Решение по дело №1990/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на Министъра на туризма против виза за проектиране на курортно-рекреационен обект в УПИ І-7, м.7, местност Росенец, представляващ ПИ с идентификатор № 07079.831.101 по КККР на [населено място], издадена на 11.10.2022 г. от началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас.

С жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като се твърди, че същият противоречи на устройствените показатели за плътност, интензивност, височина на застрояването и озеленяване, посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 2 от ЗУЧК, чл. 12, т. 1 от ЗУЧК, ОУП. Излагат се съображения, че така допуснатите нарушения са довели до незаконосъобразност и неправилност на издадената виза за проектиране. По същество се иска отмяна на оспорената виза.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, чрез писмено становище, поддържа жалбата и иска оспорената виза да бъде отменена. Ангажира доказателства.

Ответникът – началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител, представя административната преписка по издаване на оспорената виза и ангажира допълнителни доказателства. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето и.

Заинтересованата страна – „ГБС Инвест“ ЕАД, чрез процесуалният си представител, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че Министърът на туризма няма правна легитимация да оспорва разглеждания акт, тъй като възложеното управление на имоти държавна собственост не включва извършване на настоящите процесуални действия. Наред с това се посочва, че собственикът на съседен имот не е заинтересована страна в производството по издаване на виза за проектиране, доколкото със същата не е предвидено свързано застрояване. Излага доводи, че ОУП не спира действието на вече влязъл в сила и действащ ПУП. Счита, че възраженията на жалбоподателя касаят одобрението на инвестиционния проект. Излага съображения, че при действието на ПУП не се прилага ОУП и ЗУЧК. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна – Община Бургас, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето и.

Заинтересованата страна – Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройство, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмена молба по делото изразява становище за основателност на жалбата. Излага доводи, че оспорената виза е издадена в противоречие в ОУП. В писмени бележки по делото сочи, че издаването на визата, с посочените в нея параметри, без преди това да е изменен ПУП, се явява недопустимо. Прави искане за отмяна на оспорената виза.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Заинтересованата страна „ГБС Инвест“ ЕАД е подало пред Община Бургас заявление с вх. № 70-00-7666/03.10.2022 г. (на л.16 от делото) за издаване на виза по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ за имот с идентификатор № 07079.831.101 по КККР на [населено място]. Дружеството се е легитимирало като собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба № 16, том ІІ, рег. № 2133, дело № 201 от 2021 г. (л.19 от делото). Към заявлението е приложило и скица на поземлен имот № 15-1111182-26.09.2022 г., издадена от СГКК- [населено място], в която за имот с идентификатор 07079.831.101 е отразено, че се намира в Лесопарк „Росенец“, местност „Отманли“, с площ от 69 338 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом. Съгласно скицата в имота са очертани девет броя сгради. Със заявлението „ГБС Инвест“ ЕАД е посочило, че сградите в имота, чието запазване било предвидено с действащия ПУП-ПРЗ, били силно амортизирани и полуразрушени, поради което бъдещите инвестиционни намерения не предвиждали тяхното запазване. В тази връзка е отправена молба за издаване на виза за проектиране с нанесени ограничителни линии за свободно застрояване в имота и определени максимално допустими параметри.

По повод на отправеното заявление, на 11.10.2022 г. началник отдел УПА, Дирекция УТ, е издал оспорената в настоящото производство виза на основание чл. 140, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, като е посочил, че същата важи за проектиране на курортно-рекреационен обект в УПИ І-7, в. м.7, м. „Отманли“, [населено място], съгласно действащия ПУП-ПРЗ за имота. Върху скицата с черни линии и надписи в черно е отразен имотът съгласно действащата Кадастрална карта, а с червени линии е отразен имотът съгласно ПУП. Със зелена пунктирана линия е очертано полето за застрояване в имота, като са показани разстоянията до регулационните граници, с отбелязване в по-голямата част, че разстоянието е минимум 1/3Н, а в една част от имота – минималната Н на основание чл. 31, ал. 6 от ЗУТ. Относно параметрите на застрояване е отразено, че имотът попада в зона „Ок“ – за курорт, като са посочени конкретните застроителни параметри.

Издадената виза е връчена на представител на „ГБС Инвест“ ЕАД на 08.11.2022 г. За издаване на същата са уведомени и Българската държава, чрез Областен управител на Област Бургас - с писмо с обратна разписка, връчено на 24.10.2022 г. и Министъра на туризма – писмо с обратна разписка, връчено на 24.10.2022 г. Визата е оповестена и на интернет сайта на Община Бургас на 20.10.2022 г. Изготвен е акт за резултатите от обявяване на визата за проектиране от 08.11.2022 г., в който е отразено, че в предоставения срок не са постъпили възражения.

За имот с идентификатор 07079.831.101 е одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № 740/28.06.2005 г. на зам.кмет на Община Бургас. Съгласно изложеното в заповедта, с одобрения ПУП-ПРЗ се обособява УПИ по имотни граници, отреден за рекреационни дейности, при запазване на съществуващите сгради по вид и функция, като е предвидена едноетажна топла връзка между тях и ситуиране на нови сгради – Бизнес център с височина до 5 етажа – терасовидно, както и вилни и обслужващи сгради на един и два етажа, спортен център с открит басейн и игрища. В скицата, неразделна част от заповедта за одобрение на ПУП са посочени и конкретните застроителни параметри за имота.

Съгласно акт № 968 от 14.11.2006 г. морски плаж „Росенец-изток“ с обща площ от 5 709 кв.м. е обявен на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБългария и чл. 69 от Закона за държавната собственост за изключителна държавна собственост.

В извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имот е отразено, че Държавата е собственик на имот с идентификатор 07079.831.63 – крайбрежна плажна ивица, защитена територия, Държавата чрез Областен управител на област Бургас е собственик на имот с идентификатор 07079.831.64 – за вилна сграда, Община Бургас е собственик на имот с идентификатор 07079.831.48 – скали, а за имоти с идентификатори 07079.831.102, 07079.831.103, 07079.831.104, 07079.831.107 – за друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение, няма данни за собственост, а за имоти 07079.831.105 – обществен извънселищен парк, горски парк, и 07079.831.106 – за друг обществен обект, комплекс, е отразено, че представляват общинска публична собственост.

Съгласно представена извадка от Общ устройствен план на [населено място], одобрен с Решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет Бургас, имот с идентификатор 07079.831.101 попада в устройствена зона 07079/85, представляваща територия с преобладаващи курортни функции, в чиято граница (с изключение на морските плажове) е допуснато изграждане на: курортни обекти за настаняване, сгради за обществено обслужващи дейности, спортни и рекреационни обекти и съоръжения, курортни паркове и други озеленени площи за широко обществено ползване, обекти на транспорта и движението, обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване. Предвидени са следните застроителни параметри: плътност – до 30%, Кинт – до 1.5, Етажност -до 15м (5ет.), мин.озеленена площ – 50%. Отразено е още, че имотът попада в частично охранителна зона „А“ и изцяло в охранителна зона „Б“, съгласно ЗУЧК, като в частта попадаща в зона „А“ застрояването има следните параметри: плътност – до 20%, Кинт – до 0.5, Етажност - до 7.5м, мин.озеленена площ – 70%.

По делото е изготвена СТЕ от вещо лице архитект. Експертът е констатирал, че за имот с идент. 07079.831.101 е одобрен ПУП-ПРЗ със заповед № 740/28.06.2005 г. на зам. кмет на община Бургас, с който са предвидени следните параметри на застрояване – плътност на застрояване – 45%, озеленяване – 50%, коеф на интензивност 1.8, етажност – от 1 до 5 ет., свободно застрояване и паркиране в имота. С влезлия в сила ПУП е обособено УПИ по имотни граници, отреден за рекреационни дейности, при запазване на съществуващите сгради по вид и функция, като е предвидена едноетажна топла връзка между тях и ситуиране на нови сгради – Бизнес център с височина до 5 етажа – терасовидно, както и вилни и обслужващи сгради на един и два етажа, спортен център с открит басейн и игрища. Вещото лице е констатирало, че одобреният ПУП през 2005 г. е заварен по отношение на одобрения за територията ОУП с решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет – Бургас, поради което ПИ с идент. 07079.831.101, на основание чл. 103а от ЗУТ, е изключен от правилата за прилагане на ОУП, тъй като при одобряване на ОУП, за същия имот е имало одобрен ПУП, т.е. ОУП не се прилага по отношение на имота с одобрен ПУП. Експертът отбелязва, че съгласно ОУП процесният имот попада в Устройствена зона 07079/85 – територия с преобладаващо курортни функции. Експертът е установил още, че имотът в по-голямата си част попада в охранителна зона „А“ и в по-малка - в зона „Б“. Посочил е, че съгласно ЗУЧК, за частта, която се намира в зона „А“ са предвидени параметри на застрояване – плътност на застрояване – 20%, Кинт. – 0.5, височина до 7.5м и Плътност на озеленяване – 70% . В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва още, че съгласно одобрения ПУП-ПРЗ имот с идент. 07079.831.101 е отреден за рекреационни дейности – „Ок“- курорт. Посочва също, че съгласно чл. 28, ал. 2 от Наредбата (в редакцията към 2005 г.) за курортите са били предвидени следните показатели- Плътност до 30%, Кинт. До 1.5 и мин. озеленена площ 50%.

Експертът отбелязва, че съгласно ПУП-ПРЗ в имота е предвидено запазване на съществуващите сгради, а с издадената виза се предвижда възможност за промяна на конфигурацията и разположението на бъдещите сгради, като е допусната свобода на проектантското решение в рамките на ограничителните линии на застрояване. Вещото лице сочи, че визата съответства на ПУП-ПРЗ по отношение на одобрените показатели, като е допълнена с ограничителни застроителни линии и изискуемите разстояния спрямо границата с морския плаж и границите със съседните имоти. Отбелязано е още, че одобреният ПУП-ПРЗ съответства на ОУП по отношение на зоната за застрояване – зона за рекреационни дейности, но показателите на застрояване в ПУП-ПРЗ са значително по-високи от тези на ОУП. Експертът посочва още, че в ПУП-ПРЗ не е отразено зонирането на черноморското крайбрежие, тъй като ЗУЧК е приет през 2008 г., т.е. след одобряване на ПУП-ПРЗ. Дадено е също и заключение, че имотът предмет на процесната виза не попада в границите на населеното място. В съдебно заседание уточнява, че процесният имот не е включен в разработката на ОУП за [населено място], доколкото същият не е отразен в имотите, обхванати от територията, в която се намира.

По делото е изготвено допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза. При изготвяне на същото експертът е установил, че със заповед за изменение на КККР № 18-13057-21.11.2023/21.11.2023г. на началника на СГКК – Бургас са изменени границите на процесния имот и границите на крайбрежната плажна ивица (морски плаж), както следва: изменени са границите на имот с идентификатор 07079.831.101 с площ от 69 344кв.м., като е образуван нов имот с идентификатор № 07079.831.387 с нова площ от 69 140кв.м., т.е. от имота е изключена площ от 204кв.м., а преприетото изменение предполага попадането в границите на имота площ от 196кв.м. морски плаж – изключителна държавна собственост. Установено е още, че са изменени и границите на имот с идентификатор 07079.831.63 (крайбрежна плажна ивица), като същият е придобил нов идентификационен номер 07079.831.370. В заключението си вещото лице отбелязва, че ограничителните линии на застрояване нямат отношение към осигуряването на достъп до съседния имот 07079.831.370 (бивш имот 07079.831.63), а ограничават частта от имота, в която могат да се разполагат сградите на основното застрояване и не налагат ограничение по отношение на достъпа. Според вещото лице достъпът до морския плаж би могъл да бъде ограничен с поставяне на огради или заграждения, които са забранени съобразно чл.10, ал.2, т.2 и 3 от ЗУЧК. В тази връзка отбелязва, че визата дава разрешение за изработване на проект „Курортно-рекреационен обект“, като по същество по същество формулира разрешение за проектиране на сгради, съоръжения и прилежаща инфраструктура, вкл. огради. Изразява становище, че доколкото имотът попада частично в зона „А“ визата е следвало да уточни и ограничителните условия по ЗЧУК.

В съдебно заседание, вещото лице Д. уточнява, че по нейно мнение визата следва да съдържа всички законови ограничения, в това число и изрично да е посочено ограничението, касаещо изграждане на огради, което е забранено съобразно ЗУЧК. Уточнява още, че към настоящия момент издадената виза не е актуална предвид извършеното в края на 2023г. изменение на границите на имота, за който се отнася. Вещото лице сочи, по същество наличието на ограда е предмет на инвестицинното проектиране, но издадената виза допуска изграждане и на тези елементи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ и съдържа необходимите форма и реквизити. Оспорената виза е издадена на основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. В чл. 140, ал. 3 ЗУТ са регламентирани случаите, в това число и в хипотезата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, в които издаването на виза за проектиране е задължително, като това са случаите, в които с визата се допуска строителство, различно от плана за застрояване или непредвидено в плана, без да се изменя самия план. Визата, издадена на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, се съобщава на заинтересованите страни, които се определят съобразно чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗУТ. Тази виза по същество допълва или изменя плана за застрояване, поради което има характеристиките на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорването, който въпрос е решен с определение № 13014/21.12.2023г., постановено по адм.д. № 10242/2023г. по описа на ВАС, с което е отменено определение № 1808/25.07.2023г., с което настоящото производство е прекратено, и преписката е върната за продължаване на процесуалните действия. Посоченото определение на ВАС има задължителен характер за настоящата инстанция, поради което съдът следва да го съобрази. При тези довод, съдът приема, че жалбата с която е сезиран се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно нормата на чл.140, ал.7 от ЗУТ визата за проектиране се издава от главния архитект на общината. Съгласно заповед № 2749/12.08.2022г. главният архитект на община Бургас е предоставил правомощията си по чл.140 от ЗУТ на началника на отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас. Със заповед № 1446/14.09.2022г. кмета на Община Бургас е възложил на Д. К. – главен експерт в дирекция „Устройство на територията“/отдел „Устройствено планиране и архитектура“ да изпълнява и длъжността началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“. Оспорената в настоящото производство виза е издадена от г-жа К. на 11.10.2022г. При тези съображения съдът приема, че визата е издадена от компетентен орган.

Същата съдържа фактическите и правни основания за издаването и – съдържа графична част и обяснителна част, както и е посочено правното основание за нейното издаване. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Производството е започнало по повод на заявление от лице имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, а именно собственикът на засегнатия имот. След издаване на визата, с оглед нейния характер, е спазено изискването на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и за нейното издаване са уведомени съответните заинтересовани лица.

В нормата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ е посочено, че когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с означени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал.3 от ЗУТ в случаите по чл.134, ал.6 от ЗУТ издаването на виза за проектиране е задължително.

В настоящия случай, съдът е сезиран с жалба срещу виза с която се изменя предвиденото с ПУП застрояване в поземлен имот с идент. 07079.831.101 по КККР на [населено място]. С одобрения ПУП-ПРЗ със заповед № 740/28.06.2005 г. на зам.кмет на Община Бургас за имота е предвидено, че същият се отрежда за рекреационни дейности, при запазване на съществуващите сгради по вид и функция, като е предвидена едноетажна топла връзка между тях и ситуиране на нови сгради – Бизнес център с височина до 5 етажа – терасовидно, както и вилни и обслужващи сгради на един и два етажа, спортен център с открит басейн и игрища. С визата, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, се допуска извършване на застрояване, различно от това предвидено в плана, по отношение на конфигурацията и разположението на сградите в имота. Това изменение е изразено чрез обособяване на ограничителна линия на застрояване (със зелена пунктирана линия), която по същество определя границите, в които може да се строи, без да определя точното местоположение на сградите или тяхната конфигурация (ограничителните линии са линии, до които може да се застроява - чл. 69, ал. 2, т.4 от Наредба № 7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ). Линията на застрояване е определена посредством посочване на минималните отстояния от границите на поземления имот, като тези отстояния са правилно съобразени с нормата на чл. 31, ал. 2, т. 1 и чл. 31, ал. 6 от ЗУТ, регламентиращи отстоянията на сградите при средно и високо застрояване, както и отстоянието от границата на имота с морския плаж съответни на установения характер на застрояване (височина, етажност). Според данните по делото, в частност и извършената съдебно-техническа експертиза, в останалата част визата съответства на ПУП-ПРЗ – не се променят показателите на застрояване (плътност, интензивност, етажност, озеленяване), както и се запазва устройствената зона – за курортна дейност.

При тези съображения, съдът приема, че с процедираното изменение на застрояване в имота единствено се променя разположението на сградите и тяхната конфигурация, без да се засягат установените с ПУП-ПРЗ показатели на застрояване – плътност на застрояване, озеленяване, интензивност, етажност, както и характера на самото застрояване (не се променя допустимата височина) и начинът на застрояване (не се променя допуснатото свободно застрояване, съответно не се предвижда ново свързано застрояване), не се променя и установеното предназначение (устройствена зона) – за курортни дейности, поради което допуснатото отклонение от действащия за имота ПУП-ПРЗ съответства на изискванията на чл.134, ал. 6 от ЗУТ и съответно е допустимо същото да бъде процедирано чрез издаване на виза за проектиране без да се изменя самият ПУП.

Спорният момент в случая се свежда до обстоятелствата дали процесната виза следва да съдържа указание за осигуряване на свободен достъп до морския плаж през имота, както и дали същата следва да указва ограниченията при застрояване, предвидени в ЗУЧК, доколкото имотът попада в зона „А“ и зона „Б“, дали е следвало в нея да бъде нанесена границата на тези две охранителни зони, както и дали допуснатите с нея параметри на строителство е следвало да бъдат съобразени с охранителната зона, в която попада имотът по ЗУЧК, съответно и с действащия към момента на издаването и ОУП за [населено място].

В случая, доколкото ПУП за имота е одобрен през 2005г., а кадастралната карта е одобрена през 2009г., административният орган е изпълнил изискването визата да бъде изготвена върху комбинирана скица от действащия за имота ПУП и кадастралната карта, съобразно изискването на чл.140, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от ЗУТ в проекта за общ устройствен план се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124. Промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждането на обекти – публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. В ал. 3 е предвидено, че с влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти в случаите по ал. 1. В 6-месечен срок от влизането в сила на общия устройствен план органите по чл. 135, ал. 1 издават предписание за служебно изменение на заварения подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1.

За да породи действие нормата на чл. 103а, ал. 3 от ЗУТ, съответно да е създадена хипотеза, при която предходно одобрения ПУП да трябва да бъде приведен в съответствие с новоприетия ОУП е нужно да е налице разминаване между устройствените показатели, въведени с ПУП и показателите установени в ОУП, който е одобрен след одобрението на ПУП, както и конкретният имот да попада в някоя от хипотезите на чл.103, ал. 1, изр.2 от ЗУТ.

Действително от данните по делото, в частност приложената извадка от ОУП и изложеното в заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, се установява, че ОУП за [населено място], включително за процесния имот е одобрен с решение № 51-1/21.07.2011г. на Общински съвет Бургас, т.е. след одобряване на ПУП за засегнатия имот. Според изготвеното по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, е налице разминаване между устройствените показатели заложени в ПУП за имота и тези определени за устройствената зона, в която същият попада съобразно ОУП. В ПУП-ПРЗ са предвидени следните показатели: плътност на застрояване – 45%, озеленяване – 50%, коеф. на интензивност 1.8, етажност – от 1 до 5 ет., свободно застрояване и паркиране в имота. Съгласно ОУП имотът попада в устройствена зона 07079/85, в която зона освен морски плажове се допуска изграждане на курортни обекти за настаняване, сгради за обществено обслужващи дейности, спортни и рекреационни обекти и съоръжения, курортни паркове и други озеленени площи за широко обществено ползване, обекти на транспорта и движението, обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване. С ОУП са предвидени следните застроителни параметри: плътност – до 30%, Кинт – до 1.5, Етажност -до 15м (5ет.), мин.озеленена площ – 50%. Отразено е още, че имотът попада в частично в охранителна зона „А“ и изцяло в охранителна зона „Б“, съгласно ЗУЧК, като в частта попадаща в зона „А“ застрояването има следните параметри: плътност – до 20%, Кинт – до 0.5, Етажност - до 7.5м, мин.озеленена площ – 70%, които параметри съответстват на заложените изисквания в чл.10, ал. 3 от ЗУЧК. Следва да се посочи, че параметрите на застрояване относно зона „Б“ (предвидени в чл. 12, т.1 от ЗУЧК) съответстват на параметрите на застрояване установени с ОУП. Съгласно заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза имот 07079.831.101 в по-голямата си част попада в зона „А“, съответно по-малко в зона „Б“. Следователно е налице разминаване между устройствените параметри заложен в ПУП и тези заложени в ОУП относно територията, в която попада процесния имот. Съдът намира също, че доколкото процесният имот попада в охранителна зона по ЗУЧК, то същият попада и в защитена територия по смисъла на чл.103а, ал.1 от ЗУТ. Т.е. били са налице предпоставките за спиране действието на ПУП-ПРЗ за имот с идент. 07079.831.101.

Независимо от горното обаче, при изготвяне и одобрение на ОУП през 2011г. административният орган е изключил от приложното му поле имот с идент. 07079.831.101. Според изложеното от вещото лице, изключването на имота е било следствие на обстоятелството, че за него има действащ ПУП-ПРЗ, т.е. приложена е разпоредбата на чл.103а, ал.1, изр.1 от ЗУТ. Към момента на издаване на процесната виза, както и към настоящия момент, ОУП за [населено място] е влязъл в сила и е действащ. При тези обстоятелства, доколкото ОУП е влязъл в сила, настоящият съдебен състав няма възможност да проверява неговата законосъобразност, а дължи съобразяване с неговите установявания. В тази връзка, съдът взе предвид, че процесният имот е бил изключен от обхвата на ОУП, по аргумент от чл.103а, ал.1, изр.1 от ЗУТ, поради което приложими за процесния имот са предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ, а ОУП се явява неприложим относно същия. Ето защосе налага извод, че не е налице разминаване между устройствените показатели на територията, в която попада имотът по ОУП и тези установени с визата, доколкото същите съответстват на ПУП за имота.

Следва да се посочи още, че след като имотът е изключен от правното приложение на ОУП, то не е било налице и задължение за отразяване в него на охранителните зони по ЗУЧК. С разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗУЧК е въведено изискване единствено по отношение на действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, да се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 в срок две години от влизането в сила на закона. Такова задължение не е установено по отношение на действащите подробни устройствени планове, за които е допуснато отклонение от ОУП (поради одобряването им преди ОУП и липсата на основание за спиране на тяхното действие). Напротив в нормата на §6 от ПЗР на ЗУЧК е предвидено, че одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3 (подробни устройствени планове), които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон. Спазването на изискванията на ЗУЧК не е предвидено за вече одобрените и действащи подробни устройствени планове. Същевременно с разпоредбата на § 24, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЧК (обнародван в ДВ, бр.27, 2013г.) е регламентирано, че общите и подробните устройствени планове за територията по чл. 3, т. 1, в която попада и процесния имот, одобрени до влизането в сила на този закон, запазват действието си. В случая не е спорно, че ПУП-ПРЗ за процесния имот е одобрен и влязъл в сила още през 2005г., т.е. преди влизането в сила на ЗУЧК от 01.01.2008г. Само за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че процесният имот не попада и в приложното поле на §11, ал.3, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЧК (обнародван в ДВ, бр.16 от 2024г.), съгласно който с влизането в сила на този закон в ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм – „Иракли“, „Бяла – Карадере“ и „Корал“ заварените подробни устройствени планове се обезсилват и се възстановява предназначението на имотите от преди урегулирането, доколкото имотът не попада в посочените територии. При изложените съображения, съдът намира, че не са налице и основания за изменение на действащия ПУП-ПРЗ, което да обоснове незаконосъобразност на оспорената виза. Ето защо съдът намира, че по отношение на имот с идент. 07079.831.101, доколкото за същия е бил одобрен и влязъл в сила ПУП преди одобрението и влизането в сила на ОУП за [населено място], както и преди влизането в сила на ЗУЧК, се явяват неприложими ограниченията въведени с установяването със ЗУЧК на съответните охранителни зони и регламентираните ограничения за застрояване относно имоти, попадащи в тези зони.

При тези съображения, независимо, че процесната виза по същество изменя устройствения план за имот с идент. 07079.831.101, е недопустимо да се въвеждат други изменения освен конфигурацията и разположението на сградите или съответното на това определяне на застроителните граници на имота чрез посочването им с ограничителна линия (т.е. обособяване на пространството, в което е допустимо извършването на строителство чрез промяна на конфигурацията и разположението на вече допуснати строежи, или тяхното пристрояване или надстрояване). В останалата част визата представлява извадка от действащия план и съответно в същата не следва да се отразяват ограничения, които не са предмет на действащия ПУП-ПРЗ за имота, съответно не са допуснати с него. Ето защо, съдът приема, че доколкото визата съответства на заложените в ПУП-ПРЗ параметри на застрояване, то същата не се явява незаконосъобразна поради обстоятелството, че не е съобразена с ОУП, или разпоредбите на ЗУЧК, доколкото същите не са приложими и по отношение на самия ПУП.

На следващо място, съдът приема, че останалите възражения, изложени в жалбата и в становищата на част от заинтересованите страни, се явяват неотносими към производството по издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал.3 от ЗУТ. По своята същност визата посочва максималните и минимални ограничения въведени с ПУП за съответните имоти, както и минималните нормативни изисквания за застрояване спрямо ЗУТ. Всички останали изисквания към строежите са предмет на последващите етапи на строителството – инвестиционен проект и разрешение за строеж. В тази връзка следва да се посочи, че забраните въведени в чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от ЗУЧК, в това число и забраната за поставянето на заграждения, ограничаващи свободния пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, освен в случаите по чл. 4, ал. 3, са предмет на инвестиционното планиране, а не на визата, по аргумент от § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗУЧК. Цитираната разпоредба сочи, че забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от с.з. (регламентиращи забрани за конкретни видове строежи) не се прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове.

Съдът намира, че макар и съобразно мотивите на ВАС, изложени в определение № 13014/21.12.2023г., постановено по адм.д. № 10242/2023г. да сочат, че правният интерес на жалбоподателя за оспорване на процесния акт да произтичат от задължението за осигуряване на свободен достъп до морския плаж през съседните му имоти, визирано в чл.4 от ЗУЧК, то осигуряването на този достъп по същество също не е предмет на визата за проектиране. Този извод следва от изложените по-горе съображения относно съдържанието на визата и задължението същата да бъде съобразена с ПУП, както и по аргумент от нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗУЧК, в която е посочено, че достъпът на гражданите до морските плажове се осигурява чрез предвижданията на устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща тези територии. Същевременно обаче, така заложеното изискване за осигуряване на достъп до морските плажове не е било предмет на ПУП, съответно същото не може да бъде предмет и на визата за проектиране.

Относно установеното изменение на КККР на [населено място], допуснато в хода на настоящото производство (през 2023г.), съдът намира, че се явява неотносимо по отношение законосъобразността на процесната виза. Съдът дължи установяване на материалната законосъобразност на оспорения акт към датата на неговото издаване. В случая, както се посочи по-горе към дата на издаване на акта са били налице предпоставките за издаване на визата и същата е съобразена с приложимите разпоредби. Обстоятелството, че в последствие е била изменена КККР на [населено място], макар и да представлява новонастъпило обстоятелства, не може да промени горния извод. Същевременно, както многократно се спомена, по същество визата представлява извадка от действащия ПУП-ПРЗ за имота, и дължи съобразяване с него, а не с определените граници на имота по отношение на кадастъра. Евентуално установеното изменение на кадастралната карта, би могло да доведе до основание за изменение на издадената виза, но не и за незаконосъобразност на вече издадена такава.

При изложените съображения, съдът приема, че оспорената виза за проектиране на курортно-рекреационен обект в УПИ І-7, м.7, местност Росенец, представляващ ПИ с идентификатор № 07079.831.101 по КККР на [населено място], издадена на 11.10.2022 г. от началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас, е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, като липсват основания да се приеме, че същата е незаконосъобразна. Ето защо, съдът приема, че жалбата срещу оспорената виза следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и втори състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Министъра на туризма против виза за проектиране на курортно-рекреационен обект в УПИ І-7, м.7, местност Росенец, представляващ ПИ с идентификатор № 07079.831.101 по КККР на [населено място], издадена на 11.10.2022 г. от началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.