№ 503
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110212711 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 22-007445 от 12.08.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ - София) на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) на „...” ООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл.6 от Наредба №
2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „...” ООД чрез адв. И.
И.. В нея се твърди, че НП е неоснователно, незаконосъобразно и постановено при
непълнота на доказателствата. Отрича се „...” ООД да е работодател по смисъла на чл.16,
ал.1 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи и §2, т.1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗЗБУТ. На следващо место в жалбата се твърди, че Дружеството –
жалбоподател няма и качеството на възложител, тъй като на 11.06.2019г. е бил сключен
Договор за строителство между „...” ООД и „...” ЕООД за обект с административен адрес гр.
София, ул. „Белмекен“ № 20, но същият е прекратен поради изпълнение на строително-
монтажните работи (СМР) с Акт обр. 14 от 25.08.2020г. Жалбоподателят отрича да има
работници и служители на обекта в гр. София, ул. „Белмекен“ № 20. Поради това се иска
съдът да отмени обжалваното Наказателно постановление. С жалбата не са поискани
разноски.
1
В производството пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „...” ООД изпраща
процесуален представител – адвокат И. само в съдебното заседание на 29.06.2022г. По време
на съдебните прения пред СРС на 05.10.2022г. жалбоподателят и адв. И. не се явяват и не
вземат становище по спора.
След приключване на съдебните прения и обявяване на делото за решаване на
05.10.2022г., по делото постъпва писмено становище от адв. И. с вх. № 212573/10.10.2022г.
С него се иска съдът да уважи жалбата като правилна и законосъобразна и да отмени
Наказателното постановление като неоснователно, необосновано и незаконосъобразно.
Твърди се (както и в становище с вх. № 80625 от 20.04.2022г.), че Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2115528 от 06.08.2021г. е съставен от Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. София на 06.08.2021г. за нарушение, извършено на 13.05.2021г. - на база информационна
табела и налични документи в ДИТ-София. Преповтарят се доводите от жалбата, че към
13.05.2021г. „...” ООД не е имал работници и служители на обекта в гр. София, ул.
„Белмекен“ № 20, че обектът е завършен в груб вид на 25.08.2020г. и не е възможно да има
необезопасени асансьорни шахти от първа до девета плоча, стълбищни рамене от първа до
девета етажна плоча и др., тъй като тези дейности се завършват при предаване на обекта с
Акт обр. 14, т.е до 25.08.2020г. и считано от тази дата Дружеството – жалбоподател няма
качеството на строител, нито на възложител. Преповтарят се и останалите аргументи от
жалбата като се твърди, че фактическата обстановка била потвърдена от св. Емил Пиргов.
Освен отмяна на НП, със становище вх. № 212573/10.10.2022г. се иска за първи път и
присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар, като се твърди, че те
са в размер на 600 лева.
Въззиваемата страна Д. Дирекция „Инспекция по труда“ – София се представлява
пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 19.04.2022г. от юрк. П.а, която заявява, че
оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд на 05.10.2022г.
въззиваемата страна се представлява от юрк. Д., която посочва, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства е доказано по безспорен начин, че Дружеството –
жалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр.
чл.6 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 11.06.2019г. е сключен Договор за строителство между „...” ООД /като
възложител/ и „...” ЕООД /като изпълнител/ с предмет изпълнение на груб строеж на обект
„Смесена сграда с офиси, магазини, жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност,
подземен гараж, помещение за трафопост, СВО и СКО“ в поземлен имот с идентификатор
68134.1930.600, УПИ II – „За смесена сграда“, кв. № 230, м. „Павлово - Бъкстон:, район
„Витоша“, по плана на гр. София, с административен адрес : гр. София, ул./бул. „Белмекен“
№ 20, включващ следните видове СМР : кофражни работи, армировъчни работи и бетонни
2
работи. След изпълнение на възложените СМР е уговорено да се извърши приемане на
същите от страна на възложителя с подписване на акт /Протокол обр. 19/ на всеки етап от
строителството (достигната кота) за всяка сграда.
На 11.06.2019г. било подписано и Споразумение за съвместно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа на обекта,
посочен в Договора за строителство от 11.06.2019г.
На 25.08.2020г. за горепосочения обект бил издаден Акт за приемане на
конструкцията.
На 13.05.2021г. свидетелите Д.М. и Елена С. (инспектори в ДИТ - София) извършили
проверка на строеж на жилищна сграда в гр. София, ул. „Белмекен“ № 20 и установили, че
на информационното табло на обекта е посочено, че възложител е „...” ООД, а строител е
„...” ЕООД. По време на проверката в строителния обект на кота 0 имало трима работници
на „...” ЕООД, които правели кофраж за озеленяване. По време на проверката в обекта бил и
св. Пиргов като представител /пълномощник/ на „...” ООД. Проверяващите лица от ДИТ –
София установили, че обектът не е обезопасен срещу падане на хора и предмети. С. и М.
видели, че от първа до девета етажни плочи, вкл. асансьорните шахти от първа до девета
плоча, както и стълбищните рамене от първа от девета плоча, а също и стълбищната
площадка на девета плоча, североизточните тераси от втора до девета плоча и югозападните
тераси на пета и шеста плоча не били обезопасени срещу падане от височина – нямало горна
и средна лента за ръце, нито долна бордова лента. Поради това на 13.05.2021г. бил съставен
Акт за спиране на СМР на обекта.
На 06.08.2021г. св. Д.М., в присъствието на Елена С. и Георги Борисов (свидетели на
съставяне и връчване на Акта) съставил срещу „...” ООД Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 22-007445 за това, че на 13.05.3021г. в обект на
контрол : строеж на жилищна сграда с офиси, магазини, жилища, ателиета за индивидуална
творческа дейност, подземен гараж, помещение за трафопост, СВО и СКО“, находящ се гр.
София, УПИ II – 600, кв. 230, м. „Павлово – Бъкстон“, район „Витоша“, ул. „Белмекен“ №
20, „...” ООД (в качеството си на възложител на проверявания обект) не е изпълнил
задължението съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр. чл.6 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи – да изисква спазването на правилата и нормите за
здравословни и безопасни условия на труд от строителя „...” ЕООД в проверявания строеж.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен пред и е връчен на
пълномощник на „...” ООД на 06.08.2021г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-007445 от 12.08.2021г., с което
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. София на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.413, ал.2 от КТ е наложил на „...” ООД имуществена санкция в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр. чл.6 от Наредба №
3
2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР.
Това Наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 23.08.2021г. и е
обжалвано с жалба, изпратена по пощата /видно от лист 11, лист 50 и лист 53 от делото/ на
дата 30.08.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите С., Пиргов и М.;
АУАН № 22-007445 от 06.08.2021г.; пълномощно; Договор за строителство от 11.06.2019г.;
Акт за приемане на конструкцията от 25.08.2020г.; плик от жалба; обратна разписка за
връчване на НП; Заповеди с № З-0058 от 11.02.2014г., с № ЧР-977 от 21.08.2017г. и с № ЧР-
75 от 23.02.2021г. на Изпълнителния Д. Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда”; длъжностни характеристики на Д. И. и Д.М.; Протокол за извършена проверка с изх.
№ ПР2115528 от 06.08.2021г.; призовка; Акт за спиране от 13.05.2021г.; Споразумение към
договор от 11.06.2019г. с Приложение № 1 и № 2; информационна табела; писмо от
„Български пощи“ с вх. № 76829 от 27.10.2021г.; системен бон от 30.08.2021г. и списък на
работещите.
Показанията на свидетелите С. и М. са еднопосочни, звучат достоверно и
непредубедено. Те намират опора в АУАН № 22-007445 от 06.08.2021г., Договор за
строителство от 11.06.2019г., Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2115528 от
06.08.2021г., Акт за спиране от 13.05.2021г. и информационната табела. Поради това съдът
ги кредитира напълно.
Показанията на свидетеля Пиргов намират опора в приложеното по делото
пълномощно на негово име, както и косвено в списъка на работещите на лист 77 от делото и
в показанията на св. М.. Поради това СРС дава вяра и на думите на св. Пиргов, от които
установява, че той е пълномощник на Дружеството – жалбоподател и е бил на обекта на
контрол по време на проверката от ДИТ – София.
Приложеният на лист 77 от делото списък на работещите няма достоверна дата, но
доколкото за наличието на трима работници на „...” ЕООД в проверявания обект разказва и
св. М., съдът приема, че има гласни доказателства, които да подкрепят коментираното тук
писмено доказателство и съответно, доколкото няма такива, които да го опровергават, съдът
го кредитира.
Констатациите от АУАН № 22-007445 от 06.08.2021г., Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2115528 от 06.08.2021г. и Акт за спиране от 13.05.2021г. се
безпротиворечиви, достоверни и намират опора в показанията на свидетелите С. и М..
Поради това съдът ги кредитира.
Договорът за строителство от 11.06.2019г., Споразумението към договора от
11.06.2019г. (с приложение № 1 и № 2), информационната табела и Актът за приемане на
конструкцията от 25.08.2020г. също са обективни и достоверни писмени доказателства,
които съдът кредитира и установява, че на проверявания обект възложител е „...” ООД, а
4
строител е „...” ЕООД. В същия смисъл са и показанията на разпитаните от СРС свидетели.
От Акта за приемане на конструкцията (на лист 9-10 от делото) се вижда, че към
25.08.2020г. е било констатирано, че носещата конструкция на строежа в гр. София, ул.
„Белмекен“ № 20 е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР,
както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания
съгласно проекта и действащата нормативна уредба и съответно е разрешено изпълнението
на довършителни работи. От това писмено доказателство, както и от показанията на св.
Пиргов се доказва, че проверяваният обект към датата на проверката 13.05.2021г. е бил на
ниво „груб строеж“ (по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ). Същевременно тук е моментът да
се посочи, че доколкото на обекта е предстояло изграждане на довършителни работи -
същият не е бил въведен в експлоатация към 13.05.2021г. Поради това следва да се счита, че
е имало действащи СМР по смисъла на §5, т.40 от ДР на Закона за устройство на
територията (ЗУТ). От тук следва, че към 13.05.2021г. по отношение на възложителя са
действали изискванията на чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр. чл.6 от Наредба № 2/2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР, вр. §1, т.13 от ДР на Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на СМР, вр. §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Поради
това неоснователно жалбоподателят твърди, че не е имал качеството на възложител.
Приложените по делото Заповеди с № З-0058 от 11.02.2014г., с № ЧР-977 от
21.08.2017г. и с № ЧР-75 от 23.02.2021г. на Изпълнителния Д. Изпълнителна агенция
„Главна Инспекция по труда”, както и длъжностните характеристики на Д. И. и Д.М. имат
доказателствена сила за посочените в тях факти и обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира и установява, че от 25.02.2021г. Д.М. е заемал длъжността „старши инспектор“ в
ДИТ – София и като такъв е имал правомощието да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт, а
Д. И. като Д. ДИТ – София е имал правомощието да издава НП, включително и процесното.
Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени лица.
Приложеното на лист 5 и лист 40 от делото пълномощно е обективно и достоверно
писмено доказателство, което намира опора и в показанията на св. Пиргов. Поради това
съдът го кредитира и приема, че Емил Пиргов е упълномощен представител на „...” ООД и
съответно Протоколът за извършена проверка и АУАН са били връчени на него именно в
качеството му на упълномощен представител на Дружеството – жалбоподател.
Пликът от жалба, обратната разписка за връчване на НП, писмото от „Български
пощи“ с вх. № 76829 от 27.10.2021г. и системният бон от 30.08.2021г. са обективни,
достоверни и еднопосочни писмени доказателства, които съдът кредитира. От съвкупната
им преценка се установява, че процесното Наказателно постановление е получено от
жалбоподателя на 23.08.2021г. и е обжалвано с жалба, изпратена по пощата на 30.08.2021г.
От тук следва изводът, че жалбата е подадена в законоустановения /към август 2021г./ срок
за обжалване на НП.
На лист 39 от делото има приложен Констативен протокол от 14.05.2021г. Доколкото
5
той следва по време проверката и датата на нарушението, съдът счита, че не се явява
относим за доказване на конкретното административно – наказателно обвинение и поради
това съдът го остави извън доказателствената маса, която подложи на анализ и която взе
предвид при формиране на фактическите и правните си изводи.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от оправомощено за това лице срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН. Поради това съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетенти лица при спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН. В случая моментът на констатиране
на нарушението и моментът на неговото извършване съвпадат и това е датата 13.05.2021г.
От тогава до деня на съставяне на АУАН /06.08.2021г./ са минали 24 дни. Същевременно от
датата на съставяне на Акта /06.08.2021г./ до датата на издаване на Наказателното
постановление /12.08.2021г./ са изминали 6 дни.
Спазени са и изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и тези на чл.43, ал.1 и ал.5
от ЗАНН.
Налице е съответствие между Акта и в Наказателното постановление по отношение
описанието на нарушението. Въпреки това, съдът счита, че нарушението не е достатъчно
подробно описано и от там е останало неясно за наказаното лице. Записано е, че е нарушен
чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр. чл.6 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Посочено е, че Дружеството – жалбоподател в качеството му на възложител не е
изпълнило задължението си да изисква спазването на правилата и нормите за здравословни
и безопасни условия на труд от строителя „...” ЕООД. В Акта и в НП е посочено, че не са
обезопасени асансьорните шахти от първа до девета етажни плочи, стълбищните рамене от
първа от девета плоча, стълбищната площадка на девета плоча, североизточните тераси от
втора до девета плоча и югозападните тераси на пета и шеста плоча съгласно изискванията
на чл.60, ал.1, вр. чл.61 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, но не са
посочени факти, които се явяват съставомерни по чл.60, ал.1 от Наредба № 2/2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, а именно дали са се извършвали строителни работи на
височина. Поради това и доколкото чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр. чл.6 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи са бланкетни норми и в случая е препратено
към изискванията на чл.60, ал.1, вр. чл.61 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, то в АУАН и НП е трябвало да намери място фактология, относима към
фактическия състав на цитираните норми и в частност дали е била констатирана работа на
6
височина. Като не са посочени тези факти СРС приема, че не са описани обстоятелствата,
при които се твърди да е извършено нарушението. Поради това следва да се приеме, че е
нарушен чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на посочване на всички релевантни за
спора обстоятелства в АУАН и НП води до ограничаване правото на защита на наказаното
лице да разбере срещу кои точно факти следва да се защитава. Това винаги е съществено
процесуално нарушение - основание за отмяна на НП на формално основание.
Въпреки изложено до тук съдебният състав счита, че следва да разгледа спора и по
същество, тъй като констатираната по-горе непълнота при описание на нарушението
рефлектира и върху решаването на казуса по същество :
Съгласно чл.6 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност
по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд независимо от
това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за
изпълнение на задачите по чл.7 и чл.11 от Наредба № 2/22.03.2004г. Това означава, че е без
значение какво е договаряно относно здравословните и безопасни условия на труд,
възложителят винаги е отговорно лице за спазване на правилата, разписани в ЗЗБУТ. Поради
това е ирелевантно и съдържанието на приложеното по делото Споразумение на лист 27-35
от делото.
Според чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ в процеса на проектирането, строителството и
въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква спазването на
правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от
строителя.
От направения по-горе анализ на доказателствата се установява, че към момента на
проверката /13.05.2021г./ обектът не е бил довършен и не е бил въведен в експлоатация.
Това означава, че в него е имало действащи строително – монтажни работи по смисъла на
§1, т.13 от ДР на Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР, вр. §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Поради това
важат правилата на чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр. чл.6 от Наредба № 2/2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
От показанията на свидетелите М. и С., Протокола за извършена проверка, Акта за
спиране и АУАН се установява, че от първа до девета етажни плочи в проверявания
строителен обект, включително асансьорните шахти от първа до девета плоча, стълбищните
рамене от първа от девета плоча, стълбищната площадка на девета плоча, североизточните
тераси от втора до девета плоча и югозападните тераси на пета и шеста плоча не са били
обезопасени срещу падане от височина – нямало е горна и средна лента за ръце, нито долна
бордова лента. За да се приеме, обаче, че не са спазени изискванията на чл.60, ал.1, вр. чл.61
от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи (както пише в АУАН и НП) трябва
7
да се докаже, че са се извършвали строително – монтажни работи на височина, като под
термина „на височина“ следва да се разбра височина, която е по-голяма от 1,5 метра, мерено
от пода или терена (§1, т.21 от ДР на Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР). Освен, че няма такива
данни в АУАН и НП, такива факти не могат да бъдат изведени и от събраните по делото
доказателства. Дори напротив – от показанията на св. Елена С. се установява, че заварените
в строителния обект работници са правели кофраж за озеленяване на кота 0, т.е. не са
работили на височина над метър и половина от терена. Поради това СРС не може да приеме,
че е имало „работа на височина“ и че съответно са приложими разпоредбите на Раздел IV,
Глава I от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР. От тук съответно следва, че не е доказана
необхоД.стта от спазване на изискванията на чл.60, ал.1, вр. чл.61 от Наредба № 2/2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи към 13.05.2021г. в строителния обект в гр. София, ул.
„Белмекен“ № 20. Поради това не може да се приеме от обективна страна, че е нарушен и
чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр. чл.6 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, вр. чл.60, ал.1, вр. чл.61 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
Поради недоказаност на конкретно повдигнатото административно – наказателно
обвинение от обективна страна е безпредметно да се обсъжда субективната страна на
деянието и наложеното наказание.
Мотивиран от гореизложеното съдът достигна до извода, че обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло – и поради допуснато
съществено процесуално нарушение при описание на административно-наказателното
обвинение в АУАН и НП, и поради недоказаност на нарушението от обективна страна.
Въпреки изхода на делото, настоящият съдебен състав е на мнение, че не следва да
присъжда разноски в полза на Дружеството – жалбоподател, тъй като нито в жалбата срещу
процесното НП, нито в заявление на адв. И. с вх. № 76958/27.10.2021г., нито в становище на
адв. И. с вх. № 80625/20.04.2022г., нито в единственото съдебно заседание, в което адв. И.
участва лично пред СРС на 29.06.2022г. процесуалният представител на „...” ООД не е
направил искане за присъждане на разноски. Такова искане е предявено пред СРС за първи
път едва със становище с вх. № 212573 от 10.10.2022г., подадено по пощата на 06.10.2022г.
(видно от датата на пощенското клеймо на плика на лист 106 от делото), т.е. претенцията за
присъждане на разноски е заявена пред СРС след като на 05.10.2022г. съдът е изслушал
съдебните прения и е обявил, че ще се произнесе с решение. Доказателствата за направените
разноски за адвокат (на лист 105 от делото) също са представени пред съда за първи път
след приключване на съдебните прения пред СРС на 05.10.2022г. и обявяване на делото за
решаване.
8
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Според точка 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
претенцията за разноски по чл.80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. В конкретния случай това означава до 05.10.2022г. Като е предявена
претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за първи път със
становище с вх. № 212573 от 10.10.2022г., подадено по пощата на 06.10.2022г., СРС приема,
че искането е невалидно, направено след законоустановения срок и като такова не следва да
бъде уважено.
Водим от всичко изложено по-горе съдът прие, че следва да отмени атакуваното
Наказателно постановление, но не следва да уважава искането на адв. И. за присъждане на
разноски в полза на Дружеството – жалбоподател.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-007445 от 12.08.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.413, ал.2 от КТ на „...” ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл.6 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И., инкорпорирано в становище с вх.
№ 212573 от 10.10.2022г., подадено по пощата на 06.10.2022г., за присъждане на разноски в
полза на „...” ООД.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9