№ 3889
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110131475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Подадена е молба от Р. П. Радева – И.а, ЕГН **********, лично и в
качеството на майка и законен представител на детето С. С. И., ЕГН
**********, с която се иска изменение на решението по делото в частта за
разноските, като е обективирано и възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на насрещната
страна.
В предоставения срок насрещната страна счита молбата за
неоснователна.
При проверка на подадената молба, съдът намира от фактическа
страна следното:
С решението по настоящото дело съдът се е произнесъл по молбата на
молителите по реда на ЗЗДН, като е оставил същата без уважение и е отказал
да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна. Осъдил е на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. П. Радева – И.а да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25 лева, както и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН
да заплати на С. Б. И. сумата от 3000 лева – разноски в производството.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
1
прави следните правни изводи:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна в
производството, същата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът не намира основание за промяна на изложените в решението
мотиви в частта за разноските. В първото по делото открито съдебно
заседание, проведено на 03.07.2023г., молителката Р. П. Радева – И.а и
ответникът С. Б. И. са се явили лично и с упълномощени от тях процесуални
представители. В същото съдебно заседание ответникът е представил
пълномощно на адвокат В. и адвокат П. ведно с договори за правна защита и
съдействие, в които са вписани договорените и заплатени адвокатски
възнаграждения. В хода на устните състезания на 09.10.2023г. ответникът е
направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл.
80 ГПК, в който са вписани заплатените адвокатски възнаграждения. При
проведеното открито съдебно заседание на 09.10.2023г. молителката Р. Радева
– И.а се е явила лично и с процесуалния си представител адвокат К., като до
приключване на устните състезания не е направила възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на процесуалните
представители на ответника, въпреки че договорите за правна защита и
съдействие и заплатените по тях адвокатски възнаграждения са се намирали в
кориците на делото и са били на разположение на страната. Възражението за
прекомерност е направено едва с въззивната жалба срещу постановеното
решение, като съдът намира същото за преклудирано. Същото е допустимо до
приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция. В
този смисъл е и Определение № 135/18.03.2019г. на ВКС, ТК, Първо
отделение. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала
възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната
страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено,
то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените
разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало
открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за
прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането
си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този
2
момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да
бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. За
възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се
прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да
вземе участие в него - без открити заседания /например в производството
по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на
книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви
възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира молбата за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. П. Радева – И.а, ЕГН **********,
лично и в качеството на майка и законен представител на детето С. С. И., ЕГН
********** чрез адвокат Ж. Н. и адвокат Н. К. за изменение на решението по
делото в частта за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от
уведомяването пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3