№ 938
гр. Бургас, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Й. Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500965 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представляван от
изпълнителния директор Ганчо Тенев, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител юрисконсулт Д. Златева против решение № 734 от 19.04.2022 г., постановено
по гр. дело № 6503/2021 г. по описа на РС- Бургас, с което са отхвърлени исковете му за
приемане за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД по
отношение на ответниците Д. Г. Г., ЕГН: **********, К. А. Ш., ЕГН: ********** и П. Г. Г.,
ЕГН: **********, тримата с адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. л., че всеки от
тях дължи на ищцовото дружество сумата в размер на по 54.86 лв., представляваща
припадащата се на всеки от тях част от стойността на ползвани ВиК услуги за периода
31.01.2018 г. – 25.08.2020 г., изразяващи се в доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабдено жилище с административен адрес гр. Бургас, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. л., с абонатен номер 646899, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.11.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 7024/2020 г. по описа на БРС, като със
същото решение е оставено без уважение искането на ищцовото дружество за присъждане
на разноските по делото.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се
1
твърди, че е неправилно. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не е
проведено успешно доказване на легитимацията на ответниците като потребители на ВиК
услуги, в т.ч. и, че такава не се доказвала с представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ и
удостоверения за декларирани пред Община Бургас данни за притежавания недвижим имот.
Излага доводи, че районният съд неправилно не е зачел доказателствената стойност на
представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи декларираните от самите
ответници права на собственост върху процесния водоснабден имот. Освен това са наведени
съображения, че неправилно съдът не е съобразил и направеното признание от назначения
на двама от ответниците особен представител, с което е заявил, че не оспорва, че те са
придобили правото на собственост върху водоснабдения имот по наследство. Ангажира
писмено доказателство при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК – документът за собственост,
посочен в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Моли същото да бъде уважено – на основание
чл. 186 от ГПК или на основание чл. 190 от ГПК. По подробно изложените в жалбата
съображения, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с
което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските и в двете
инстанции, в т.ч. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В
съдебно заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноските по делото.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите, в т.ч. и чрез назначения на
двама от тях особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК не са представили писмени
отговори по въззивната жалба, не са взели становище по въззивната жалба и не са
направили доказателствени искания. В съдебно заседание въззиваемите не се явяват. Явява
се назначения на двама от тях особен представител – адв. Андон Андонов, който моли за
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици при равни квоти на
водоснабден имот, находящ се гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. л. който е придобит
от тях чрез наследяване по закон. Сочи се, че като съсобственици, всеки от тях има
качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за процесния недвижим имот, като за горепосочения отчетен
период, никой от тях не е изпълнил задълженията си да заплати изразходеното количество
вода в 30 –дневния срок, предвиден в Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Предвид това ищцовото дружество се е снабдило със заповед по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр. дело № 7024/2020 г. по описа на БРС като в настоящото производство
претендира да бъде прието за установено, че всеки от ответниците му дължи при равни
квоти заплащане на дължимите суми за ползвани В и К услуги /доставена, отведена и
пречистена вода/ от общо 164.58 лв. –главница /по 54.86лв. за всеки от ответниците/, която
сума е осчетоводена от ищеца посредством издадени фактури за периода от 26.03.2018г. до
25.09.2020г., с отчетен период от 31.01.2018г. до 25.08.2020г., ведно със законната лихва
върху неизплатената главница от подаване на исковата молба - 05.11.2022г. до
2
окончателното й изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответниците Д. и П. Г., чрез
назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител са изложили
съображения за неоснователност на исковете по основание и размер. Считат, че ако се
приеме, че сумите се дължат, следва да се търсят само от единия от ответниците, който е
титуляр на партидата - Д. Г.. Направено е и възражение за погасяване на вземането на
ищеца поради изтекъл тригодишен давностен срок. Не са ангажирани доказателства.
Ответникът К. Ш., не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Не е взел
становище по исковете и не е ангажирал доказателства.
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявените исковете, като е приел, че липсват данни за правото на собственост на всеки от
ответниците в процесния водоснабден имот.
При служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269
от ГПК съдът не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на първоинстанционния съдебен акт, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По
същество след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Със заповед № 260719 от 06.11.2020г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 7024/2020. по описа на БРС, е разпоредено ответниците да заплатят на ищецовото
дружество сумата от общо 164.58 лв., представляваща неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабдено жилище с административен адрес гр. Бургас, с
адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. л., с абонатен номер 646899, за периода
31.01.2018 г. – 25.08.2020 г., сумата от общо 15.35 лв.- мораторна лихва за периода от
27.04.2018г. до 02.11.2020г. /изключая времето от 13.02.2020г. до 13.05.2020г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултксо възнаграждение,
С оглед указанията на заповедния съд, в дадения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си
по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е образувано първоинстанционното
производство. Поради последващо оттегляне на иска за установяване на дължимостта на
мораторната лихва, с влязло в законна сила определение от 08.10.2021г. по гр.д. №
6503/2021г. по описа на БРС на основание чл. 232 от ГПК исковото производство е
прекратено досежно този иск, а заповедта по чл. 410 от ГПК е обезсилена в тази й част.
Предмет на разглеждане пред районния съд са останали исковете за главницата и законната
лихва за забавеното й плащане.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
От ангажираното пред настоящата инстанция при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК
писмено доказателство – писмен договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от
19.07.1993г. се установява, че процесния водоснабден имот с адрес в гр. Бургас, ж.к. „М. Р.“,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. л. е закупен от С. П. Г.а. По делото не се спори, а и от представеното
удостоверение за наследници се установява, че ответниците са единствените наследници по
закон на тяхната м. С. П. Г.а, поч. на 01.11.****г. – предишен титуляр на партидата за вода
за процесния имот, водена при ищеца. Това означава, че след нейната смърт ответниците на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН са наследили имота при равни квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от
тях.
3
По повод партидата на процесния имот в ищцовото дружество, водена на името на
починалата наследодателка, видно от представеното писмено споразумение по чл. 62, ал. 2
от ОУ на ВиК ЕАД- Бургас, ответниците в качеството им на съсобственици са се съгласили
титуляр на партидата да бъде само единият от тях - Д. Г.. За целта последният е подал
заявление от 02.11.2017г. до ищцовото дружество, с което е поискал промяна на партидата
за вода в процесния водоснабден имот, така, че абонатния номер да се води на негово име.
По делото е представена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която единият от наследниците е
декларирал, че всеки от ответниците притежава по 1/6 ид.ч от процесния недвижим имот.
Представени са и удостоверения за декларирани данни за собственост на процесния имот по
партидата на ответниците, водени в Отдел „МДТ“ при Община Бургас.
Представена е по делото справка –извлечение на извършените отчети по партидата на
абонат № 946899, от които е видно, че показанията основно са начислявани служебно, част
от тях са по данни на абоната и само веднъж показанията са чрез реален отчет. За процесния
отчетен период са представени протоколи, подписани от П. У. - служител на ищеца на
длъжност „и.“ и един свидетел Р. Н., с които е удостоверение, че за периода от 26.03.2018г.
до 23.11.2020г. е налице отказ на потребителя Д. Г. да осигури достъп за отчитане на
показанията на водомера съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ в процесния
имот.
От експертното заключение по извършената в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза се установява, че за исковия период в процесния имот е
налице твърдяното от ищеца потребено количество вода, като са начислени 58.60куб.м.
вода, от които 51 куб.м. – чрез водомера в жилището, а 7.60 куб.м.- от разпределение.
Вещото лице е посочило, че начислените „служебно“ количества кореспондират с методите
за изчисление, установени в ОУ на ищеца и Наредба № 4 /2004г..
Установено е, че начисленото количество вода е на стойност 164.58 лв., която сума е
осчетоводена от ищеца посредством издадени фактури за периода от 26.03.2018г. до
25.09.2020г., като няма данни посочените задължения да са заплатени.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения в рамките на заявените оплаквания, настоящата инстанция намира, че
въззивната жалба е основателна, по следните съображения:
Районният съд е квалифицирал предявените искове с с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че след смъртта на С. Г.а на 01.11.****г.,
ответниците като нейни низходящи- деца са придобили по наследство при равни квоти от по
1/3 ид.ч. правото на собственост върху процесния водоснабден имот. Обстоятелството, че в
подадената на 03.11.2017г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ до Община Бургас, единият от
ответниците е декларирал, че квотите на тримата са по 1/6 ид.ч. не води до промяна на
размера на законово определените наследствени квоти съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН - от по 1/3
ид.ч. за всеки ответник, тъй като по делото липсват данни за други правоимащи лица.
Предвид това настоящата инстанция намира за неправилен извода на районния съд за
недоказаност на правата на съсобственост на ответниците при наличието на безспорни
данни, че те са единствените наследниците на предишния собственик на имота и липсата на
доказателства за наличието на други лица, притежаващи права в имота.
На следващо място наличието на постигнато между ответниците споразумение от
02.11.2017г., с което са постигнали съгласие само единия от тях Д. Г. да се води като титуляр
на партидата на имота в ищцовото дружество и съответно записването на същият като
4
титуляр на ВиК партидата не води до възникване само в негова тежест на задълженията за
плащане на ползваната в имота вода за исковия период, респ. отпадане на задълженията на
останалите двама съсобственици съобразно квотите им в съсобствеността. Този извод
следва от нормите на чл.3 т.2 от Наредба № 14/04.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ , съгласно които потребители на ВиК
услугите са собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти във водоснабдена сграда
в режим на ЕС. В случая това означава, че в качеството си на съсобственик всеки от
ответниците има качеството на „потребител” по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. на МРРБ.
Тъй като само по себе си обаче записването на единия от съсобствениците като
титуляр на партидата в имота, както и наличието на собственически права в имота не води
автоматично до извода, че в същото са потребени именно сочените от ищеца количества
вода, за вземанията си за претендираните суми ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване. В тази връзка следва да се отбележи, че оглед данните по делото – ангажираните
писмени доказателства и експертно заключение се налага извода, че служебно начислената
за имота вода е правилно калкулирана съгласно правилата на чл. 46 от ОУ на ищеца вр. с чл.
35, ал. 6 от Наредба № 4/2004г. поради откази на абоната за осигуряване на достъп до
измервателното устройство за процесния период, удостоверени с представените по делото
протоколи, съставени съгласно чл. 22, ал. 4 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004г.
От гореизложеното се налага извода, че като съсобственици в процесния
водоснабден имот всеки от ответниците отговаря за задълженията за заплащане на
потребеното него количество вода исковия период по цени, утвърдени от ДКЕВР въз основа
на начисленото при условията на чл. 46 от ОУ на ищеца вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба №
4/2004г. количество изразходвана вода в т.ч. и разпределеното такова по реда на чл. 23, чл.
29 и чл. 31 от Общите условия вр. с чл. 30 и чл. 35 от Наредба 4/2004г. на МРРБ.
По делото не се твърди, а и няма доказателства задълженията за потребената в имота
вода за процесния период, съгласно издадените от ищеца фактури да е платена или погасена
по друг начин.
Затова поради неизпълнение от ответниците на главното задължение за заплащане по
равно на дължимите за ползваните ВиК услуги суми, исковата претенция срещу всеки от тях
се явява основателна и следва да се уважи.
С оглед гореустановената дължимост на вземанията за главница следва да се
разгледа и възражението на двама от ответниците, направено в писмения им отговор,
подаден чрез особения им представител, за изтекла погасителна тригодишна давност по
отношение на задълженията им.
Разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД сочи, че с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Тъй като процесното вземане за главницата представлява периодично плащане с
установен отнапред падеж /в т. см. ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ОС на ГК и ТК на ВКС/,
същото съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасява с изтичане на тригодишна погасителна
давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В чл. 31, ал. 2 от общите условия на ищеца е посочено, че потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок
след датата на фактуриране. В случая се касае за вземания по фактури, издадени за периода
от 26.03.2018г. до 25.09.2020г. С оглед установения в 31, ал. 2 от общите условия на ищеца
падеж на задълженията за заплащане на дължимите суми по процесните фактури се явяват
5
след изтичане на тридесетдневения срок от датата на фактуриране, т.е. изискуемостта на
вземанията по първата фактура е настъпила най-рано на 25.04.2018г. Това означава, че за да
се считат за погасени с изтичане на кратката тригодишна давност вземанията за главницата
по процесните фактури следва съдебното предявяване на тези вземания да е станало най-
късно на 25.04.2021г. В случая обаче видно от данните по делото заявлението по чл. 410 от
ГПК е подадено от ищеца на 05.11.2020г., преди изтичане на давностния срок, което налага
извода, че вземанията не са погасени по давност. Оттук следва, че възражението на
ответниците в този смисъл се явява неоснователно.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се
постанови ново, с което исковете за дължимост на главницата следва да бъдат изцяло
уважени заедно с претендираната по чл. 86, ал.1 от ЗЗД законна лихва за дължимото от
ответниците на обезщетение за забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 05.11.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП вр. с чл. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК,
поради изцяло уважаване на исковете в полза на въззивното дружество -ищец следва да му
се присъдят направените по делото /в т.ч. в заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство/ разноски за платени държавни такси и експертно заключение, възлизащи в
общ размер от 480 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в общ
размер от 250 лв. Що се касае до направените от ищеца разноски за платено възнаграждение
за първоинстанционното и въззивното производство по чл. 47, ал. 6 от ГПК в общ размер от
450 лв., същите следва да бъдат понесени само от ответниците, на които е бил назначен
особен представител.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 734 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело №
6503/2021 г. по описа на РС- Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д. Г. Г., ЕГН:
**********, К. А. Ш., ЕГН: ********** и П. Г. Г., ЕГН: **********, тримата с адрес: гр. Б.,
ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. л., че на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД всеки от тях дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, сумата в размер на по 54.86 лв., представляваща припадащата се на
всеки от тях част от стойността на ползвани ВиК услуги за периода 31.01.2018 г. –
25.08.2020 г., изразяващи се в доставена, отведена и пречистена вода за водоснабдено
жилище с административен адрес гр. Бургас, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. л., с абонатен номер 646899, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 260719 от 06.11.2020г. по ч.гр. дело № 7024/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН: ********** и П. Г. Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.
Б., ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. л. ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по равно
направените по делото разноски в общ размер от 450 лв., представляващи възнаграждението
за двете съдебни инстанции за назначения им на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител.
6
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН: **********, К. А. Ш., ЕГН: ********** и П. Г. Г., ЕГН:
**********, тримата с адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. л. ДА ЗАПЛАТЯТ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, по равно на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП направените по делото /в
т.ч. в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство/ разноски за платени
държавни такси и експертно заключение, възлизащи в общ размер от 480 лв. както и
юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в общ размер от 250 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7