заетост на съответните
специалисти; контрол при подготвяне на договори, бюджети, ведомости и всички
останали документи свързани с разходването на финансови средства по
производството на съответните предавания в рамките на Дирекцията.
Установява се, че основната функция на
производствения център е производство на собствена телевизионна продукция в
Дирекция „Информация“ в съответствие с програмните задачи, реализирано в
посочените форми – Информационни и спортни емисии – „По света и у нас“;
Форматни актуално-публицистични и спортни предавания; Извънредни предавания и
специални проекти; Видеодокументалистика /вътрешно филмопроизводство/ и др.
Установява се, че с Решение на УС на БНТ по
т.16 взето по Протокол № 24/26.04.2018 г. е дадено съгласие за прекратяване на
трудовия договор с В.А.Н. заемащ длъжността "Ръководител на производствен център" в Дирекция „Информация“ при БНТ.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Същото е
неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения.
Тълкуването на чл.328, ал.2 КТ, дадено от първата
инстанция, противоречи на вложения от законодателя смисъл. Доводът на
въззивника, че постановеното решение се явява неправилно поради противоречие с
материалния закон е основателно.
Право да приложи специфичното по цел
уволнително основание на чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с когото е сключен
договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има
сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител,
който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен
срок определен стопански резултат. Целта на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост, да се
освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри,
най-подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес
намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието. Под
„предприятие“ в случая се разбира организация, която развива стопанска дейност,
като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в съдебната практика, още от
въвеждане на основанието за уволнение с измененията и допълненията в кодекса с
ДВ бр. 100/1992 г. (вкл. и в цитираните от ответника в писмените бележки
решения на ВКС по гр.д. № 726/2011 г. на IV г.о. и по гр.д. № 987/1998 г. на
III г.о.). В този смисъл разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната
власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или
местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни
заведения.
Б.Н.Т./БНТ/ е юридическо лице,
национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиото и
телевизията (ЗРТ), чийто генерален директор е първостепенен разпоредител с
бюджет. За да се осигури независимостта на този обществен доставчик на медийни
услуги, дейността на БНТ се финансира по самостоятелен бюджет, приходната част
от който се формира преимуществено от публични източници. Бюджетът на БНТ е
част от Републиканския бюджет на Република България и приходната му част се
формира от следните източници: финансиране от фонд „Радио и телевизия”;
субсидия от държавния бюджет за подготовка, създаване и разпространение на
национални и регионални програми и целева субсидия за придобиване и основен
ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на
финансите; собствени приходи от реклама и спонсорство; постъпления от
допълнителни дейности, свързани с телевизионна дейност; дарения и завещания;
лихви и други приходи, свързани с телевизионна дейност. Разходната част на
бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет (чл. 70
ЗРТ). Съгласно чл.42, ал.2 ЗРТ, БНТ осъществяват оперативно управление върху
имущество - публична и частна държавна собственост.
Основният стремеж на БНТ, като обществена медия е
изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, което значи, че
предоставяният спектър от съдържание и услуги се определя не основно с оглед
пазара и с преимуществена цел печалба. Всяка обществена медия, вкл. БНТ, трябва
да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните нужди и на малки
групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията й е насочена към
реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация,
гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на
различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и
актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика -
арг. чл. 6, ал.3, т.3 ЗРТ, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал.1 Конституцията на РБ. Именно
с оглед на това и в чл. 6, ал. 2 ЗРТ са изрично регламентирани специфични
изисквания към програмните характеристики на БНТ, като национална обществена
медия, които трябва да съблюдава при осъществяване на дейността си и мисията по
гарантиране на основните комуникационни права на гражданите. Постигането на
посочените цели и спазването на специфичните изисквания към програмите на БНТ
няма как да са обусловени от пазарната конюнктура, нито да преследват основно
печалба. Изрично БНТ, ведно с Българското национално радио, са определени в
самия закон като обществени доставчици на радио, съответно на аудио-визуални
медийни услуги, различни от търговските доставчици – чл. 6 ЗРТ.
Следователно целта, с която е създадено БНТ, неговата
обществена роля и възложена мисия, както и преследваните от него търговски и
стопански интереси, включително начинът, по който се формира бюджетът му и
основните източници на финансиране, го определят не като стопански субект,
който има своя пряка цел постигане на печалба. Обстоятелството, че част от
приходната част на приетия от Народното събрание на Република България
самостоятелен бюджет на БНТ, включен в единния Републикански бюджет, се формира
и чрез частни финансови източници - реклами и спонсорство, не превръща
обществената масмедия в търговско предприятие, чиято основна задача е постигане
на търговска, стопанска печалба. Осъществяването на посочената стопанска
дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на националната
обществена медия, а само една, макар и незначителна, финансова възможност за
финансиране на съществената, целевата дейност на БНТ. Практически всяко
юридическо лице е страна и по гражданско-правни сделки, но само това
обстоятелство не го превръща в стопански субект.
В заключение, настоящият състав намира, че БНТ не може да
се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт,
нито практиката признават „предприятие в широк смисъл“, даващо право на работодателя
за уволнение на разглежданото основание. В посочения смисъл е и изразеното
становище в Решение № 102/02.07.2018 г. постановено по гр.дело № 2512/2017 г.
на ВКС по реда на чл.290 ГПК, което изцяло се възприема от настоящия състав.
Оплакването за необоснованост в извода на първоинстанционният
съд, че по съдържание договорът, сключен с К.В.К.като генерален директор на БНТ,
включва възлагане на конкретна бизнес задача, което е довело и до неправилно
заключение, че с К.В.К.е сключен договор за управление по см. на чл. 328, ал. 2 КТ, съдът намира за основателно.
Смисълът, вложен в понятието „договор за управление“, е
изяснен от практиката, а и в доктрината и е ясно, че не е достатъчно договорът
да е наименован като такъв за управление. Възлагането и преследването на бизнес
целта е същностното съдържание на договора. Предвижданията на длъжностната
характеристика на заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни
елементи от договора, нито самата длъжност като такава може да определи, че
сключеният договор е за управление. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели,
които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност,
обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, а не формално посочване, че такава е налице и за
осъществяването й е сключен договорът. Първоинстанционният съд без анализ на
договора, с който на К.В.К.е възложено управлението на БНТ, е достигнал до
заключение, че му е възложена бизнес задача.
В заключение първоинстанционното решение е неправилно. То
следва да бъде отменено, като спорът се разреши от настоящия състав.
Както стана ясно, работодателят (ответникът по иска) не е
субект, който сключва договор за управление по см. чл.328, ал.2 КТ. В случая и
съдържанието на договора между К.В.К., като генерален директор на БНТ и СЕМ не
го определят като такъв. В представения по делото договор е записано, че СЕМ
възлага, а К.В.К.„приема да управлява и представлява БНТ в съответствие с
разпоредбите на ЗБР и действащото българско законодателство и концепцията,
която представлява бизнес задача за управление, одобрена от Съвета за
електронни медии с изрично решение“. Текстът е абсолютно декларативен, а
квалификацията на концепцията в договора като „бизнес задача“ не я определя
като такава. Концепцията за развитието на БНТ, изготвена от К.В.К.и обсъдена от
СЕМ е представена по делото - изложена е на 20 страници, като само анализът на
актуалната ситуация в БНТ съдържа намерение за реформа на съществуващите
дирекции, звена, канали, кадрови и финансов състав, чиято цел е „целесъобразно
разходване на средствата, актуализиране на длъжностните характеристики на
заетите в БНТ лица и поетапното им привеждане в съответствие с програмните,
технологичните и административните потребности на БНТ“, което би могло да има
някакво отношение към управлението на стопанската дейност на телевизията. Този
текст е също декларативен по съдържание, без конкретни икономически показатели
и анализ, така че няма никакво основание да се приеме за „бизнес задача“. Нещо
повече, преследването на печалба не само, че не същностното съдържание на
договора за управление, сключен с К.В.К., но не е посочено и като една от
преследваните от него задачи при управлението. Както стана ясно и по-горе, не е
и възможно определяне на бизнес задача за целия срок на договора за управление
на БНТ в съответствие със стратегията на неговото развитие – идеалните цели и
общественият интерес на тази медия изключват преследването на печалба като
основна идея за развитие, а и някои от възложените отговорности и същностните задачи
са несъвместими с търговска печалба. Това предопределя и преимущественото
финансиране на медията от държавата.
В заключение, не е осъществена хипотезата на чл. 328, ал.
2 КТ – работодателят не осъществява като основен предмет на дейност стопански
функции и в процесния договор за управление не е уговорено постигането на
конкретна бизнес задача. Заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, се явява незаконна, поради което следва да се отмени,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Основателен се явява и искът за
възстановяване на служителя на заеманата преди това длъжност, на основание
чл.344, ал. 1, т. 2 КТ.
По изложените съображения съдът намира, че уволненото на ищеца е
извършено незаконосъобразно. Изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено,
а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл.344, ал. 1, т. 2 КТ
уважени.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. за производството пред първата инстанция и 300.00 лв. за
производството пред въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 160.00 лв.,
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство и сумата от
80.00 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 505643 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 44475/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 52 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В.А.Н., ЕГН **********, извършено със
заповед № ЧР 249/04.05.2018 г. на генералния директор
на Б.Н.Т./БНТ/.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, В.А.Н., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител на производствен център" в Дирекция „Информация“ при Б.Н.Т./БНТ/, Булстат *******и адрес гр.София, ул.*******.
ОСЪЖДА Б.Н.Т./БНТ/, Булстат *******с адрес на
управление: гр.София, ул.*******, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат М.А.А. от САК с адрес ***, направените разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00
лв. и направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Б.Н.Т./БНТ/, Булстат *******с адрес на
управление: гр.София, ул.*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 160.00 лв., представляваща държавна
такса за първоинстанционното производство и сумата от 80.00 лв., представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.