Решение по дело №20985/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ 260868/26.10.2020 г.

гр. В.В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 20985 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени субективно и обективно съединени искове от Г.А.К., ЕГН **********, М.М.К. ЕГН ********** и А.М.К., ЕГН ********** *** правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК  за приемане на установено в отношенията между страните, че Община В.не е собственик на недвижим имот представляващ реална част от * кв.м. от ПИ с идентификатор * по КККР, при граници на реалната част: път, дере, ПИ * по КККР, останалата част от ПИ * по КККР, очертана в оранжев цвят върху скица на л. 40 от делото, ведно с построената в имота постройка с площ от 35,00 кв.м. с идентификатор * по КККР.

В исковата молба ищците чрез адв. Д.В. твърдят, че правото на ползване на процесния имот в землището на с. Зв., м-т Ч.с площ * кв.м. при граници: А. Д. и М. К. е предоставено на наследодателя им М. М. К., починал на * г. и съпругата му - ищцата Г.А.К. с Удостоверение № * г. на председателя на ИК на ОНС-В., издадено въз основа на Решение № * г. на ИК в изпълнение на Постановление № * г. на Министерския съвет. Сочи се, наследодателят и съпругата му са построили сграда от * кв.м. в имота, върху който са установили явно и трайно владение от 1985 г. при днешните му граници, и за който са заплащали данъци. Впоследствие наследодателят се разболял и не могъл да заплати имота, а ищците продължили да осъществяват фактическа власт върху същия. Твърдят, че са за СО „П. с.“ има одобрен ПУП-ПУР с Решение № *г.на ОС-В. Сочат, че по КП към ПКП на м-ст „П. с.", ПИ * за м-ст „Ч.“, с. Зв. е с площ 1251,00 кв.м., записан на „неидентифициран собственик“. Излагат, че по ПНИ на м-ст „П. с.", ПИ 1914 с площ * кв.м. е записан на „недеинтифициран собственик“. Ищците сочат, че доколкото наследодателят им нямал документ за собственост през 2019 г. започнали процедра по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за придобиване на процесния недвижим имот, като след подаване на заявление до ответника с per. № * Община В.съставила АЧОС № * г. за целия поземлен имот с идентификат * по КККР. Оспорват посоченият АЧОС да легитимира Община В.като собственик доколкото същият не съдържа годно придобивно основание, наред с което сочи, че в КККР няма данни за собствеността въхру имота. По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община В., чрез гл. юрк. Св. Ц. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим, а в евентуалност като неоснователен. Излага, че за процесната територия, в която попада ПИ № * с Решение № * г. на Общински съвет - В.е създадено СО „П. с.“, а със Заповед № * г. на Областния управител на област с административен център В.е одобрен и ПНИ, като в регистъра на имотите, е записан „неидентифициран собственик“. Съгласно плана на старите имотни граници, ПИ № 1941 по ПНИ попада с площ * кв.м.  в границите на стар имот № * с „неидентифициран собственик“ и с площ * кв.м. Излага се, че по КП към ПКП на м. „П. с." процесната територия попада в ПИ № * с площ * кв.м. записан на „неидентефициран собственик“.Поддържа се, че на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината е придобила правото на собственост върху земеделската земя, след прекратяване правото на ползване, предоставено по законоустановения ред на М.М.К. с Удостоверение № * г. Излага в тази връзка, че имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. бил е обобществен, но не е заявен за реституция, нито е изкупен от ползвателя по силата на § 4а съответно § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че до влизането в сила на ЗСПЗЗ * г. М. М.К. добросъвестно е ползвал предоставения му имот по силата, като от този момент правото на ползване е било прекратено по силата на закона и същият е започнал да го владее неправомерно, т.е. недобросъвестно, както и съпругата му и другите двама ищци. Сочи се, че до * г. имотът е бил държавна собственост, по отношение на която по силата на чл. 86 от ЗС до * г. е съществувала законова забрана за придобиване по давност, отпаднала с редакцията на нормата от * г. по отношение на частната държавна и общинска собственост. Спори обаче от тази дата в полза на ищците да е изтекъл изискуемият десетгодишен давностен период с оглед наложените впоследствие мораториуми с § 1 от ЗД от 2006 г. на ЗС и последващите му изменения действащи до * г. Сочи, че като промяна в намерението за своене може да бъдат приети евентуално предприетите през 2019 г. от Г.А.К. действия по снабдяване с КНА. Излага, че ищците като наследници на ползвателя имат евентуално право на трайните насаждения и строителните подобрения направени в имота до 01.03.1991 г. По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Моли се за присъждане на сторените разноски.

В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените становища по спора чрез процесуалните си представители.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници № * г., издадено от Община В., р-н А., се установява, че М. М.К. е починал на * г. и негови наследници по закон са съпругата му Г.А.К. и техните деца - М.М.К. и А.М.К..

Видно от Удостоверение № * г., издадено от ОбНС-В.,  в изпълнение на Постановление № * г. на МС, с Решение № * г. на ИК, на М. М. К. е било предоставено право на ползване върху хавра от 0.5 дка, в землището на гр. В., м. „Чукура“, при граници: А.Д., М.К. и път.

Видно от регистрите към ПНИ на местност „П. с.“, за имот с ид. * е отбелязано, че е с „неидентифициран собственик“.

Видно от представеното удостоверение от * г. издадено от Община В., Дирекция „Местни данъци“, недвижим имот от 500 кв.м. и постройка с площ от от 35 кв.м.. находящи се в м. „Ч.“, землище на с. Зв. е деклариран на * г. от ищците, като по партидата не са налице неплатени задължения за местни данъци.

С АЧОС № * г. като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС е актуван ПИ с идентификатор ПИ * по КККР с площ от * кв.м., находящ се в местност „П. с.то“, с. Зв..

С искане от * г. ищците са поискали заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот с площ от 500 кв.м., представляващ ПИ * по КККР, находящ се в землището на с. Зв., м-ст „Ч.“ или имот № * по КП към ПНИ, ведно с построената с него сграда от 35 кв.м. На * г. директор на дирекция ОСИСД при община В.е отразил, че имотът е общинска собственост.

От удостоверение изх. № * г., издадено от Община В.е видно, че в посочения в молба-декларация имот няма съставен АДС до * г. Няма извършени отчуждавания и възсттановаване по ЗВСВНСИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Отразено е, че за ПИ е съставен АОС № * г., а за сградата няма такъв. Посочено е, че няма данни за извършено плащане от страна на ползвателя К..

Съгласно заключението на СТЕ изготвено от вещото лице Ж.Б., неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно, обективно и компетентно дадено, преди 2000 г. територията, в която попада процесната реална част от ПИ * по КККР е имала земеделски характер. През 2000 г. е придобила урбанизиран характер с одобряването на околовърстния полигон на селищно образование „П. с.то“. Вещото лице е установило, че за територияте е изработен КП от * г., който обаче не е одобрен, като видно от комбинирната скица по този план предоставения за ползване имот на М.М.К. изцяло попада в имот пл. № * с площ от * кв.м., отразен и в КП от * г. (една от съставките на помощния комбиниран план от 2002 г.), като в разписните книги към плановете същите са записани на неидентифициран собственик. В плана на старите имотни граници от * г. (също съставка на помощния комбиниран план от 2002 г.) процесната реална част е ситуирана в стар имот пи № * също с неидентифициран собственик. По ПНИ одобрен със заповед от * г. за процесният имот като част от НИ № * е записано, че е с неустановен собственик, а по действащата Кадастрална карта ПИ * по КККР, идентичен на НИ № *, е записан като собствен на Община В.съгласно АЧОС от *  г. Посочва се също, че в Община В.не са открити данни за колективизацията на имота и за включването му в ТКЗС, както и за заявяването му за възстановяване, респективно за издаване на заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.  За имота не е съставян акт за държавна собственост. При оглед на място е констатирано, че ползвателският имот е частично ограден от изток и запад с телена мрежа с бетонни колчета, от север граничи с дълбоко дере, а от юг с долен ръб на скат висок около метър.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

При повторна проверка по реда на чл. 130 от ГПК съдът намира за недопустимо производството в частта по отношение на иска за признаване на установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот представляващ постройка с площ от * кв.м. с идентификатор * по КККР. В отговора на исковата молба, а впоследствие и в о.с.з. ответникът е признал, че ищците са собственици на подобренията в процения недижим имот представляващ реална част от ПИ * по КККР, включително и на визираната постройка и имат право да получат тяхната себестойност. Предвид така констатираната липса на извънсъдебен спор за собственост между страните относно този самостоятелен обект на собственост, за ищците не е налице правен интерес от насочване и поддържане на искова претенция по чл. 124 от ГПК срещу ответната община. Следователно не е налице абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск досежно постройката с идентификатор * по КККР и производството следва да се прекрати в тази част.

Предвид останалите наведени твърдения за придобиване на реална част от 500,00 кв.м. от ПИ с идентификатор * по КККР, на основание изтекла в полза на ищците и техния наследодател придобивна давност през периода от 1985 г. чрез своя наследодател М.К., а от 2013 г. лично до подаване на иска и наличие на титул, легитимиращ ответната община като собственик, който изключва възможността ищците да се снабдят със свой титул за собственост, за последните е налице интерес да установят непринадлежността на твърдяното право в патримониума на ответника.

По същество в тежест на ищеца е да установи идентичността между претендираното и оспорваното от ответника право.

В случая спор за идентичност няма, нито за това, че от * г. наследодателят на ищците, а понастоящем те самите, упражняват фактическа власт върху предоставения за ползване имот, за който ответникът се е снабдил с АЧОС през * г.

Спорът по делото се концентрира около въпроса осъществено ли е твърдяното от ответника придобивно основание -. чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ, който предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването на право на собственост върху земите по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, поради което ответникът Община В.следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е бил реституиран, не е бил изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.

В случая от неоспореното заключение на СТЕ се установява по делото, че имотът е имал земеделски характер до включването му в околовръстния полигон на с.о.“П. с.то“ през 2000 г. с решение № * г. на Общинския съвет В..

На следващо място е безспорно, че процесния имот е бил предоставен за ползване на наследодателя на ищците по силата на ПМС №* г. и решение № * г. на ИК на ОбНС. Следователно съдът намира, че същият по-рано е бил обобществен доколкото визираното ПМС е сред актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно които на граждани са се предоставяли за ползване само земи, които са били обобществени – земи на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и такива от ДГФ.

От изложеното следва и изводът, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на земеделска земя по смисъла на чл. 2, ал.1 от същия закон и е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ. 

С влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на ползване на М.М.К. е били прекратено и същият е станал държател на имота, като в патримониума му е възникнало правото да изкупи процесния имот, което няма спор, че не е реализирано, респективно трансформирано в право на собственост.

На следващо място установено е също, че в регистъра на имотите по § 4 за землището на с. Зв., м. „П. с.то”, за имот с № * е посочено, че е с неидентифициран собственик, наред с което по делото няма доказателства установяващи, че имотът включващ и реалната част с площ 500 кв.м. от ПИ с идентификатор * по дейставщи КККР е бил заявен за възстановяване по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му.

До * г. за имота не са съставяни и актове за държавна собственост, респективно същият не е бил предмет на отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и др., предвид отразеното в удостоверение № * г. на Община В.и заключението на СТЕ.

Поради изложеното съдът приема, че имот с № * по КП към ПНИ не е бил държавна собственост, подлежал е на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, за него не са подавани заявления за възстановяването му в предвидените в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му срокове, и при липсата на доказателства имотът да е придобит по реда и при условията на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият състав приема, че по отношение на този имот е налице хипотезата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ и същият е станал собственост на общината след влизане в сила на ПНИ от 2004 г.

Горното налага да бъдат разгледани въведените от ищците с исковата молба конкуриращи права на тези на ответника, а именно за придобиване на правото на собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

За извършване на преценка по въпроса за началният момент, от който може да започне да тече придобивната давност за процесния имот, следва да се вземе предвид трайно установената съдебна практика на ВКС - Решение №49/26.07.2016 по дело №5168/2015 на ВКС, ГК, II г.о., Определение №146/27.03.2018 по дело №1621/2017 на ВКС, ГК, I г.о. и други, според които за имоти в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху които не е било придобито по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ до 1997 г., придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, чрез който обектът на придобиване бива надлежно индивидуализиран, включително чрез отделянето на онези части от предоставен за ползване имот, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случая видно от заключениет на СТЕ ПНИ за с.о. “П. с.то“, в която се намира процесната реална част е одобрен със заповед № РД-1-7701-37/02.02.2004 г. на областния управител на Област В., към който момент вече е действала установената от законодателя забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост. Следователно и давността като оригинерен способ за придобиване на процесния имот до датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.11.2019 г. не е породила правният си ефект, поради това, че не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време, тъй като на основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр.105 от 2011г., в сила от 31.12.2011г., изм. бр.107/2014г., в сила от 31.12.2014г. и ДВ бр. 7 от 2018г., в сила от 31.12.2017г. е наложен мораториум и давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. Следователно независимо от това дали са упражнявали трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния имот от 1985 г. до датата на депозиране на исковата молба 22.12.2019 г.– обстоятелство, което е безспорно, ищците не са  могли да го придобият по давност. Така по делото не е оборена доказателствената сила на съставеният АЧОС, което налага извод за неоснователност на предявените установителни искове за отричане правото на собственост на ответника Община В.по отношение на процесната реална част от ПИ 30497.504.1941 по КККР, която е заключена между координатни точки 14, 13, 12 и 11 и северната граница на ПИ 30497.504.1941 по КККР, съгласно приподписаната от съда комбинирана скица № 6 към заключението на СТЕ, представляваща неразделна част от настоящото решение.

Следователно предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Предвид изхода на спора, включително прекратената поради недопустимост част от прозиводството, сторените от ответника разноски следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ищците. Респективно на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 вр. ал. 8 от ГПК на ответника следва да бъде присъдена сумата от общо 300,00 лв., от която 150,00 лв. разноски за внесен депозит за СТЕ и 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено в съответствие с Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот представляващ постройка с площ от * кв.м. с идентификатор * по КККР находяща се в реална част от * кв.м. от ПИ с идентификатор * по КККР, при граници на реалната част: път, дере, ПИ * по КККР, останалата част от ПИ * по КККР, очертана в оранжев цвят върху скица на л. 40 от делото, като недопустимо.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.К., ЕГН **********, М.М.К. ЕГН ********** и А.М.К., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК  за приемане за установено в отношенията между страните, че Община В.не е собственик на недвижим имот представляващ реална част от * кв.м. от ПИ с идентификатор * по КККР, при граници на реалната част: път, дере, ПИ * по КККР, останалата част от ПИ * по КККР, която реална част заключена между координатни точки 14, 13, 12 и 11 и северната граница на ПИ * по КККР, съгласно приподписаната от съда комбинирана скица № 6 към заключението на СТЕ, представляваща неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН **********, М.М.К. ЕГН ********** и А.М.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Община В., бул. ”О. Пр.п.” № *, представлявана от кмета Ив.Н. П., сума от 300,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал.4, вр. ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО в отхвърлителната си част подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната, в която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: