№ 374
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430100337 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от К. П. П.
от гр. П. против ЕТ „Л.- А.Д.” гр. П.. В молбата се твърди, че ищецът е
работел при ответника на длъжността „***” с място на работа- *** в ***.
Твърди се, че със заповед № *** год. трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ. Твърди се, че
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразно,
тъй като процесната заповед не е мотивирана и не се налице фактическите
предпоставки за уволнение на посоченото от работодателя основание. В
заключение ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно и
отмени заповед № *** год., да осъди ответника да му заплати обезщетение по
чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 600 лв. за периода от 01. 11. 2021 год. до 22.
11. 2021 год., да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 220 ал. 1
от КТ в размер на 700 лв., както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 500 лв. за 20 дни неизползуван
платен годишен отпуск през 2021 година. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
1
С определение от 04. 03. 2022 год. е допуснато изменение на размера на
предявените искове по чл. 220 ал. 1, чл. 224 ал. 1 и чл. 225 ал. 1 от КТ.
Ответникът ЕТ „Л.- А.Д.” гр. П. ангажира становище, че исковете са
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че ищецът К. П. П. е работил при ответника ЕТ
„Л.- А.Д.” гр. П. на длъжността “***” до 01. 11. 2021 год., когато със заповед
№ *** год. на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ е било прекратено трудовото
му правоотношение.
Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е така
издадената заповед.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този
въпрос:
По иска за отмяна на заповед № *** год.
Константната практика на ВКС на РБ, обобщена с приетото
тълкувателно решение № 4 от 01. 02. 2021 год. по тълк. дело № 4/ 2017 год.,
ОСГК, приема, че с разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ на работодателя е
предоставена възможност да преценява всеки отделен случай, при който на
работника или служителя липсват конкретни качества за справяне с
възложената му работа. След тази преценка работодателят е длъжен в самата
заповед за уволнение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на
работника, за да изпълнява трудовите си задължения. Законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание изисква
посочване на необходимите качества за съответната работа, които работникът
не притежава. Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията по
длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на
конкретни трудови задължения. Процесната заповед № *** год. не отговаря
на изложените по- горе изисквания на закона. В същата липсва каквото и да е
описание и мотивировка относно тези обстоятелства, обуславящи трайна
липса на професионални качества за ефективно изпълнение на трудовите
функции на ищеца. Тук е мястото да се отбележи, че както в заповедта, така и
2
чрез събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства
работодателят е целял да установи, че ищецът не се е явявал редовно на
работа и не е изпълнявал възложените му задачи. Това е указание за
нарушения на трудовата дисциплина и основание за налагане на
дисциплинарно наказание, включително най- тежкото такова- уволнение, но
не доказва осъществяването на хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, която
представлява друг фактически състав и предполага други изисквания към
прекратяването на трудовото правоотношение.
В заключение може да се обобщи, че издадената заповед № *** год. е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В този смисъл предявеният
конститутивен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1
от КТ.
Основателността на този акцесорен осъдителен иск се намира в
зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и
поради него работникът или служителят да е останал без работа,
претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е
безспорно, че заповед № *** год. е незаконосъобразна. Налице е и втората
изискуема предпоставка за уважаването на иска, доколкото по делото са
ангажирани надлежни писмени доказателства /заверени ксерокопия от
трудова книжка/, от които се установява, че след прекратяването на трудовия
му договор с ЕТ „Л.- А.Д.” гр. П. през периода от 01. 11. 2021 год. до 22. 11.
2021 год. ищецът не е влизал в други трудови или граждански
правоотношения и не е получавал доходи от такива. Съгласно заключението
на вещото лице Т.И. размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ
възлиза на 489, 75 лв. В посочения размер предявеният на основание чл. 344
ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ.
Видно от заключението на вещото лице е, че размерът на неизплатеното
на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие година възлиза на сумата от
623, 40 лв. В този размер предявеният иск се явява основателен и следва да
3
бъде уважен
По иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ.
От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
дължимото се на ищеца обезщетение за неизползван платен отпуск /14 дни/ за
2021 год. възлиза на 443, 38 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер
на 650 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на
180 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 150 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № *** год. на
представляващия ЕТ „Л.- А.Д.” гр. П., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 5
от КТ е прекратено трудовото правоотношение на К. П. П. от гр. П., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА ЕТ „Л.- А.Д.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представляван от АТ. Г. Д., да заплати на К. П. П. от
гр. П., ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 489, 75 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от
КТ за периода от 01. 11. 2021 год. до 22. 11. 2021 год., ведно със законната
лихва, считано от 21. 01. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 623, 40 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 21.
01. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 443, 38 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ за периода от 17. 02. 2021 год.
до 01. 11. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от 21. 01. 2022 год. до
окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 650, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
4
ОСЪЖДА ЕТ „Л.- А.Д.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представляван от АТ. Г. Д., да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 180 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5