Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Тони Томов, като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2335 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „АРТ – 93“ ООД, ЕИК *********, чрез
управителя М.К.Д. срещу решение № 260108/14.09.2020 г., постановено по НАХД №
2292/2020 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП
№ 03-010875/06.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна,
с което на „АРТ-93“ ООД, *****със седалище и адрес на управление ---------------
представлявано от управителя М.К.Д. на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414,
ал. 1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева и са присъдени разноски в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, поради което се отправя искане за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което НП да бъде отменено.
Пред
настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се явява, не се
представлява. С писмени бележки поддържа касационната жалба и отправя искане за
отмяна на решението на ВРС и процесното НП.
Ответникът,
редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по
касационната жалба и по съществото на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след
като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на „АРТ –
93“ ООД, ЕИК
*********, чрез управителя Д., против Наказателно постановление № 03-010875/06.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1
от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1700 (хиляда и седемстотин) лева
За да потвърди процесното НП въззивния съд е приел,
че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. По същество е
приел, че описаното в акта и наказателното постановление нарушение се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. След като е извършил преценка, за периода на
забавено изплащане на трудовото възнаграждение е приел, че определеното
по размер наказание се явява справедливо и отговарящо на обществената опасност
на нарушението.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП.
Санкционираното дружество притежава
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
КТ и в предприятието е
било въведено сумарно изчисляване на работното време. По делото се установява, че е положен извънреден труд през месец
декември 2018 год. от Силвия Ценева. Правилно е отчетено от ВРС, че при
въведено месечно сумирано изчисляване на
работното време за месец декември 2018
г. лицето е положило 160 часа труд, при норма за продължителност на работното
време за месец декември 2018 г. - 144 часа, и извънреден труд от 16 часа, който
не е заплатен.
Съгласно чл. 262 ал.1 т.4 КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено
между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за
работа при сумирано изчисляване на работното време. Ал.2 от същия текст сочи,
че когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява
върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Предвид горното дружеството е осъществило от
обективна страна състав на нарушение по чл.262,ал.1,т.4 от КТ, както правилно е
приел и ВРС. Административнонаказващият орган е
определил правилно, че следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на дружеството, нарушението е подробно описано от фактическа
страна, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения на
административно производствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с възраженията в
касационната жалба следва да се посочи, че наказаното лице се защитава срещу
фактите, а не срещу правни норми. Както
в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни
признаци. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и
описанието на нарушението и
доказателствата, които го установяват.
Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган.
Настоящият състав на съда
намира, че за работника са произтекли вредни последици и е правилна преценката на
ВРС за справедливост на наказанието към минималния определения размер, което би
изпълнило целите на наказанието да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
При този изход на спора и предвид липсата на искане за присъждане на
разноски от ответника, съдът не дължи произнасяне по същите.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260108/14.09.2020 г., постановено по НАХД № 2292 по описа на ВРС за 2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: