№ 324
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500543 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 39 от 17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 419/2023 г. по
описа на РС – Етрополе е признато за установено по иск с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 79 ЗЗД, че Л. И. Н. дължи на „Евро Финанс Колект“
ЕООД сумата от 13,80 лева, представляваща главница по Договор за
телекомуникационни услуги от 04.05.2015 г., сключен между длъжника и
„Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, въз основа на който е
издадена фактура № ...../......... г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението), както и сумата от
3,92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2017 г. до
27.04.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 43177/2020 г. по описа
на СРС. С решението ответникът е осъден да заплати сторените от
дружеството ищец разноски в заповедното и исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство - Л. И. Н., с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че към датата на издаване на
процесната фактура – 22.06.2017 г. отношенията между него и дружеството,
предоставящо телекомуникационни услуги, са прекратени, тъй като е изтекъл
двугодишният срок на сключения между тях договор. Посочва, че издадената
1
фактура е извън срока на този договор и той не е бил уведомяван за
издаването й. Поддържа също така, че не е надлежно уведомен за
извършените цесии, като в тази връзка посочва, че от представените писмени
доказателства, не можело да се направи констатация за установеност на
вземането – липсвали приложенията, цитирани в договорите за цесия.
Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност. С тези аргументи
моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов въззивен акт
по съществото на спора, с който предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
В законоустановения срок от дружеството ищец е подаден отговор на
въззивната жалба, в който същата се оспорва.
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Евро Финанс
Колект“ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване по
отношение на ответника Л. И. Н., че същият дължи на дружеството сумите от
13,80 лева, представляваща главница по Договор за телекомуникационни
услуги от 04.05.2015 г., сключен между длъжника и „Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД, въз основа на който е издадена фактура
№ ...../......... г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението), както и сумата от 3,92 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 27.04.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 43177/2020 г. по описа на СРС. Следва да
се отбележи, че посочената от първоинстанционния съд правна квалификация
на исковете не влияе на валидността на постановеното решение, доколкото в
производството правилно е разпределена доказателствената тежест и са
събрани доказателства относно правнорелевантните факти, подлежащи на
установяване.
В предоставения срок за отговор, ответникът е оспорил исковата
претенция, като е въвел конкретни възражения в отговора на исковата молба.
Първоинстанционният съд, с обжалваното решение, е уважил в цялост
исковата претенция, като е приел, че между ответника и „БТК“ ЕАД е налице
договорна връзка, както и че извършените цесии по отношение на процесното
вземане са действителни, следователно ищецът е легитимиран да иска
изпълнение на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно
решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за
допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – възражението на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
2
е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок, съгласно дадените от съда указания.
Предвид посочената по-горе правна квалификация на предявените
искове и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в
производството, за да се приеме, че ответникът дължи процесната сума,
ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е бил потребител на далекосъобщителни услуги по силата на
посочения в исковата молба договор; че стойността на ползваните от абоната
услуги възлиза на претендираната главница; съществуването на валидно
правоотношение по договор за цесия между стария кредитор („БТК“ ЕАД) и
„С.Г.ГРУП“ ООД с предмет процесното вземане; наличие на валиден договор
за цесия между „С.Г.ГРУП“ ООД и ищеца с предмет процесното вземане;
уведомяване на длъжника за цесиите от предишните кредитори.
Между страните не се спори, а и се установява от доказателствата по
делото, че между „Българска телекомуникаионна компания“ АД и Л. И. Н. на
04.05.2015 г. е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, със срок
24 месеца и месечна такса в размер на 13.80 лв с ДДС. За установяване факта
на предоставяне на услуги, съответно и размера на претенцията, ищцовото
дружество е представило единствено заверено копие на процесната фактура
(месечна сметка) с № ....../......... г., която е съставена едностранно от
доставчика на далекосъобщителни услуги. Съдържанието на фактурите в
качеството им на частни документи не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила и следва да се преценява с оглед на всички
други доказателства по делото, а в случая такива други доказателства не са
ангажирани от ищеца. Въз основа само на процесната фактура не може да се
приема за доказана стойността на предоставените услуги. Фактурата не е
подписана от ответника като получател, съответно не може да го обвърже
относно удостоверените в нея неизгодни за него факти.
Дори да се приеме обратното, а именно че размерът на претенцията е
установен, то недоказан от ищеца остава фактът на валидно сключени
договори за цесия, съответно между „БТК“ ЕАД и „С.Г.ГРУП“ ООД и между
последното дружество и „Евро Финанс Колект“ ЕООД, в чийто предмет да се
включва процесното вземане.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря
на всички условия за действителност на договорите. От правилото,
установено в чл. 99 ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на
цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, произтичащи
от друго правно основание. Тези вземания представляват престацията, която
цедентът следва да прехвърли в патримониума на цесионера по силата на
сключения договор за цесия. За да бъде действителна сделката следва
престацията да е определена (или поне определяема), т.е. следва вземанията
да бъдат индивидуализирани в договора по основание, размер и длъжник.
3
По делото са приети като писмени доказателства договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. сключен между „БТК“ ЕАД
и „С.Г.ГРУП“ ООД, както и договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
26.08.2019 г. сключен между „С.Г.ГРУП“ ООД и „Евро Финанс Колект“
ЕООД. И в двата договора е посочено, че предмет на цесията са вземания на
цедента, описани в съответните приложения, където следва да са
индивидуализирани по основание, размер и длъжник. Приложение № 1 (лист
29-30) е представено и прието от съда като доказателство и се отнася само по
отношение на договора за цесия между „С.Г.ГРУП“ ООД и „Евро Финанс
Колект“ ЕООД. В него действително процесното вземане фигурира и е
надлежно индивидуализирано. Такова приложение по отношение на първия
договор за прехвърляне на вземания, сключен между „БТК“ ЕАД и
„С.Г.ГРУП“ ООД, обаче не е приложен по делото. Липсват и други
представени от ищеца доказателства, установяващи обстоятелството, че
процесното вземане е част от вземанията, предмет на посочения договор за
цесия. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не може да
се направи еднозначен извод, че процесното вземане е преминало в
патримониума на „С.Г.ГРУП“ ООД, по силата на цесионна сделка с „БТК“
ЕАД. При липса на доказателства за придобИ.е на процесното вземане от
страна на „С.Г.ГРУП“ ООД, то не може да се приеме за доказано, че
последното е прехвърлило надлежно вземанията в полза на ищеца по силата
на сключения между тях договор за цесия.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че след като ищецът не е
доказал качеството си на кредитор спрямо ответника, предявеният от него иск
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
постановеното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново въззивно такова, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Предвид основателността на въззивната жалба, в полза на въззивника
следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски.
Изрично искане в този смисъл от страна на Л. Н. не е направено в рамките на
въззивното производство. Въпреки това, видно е че въззивникът е заплатил
държавна такса в размер на 26,71 лева, които следа да се присъдят в тежест на
въззиваемата страна.
На въззивникът не се следват разноски за заповедното и
първоинстанционното производство, доколкото в материалите по делото не се
откриват доказателства да са сторени такива.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение № 39 от 17.04.2024 г., постановено по гр.д. №
419/2023 г. по описа на РС – Етрополе, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Евро Финанс Колект“ ЕООД срещу Л. И.
Н. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване по отношение на
ответника ще същият дължи на дружеството сумата от 13,80 лева,
представляваща главница по Договор за телекомуникационни услуги от
04.05.2015 г., сключен между длъжника и „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД, въз основа на който е издадена фактура № ...../......... г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2020 г. (датата на
подаване на заявлението), както и сумата от 3,92 лева, представляваша
мораторна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 27.04.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 43177/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК ........... да заплати на Л. И.
Н., ЕГН **********, сумата от 26,71 лева, представляваща сторените от
последния разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5