№ 387
гр. гр.Н., 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100598
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „............. № 25, офис сграда „Л.“, ет. ...., представлявано от Ю.Ю., против Е. Д. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Н., ул. „О.П., № ..........
Ищецът твърди, че между „.......................“ С.А., клон България, и П. бил сключен
Договор за потребителски кредит № CARU- ...... от 30.09.2020 г. за сумата в размер на 6000
лв., със застрахователна премия в размер на 1436.40 лв. Договорянето между страните било
осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние. Сключването му било
инициирано от кредитополучателя, който попълвал заявка за кандидатстване, намираща се
на уеб- страницата на кредитора. В края заявката за кандидатстване кредитополучателят
посочвал, че бил съгласен с приложимите общи условия, като тяхното приемане било
необходимо условие за изпращане на заявката. Сумата била предоставена на ответника, с
което било налице изпълнение на задължението да кредитора, и създавало задължението на
длъжника да заплаща погасителните вноски. Ответникът се задължил да върне сумата по
кредита общо в размер на 11175.60 лв., включваща договорна лихва от 3739.20 лв., в срок до
01.10.2025 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които от по 186.26 лв.,
при първа погасителна вноска 01.11.2020 г., с падежи, посочени в погасителен план,
неразделна част от договора. Кредитополучателят не бил изпълнявал в срок задължението
си за заплащане на погасителните вноски, поради което кредиторът приел, че е настъпила
предсрочна изискуемост на основание чл. 5 от условията по договора, съгласно който при
просрочване на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
1
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Навежда се, че
въпреки това до кредитополучателя било изпратено уведомително писмо, с което е
уведомен, че по отношение на вземанията по договора е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 11.04.2023 г. Акцентира се, че при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатената главница по договора. Излага се, че на 13.05.2022 г.
между „.......................“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията
от 15.02.2022 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, по силата на което вземането, произтичащо от
процесния договор било прехвърлено в полза на ищеца. Ответникът бил уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на продавача с
уведомително писмо, връчено също на 11.04.2023 г. Ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за вземанията си по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № .../2023 г. по описа на НсРС, който е уважил искането и е издал заповед, срещу
която е подадено възражение от длъжника. Предвид гореизложеното се моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца
главница по договора за кредит в размер на 5298.83 лв. за периода от 01.09.2021 г. до
01.10.2025 г., договорна лихва в размер на 2455.23 лв. за периода от 01.09.2021 г. до
11.04.2023 г., лихва за забава в размер на 889.13 лв. за периода от 02.09.2021 г. до 26.04.2023
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
В месечния срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна, не е изразено
становище, не са представени писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
За установяване на твърденията си ищецът е представил Договор за потребителски
кредит № CARU- ...... от 30.09.2020 г., ведно със сертификат за застраховка и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, рамков
договор да продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно с приложения и
потвърждение за извършена цесия, уведомително писмо до ответника.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение като предпоставките за това са налице. На ответникът изрично са указани
последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в
съдебно заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане
на делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен
отговор, няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието на страната, поради
2
което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото доказателства,
неоспорени от ответника и обсъдени по- горе в изложението, обосновават извод за вероятна
основателност на предявения иск, поради което е налице и второто условие за
постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С оглед на
това искането по чл.238, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, върху
ответникът следва да бъде възложено заплащането на направените от ищцовото дружество
разноски за исковото производство в размер на 187.35 лв.- държавна такса и 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 222.86 лв.- разноски по заповедното
производство /50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 172.86 лв.- държавна такса/. Съдът
намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение по настоящото
производство следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство, неявяване на представител на
ищеца в съдебно заседание, както и липсата на оспорване от страна на ответника, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Н., ул. „О.П., № .......... съществуването на вземане на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „............. № 25, офис сграда „Л.“, ет. ...., представлявано от Ю.Ю., по Заповед №
197/03.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на
ищцовото дружество срещу ответника, по ч.гр.д.№ .../2023 г. по описа на РС- Н., за сумата в
размер на 5 298,83 лв. (пет хиляди двеста деветдесет и осем лева и 83 ст.), представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № CARU- ...... от 30.09.2020г.,
включваща неплатени погасителни вноски за периода от 01.09.2021г. до 01.10.2025г., ведно
със законната лихва, считано от 27.04.2023г. до окончателното й изплащане, сумата в размер
на 2 455,23 лв. (две хиляди четиристотин петдесет и пет лева и 23 ст.), представляваща
договорна лихва, дължима за периода от 01.09.2021г. до 11.04.2023г., сумата в размер на
3
889,13 лв. (осемстотин осемдесет и девет лева и 13 ст.), представляваща обезщетение за
забава за периода от 02.09.2021г. до 26.04.2023г.
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н., ул. „О.П., № .......... да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „............. № 25, офис сграда „Л.“, ет. ...., представлявано от
Ю.Ю., сумата от 172,86 лв. (сто седемдесет и два лева и 86 ст.), представляваща разноски по
заповедното производство за платена държавна такса, сумата в размер на 50 лв. (петдесет
лева) за юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, сумата от 187.35
лв.- държавна такса за исковото производство, и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Заверен препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № .../2023 г. по описа на РС-
Н..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4