Решение по дело №139/2025 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 108
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Биляна Силвионова Кисева
Дело: 20254520200139
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Русе, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20254520200139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш № **********, издаден Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към МРРБ против „РАДЕВ РЕНТ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с.Казичене, обл.София,
представлявано от З.Д.Р., за нарушение на чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б
от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 лв.
Срещу постановлението е подадена в законоустановения срок жалба от
„РАДЕВ РЕНТ“ ЕООД, чрез адв.Й. Л., в която се твърди, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли за
неговата отмяна.
Жалбоподателят е редовно призован не се явява представител, не се
явява и адв.Л...
Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган, изпраща
упълномощен представител, който поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 05.10.2021г., в 07:15 часа, ППС – ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ95ХФ 480 с рег.№
СМ7862АТ, собственост на „РАДЕВ РЕНТ“ ЕООД, се движил по път І-5,
км.25+914 /нарастващ километър/, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закон за пътищата. Това нарушение било установено с техническо
устройство №40341 монтирано на горепосоченото място на пътя. Поради това,
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ бил издаден ЕФ № **********
против жалбоподател за извършено нарушение по чл.187а, ал.2, т.3, вр. с
1
чл.179, ал.3б от ЗДвП, с който било наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2500лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Издателят на ЕФ в лицето на АПИ е нарушил правото на ЕС, и
действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.
Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 05.10.2021г., в 07:15
часа. Записано е още, че с устройство № 40341, представляващо елемент от
системата по чл.10, ал. 1, т.2 от ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 е
установено, че не е не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2
ЗП - за ППС – ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ95ХФ 480 с рег.№ СМ7862АТ, собственост на
„РАДЕВ РЕНТ“ ЕООД.
Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е
записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3 , установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с
късното изменение през 2024г. на тази разпоредба, законодателят е променил
текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на
нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва
с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на
нарушението и към датата на издаване на санкционния акт - ЕФ, водят на
извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран
РРС– че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като
нарушител се наказва собственикът на пътното превозно средство, с което е
прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с ДВ.
бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече
възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на
ППС.
За нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към процесната дата -
05.10.2021г., за да се ангажира административно-наказателната отговорност на
собственика на ППС, то той следва да се санкционира с наказателно
постановление, след издаването на АУАН.
Агенция Пътна инфраструктура гр. София не е спазила и правото на ЕС.
Предвид късното връчване на издадените в нарушение на закона - чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП електронни фишове, АПИ е била длъжна да спази изискването
на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28
ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл.2, §.7 „Доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне
2
административно-наказателно производство да изпълни процедурата,
разписана в чл. 2, §.7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА
КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за
изпълнението и да са налице.
Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно
изпълним като правило, във всички държави членки едновременно, за разлика
от директивите, които не се прилагат пряко, а първо трябва да бъдат
транспонирани в националното законодателство на съответната държава –
членка на ЕС. Регламентът има пряко действие, пряко приложение в
държавите-членки на ЕС и обжалваният ЕФ следва да се отмени поради
противоречие на процедурата по реализиране административно-наказателната
отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Неизпълнението на това изискване, заложено
в чл.2, §.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. е нарушение на правото на ЕС.
Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение,
българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП.
Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени
с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много
по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение
по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата
за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за
календарния ден.
Според чл.10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно
недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.
Идентично е казаното в чл.10б, ал.9 от ЗП, според която норма „При
установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от
категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния
ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има
право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура"
действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния
период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура"
извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение
на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост
да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни
от потвърждението на данните“.
Тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено
нарушението на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП от ППС – ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ95ХФ 480 с
рег.№ СМ7862АТ, собственост на „РАДЕВ РЕНТ“ ЕООД.
Тук не става въпрос за обратно действие на чл.10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от
Закона за пътищата, а за пряко приложение на чл.2, §.7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Всяко
административно нарушение досежно незаплатена дължима пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата, извършено след влизане в сила
на тази разпоредба от Регламента е задължавала АПИ да изпълни процедурата
по нея – да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложат
възможност за отстраняване на нередността, преди предприемането на
принудителни мерки. Неизпълнението води до незаконосъобразност на
санкционния акт.
АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл.2, §.7 от
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28
3
ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй
като Регламента им пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави
издадения ЕФ незаконосъобразен само на последното посочено основание.
В правния мир е постановено решение на Съда на Европейския съюз
(СЕС) по дело C-61/23. С решението си от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 СЕС е
приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС
- Русе електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност,
още едно основание за неговата незаконосъобразност и съответно-отмяна.
В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски
хонорар в размер на 720 лева, които пари видно от представено преводно
нареждане са изплатени от жалбоподателя изцяло на адвокатското дружество.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
Съдът счита възражението за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален
представител за частично основателно като искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение се явява основателно до размер на сумата от 550
лева, т.е. минимално предвидения размер за адвокатски възнаграждения
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде
осъдена да заплати на „РАДЕВ РЕНТ“ ЕООД сума в размер на 550 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към МРРБ против „РАДЕВ РЕНТ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с.Казичене, обл.София,
представлявано от З.Д.Р., за нарушение на чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б
от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ да заплати на
„РАДЕВ РЕНТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление с.Казичене, обл.София, представлявано от З.Д.Р., направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5