ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 788
гр. Карлово, 09.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100635 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
предявен от Х. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*** чрез адв.
С. Н. против „С. К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. Ц. ш. ***, ет. ***, представлявано от управителя Н. П. П., чрез адв. Х.
М..
Ищцата твърди, че на 28.10.2016 г. сключила със „С. К.“ ООД
договор за паричен заем №93196, по силата на който са й предоставени в
собственост заемни средства в размер на 400, 00 лева, платими на 21
седмични вноски, при фиксиран лихвен процент по заема – 40,04%, годишен
процент на разходите – 42,132% и обща сума за плащане – 430.23 лева.
В чл.8 страните се договорили, че в случай на непредставяне на
предвиденото в чл.и от договора обезпечение, кредитополучателят дължи
неустойка на кредитора в размер на 197,402 лева, която следва да престира
разсрочено заедно с погасителната вноска. Ищцата потвърждава, че е усвоила
изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, като излага
подробни съображения за нищожността на клаузата на чл.8 от Договора.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на клаузата за неустойка, обективирана в чл.8 от сключения между нея и
ответното дружество Договор за паричен заем №93196 от 28.10.2016 г., като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 от ЗПК.
Претендира разноски.
1
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез адв. М.
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищцата не
разполага с правен интерес от предявяване на настоящия иск за нищожност на
клауза от Договор № 93196 от 28.10.2016 г. г. На 31.05.2017 г. тя погасила
всичките си задължения по договора. От момента на плащане на сумите до
настоящия изтекли повече от 5 години. Предвид това потребителят нямал
интерес от водене на производството, тъй като между страните вече не била
налице облигационна връзка по силата, на която да са налице основания за
разместване на блага. Дори и искът да бъде уважен, то претенция на ищцата за
връщане на суми въз основа на договора би била неоснователна.
Ответникът твърди, че процесната клауза не противоречи на закона и
добрите нрави и излага доводи. Моли съда прекрати делото, алтернативно –
да отхвърли иска. Претендира разноски и счита, че такива не следва да се
присъждат в полза на ищеца, поради злоупотреба с право по смисъла на чл.3
ГПК и поради липса на предпоставките за предоставяне на безплатна правна
помощ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че на 28.10.2016 г. между ищцата Х. Н. К., в качеството на
кредитополучател и „С. К.“ ООД - гр. София, в качеството на кредитодател, е
сключен Договор за паричен заем № 93196 към искане №0109197, по силата
на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер
на 400,00 лева, срещу задължението на последния да го върне на 20 седмични
вноски в размер на 20.49 лева и една в размер на 20.43 лева. Посочен е в
договора фиксиран лихвен процент по заема 35,04%, годишен процент на
разходите – 42,132% и обща сума за плащане – 430.23 лева. Дата на първото
плащане е 03.11.2016 г., а на последното – 23.03.2017 г.
Съгласно чл.8 от Договора, ищцата дължи неустойка с
обезщетителен характер в случай, че в срок от 3 дни от сключване на
настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се в банкова
гаранция или поръчителство на едно или две физически лица. Неустойката е
начислена в размер на 197.40 лева, като плащането й е разсрочено съгласно
погасителния план – по 9.40 лева към всяка вноска.
Релевантният за изхода на спора въпрос касае допустимостта на иска
и наличието на правен интерес от предявяването му.
Именно това е основният довод, който се навежда от ответника,
сочейки, че между страните липсва облигационна връзка по повод процесния
2
договор.
Съдът намира иска за недопустим, като съображенията за това са
следните:
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, който е
установителен по своето естество. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. Както в правната теория, така и в съдебната практика, е
безспорно, че за да е допустим установителният иск като форма на защита,
ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му, за да бъде
разрешен със сила на присъдено нещо спорът му с ответника. Правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения иск, за наличието на която съдът следи
служебно във всяко положение на делото. Съгласно трайно установената
съдебна практика, правният интерес от предявяването на установителен иск
може да бъде пряк или евентуален, но той винаги е конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. В случаите, когато правен интерес не е налице или
целеният от ищеца резултат няма да бъде постигнат, установителният иск е
недопустим.
В конкретния случай ищцата желае да установи, че клаузата за
неустойка от сключения между нея и ответното дружество Договор за паричен
заем №93196 от 28.10.2016 г., е нищожна.
Ответникът твърди, че задължението по процесния договор за кредит
е изцяло погасено, като съдът възприема това твърдение, доколкото не се
оспорва от ищеца.
Безспорно е, че наличието на нищожни клаузи в сключен между
страните договор само по себе си може да обоснове правен интерес от
предявяване на иск за прогласяване на нищожността им или на целия договор,
но само когато съществува вероятност ищецът да бъде принуден да заплати
суми, начислени му в резултат на приложението на тези клаузи. В случая
такава възможност не е налице, тъй като крайният падеж на договора за
кредит е настъпил /преди повече от 7 години/ и всички суми по него са били
заплатени. При това положение за ищцата липсва правен интерес от
предявения иск за прогласяване на нищожността на договора за кредит или
отделна негова клауза, тъй като евентуалното уважаване на същия не би се
отразило по какъвто и да е начин на правното й положение. В случай, че
ищцата счита, че сумата по процесния договор е недължимо платена, то
същата разполага с възможността да предяви осъдителен иск против
ответника за връщането й, при уважаването на който тя би могла да получи
пълна защита на нарушените си права.
3
Предвид гореизложеното, предявеният от Х. Н. К. иск против „С. К.“
ООД е недопустим, поради липса на правен интерес и производството по
делото следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза
на ответника се полагат направените по делото разноски. Доказателства за
сторени такива, обаче не са представени, поради което не следва да се
присъждат.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Х. Н. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*** чрез адв. С. Н. против „С. К.“
ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. ш. ***,
ет. ***, представлявано от управителя Н. П. П. иск за прогласяване на
нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл.8 от сключения
между нея и ответното дружество Договор за паричен заем №93196 от
28.10.2016 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл. 11 от ЗПП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4