О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №647
гр. Стара Загора, 02.12.2021 г.
Старозагорският
административен съд, осми състав, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година,
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Яница Ченалова адм.д. № 662 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.С.С.,*** срещу Решение № 152 от 04.10.2021 г. на Главен
директор на ГД „ИН“ – София, съдържащо според жалбата отказ да бъде
предоставена искана от жалбоподателя информация по реда на Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/.
С молба вх.№ 6642/29.11.2021 г. е направено искане за предоставяне на
безплатна правна помощ, към която е представена декларация с посочени данни за семейно
и материално състояние по чл.83, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Приложени са
заверени копия от Експертно решение № 90566 от 46 12.03.21 г. на ТЕЛК при УМБАЛ
„Проф. Ст. Киркович“ АД – Стара Загора и Разпореждане № 23215194475/01.07.2021
г. на ТП на НОИ – Стара Загора.
Съдът намира направеното искане за неоснователно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, системата за правна
помощ обхваща и случаите, когато заподозреният, обвиняемият, уличеният,
подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. За да е основателно искането е необходимо
кумулативно наличието на две предпоставки - липса на средства и интересите на
правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ.
Инициираното в настоящия случай от жалбоподателя производство пред
административния съд, по закон не предвижда задължителна адвокатска защита. Не
са налице и предпоставките за предоставяне на правна помощ по преценка на съда.
От данните по представената декларация и писмените доказателства е видно, че И.С.
е на 46 години, неженен, със 100 % неработоспособност поради общо заболяване
съгласно ЕР на ТЕЛК
и няма имущество. Същият получава социална
пенсия за инвалидност, макар и в нисък размер. Дори да се приеме, че молителят
няма достатъчно средства да поеме разноските за адвокатско възнаграждение, то липсва
второто нормативно установено в чл. 23, ал.2 от ЗПП изискване - наличието на
интереси за правосъдието, които да налагат необходимост от процесуално
представителство на страната. Интересите на правосъдието, като законово
регламентирано условие за предоставяне на правна помощ в хипотезата на чл.23,
ал.2 във вр. с чл. 21, т.3 от ЗПП, имат за съдържание и цел както премахването
на финансовите пречки пред лицата за достъпа им до съд, така и за осигуряване
на възможност за адекватна защита на правата им, съответно за своевременно и
надлежно упражняване на процесуалните възможности, с оглед недопускане на
неравенство между страните.
Настоящото производство е образувано по
жалба на И.С., с която е направено искане за отмяна на Решение № 152 от
04.10.2021 г. на Главен директор на ГД „ИН“ – София, представляващо според
жалбоподателя отказ да бъде предоставена искана информация по реда на Закона за
достъп до обществена информация. Очевидно оспорването касае приложеното в
административната преписка писмо рег. № 10052 от 04.10.2021 г. на Главен
директор на ГД „ИН“ – София до Началника на Затвора – Стара Загора (с оглед уточнението в писмо изх. № 6240/01.12.2021 г. на
процесуалния представител на Главния директор на ГД „ИН“), изпратено по повод подадени от жалбоподателя 3 бр.
заявления за достъп до обществена информация, с които лишеният от свобода е
поискал издаването на хартиен носител на официална справка по реда на ЗДОИ,
съдържаща писмени отговори на Главния директор на ГД „ИН“ – София до Началника
на Затвора – Стара Загора.
Настоящото съдебно производство е
административно по своя характер и се осъществява на принципа на служебното
начало, като в изпълнение на съдопроизводствените правила по чл.9, ал.3 и ал.4,
чл.158, чл.159, чл.168 ал.1, чл.170, чл.171, ал.1, 2 и 4 от АПК, съдът е длъжен
служебно (по своя инициатива), да провери редовността и допустимостта на
жалбата, респ. материалната и формална законосъобразност на оспорения
административен акт, съответно да прецени налице ли са недостатъци на
административния акт, които да го дисквалифицират като правопораждащ юридически
факт за разпоредените с него правни последици.
Във връзка с горепосоченото съдът
намира, че предметът на настоящото дело не представлява фактическа и правна
сложност, при която страната-жалбоподател да има нужда от правна помощ под
формата на процесуално представителство. Доколкото на съда са възложени
правомощията за служебна проверка за редовността и допустимостта на жалбата,
респ. за наличието на съществени пороци на обжалваното писмо, обуславящи
неговата незаконосъобразност, интересите на правосъдието не изискват участие на
адвокат като процесуален представител на жалбоподателя, поради което не е
налице една от предпоставките по чл.23, ал.2 от ЗПП за правото на правна помощ
по чл.21, т.3 от ЗПП. При тези обстоятелства предоставянето на правна помощ не
е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за жалбоподателя,
кандидатстващ за нея, поради което и на основание чл.24, т.1 от ЗПП не следва
да му бъде предоставена.
Същевременно
съдът съобразява и разпоредбата на чл.24, т.2 от Закона за правната помощ,
съгласно който правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящия случай информацията,
достъп до която се претендира по ЗДОИ, не разкрива характеристиките на
обществена такава по смисъла на ЗДОИ, съгласно писмените доказателства в
административната преписка, както и не се установява отказ да бъде предоставен
достъп до обществена информация, поради което претенцията на жалбоподателя е
очевидно недопустима.
По тези съображения, съдът намира подадената от И.С.С.
молба за предоставяне на правна помощ за неоснователна и като такава следва да я
остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 95 ал.5 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.23, ал.2 и
чл.24, т.1 и 2 от ЗПП, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТКАЗВА предоставянето на правна помощ за процесуално представителство
по адм. дело № 662/2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора на И.С.С.,
с адрес: ***, по подадена от него молба вх. № 6642/29.11.2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на молителя.
След влизане на определението в сила, респ. след
постановяване на акт при обжалването му, делото да се докладва на
съдията-докладчик.
СЪДИЯ: