Р Е Ш Е Н И Е
№ 884/17.06.2021
година, град Б.,
Административен съд – Б.,
в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия:
Веселин Енчев
при секретар: Г.С.,
разгледа адм. дело № 7/2021 година.
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба
от М.М.М. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат К.К. *** против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ)
№ 20-0346-000164/20.12.2020 година на полицейски инспектор към ОДМВР – Б., РУ –
С..
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл. 171 т. 2а б. “б“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрация на ППС за срок
от 6 месеца на собствения му автомобил „Toyota
4Runner“ с №
BTJ 8419 (регистриран в САЩ), считано от 20.12.2020
година“, отнети са една регистрационна табела с № ВТJ 8419 и СРМПС № **********.
Принудителната административна мярка е наложена на М.
за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита така приложената ПАМ за
незаконосъобразна - постановена в нарушение на материалния закон. Излага
аргументи, че административният орган не разполага с компетентност да
прекратява регистрация на автомобил, извършена от орган на властта в друга
държава. Иска съдът да отмени заповедта.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта.
Ответникът не
изразява становище по жалбата Представя административната преписка.
След като се запозна
с на жалбоподателя и доказателствата в административната преписка, съдът приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения
административен акт.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
По делото не се спори, а и се установява от представените доказателства, че на 20.12.2020 година, около 16:15 часа в град Ч. на улица
„Братислава“ до дом № 26 в посока към кръстовището с улица „Славянска“,
жалбоподателят М. е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота 4Runner“ с рег. № BTJ 8419.
На М. е била извършена полицейска проверка от
Георги Иванов Деспов – мл. автоконтрольор към ОД – Б. на МВР, РУ С.. При
проверката, водачът е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство - алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0061, отчел съдържание на алкохол 2,41 % в издишания от М.
въздух.
На М. е бил издаден талон за медицинско изследване
№ 0067768 (лист 15). М. лично е получил талона и е вписал, че „приема“
извършването на изследването. По делото е представен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози (Приложение № 4 към чл.14, ал.2),
съгласно който М. е отказал да се подложи на изследване (лист 13 – 14).
За установеното нарушение на М.М. е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 321961/20.12.2020 година
(лист 12). Въз основа на съставения АУАН, на същата дата, полицейски инспектор към ОД – Б.
на МВР, РУ С., е
издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ (лист 10), която, заедно с АУАН, е
била връчена срещу подпис лично на нарушителя.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на
разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ.
В хипотезата на чл. 171 т. 2а б. “б“ от ЗДвП се
прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5 буква „а“ и т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В процесния случай, о
бжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. При издаване на оспорения административен акт е
посочено, че същият се издава от полицейски инспектор към ОД МВР – Б., сектор
„Пътна полиция“, оправомощен със заповед № 251з-209/18.01.2017 година.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 20.12.2020 година
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол, което е
било установено с надлежно техническо средство, отчело съдържание на алкохол 2,41
% в издишания от водача въздух. Това обстоятелство не се отрича от
жалбоподателя и не се представят доказателства в обратна насока.
Неоснователно е възражението на касатора, че
административният орган не разполага с компетентност да прекратява
регистрацията, извършена от орган на властта в друга държава (в случая – САЩ).
Националният закон не въвежда разграничения в задълженията на водачите на МПС
при движението им по пътищата на територията на страната. Пътищата на Република
Б. са отворени за обществено ползване (по аргумент от чл. 140 от ЗДвП) и за
всички водачи на превозни средства съществува задължение да спазват правилата
за движение - в частност чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Нарушението, за което е приложена конкретната ПАМ,
безспорно е извършено на територията на страната, поради което контролният
орган разполага с териториалната компетентност да приложи една или повече от
предвидените в закона ПАМ. Съответен на този извод е и чл. 18б ал. 10 и сл. от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредбата), в който е предвидена процедура във връзка с издадена заповед за
прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а б. “б“ от ЗДвП на собственик на превозно
средство с чужда регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл. 18б ал. 11 от Наредбата, при издадена ЗППАМ
по чл. 171 т. 2а от ЗДвП на собственик на превозно средство с чужда
регистрация, когато собственикът има постоянен адрес на територията на
Република Б., екземпляр от заповедта, отнетите табели с регистрационен номер и
свидетелството за регистрация на ПС се съхраняват в отдел/сектор „Пътна
полиция“ при СДВР/ОДМВР, където е установено нарушението; след изтичане на
наложената ПАМ отнетото свидетелство за регистрация и отнетите табели с регистрационен номер се изпращат в отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР
по постоянния адрес на собственика за физическите лица или по адреса на
регистрация за стопанските обекти (в този смисъл решение № 1573 от 6.02.2019
година по адм. д. № 1470/2018 година и решение № 16030 от 19.12.2018 година по
адм. д. № 8562/2018 година на ВАС).
М.М. е с постоянен адрес на територията на
Република Б.. Автомобилът му е с чужда регистрация. Затова налагането на ПАМ,
като процесната, следва да бъде извършено при съблюдаване на разпоредбата на
чл. 18б ал. 11 от Наредбата и чл. 172 ал. 4 от ЗДвП. Това е сторено.
Обжалваната заповед е
законосъобразен административен акт – издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалноправните
разпоредби, на които се основава, при спазване на процесуалните правила и е
съобразена с целта на закона – да се преустанови административното нарушение и
да се осигури безопасността на движението по пътищата.
Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По изложените
съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. с ЕГН **********
и адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0346-000164/20.12.2020 година на полицейски инспектор към ОДМВР – Б., РУ –
С..
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: