Р Е Ш Е Н И E
№ 347
05.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на девети
октомври две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1814 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата претенция на Н.Е.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Стефан Колев, АК-Стара Загора, с адрес за
кореспонденция: гр. Стара Загора, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 97, ет.4, офис
4г, против Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Илиана Мелконян, АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26, за осъждане на ответницата да заплати сумата
от 26 950 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за МПС – SUV марка
„Фолксваген“, модел Тигуан, 1984 куб./см, рама № ****,
двигател бензин № ССТ383418, цвят – черен металик, производство 2013 г., който
ответницата получила без основание по силата на прогласения за нищожен договор
от 17.11.2017 г., като е знаела, че държи вещта без основание, както и сумата
от 5464 лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода 22.11.2017 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава
от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, а при условията на
евентуалност – за осъждане на ответницата да плати исковите суми като
обезщетение за отчуждаване на автомобила преди да е узнала, че държи вещта без
основание.
Твърди се в исковата молба, че с договор за
покупко-продажба на МПС от 17.11.2017 г., с нотариално удостоверени подписи
рег.№ 4008 по регистъра на нотариус Огнян Желев с рег. № 133 на НК ищецът чрез
пълномощника си С.М.М., редовно упълномощен с
пълномощно рег.№ 364/17.10.2016г. продал на ответницата горепосоченото МПС с
марка „Фолксваген“. С влязло в сила на 28.05.2019г. решение № 821/11.04.2019г.
по гр.д.№ 2879/2018г. по описа на Районен
съд - Бургас, договорът бил прогласен за нищожен на основание чл. 26.
ал.1. предл. 3 от ЗЗД вр. с чл.40 от ЗЗД поради
накърняване добрите нрави, като сключен при явно неизгодна продажна цена,
договорена от пълномощника на продавача във вреда на представлявания. В хода на
съдебното производство било безспорно установено, че вещта е отчуждена от
ответницата с договор от 22.11.2017 г., поради което претенцията за връщането
ѝ е била отхвърлена. Поради това счита, че е налице задължение за реституция
на принципа на недопустимостта на неоснователното обогатяване и тъй като вещта
е вече отчуждена, то се дължи възстановяване на стойността на недължимо
полученото (чл. 57, ал. 2 от ЗЗД), като законът поставя размера на
обезщетението в зависимост от покана за връщане или знание на получателя, че
държи вещта без основание.
Твърди се, че поради нищожността сделката не е могла
да породи правни последици и връщането на даденото по нея е било дължимо още в
момента на сключването ѝ. Ищецът заявява, че не е получил продажната цена
от 4 000 лв., които пълномощникът, живеещ във фактическо съжителство с
ответницата, получил лично и която не му е отчитал.
С оглед определянето на размера на дължимото
обезщетение и момента от който то се дължи, счита, че е налице недобросъвестност
на ответницата, тъй като се е споразумяла с пълномощника във вреда на
представлявания и дължи пазарната стойност на вещта, определена към момента на
получаване на престацията – 17.11.2017 г., като лихва
се дължи и без покана предвид началната липса на основание.
В съдебно заседание претенцията се поддържа в частта,
незасегната от извършения отказ от спорното право. Представят се и се ангажират
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който се оспорва изцяло предявения иск. Оспорват се фактическите
твърдения на ищеца относно действителното състояние на автомобила, което било
много лошо, почти неизползваемо. Предвид това счита, че заплатената сума от
4000 лв. е реалната стойност и не дължи никаква сума на ищеца. Сочи, че ищецът
от дълго време внасял от САЩ МПС в
изключително лошо състояние, претърпели транспортни инциденти, липсващи части и
негодни за употреба. Оспорва твърдението за знание, че цената от 3 000 лв.
по последваща сделка е симулативна.
В съдебно заседание оспорването се поддържа.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията
на страните, събраните доказателства и закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.57 ал.2 изр.първо
от ЗЗД, евентуално – чл.57 ал.2 изр.второ от ЗЗД.
От фактическа страна е безспорно, че ответницата е
придобила процесния лек автомобил с договор за
покупко-продажба от 17.11.2017 год. с нотариална заверка на подписите на
страните от същата дата, сключен между
нея като купувач и ищеца Н.Е.С. като продавач, последният –
представляван от С.М.М. като пълномощник, на цена от
4000 лв. Пет дни по-късно, на 22.11.2017 год. ответницата продала автомобила,
вече с нов регистрационен №*******, на С.Д.А., за сумата от 3000 лв., съвпадаща
с удостоверената в договора застрахователна стойност на автомобила от 3000 лв.
С решение №821/11.04.2019 год. по гр.д.№2879/2018 год.
на БРС, в сила от 28.05.2019 год., договорът за покупко-продажба на процесния автомобил, сключен между ищеца, чрез пълномощника
му С.М., и ответницата, е прогласен за нищожен поради накърняване на добрите
нрави, но претенцията за връщане на автомобила е отхвърлена като
неоснователна. С обвързваща сила на
мотивите на решението между страните е прието, че сделката е нищожна поради
споразумяване на представителя и третото лице – приобретател
във вреда на представлявания – чл.40 от ЗЗД. Прието е, че представителят и
ответницата са във фактическо съпружеско съжителство. Накрая е прието, че процесното
МПС се намира у трето лице, което е пречка за уважаване на иска по чл.34 от ЗЗД.
От събраните доказателства се установява и не е
спорно, че процесният автомобил е бил внесен от ищеца
от САЩ. Спори се за неговото състояние към момента на придобиването му на
17.11.2017 год. и към момента на отчуждителната сделка, сключена от
ответницата, като по нейни твърдения вещта е била негодна и в изключително лошо
състояние, поради което е продадена за сумата от 3000 лв.
От
представените митнически декларации се установява, че автомобилът, както и
други автомобили, са били внесени като индивидуално определени вещи, а не като
съвкупност от части. С декларацията на стр.101 от делото автомобилът е
индивидуализиран с № на шаси, марка, модел, вид двигател и пр., като изрично е
упоменато, че е употребяван, катастрофирал и № на двигателя не се чете, а не,
че няма двигател. От отбелязванията в
долния десен ъгъл става ясно, че колата е била внесена на 09.12.2014 год. На
27.07.2015 год. е издадено удостоверение №В001850 от ИА“АА“ за това, че пътното
превозно средство отговаря на техническите изисквания на Наредба
№Н-3/18.02.2013 год. и може да получи постоянна регистрация без допълнително
одобряване. За превозното средство е бил издаден т.нар.“голям талон“,
удостоверяващ, че то е получило регистрация с ДК№СТ1564ВС със собственик Н.С..
За състоянието на автомобила към датата на
разпоредителната сделка се съдържа информация в обясненията на ответницата по
реда на чл.176 от ГПК и в събраните свидетелски показания. Както ответницата,
така и приобретателят – св.А., заявяват, че
автомобилът е бил в движение, а и такова изявление страните са вписали в
договора. От съвпадащите обяснения и от показанията на св.Х. става ясно, че
след внасянето на колата от САЩ в България тя е била транспортирана в Испания с
цел да бъде продадена там. Свидетелят
сочи, че видял колата в гараж на Канарските острови през пролетта на 2017
година, разглобена, в много лошо
състояние. Заявява, че С.М. купувал внесени от САЩ коли и дори наемал
свидетеля, за да ги закара до Испания. Процесният
автомобил не успял да продаде, тъй като нямал нужните документи, а и бил
необходим скъп ремонт. След това колата била върната в България, но свидетелят
не знае по какъв начин.
В обясненията си ответницата заявява на поставените
въпроси, че след като автомобилът бил върнат от Испания се наложило тя на
собствен ход да го придвижи от София до Бургас, но била спряна и й бил съставен
акт поради липса на застраховка. В отговорите си също така признава, че преди
да закупи колата от С.М. я управлявала два-три пъти. Към датата на сделката –
17.11.2017 год. автомобилът не бил технически изправен, тракал, чукал, задирал.
С оглед на признанията на ответницата и
кореспондиращите им показания на св.А., съдът приема, че към датата на
придобиването на автомобила от ответницата и пет дни след това към датата на
отчуждаването, вещта е била в движение и технически изправна и именно поради
това е получила нова регистрация в КАТ Бургас в периода между 17.11. и
22.11.2017 год. Катастрофирал или разглобен автомобил не би получил нова
регистрация, а показанията на св.Х. очевидно се отнасят за състоянието на
автомобила в предходен, неотносим момент.
С т.3 на ТР №5/12.12.2016 год. по т.д.№5/2014 год. на
ОСГТК ВКС се приема, че договор, при който представителят на едната страна се е
споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази
недействителност може да се позове само представляваният или неговите
универсални правоприемници.
Макар, че с решение
№821/11.04.2019 год. по гр.д.№2879/2018 год. на БРС договорът от
17.11.2017 год. е обявен за нищожен (т.е. за недействителен по отношение на
всички), противно на тълкувателната практика на ВКС, този неправилен извод на
съда не повлиява вторичните облигационни отношения, възникнали между отчуждителя – ответницата и ищеца. Със същото тълкувателно
решение се приема, че когато договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. При успешно
позоваване на недействителността по чл.40 от ЗЗД, всяка от страните дължи на
другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
– в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престациите, т.е. както
ако би бил абсолютно нищожен.
Според
възприетото в тълкувателното решение, цитирано по-горе, договорът от 17.11.2017
год. не поражда действие за представлявания, но той не би могъл да породи
правни последици и за насрещната страна по него, т.е. няма обвързаност и за
двете страни по него, и за тях не възникват насрещни права и задължения, както
и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. От това
следва, че ответницата изобщо не е придобила права върху процесната
вещ, която по-късно е продала на св.А.. Съдебната практика приема, че в
случаите, в които вещта е получена при начална липса на основание (според ТР
№5/2014 год. и при порок по чл.40 от ЗЗД) и след това е отчуждена, собственикът
разполага с възможност за преценка дали да реализира правото си по чл.57 ал.2
от ЗЗД или да претендира връщане на вещта от третото лице, което я е получило
въз основа на извършено от длъжника разпореждане – така решение №20/17.09.2018
год. по гр.д.№208/17 год. ІV г.о. ВКС. В конкретния случай ищецът е предпочел
да претендира компенсаторно обезщетение от отчуждителя
на вещта, получена при начална липса на основание (чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД), което прави претенцията
допустима.
Ако вещта, получена без основание, все още се намира в
купувача, той дължи връщането й на основание чл.55 ал.1 предл.първо
от ЗЗД. Правилото е, че неоснователното обогатяване следва да бъде ликвидирано
чрез връщане на полученото в натура. Но ако вещта е погинала, изразходвана или
отчуждена, отговорността на получателя се реализира чрез плащане на
компенсаторно обезщетение и зависи от неговата добросъвестност:
недобросъвестният получател дължи равностойността на вещта (или получената
цена, ако е по-висока), а добросъвестният - онова, от което се е възползвал,
т.е. реалната облага, с изключение на плодовете. Законодателят презумира,
че получателят е добросъвестен до връчване на покана или предявяване на иск от
собственика, но няма пречка да се доказва недобросъвестност и в по-ранен момент
(т.е. преди получаване на поканата), като в този случай получателят ще дължи
плодовете (лихвата) от този момент – така решение №20/17.09.2018 год. по
гр.д.№208/17 год. ІV г.о. ВКС.
Искът за прогласяване недействителността на договора и
връщане на даденото по него е предявен на 24.04.2018 год. и от този момент
ответницата е уведомена, че държи вещта без основание, но според съда
нейната недобросъвестност в смисъл на
знание се установява от събраните доказателства в много по-ранен момент.
Порокът по чл.40 от ЗЗД означава знание и у представителя, и у насрещната
страна, че договорът обективно уврежда представлявания. Това знание, съзнаване
на увреждащия характер, е установено с решението по гр.д.№2879/18 год. на БРС.
Освен това с обвързваща сила на мотивите е установено, че представителят и
ответницата са се намирали във фактическо съпружеско съжителство –
обстоятелство, което не е оспорено или коментирано от ответницата в настоящия
процес. Тя признава в обясненията си, че е била напълно наясно с начинанията и
целите на пълномощника – че С. и Михов имали общ бизнес и се занимавали с
продажбата на коли, че процесната кола била
предлагана за продажба в Испания, че не успели да я регистрират и пр.
Ответницата придобила автомобила по договор, страдащ от порок по чл.40 от ЗЗД и
само пет дни след това го продала, като в рамките на тези пет дни колата била
пререгистрирана в КАТ Бургас и свидетелят А. я проверил в доверен сервиз и я
карал, от което следва извод за целенасочено поведение по препродажба на
автомобила, а не за случайно намиране на купувач, каквато е поддържаната
версия. Освен това в обясненията си ответницата заявява, че не са слагали
испански табели, тъй като било подсъдно и трябвало по най-бързия начин да
„изтеглят“ автомобила. Използваната глаголна форма показва, че ответницата е
участвала в това начинание непосредствено, заедно с пълномощника по сделката, от
което по несъмнен начин следва извод, че е била недобросъвестна при сключването
на договора за покупко-продажба, с който придобила автомобила на 17.11.2017
год., а тази недобросъвестност (знание, че получава нещо без основание)
означава, че компенсаторното обезщетение следва да се определи по правилото на
чл.57 ал.2 изр.първо от ЗЗД – по действителната стойност на отчуждената вещ или
получената цена за нея – която от двете стойности е по-висока.
Действителната стойност следва да бъде определена към
момента на получаването на вещта (17.11.2017 год.), тъй като обеднелият не
трябва да носи риска от момента на евентуалната липса на неоснователно
получената имуществена облага - през времето от нейното придобиване от
ответницата до предявяването на съответната претенция – така решение
№31/28.04.2015 година по гражданско дело № 5214 по
описа за 2013 година ІV г.о. на ВКС. Както вече се
коментира, автомобилът е бил напълно технически изправен към тази дата, след
като е бил придвижен от София до Бургас на собствен ход, бил е управляван от
ответницата поне няколко пъти преди сделката и е получил регистрация в КАТ
Бургас в периода между 17.11.17 год. и последващата продажба на 22.11.2017 год.
Свидетелските показания на новия приобретател А.
опровергават твърденията на ответницата, че двигателят задирал, тракал и пр.,
както и че автомобилът бил опасен и „не ставал за нищо“. Свидетелят заявява, че
ремонт на двигателя не е правил дори и до днес, а някои части по ходовата част
сменил (без да ги конкретизира и без да получава документи и фактури), тъй като
преценил, че в колата са вложени употребявани или евтини части.
Според заключението на в.л.А. пазарната стойност на
автомобила към 17.11.2017 год., а и пет дни след това на 22.11.2017 год., е
26 950 лв., съгласно писмената корекция на л.95 от делото. Определена е
при равна тежест на методите на сравнимите пазарни аналози и методиката за
определяне на действителната застрахователна стойност. Получената средна пазарна цена е била определена след оглед на
автомобила и е съобразена с нивото на неговото оборудване. Тя напълно
кореспондира със застрахователната стойност на автомобила, определена веднага
след придобиването му от св.А. при сключването на застраховка „Каско“ по полица
на л.14 от делото със срок на валидност 23.11.17 – 22.11.2018 год. При
сключване на застраховката е била възприета действителна стойност от
28 000 лв., която се доближава до определената от вещото лице, а не до
посочената в двата договора, съответно 4000 лв. и 3000 лв. Не могат да бъдат
възприети за достоверни показанията на св.А., че методиката при определяне на
действителната застрахователна стойност не му позволила да „слезе“ под
пазарната цена за марката и модела и да съобрази конкретни особености – напр.
че автомобилът е претърпял пътен инцидент или че е бил произведен за пазара на
САЩ. Видно е от съдържанието на договора от 22.11.2017 год., че за автомобила е
било представено удостоверение за застрахователна стойност от 3000 лв. и това е
в пълно противоречие с показанията на А..
От изложеното до тук се налага извод, че
компенсаторното обезщетение, дължимо от ответницата за получения без основание
и отчужден автомобил, следва да бъде определено по действителната му стойност,
която е в пъти по-висока от удостоверената в договора продажна цена –
26 950 лв. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена в предявения
размер.
Основателна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва от момента на отчуждаването на вещта –
22.11.2017 год. От момента на получаване на вещта без основание възниква
задължение за връщането й в натура, тъй като неоснователно полученото трябва да
бъде върнато веднага след като се осъществи разместване между правните сфери на
две лица, дори и без покана ( ППВС №1/28.05.1979 год.). Задължението за
натурална реституция се заменя с парично задължение за заплащане на
компенсаторно обезщетение в момента на последващото отчуждаване. Съдебната
практика, цитирана по-горе, приема, че забавата на длъжника възниква от момента
на поканата или от момента, в който е узнал, че държи вещта без основание, в
случай че се докаже по-ранна недобросъвестност. Ответницата е знаела, че държи
вещ без основание към момента на втората разпоредителна сделка – 22.11.2017
год., поради което претенцията за присъждане на лихва в периода от 22.11.2017
год. до 21.11.2019 год. е основателна. С помощта на онлайн калкулатор съдът
изчисли размера й на 5464.86 лв.
Претенцията следва да бъде уважена в предявения размер от 5464 лв.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се дължат сторените
разноски в размер на общо 4440 лв. по представен списък.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26, да заплати на Н.Е.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ № 97, ет.4, офис 4г, сумата от 26 950 (двадесет и шест хиляди
деветстотин и петдесет) лв., представляваща компенсаторно обезщетение в размер
на равностойността на МПС – SUV марка „Фолксваген“, модел Тигуан,
1984 куб./см, рама № ****, двигател бензин № ССТ383418, цвят – черен металик,
производство 2013 г., който ответницата получила без основание и отчуждила на
22.11.2017 год., както и сумата от 5464 (пет хиляди четиристотин шестдесет и
четири) лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода 22.11.2017 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от предявяване на иска – 21.11.2019 год. до окончателното
заплащане на сумата, както и сторените съдебни разноски в размер на 4440
(четири хиляди четиристотин и четиридесет) лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: