№ 266
гр. П., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720105746 по описа за 2021 година
Първоначално молителят С. П. В. е предявил искова молба пред Административен съд –
П., с искане да бъде осъдена ответната страна ТД НА НОИ град П. със седалище и адрес
град П. , ул.”О.П.” №** да признае за редовна представената трудово книжка - заверена, от
която е видно, че за периода 01.09.1995 - 17.03.1999 година , е работил в *** „М.” град П. на
длъжност С.Д. и му отпусне следващата му се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като му се присъдят направените по делото разноски. В последствие с влязло в сила
определение от 10.11.2021 година на ПАС, същия съд е приел, че с подадената искова
молба ищеца претендира установяване по съдебен ред на трудов стаж за периода от
01.09.1995 година до 17.03.1999 година. Доколкото определението не е било обжалвано, то и
настоящия състав намира, че е сезира с посоченото искане, като извън компетентността му е
да се произнася по искането да се признае за редовна представената трудово книжка на
ищеца, както и ответника да бъде осъден да му отпусне следващата му се лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Ответникът ТП на НОИ - гр.П., е изразил становище искането да бъде оставено без
уважение. Изложени са твърдения, че за същия период ищеца е работил в РЗИ П., като това
време му е зачетено за трудов стаж.
Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и събраните по делото
доказателства, намира следното:
На първо място съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от така
предявения иска. По делото е представено от ответната страна удостоверение обр. УП-2 от
РЗИ – П., видно от което за периода 01.01.1997г. до 17.03.1999г. ищеца е ползвал
1
многократно неплатен отпуск, като от целия период, времето само за 2 месеца и 16 се зачита
за трудов стаж, като и за този период същия е ползвал платен или неплатен отпуск. От
горното е налице и правен интерес от така предявения иск, целящ установяване на трудов
стаж непризнат за такъв от ответната страна.
По делото са представени като писмени доказателства : Заверено фотокопие от
трудова книжка на ищеца на която е представена и оригинала в с.з. за констатации, при
което съдът е установил, че в същата има отбелязване само на стр. 10 и стр.11, като
отбелязваният, са идентични с тези на представеното фотокопие, удостоверение обр.УП-30
от 12.01.2000г. на *** М. – П. и удостоверение обр.УП-3, 1959-2 на РЗИ П..
От посочените документи се установява, че молителя за периода 01.09.1995 -
17.03.1999година, е работил в *** „М.” град П. на длъжност „С.Д.“, както и че за периода
01.09.1995г. до 17.03.1999г., е ползвал неплатен отпуск в РЗИ П., на длъжност „С.И.“, на
която длъжност е работил считано от 25.02.1985г.
По делото са разпитани свидетелите В. П. Л. и СТ. ХР. М., на които съдът дава вяра,
които заявяват, че молителя през процесния период е работил в *** „М.” град П. на
длъжност „С.Д.“, на 8 часов работен ден, като ежемесечно за това е получавала заплата, но
свидетелите не знаят размера на заплатата му. Същите, като треньор и футболист в клуба,
знаят, че документацията на същия е унищожена, тъй като и те няма документи относно
трудовите им договори с футболния клуб. Относно липсата на архива на футболния клуб са
представени и косвени писмени доказателства от ответната страна, видно от които при
назначени проверки, не са открити никакви документи на футболния клуб.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗУТОССР по реда на този закон може да се установява: трудов
стаж, придобит след 31 декември 1999 г.; времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби. В случая се претендира период от 1995 г. до 17.03.1996 г., поради
което разпоредбите на посочения специален закон са неприложими, доколкото се касае за
период преди 1999г. Преди 1999г. условията, реда и сроковете за признаване на трудов стаж,
както и условията и сроковете за внасяне на осигурителните вноски за зачетен трудов стаж
и условията за взаимно зачитане на трудовия стаж и осигуреното време по различните
осигуровки са били предмет на уреждане от съответните правилници, (чл. 164 ЗР на
КТ/1951 г. (отм.). В случая осигурителния стаж, посочен в издадените удостоверения обр.
УП-3 от осигурителя *** „М.” град П., изцяло съвпада с трудовият стаж, който се зачита
за трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране съгласно правната уредба, която е била в
действие по време на работата на ищеца по трудов договор при този работодател.
Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
На следващо място, в 149, ал.1 от дял III на КТ от 1951г.- императивно е посочено, че
невнасянето от предприятието, учреждението или организацията следващите се
2
осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да
получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии.
Показанията на свидетелите подкрепят изцяло изложеното в исковата молба.
Изложеното аргументира извод за основателност на предявената претенция. Следва
да се приеме за установено по отношение на ТП на НОИ -гр.П. че ищецът е работил по
трудово правоотношение с *** „М.” град П. от 01.09.1995 - 17.03.1999 година на длъжност
„С.Д. ”, без прекъсване, на пълно работно време и месечно заплащане на трудовото
възнаграждение, се зачита за трудов стаж при пенсиониране.
Предвид изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски от ищеца. Представен е списък по реда на чл80 ГПК и
писмени доказателства, че в полза на процесуалния представител на ищеца е изплатена
сумата от 300.00 лева. Съгласно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в
случая минималното такова е 300.00 лева. С оглед на горното ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сторените разноски в настоящето производство в размер
на 300.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТД НА НОИ град П. със седалище и
адрес град П. , ул.”О.П.” №** че С. П. В. от с.М., общ.П., обл.П., ул.’’Г.Д.” №54 с
ЕГН:**********, че за периода 01.09.1995 - 17.03.1999 година , е работил в *** „М.” град П.
на длъжност „С.Д.“, без прекъсване, на пълно работно време и месечно заплащане на
трудовото възнаграждение, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –гр.П., да заплати на С. П. В. от с.М., общ.П., обл.П.,
ул.’’Г.Д.” №54 с ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 300.00 лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3