Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260104
гр. Пловдив, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7202/2020
г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-1030-008621 от 26.08.2020 г. на М. В.М. –
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което
на С.Е.И., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 800 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП..
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, по отношение на наложеното наказание глоба в
размер на 800 лева и лишаване от правоуправление за срок от три месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се твърди, че издаденото НП е
незаконосъобразно и неправилно, а наложената санкция е явно несправедлива.
Жалбоподателят С.И., редовно и
своевременно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.В.М.,
който излага аргументи за намаляване на наложеното наказание.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 11.06.2020 г. за времето от 22.30 часа до 03.30 часа на 12.06.2020 г.
автоматизирано техническо средство – стационарно преносим уред за контрол на
скоростта № 11743са било разположено в гр.Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“
до №1 и контролирало правилата за движение по пътищата и конкретно спазването
на скоростта за движение от водачите на моторни превозни средства в гр.Пловдив
преминаващи през контролирания участък. Географските координати на които била
разположено техническото средство били с дължина 24.781482 и ширина 42.109706.
Същото било от одобрен тип и било преминало първоначална проверка. В 22.55 часа
през този участък преминал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, който
бил заснет да се движи със скорост 110 км/час при въведено ограничение на
скоростта от 50 км/час. Това обстоятелство било документирано с клип № 0295675.
На 12.06.2020 г. бил съставен протокол за използване на атоматизирано
техническо средство и били свалени от паметта на техническото средство
заснетите клипове. На 30.06.2020 г. бил призован жалбоподателят С.И. във връзка
с установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който попълнил декларация, че
на дата 11.06.2020 г. той е управлявал заснетия лек автомобил, негова
собственост. На 30.07.2020 спрямо С.И. бил съставен АУАН с номер 816458 от св.С.Б.
– *** при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив за наришение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, след
като на нарушителят бил показан клипа заснет от техническото средство. Съставеният
АУАН бил подписан от С. И. без отбелязвания дали има възражения. Въз основа на
съставения АУАН било издадено процесното НП.
В хода на съдебното следствие, разпитан като свидетел, полицейският
служител С.Б., която сочи въз основа на
какво е съставила предявения и АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, снимков материал, протокол за използване на АТСС, удостоверение за
одобрен тип, протокол от проверка на техническото средство от 08.03.2019 г., справка АНД за нарушител, оправомощителни
заповеди, декларация от 30.06.2020 г., както и от показанията на св. С.Б.,
които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви и същите не се
оборват от други доказателства по делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така
изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на
визираното в НП нарушения по чл.21, ал.1, от ЗДвП доколкото от материалите по
делото се доказва, че действително на 11.06.2020 г. в 22.55 часа жалбоподателят
е управлявал МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *** по бул. „Асеновградско
шосе“ в гр.Пловдив със скорост от 110 км/час. От тези факти може да се заключи,
че е осъществено управление на МПС – сочения по-горе лек автомобил с
установената скорост от 110 км/час, която е такава над законоустановената
максимална скорост за движение от 50 км/час в градски условия. Това пък се
явява и нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следва изрично да се отбележи, че
техническото средство е отчело скорост от 114 км/час, но в полза на водачът е
била приспадната техническата грешка от 3 %. Именно с оглед на това и съдът
счита, че правилно е прието че реално установената скорост на движение е била 110
км/час.
Не може да се счита, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен в
законоустановения срок, в него и в НП са дадени подробни описания на
извършеното нарушение. С оглед на всички тези обстоятелсва съдът счита, че
липсват основания да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било
нарушено. С оглед на това и няма как да се приеме, че в конкретния случай е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Що се касае до
наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП констатирано в случая, санкцията е правилно определена, като
определянето размерът на същата зависи от установената скорост, нормативно
установен е начинът за изчисляване размера на санкцията и наказващия орган няма
възможност за индивидуализация. С оглед на това и е неоснователно искането на
процесуалния представител на жалбоподателят за намаляване размера на наложените
наказания.
Следва да се посочи, че нарушението според настоящия съдебен състав не се
явява маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Липсват основания да се
приеме, че обществената опасност на нарушението се отличава със значително по-ниска степен в сравнение с
останалите нарушения от същия вид. При тази преценка значение има и
обстоятелството, че спрямо нарушителят са налагани и други санкции за
осъществени нарушения на ЗДвП, включително и такива за управление на МПС като
неправоспособен водач, преди да бъде придобита правосопсобност по
законоустановения ред. Това характеризира същия като недобросъвестен водач
нарушаващ често правилата за движение по пътищата.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-008621 от 26.08.2020 г. на
М.В.М. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
с което на С.Е.И., ЕГН ********** е било наложено административно
наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на
800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала: И.П.