№ 29
гр. Момчилград , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100204 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Г. В. Г. от гр.Кърджали против Р. АД. Х. от
гр.Джебел с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба, ищцата твърди, че е завела против длъжницата
наказателно дело от частен характер за нанесена квалифицирана обида, като
след няколко проведени заседания пред различни състави и различни
инстанции ответницата била призната за невинна, а ищцата била осъдена да й
заплати направените по делата разноски. На 06.11.2020 год. между
адв.Бръмбарова, представляваща ищцата по НЧХД № 46/20 г. по описа на
МРС и адв.Б., представляващ ответницата е бил проведен разговор за
уточняване на дължимите по производството суми. На 09.11.20 год. около 11-
11.30 часа адв.Бръмбарова отново се обадила на адв.Б. за да се уточнят къде
да му бъде предадена сумата в размер на 3000 лв., представляваща разноски
по делото. При проведения разговор адв.Б. категорично отказал да получи
парите като заявил, че с ответницата смятат да заведат изп.дело за
принудителното им събиране. С оглед на това и за да не се трупат излишни
разноски ищцата е отишла до офиса на „Еконт“ находящ се в гр.Кърджали,
като поради въведените мерки свързани с епидемичната обстановка в 12.33
часа превела цялата сума дължима по делата на ответницата. Въпреки това на
1
09.11.2020 год. след обяд по молба на ответницата е било образовуна
изп.дело. на 10.11.20 г. получила ПДИ, от която се установявало, че по молба
на ответницата против нея е образувано изп.д.№1282/20г. по описа на ЧСИ
Р.Сираков с рег. №812 на КЧСИ и район на действие КОС. Твърди, че с оглед
на обстоятелството, че цялата сума била заплатена преди образуването на
изпълнителното дело, за което била уведомена и ответницата и поради факта,
че с оглед досегашните действия на ответницата очаквала неправомерни
действия от същата, както и станало, на 12.11.20 год. ищцата е наела адвокат
за да я защитава по започналото изп.производство, за което заплатила сума в
размер на 600 лв. На 13.11.20г., чрез наетия от нея адвокат ищцата е подала
молба за прекратяване на изпълнителното производство, като на 16.11.20г.
подала и молба за евентуално намаляване на адвокатския хонорар, ако
предходната й молба не бъде уважена. Въпреки, че длъжницата-ответница
била уведомена от служители на „Еконт“, че сумата в размер на 3 000,00 лв. е
преведена на нейно име и се намира в офиса им в гр.Джебел, като дори
ходила до офиса и отказала получаването й, на 23.11.20г. чрез
упълномощеният от нея адвокат депозирала становище, с което заявила, че не
следва да се уважават молбите на ищцата, при което с констативен протокол
от 30.11.20г. въз основа на това становище частният съдебен изпълнител
оставил молба с вх.№37010/13.11.20г. и молба с вх.№37313/16.11.20г. без
уважение. Във връзка с това ищцата била принудена на 03.12.20г. да подаде
жалба до ОС- Кърджали против така постановеният отказ на частният
съдебен изпълнител, като на 08.12.20г. от страна на длъжницата ответницата
било депозирано възражение за неоснователност на жалбата. Със съобщение
изх.№ 65413/04.12.20г. на ЧСИ Р.Сираков ищцата е била уведомена, че
жалбата й е оставена без движение, като е задължена да заплати сумата в
размер на 48,00 лв., от които 24,00 лв. за копие на изпълнителното дело и
предоставяне на компетентния съд и 24,00 лв. за връчване на препис от
жалбата на взискателя- ответник в настоящото производство. Видно от
Фактура № **********/07.12.20г. ищцата заплатила сумата в размер на 48,00
лв. на ЧСИ Р.Сираков. С Решение №20205/15.12.20г. е бил отменен по
подадена жалба от ищцата, отказа на ЧСИ Р.Сираков, обективиран в
констативен протокол изх.№64456/30.11.20г., с който са били оставени без
уважение подадените с вх.№ 37010/13.11.20г. и вх.№37313/16.11.20г. молби
за прекратяване на изпълнителното производство и за намаляване на
2
разноските, включително и приетото адвокатско възнаграждение, като
незаконосъобразен, с оглед наличието на доказателства за пълно издължаване
преди образуване на изпълнителното дело, като решението е било
окончателно. Предвид постановеното решение длъжницата – ответница по
делото на 17.12.20г. посетила офис на „Еконт“ в гр.Джебел и получила
депозираната на нейно име сума в размер на 3 000,00 лева. На 18.12.20г.
отново била подадена молба от страна на процесуалния представител на
ищцата за прекратяване на изпълнителното дело, като с Резолюция на
частният съдебен изпълните от същият ден било разпредено прекратяване на
осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК на изпълнителното дело. Постановлението за
прекратяване на изп.д. № 1282/20г. по описа на ЧСИ Р. Сираков било
получено от страна на длъжницата – ответница по делото на 22.12.20г., а от
адвоката на ищцата на 05.01.21г., като не е обжалвано от страните и същото е
влязло в законна сила. Твърди, че в следствие на неправомерното завеждане
на изпълнителното дело и последващите действия от страна на ответницата,
ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 48,00 лв., от които 24,00
лв. за копие на изп.д.№1282/20г. по описа на ЧСИ Р. Сираков и предоставяне
на компетентния съд и 24,00 лв. за връчване на препис от жалбата на
взискателя- ответник в настоящото производство. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Ремзие Адем
Хашим, с ЕГН ********** - ответник в настоящото производство, че дължи
на Г. В. Г. с ЕГН ********** сумата в размер на 48,00 лв., представляваща
причинени имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на
изп.д. № 1282/20г. по описа на ЧСИ Р.Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ и район
на действие КОС, ведно със законната лихва върху главницата от 48,00 лв.,
считано от 23.02.21г.- датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата и разноските по ч.гр.д.№92/21 г. по описа на МРС за
издаване на заповедта за изпълнение, съгласно Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 92/21г.по описа на МРС.
Претендира за разноски по делото.
В проведеното по делото съдебно заседание пълномощника на
ищцата адв.Д.Д. поддържа изцяло предявения иск, представя писмено
становище. Претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответницата.
3
Ответницата Р. АД. Х. в едномесечния срок от получаване на преписа
от исковата молба чрез пълномощник адв.Л.Б. от АК Кърджали е изпратила
писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Счита, че така предявения иск е процесуално недопустим и производството
по отношение на него следва да бъде прекратено. Счита, че предявената
искова претенция е и неоснователна.
В с.з. чрез пълномощник адв.Б. оспорва иска по съображения
изложени в отговора към исковата молба. Счита иска за неправилно заведен и
моли да бъде отхвърлен. Претендира за разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства,
и като взе предвид становищата и доводите на страните приема за установено
следното:
Въз основа на заявление от Г. В. Г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от по ч.гр.д. № 92/2021 г. по описа на РС – Момчилград, с която е
разпоредено ответникът Р. АД. Х. да заплати на кредитора Г. В. Г. с ЕГН
********** сумата в размер на 48,00 лв., от които главница в размер на 48.00
лв.; законна лихва върху главницата от 23.02.21г. до изплащане на вземането,
както и разноски по делото общо 385 лв., от които такса за образуване на
делото в размер на 25.00 лв. и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: за причинени имуществени
вреди в следствие на неправомерно завеждане на изп.д. № 1282/20г. по описа
на ЧСИ Р.Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ и район на действие КОС.
Така издадената Заповед е връчена на длъжникът /ответницата/ Р. АД.
Х. и същата е депозирала в срок възражение по чл.414 от ГПК и съдът е дал
указания на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК може да
предяви иск за установяване на вземането си.
По ч.гр.д. № 92/2021 г. по описа на МРС, в срок на 29.04.2021 год. е
постъпило доказателство, че заявителят в едномесечен срок е предявил иск за
установяване на вземането си, а именно Искова молба вх.№95/29.04.2021 год.
до РС-Момчилград, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
4
От събраните по делото доказателства се установява, че изп.д. №
1282/20г. по описа на ЧСИ Р. Сираков с peг. № 812 на КЧСИ и район на
действие КОС /приложено като доказателство по настоящото производство/, е
било образувано на 09.11.2020г. по молба на адв.Б., пълномощник на
ответницата.
По така образувано изп.д. са били предприети съответни действия,
ищцата е получила Призовка за доброволно изпълнение. От изп.дело №
1282/20г. на ЧСИ- Р. Сираков, е видно, че на 13.11.2020г., ищцата е подала
молба за прекратяване на това изп.роизводство /поради плащане преди
образуването на изп.производство/, а на 16.11.2020г. е подадена и молба за
евентуално намаляване на адвокатския хонорар, ако предходната й молба не
бъде уважена.
В тези молби на ищцата е отразено обстоятелството, че длъжницата по
изпълнителното производство е била уведомена от служители на „Еконт“ за
превод сумата от 3 000 лева на нейно име от 09.11.2020г. и се намира в офиса
им в гр. Джебел, като дори е ходила до офиса и отказала получаването й- и в
тази насока е представена разписка от Еконт /за превода, който е осъществен
на 09.11.2020г. в 12,33 часа/.
По тези молби е депозирала Становище на ответницата, в което
същата е заявила, че не следва да се уважават молбите на ищцата, защото
нямали договорка за доброволно плащане. По изп.дело се установява, че с
Констативен протокол от 30.11.2020г. въз основа на това становище ЧСИ е
оставил молби на ищцата с вх. № 37010/13.11.2020г. и молба с вх. №
37313/16.11.2020г., без уважение.
В тази тази връзка ищцата на 03.12.2020г. е обжалвала така
постановеният отказ на ЧСИ, а на 08.12.20г. от страна на ответницата е било
депозирано възражение за неоснователност на жалбата. С Решение №
20205/15.12.2020г. по в.гр.д. № 283/2020г. на ОС- Кърджали е бил отменен
отказа на ЧСИ - Р.Сираков, обективиран в Констативен протокол изх.№
64456/30.11.20г., с който са оставени без уважение подадените с вх.
№37010/13.11.20г. и вх.№37313/16.11.20г. молби за прекратяване на
изпълнителното производство и за намаляване на разноските, включително и
5
приетото адвокатско възнаграждение, като незаконосъобразен, с оглед
наличието на доказателства за пълно издължаване на дължимата сума преди
образуване на изпълнителното дело, като решението е било окончателно. В
мотивите си ОС- Кърджали е приел, че плащането по изп.лист е било
извършено преди образуването на изп.производство /като в тази насока е
приел и препис от документ за превод на сума в ПОС-терминала на РС-
Момчилград за издаване на изп.лист, от което се установявало, че д.т. е
заплатена в 13,22 часа, а дължимата по изп.лист сума е била внесена в 12,33
часа- т.е. близо един час по-рано/. В решението са дадени указания на ЧСИ за
изготвяне на Постановление за прекратяване на изп.производство по чл.433
ал.1 т.1 от ГПК.
Предвид и горното и с оглед на подадената на 18.12.2020г. молба от
страна на процесуалния представител на ищцата за прекратяване на изп. дело,
с Резолюция на ЧСИ от същата дата е било разпоредено прекратяване на осн.
чл.433 ал.1 т.1 от ГПК на изпълнителното дело. Постановлението за
прекратяване на изп.д. № 1282/20г. по описа на ЧСИ Р.Сираков е било
получено от ответницата на 22.12.2020г., а от адвоката на ищцата- на
05.01.2021г., като не е било обжалвано от страните и същото е влязло в
законна сила.
Като свидетел по делото е разпитана Ивана Бръмбарова, която е била
защитник на ищцата Г.В. в производството по НЧХД, по което е издаден
процесният изпълнителен лист, която в своите показания, сочи, че един
понеделник, не може да посочи като дата е влязла в контакт по телефона с
адв.Л.Б., процесуален представител на тъжителката по НЧХД, и изразила
желанието на Г.Вълчева за доброволно плащане на дължимата по делото
парична сума, но последният заявил, че няма пълномощия да приема пари и
като адвокат на Галина я посъветвала да отиде или в пощата или в някоя от
спедиторски компании „Спиди“, „Еконт“ и да пусне парите на името на
подсъдимата. Заявява, че с това се изчерпали нейните действия по делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Установителният иск по реда на чл.422 от ГПК вр.чл.45 от ЗЗД е
6
допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство- респ. изпълнена
процедура по чл.414 от ГПК и налични условия по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
имащо за предмет същите вземания.
За успешното провеждане на доказването по предявеният иск, ищецът
следва да установи вземането си на претендираното на деликтно основание и
в претендираният размер вземане, както и изправността си– че доброволно е
заплатил дължимата сума и то преди образуването на изпълнително дело,
респ., че ответникът е предприел действия по образуване на
изп.производство, въпреки наличието на доброволност в изпълнението на
дължимото задължение, и то тези действия са произлезли вреди в посоченият
размер. Ответникът в това производство следва да установи онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба.
В настоящото производство се претендира заплащане на имуществени
вреди, настъпили в резултат на противоправно поведение, изразяващо се
неоснователно предприето принудително изпълнение по инициатива на
ответницата, което е довело до разходи за ищцата за адвокатска защита в
изпълнителното производството, което от своя страна е приключило с
позитивен за последната резултат - прекратяване, поради липса на вземане
подлежащо на принудително събиране /т.к. дължимата сума е била изплатена
преди образуването на изп.производство/.
Отговорността по чл.45 от ЗЗД има обезщетилна функция и настъпва,
след като дадено лице със свои действия, причини виновно вреди на на друго
лице. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие
на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия-ищцата от лице,
които вреди да са причинени по повод неправомерно завеждане на
изпълнително дело, при наличието на причинна връзка между тях. Като на
обезщетяване подлежат всички вреди- имуществени и неимуществени, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Поначало процесуалното представителство на длъжника от адвокат в
хода на изпълнително дело не е задължително, но е призната и гарантирана от
закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед
7
пълното охраняване на интересите му, особено като се има предвид
специфичната материя, в която се е ползвала защитата. В процесният казус за
длъжника Г.Вълчева /ищцата по делото/ не съществува възможност, в
границите на изпълнителното дело, да бъдат присъдени, респективно
репарирани направените от нея разходи за възнаграждение на
адвокат, поради което същите се явяват вреда, с която е намаляло
имуществото й и са пряка и непосредствена последица от неоснователно
проведеното в изпълнително производство. Що се касае до размера на
вредите то техният размер е установен с представения по делото разходно
оправдателен документ-договор за правна защита и съдействие, който
удостоверява заплащането на сумата от 48 лева, дължима такса по
изп.производство.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че доводите на
ответницата, развити в отговора на исковата молба за недопустимост на
предявеният иск, са неоснователни. Действително, в разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК е предвидена процесуална възможност за длъжника да
обжалва разноските по изпълнението, и законовият текст е формулиран общо
и не уточнява дали касае отговорността за разноски, възложени в полза или в
тежест на длъжника. Тази непълнота във формулировката на законодателя е
преодоляна чрез приетата задължителна съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСГТК
на ВКС. Съгласно т. 2 от последното на обжалване подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението. В тази връзка следва да се приеме,
че на обжалване по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК подлежат актовете на
съдебния изпълнител, които същият издава съобразно уредената в чл. 79 от
ГПК отговорност за разноски. С тези актове съдебният изпълнител
осъществява компетентността си за възлагане на сторените /или дължимите/ в
изпълнителното производство разноски от взискателя върху длъжника.
Цитираната разпоредба на чл.79, ал.1 от ГПК обаче не урежда
процесуална възможност в случай на прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 от ГПК съдебният изпълнител да има
правораздавателни функции и да присъжда в полза на длъжника сторени от
него разноски в изпълнителното производство, като да осъжда взискателя да
8
му ги заплати. Това разрешение е и логично, тъй като съдебният изпълнител
вече е прекратил изпълнителното производство и не може да извършва
никакви действия по прекратеното дело.
Предвид това съдът намира възраженията на ответницата за
неоснователени, като счита, че длъжникът има право да претендира
заплащане на разноските, направени в изпълнителното производство, и това
може да стане в отделен съдебен процес по общия ред, така, както е
настоящият случай.
При това положение искът следва да бъде уважен, като ищцовата
страна в настоящето производство е представила разноски в размер на 360
лв., които следва да бъдат присъдени, както и да бъде присъдена и д.т. в
размер на 25 лв. или в общ такъв в размер на 385 лв. за настоящето
производство.
Следва да бъдат присъдени и направените разноски в същия размер от
385 лв. и в заповедното производство. Или разноски в общ размер на 770 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ремзие Адем
Хашим, с ЕГН:**********, от гр.Джебел, ул.******, общ.Джебел,
обл.Кърджали, че дължи на Г. В. Г. с ЕГН:********** от гр.Кърджали,
бул.“*****, обл.Кърджали сумата в размер на 48,00 лв., представляваща
причинени имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на
изп.д. № 1282/20г. по описа на ЧСИ Р.Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ и район
на действие КОС, ведно със законната лихва върху главницата от 48,00 лв.,
считано от 23.02.21г.- датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата и разноските по ч.гр.д.№92/21 г. по описа на МРС за
издаване на заповедта за изпълнение, съгласно Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 92/21г.по описа на МРС.
ОСЪЖДА Ремзие Адем Хашим, с ЕГН:**********, от гр.Джебел,
ул.******, общ.Джебел, обл.Кърджали, да заплати на Г. В. Г. с
9
ЕГН:********** от гр.Кърджали, бул.“*****, обл.Кърджали, общо сумата в
размер на 770.00 лв., представляваща разноски по заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10