№ 18
гр. Шумен, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900113 по описа за 2021 година
Настоящото дело се води като искове предявени от Б. С. В., ЕГН **********, Х. З.
В., ЕГН **********, А. С. Б., ЕГН **********, Т. С. Б., ЕГН ********** и Ф. З. С., ЕГН
**********, всички с адрес за призоваване гр. Казанлък, обл. Стара Загора, ул. „....“ №6 –
адв. П. К. от САК, като субективно и обективно съединени искове с правно основание 432
от КЗ и иск за мораторна лихва с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ предявени против ЗАД
„Армеец“ АД, гр. София. В исковите молби по трите съединени производства се сочи, че
ищците са наследници на починалия вследствие на ПТП С.Б.С., което не е вярно по
отношение на ищците Б. С. В. и Х. З. В., които са родители на починалия и при налични
низходящи и живъа съпруга не са наследници на починалият по смисъла на Закона за
наследството. Излага се следната фактическа обстановка: твърди се, че на 22.04.2021 г.
около 6:50 ч на път ІІ-73 „Шумен – Карнобат“ на км 16+797 при управление на л.а. „Киа“,
модел „Рио“ с рег. №.... виновният водач П. В. В. нарушил правилата за движение и
навлязъл в насрещната лента на пътно платно с двупосочно движение и се блъснал челно в
л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“, с рег. №.... Вследствие на ПТП на място починал водачът
на вторият л.а. – С.Б.С.. Вредоносният резултат настъпил вследствие на противоправното
поведение на водачът П. В. В., който нарушил правилата за движение. За деянието било
образувано досъдебно производство №60/2021 г. на ОД на МВР Шумен, пр.пр. №774/2021 г.
на ОП Шумен. По отношение на л.а. причинил ПТП - „Киа“, модел „Рио“ с рег. №.... била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица №BG/11/20002809038/06.10.2020 г., валидна считано от 09.10.2020
г. до 08.10.2021 г. с ответното застрахователно дружество - ЗАД „Армеец“ АД. Твърди, че в
съответствие с нормата на чл.380 от КЗ ищците са предявили претенции за обезщетение,
като на застрахователя са били връчени всички необходими документи, които са били
1
получени от последния на 25.06.2021 г. Била заведена щета №10021100101318Н, по която
обаче застрахователят не е предложил да изплати обезщетение. Сочат, че починалия С. е бил
мъж в разцвета на силите си, в отлично здраве. Същият бил активен и много трудолюбив.
Той се грижел всеотдайно за своето семейство. В изложенията на депозираните три искови
молби се сочи, че отношенията между починалия и ищците били изключително близки. Б. С.
В. и Х. З. В. били родители на починалия. Последните изживявали много тежко кончината
на своя син. Отношенията им били изпълнени с чувства на обич и уважение. Синът изпълвал
животът на родителите си със смисъл, радост и гордост. Дори след като починалия създал
собствено семейство, той поддържал близък контакт със своите родители. Последните
възлагали надежди, че на стари години синът им ще се грижи за тях. Мечтите и надеждите
на родителите свързани със сина им са загубени безнадеждно. Сочат, че една от най-
големите загуби за един родител е тази на собствено дете и загубата не може да бъде
преживяна. И до настоящият момент загубата на синът им предизвиквала силни
отрицателни емоции. Завинаги бил променен животът им, а мъката им била огромна и не
можела да бъде компенсирана. Ищците А. С. Б. и Т. С. Б. били деца на починалия. Те тежко
изживявали смъртта на баща си. Имали силна връзка с него – разбирали се и си помагали.
Загубата на родител се отразявала тежко на двамата. Те са имали непрекъсвана емоционална
връзка с бащата и той починал малко след като те били навършили пълнолетие. Тази
невъзвратима загуба предизвиквала значителни морални страдания. Тя завинаги променила
живота на семейството, а починалият бил деен и активно помагал на децата си и се грижел
всеотдайно за тях. Ищцата Ф. З. С. била съпруга на починалия. Тя много тежко преживяла
неговата кончина. Били много сплотено и задружно семейство, живеели в обич и
разбирателство. Имали много общи планове за бъдещето. Покрусата и мъката от внезапната
смърт на любимия мъж предизвиквала силни емоционални преживявания, които тормозели
ищцата. Последната била депресирана и имала чувство за безизходица. Предвид това
ищците в производството изпитвали, неудобства, болки и страдания от смъртта на
пострадалия, които следвало да се компенсират. Въпреки, че паричното обезщетение не
можело да замести починалия, то до известна степен можело да компенсира страданията на
роднините. Сочи се, че настъпилите за ищците щети са в следствие на виновното поведение
на водача В., а за причинените от него вреди следвало да отговаря застрахователят по
застраховката ГО, като ответник по пряк иск с правно основание чл.432 от КЗ. Ищците
молят да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на
25 500 лв., като частичен иск от 250 000 лв. за родителите и съпругата и по 25 500 лв., като
частичен иск от 200 000 лв. за децата на пострадалия - за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техният син, баща и съпруг – С.С... Моли върху сумите за главница да
бъде присъдена и лихва на основание чл.429, ал.3 от КЗ от 29.04.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите като главница суми. Моли да бъде осъден ответника да заплати и
направените в производството разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно с
начислено ДДС.
Представени са и отговори на исковите молби от страна на ответника – ЗАД
„Армеец“ АД, гр. София по всички от делата. Отговорът на ответника относно претенцията
2
на децата на пострадалия - А. С. Б. и Т. С. Б. не е подшит в папката на присъединеното дело
– т.д. №114/2021 г. по описа на ШОС, но се намира в кориците на т.д. №113/2021 г. Трите
отговора са идентични. В тях се сочи, че ИМ е недопустима. За двете искови молби
подадени съответно от родителите и децата на пострадалия се твърди, че са нередовни, тъй
като описаните неимуществени вреди са описани, като настъпили едновременно за двамата
ищци, което се счита за обективно невъзможно. Намира, че следва ИМ да бъде оставена без
движение, като се укаже на страните да направят уточнения в насока претърпените
индивидуално от ищците вреди. Ответника оспорва наличието на всеки от елементите
ангажиращи отговорността му в качеството на застраховател. Оспорва се вината на
причинилият ПТП водач, противоправността на неговото поведение, причинно-
следствената връзка между поведението на виновния водач и настъпването на телесните
увреди у пострадалия – твърди, че няма данни какви са били увредите по пострадалия и не
може да се прецени дали вследствие на тях може да настъпи смъртта, т.е. твърди, че няма
данни за причинна връзка на поведението на виновния водач със смъртта на пострадалия.
Оспорва се и причинната връзка между настъпилата смърт на С.С.. и причинените
неимуществени вреди у ищците. Оспорва въобще настъпването на неимуществени вреди у
ищците. Счита, че приложените доказателства не установяват, че ищците и починалия са
имали близки отношения, а не са поискани и експертизи (съдебно – психологически).
Оспорва механизмът на ПТП. Оспорва, че ударът е настъпил в платното на движение на
пострадалият л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“, с рег. №.... Намира, че става въпрос за
случайно събитие без да пояснява какво счита, че е случайното събитие. Оспорва размера на
исковите претенции. Оспорва претенциите за лихви върху претендираните главници от
29.04.2021 г. твърди, че лихви не се дължат от застрахователя. Оспорва началната дата от
която се дължат лихви. Твърди, че пострадалият е съпричинил вредоносният резултат
поради обстоятелствата, че е бил без колан, тъй като ударът е бил предотвратим, а също и
поради движение на пострадалия с превишена скорост. Намира, че приносът на пострадалия
за вредоносния резултат надхвърля 50%. Твърди, че не оспорва наличието на застраховка ГО
при него по отношение на пострадалото МПС.
След получаването на отговорите по трите дела съдът със свое определение
№151/16.12.2021 г. ги е обединил за разглеждане в общо производство на основание чл.213
от ГПК.
От страна на процесуален представител на ищците по делото е постъпила молба,
която има всички реквизити на допълнителна искова молба, без да е била озаглавена по този
начин. В нея са оспорени възраженията направени от ответника в неговият отговор. Сочи се,
че механизмът на настъпилото ПТП е описан в ангажираният като доказателство
Констативен протокол. Изтъква, че в гражданското право вината се предполага и не следва
да бъде установена с влязла в сила присъда. Твърди, че между поведението на водача
причинил ПТП и настъпилите вреди, включително смъртта на пострадалото лице има
причинно-следствена връзка. Твърди, че всички направени възражения от ответника са
неоснователни и излага подробни мотиви.
3
От страна на ответника е депозиран отговор на допълнителната искова молба. В
него се сочи, че се оспорва допълнителната искова молба. Сочи, че поддържа направените в
отговора на ИМ доказателствени искания. Не възразява исканата комплексна СППЕ да бъде
изготвена само от психолог. Сочи, че е налице съпричиняване на крайния резултат – смъртта
на пострадалия, поради обстоятелството, че са налице хронични заболявания у последния,
способствали настъпването на леталния изход.
В последното по делото заседание страните не се явяват и не изпращат
представители.
Така предявените обективно съединени претенции са процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран със субективно и
обективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, предявими от пострадал против застраховател по застраховка
„гражданска отговорност”. Посочените искове, предявени срещу застрахователя са
придружени от акцесорни искове за мораторна лихва. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото
лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са
пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена
възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви
пряк иск срещу застрахователя по застраховка ГО. Отговорността на застрахователя е
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Предпоставка пред
отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка ГО между прекия причинител на вредата и застрахователя. В подобно
производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за
нея факти и обстоятелства. Ищците следва да установят наличието на вреди, причинна
връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и
обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност”
при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищците болки и
страдания, техният интензитет и продължителност. Ответникът изцяло оспорва основанието
и размера на обезщетението. Не оспорва, че причинилото ПТП МПС – „Киа“, модел „Рио“ с
рег. №.... има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това
обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. В
доказателствена тежест на ищците е да установят описаните правно-релевантни
обстоятелства – настъпването на ПТП, причинната връзка с настъпването на смъртта на
пострадалия, настъпването на претърпените от ищците неимуществени вреди – техните
характеристики и интензивност.
4
В настоящото производство към доказателствата е присъединено в цялост НОХД
№84/2022 г. по описа на ОС – Шумен. То е продължение на започналото срещу водачът на
причинилото ПТП МПС – л.а. „Киа“, модел „Рио“ с рег. №...., П. В. В. Досъдебно
производство под №60/2021 г. по описа на ОД на МВР Шумен. С Присъда №5/26.04.2022 г.
по посоченото НОХД№84/2022 г. по описа на ОС – Шумен виновният водач - П. В. В. е
признат за виновен в това, че на 22.04.2021 г. по път ІІ-73, км 16+797, при управление на
МПС нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.20,
ал.1 от ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което допуснал
ПТП като ударил л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“, с рег. №....и по непредпазливост
причинил смъртта на С.Б.С..
Предвид обстоятелството, че за деянието има влязла в сила присъда съдът намира, че
приложение в случая имат чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.“, като за ищците отпада необходимостта да установят вината на
водача, противоправността на поведението на последния, както и причинната връзка между
деянието и настъпилите щети (смъртта на починалия С.Б.С.). Т.е. по силата на процесуална
норма съдът е задължен да приеме, че присъдата установява извършването на деянието,
респективно причинно-следствената връзка между причиненото ПТП и смъртта на
пострадалия, като в тази насока, освен представената и приета присъда (ведно с цялото
НОХД) не са необходими доказателства. В отношение с вредоносния резултат са и
множество други ангажирани доказателства, по делото, включително и част от зададените
към експертите въпроси. Доколкото обаче съдът трябва да съобрази мотивите си с влязлата в
сила присъда другите ангажирани доказателства - свързани с установяване на настъпване на
ПТП, причинната връзка на ПТП с вредите и въпросът за вината на водача причинил ПТП
не следва да бъдат обсъждани.
По делото е представена и застрахователна полица серия G0 №81776499 (л.208), с
която е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
причинилият ПТП автомобил - л.а. „Киа“, модел „Рио“ с рег. №...., със срок на действие от
09.10.2020 г. до 08.10.2021 г. От представената застрахователна преписка се установява, че
застрахователят е уведомен за настъпилите щети 25.06.2021 г. Както може да се установи
пред застрахователя е подадено заявление за заплащане на „справедлив размер на
обезщетение“ от петимата ищци в производството Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН
**********, А. С. Б., ЕГН **********, Т. С. Б., ЕГН ********** и Ф. З. С., ЕГН
**********, но и от две други лица – Б.Б.С.., брат на починалия и Г.Б.Ф. – сестра на
починалия. В преписката по заявлението за щета се съдържат Удостоверение за родствени
връзки от 18.06.2021 г. на с. Пристоие, общ Каолиново, обл. Шумен(л.209 от делото), от
което се установява, че Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН ********** са баща и майка
на починалие Б.С. А. С. Б., ЕГН **********, Т. С. Б., ЕГН ********** са деца на починалия,
а Ф. З. С., ЕГН ********** е негова съпруга. С писмо изх. №10021-ИЗ-1792 от 20.09.2021 г.
5
(мл.232 от делото) застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение,
тъй като е приел, че не са представени от заявителите необходимите документи, а именно
цялата документация по воденото досъдебно производство.
В рамките на производството е приета Съдебна автотехническа експертиза (САТЕ),
тя е била назначена преди постановяване на присъдата по наказателното производство и в
тази връзка съдържа множество отговори на въпроси свързани с установяване на вината в
производството. Все пак САТЕ установява, че категорична вина за настъпване на ПТП е във
връзка с нарушение на правилата за движение от страна на водача на л.а. „Киа“, модел
„Рио“ с рег. №.... - П. В. В., тъй като последния без всякаква причина е навлязъл в платното
за насрещно движение. Автомобилите са се движели с разрешена скорост, но при
настъпилият челен удар по-тежко е пострадал л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“, с рег. №....
който е бил шофиран от починалия С.Б.С.. При разпита в съдебна зала вещото лице сочи, че
по-тежките последствия върху този автомобил са във връзка с обстоятелството, че другият
лек автомобил е бил предназначен за търговска дейност. Поради това той е бил преправен,
като е имал преграда и други подобрения, което го е правело с по-голяма маса (с около 300
кг. повече). По-голямата тежест на този автомобил и това че бил по-нов довели до по-малки
щети по него и съответно значително по-големи по другия автомобил, в който пътувал
пострадалия. САТЕ сочи, че купето на л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“, с рег. №....било
хлътнало с 1.20 м навътре от страната на водача вследствие на челния удар. Водачът бил
притиснат към седалката. Няма данни дали последният е бил с предпазен колан или без и
вещото лице не го твърди категорично.
По делото е била приета и СМЕ. Последната дава заключение, че причина за смъртта
на пострадалия С. е тежка гръдна травма с разкъсване на стената на дясното предсърдие на
сърцето, което е довело до масивен кръвоизлив, рязък циркулаторен срив и невъзможност
сърцето да изпълнява помпената си функция. При аутопсията са установени редица тежки
травматични увреждания в областта на гръдния кош, корема, таза и левите крайници. Не са
констатирани здравословни проблеми на пострадалия, които да са допринесли за настъпилия
резултат. В заключението е записано, че са налице „ … травматични увреждания в
областта на гръдния кош и корема, които биха могли да се тълкуват като получени от
поставен обезопасителен колан – ивицесто, косо разположено охлузване и кръвонасядане в
лява подключична област, преминаващо през гръдната кост към дясната мамила;
кръвонасядане на предната гръдна стена под дясната мамила, кръвонасядания и
охлузвания в долния ляв квадрант на корема.“ Въпреки това експертизата не заема
категорично становище ползвал ли е пострадалия предпазен колан или не. Сочи, че са
налице ред травматични увреждания, които пък от своя страна могат да говорят за липса на
поставен предпазен колан, а именно – травматични увреждания в областта на главата,
гръдния кош и корема, вкл. Тежки травми на вътрешни органи, които са резултат от удари,
изразени със значителна сила в части или детайли в купето на автомобила, намиращи се
пред и в ляво от седящия на мястото на водача. В заключение сочи, че „ Наличието на
описаните травматични увреждания би могло да се обясни с липсата на поставен
6
обезопасителен колан или със значителната деформация на купето на автомобила, която е
направила възможно тялото на водача да достигне до части или детайли на разположени
пред или в ляво от него.“ В съдебно заседание експерта по СМЕ сочи, че не се ангажира с
конкретно твърдение по отношение на това дали починалия е ползвал предпазен колан, но
сочи, че според него, дори да е имал поставен колан, това нямало да спаси пострадалия от
настъпване на смъртта, предвид тежките деформации (в колата).
Приетата в производството съдебно-психологична експертиза сочи, че ищците в
производството са преживели „стресогенна ситуация от най-висок ранг“. Тя била свързана
с преживяване на интензивен страх, безпомощност, ужас, породени от сблъсъка с
настъпилата смърт. Тези преживявания на ищците са отминали за период от 6 до 9 месеца.
Трайни отклонения в психиката на пострадалите няма. Всеки един от тях се е справил с
преживения психологичен дискомфорт. Посочено е, че „ .. всички те са преминали през
фазите/задачите на скръбта успешно. Всички споделени от тях и описаните в свидетелските
показания, емоционални реакции са нормални и естествени последици на загубата. Няма
данни ищците да са търсили и получавали психологическа или психиатрична помощ във
връзка с преживяното от тях вследствие на смъртта на техния близък Б. Б.. Обръща
внимание, че влошеното здравословно състояние на Х. В. не може да бъде отнесено като
последствие от преживяната загуба, тъй като може да се отнесе на описаната в решението на
ТЕЛК медикаментозна резистентност.
В рамките на производството са разпитани и свидетелите П. В. В. – водач на
причинилото ПТП МПС, Р.З.Ю. – брат на ищцата Ф. (съпругата на починалия) и вуйчо на
ищците А. и Т., А.Е.С. – женена за брат на починалия Сабри и следователно снаха на
ищците Б. и Х., леля на ищците А. и Т. и роднина по сватовство на ищцата Ф., Ф.Р.К. – леля
на ищцата Ф..
Първият свидетел П. В. В. като участник в ПТП свидетелства само по отношение на
случилото се след ПТП. Не се установяват различни обстоятелства от приетото предвид
нормата на чл.300 от ГПК и наличната присъда срещу същия П. В. или пък нещо по-
различно от установеното от САТЕ. Не може да се спомни дали пострадалия е ползвал колан
или не. Другите трима свидетели дават показания относно емоционалното състояние и
болките и страданията преживени от ищците вследствие на загубата на техния близък.
Показанията са обстоятелствени, като първият от тях свидетеля Р.З.Ю. дава показания
относно състоянието на ищците А. С. Б. и Т. С. Б., които са деца на починалия. Втората
свидетелка А.Е.С. дава показания относно ищците Б. С. В. и Х. З. В. – родители на
пострадалия, а последната Ф.Р.К. свидетелства за състоянието на съпругата Ф. З. С..
Свидетелите имат сходни показания. Сочат, че близките на пострадалия тежко преживели
неговата загуба. Сочи се, че починалия бил добър син, любящ съпруг и грижовен баща.
Последния работел и издържал семейството си, помагал на своите родители. Всички били
емоционално свързани с него и преживели тежко неговата загуба. Неговата дъщеря, заради
смъртта на баща си отложила годежа си с една година. И двете му деца след смъртта
ограничили социалните си контакти и не били както преди. Странели от други хора. По
7
отношение на родителите и съпругата му се сочи, че се влошило тяхното здравословно
състояние. Особено тежки били последствията за здравето на неговата майка, която имала
множество придружаващи заболявания. Твърди се, че при нея се изострил диабетът й, както
и че започнала да забравя много. По отношение на бащата се сочи, че се затворил в себе си –
наложило му се да приема успокоителни – например валидол. За съпругата му се
свидетелства, че последната също изживявала тежко смъртта на починалия и и се наложило
да приема успокоителни.
Предвид приетото от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи:
В производството е безспорно установено наличието на увреждащо деяние на водач,
шофирал МПС застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с ответното застрахователно дружество. Установява се вината на причинилия
ПТП водач, причинната връзка на това поведение с настъпилите вредни последици.
Установява се, че пострадалите ищци са преживели трайни и неблагоприятни преживявания
вследствие на смъртта на своя син, съпруг и баща. Те са били силно травмирани от това
необичайно житейско събитие. Налице са данни, че всеки от тях е изживял психологически
страдания, изразени в стрес, интензивен страх, безпомощност, ужас, породени от сблъсъка с
настъпилата смърт. Налице са ясни данни, че пострадалите са имали близки отношения с
починалия и са били емоционално обвързани с него, като неочакваната му смърт е
предизвикала значителни травми в тях. Съдът категорично приема за установено, че между
петимата ищци и пострадалия са били налице трайни и дълбоки емоционални връзки, като
по този начин е изпълнено изискването на т.1 от ТР №1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС –
„Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“ В Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. изрично е установено, че кръга от лица, които могат да получат
обезщетение за настъпилата смърт на едно лице са неговите низходящи (деца), съпруг и
възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан в своето основание, като
следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите неимуществени
вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни психологически болки и страдания на ищците вследствие на смъртта на техния близък. Съдът намира, че основателен и доказан е размер на обезщетенията за неговите деца и съпруга от по 100 000 лева за всеки, а за неговите родители, с които по данни на свидетелката А. С. не са живели заедно от 2007 г., по 75 000 лева за всеки.
Първоначално исковете за главница са били заведени като частични по 25 500 лв. за
всеки един от ищците от общ размер по 250 000 лв. за всеки от ищците. С молба депозирана
преди последното съдебно заседание на 02.03.2023 г. е поискано увеличение на така
заведените искове от частично за по 25 500 лв. за всеки на частични за по 200 000 лв. (от
8
250 000 лв.) за Т. Б., А. Б. и Ф. С., а също и за двамата родители Б. В. и Х. В. от 25 500 на
180 000 лв., като частични от 250 000 лв. Във връзка с тази молба съдът не се е произнесъл в
съдебно заседание с нарочно определение. С нова молба от 09.03.2023 г. ищците са поискали
отново увеличение на иска със същите размери, като съдът отмени своето протоколно
определение за даден ход на устните състезания.
Съдът намира, че искане за увеличение на така съединените пет броя субективно
съединени искове за главница е недопустимо в настоящото производство. Настоящото
производство е такова по реда на глава тнридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове“. В това производство е значително по-силно застъпено т.нар.
„концентрационно начало“ в процеса. Възможността за извършване на увеличение на иска
за ищеца се преклудира с подаването на допълнителната искова молба. Това е уредено в
чл.372 от ТЗ, където изрично е посочено, че „В срока за допълнителна искова молба той
може да измени предявения иск … „ Увеличението на иска е частен случай на изменение на
същия по смисъла на нормата на чл.214, ал.1 от ГПК. В подобен смисъл се е произнесла и
теорията – „Посочените процесуални възможности за ищеца се преклудират, ако не бъдат
упражнени в двуседмичния срок по чл.372, ал.1 от ГПК.“ – л.769 на „Българско гражданско
процесуално право“, изд. девето, проф. Жиивко Сталев и екип. „Така изброените
процесуално правомощия на ищеца се преклудират в срока, посочен в чл.372, ал.1 от ГПК“ –
стр. 896, „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар“, второ издание, ИК „Труд
и право“, 2017 г. Доколкото е пропуснат срокът по чл.372 от ГПК ищците не могат да
увеличат претенциите си в тази фаза на процеса. Освен това според нормата на чл.369, ал.1
от ГПК ищците са имали възможност да възразят срещу образуването на настоящото
производство като търговско и да искат разглеждането му по общия ред, но доколкото това
не е сторено и делото се е развило като търговско не е имало процесуална възможност за
увеличение на иска в тази фаза.
По отношение на претенциите за мораторни лихви ответника следва да дължи суми
за обезщетителна лихва – това е по-ранният от двата момента – „изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по (от КЗ)“ или „изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.“ Посоченият законов
текст не задължава застрахователя да изплаща лихви от момента на уведомяването му за
ПТП. Явно в настоящият случай уведомяването на застрахователят за настъпилото ПТП,
при което е причинена смъртта на починалия С.С... Това е сторено на 29.04.2021 г.
Меродавният момент обаче, както бе посочено по-горе, за изпадане на застрахователят в
забава по отношение на пострадалите е не момента на уведомяването му за настъпилото
ПТП, а момента на предявяването – чл.497, ал.1, във вр. с чл.496, ал.1 от КЗСъгласно
нормата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ едва след този момент, ако са представени относимите
документи за установяване на обстоятелствата меродавни за определяне на обезщетението,
тече срок от 15 работни дни, в който застрахователят следва да изплати обезщетение и едва
след това последният изпада в забава и за него възниква задължението да изплати мораторна
9
лихва върху претенцията за главница. В настоящия случай съдът счита, че с подаването на
заявлението на ищците са представени и всички документи с отношение към изплащане на
обезщетението – представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, препис-
извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници. Документите които
застрахователят е изискал допълнително са неоснователно исканеи, тъй като както бе
посочено по-горе първоначално представените доказателства са достатъчни за установяване
на основанието на претенцията. Петнадесетте работни дни след 29.05.2021 г. се отброяват
18.05.2021 г., включително. След това от 19.05.2021 г., ако не е изплатил обезщетение
застрахователят вече е бил в забава. Т.е. съдът приема, че мораторни лихви се дължат в
конкретния случай по претенциите на ....а и ... от 19.05.2021 г. Това следва да е началния
момент, от който застрахователят дължи мораторна лихва върху присъдените с настоящото
решение суми. В останалата им част за период от 29.04.2021 г. до 18.05.2021 г. претенциите
за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на всеки от ищците сумата от по 25 500 лв., представляващи частична претенция от
сумата за всеки от ищците от 250 000 лв., както и следващите се мораторни лихви върху
тези суми, считано от 19.05.2021 г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 100 лв. като държавна такса
за разглеждане на настоящото производство до размера на уважените искове.
Процесуалният представител на ищците в списък по чл.80 от ГПК претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. Последното е
определено като размер като за всеки отделен иск в производството е определена отделна
дължима сума за възнаграждение. В случая материалният интерес се определя от сбора на
исковете, а щом става въпрос за възнаграждение изплащано по чл.38 от ЗАдв то
материалният интерес е сборът на уважените размери на предявените искове. Този интерес в
настоящото производство е 127500 лв., а дължимата съобразно чл.7, ал.1, т.5 от Наредба
№1/2004 г. сума е 9750 лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на съда и сумата от 350 лв.,
представляващи присъдените от съда суми за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „С. Караджа” №2 да
заплати на всеки един от ищците Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН **********, А. С.
Б., ЕГН **********, Т. С. Б., ЕГН ********** и Ф. З. С., ЕГН **********, всички с адрес за
призоваване гр. Казанлък, обл. Стара Загора, ул. „....“ №6, сумата от по 25 500 (двадесет и
пет хиляди и петстотин) лева, предявени като частични искове от сумите от по 250 000 лева
за всеки от ищците, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания причинени
от смъртта на техният син, съпруг и баща С.Б.С., починал вследствие на ПТП настъпило на
10
22.04.2021 г. около 6:50 ч на път ІІ-73 „Шумен – Карнобат“ на км 16+797, като при
управление на л.а. „Киа“, модел „Рио“ с рег. №.... виновният водач П. В. В. нарушил
правилата за движение и навлязъл в насрещната лента на пътно платно с двупосочно
движение и се блъснал челно в л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“, с рег. №.... като така
причинил смъртта на С.Б.С., за което деяние е постановена Присъда №5/26.04.2022 г. по
НОХД№84/2022 г. по описа на ШОС, ведно със законните лихви, върху така уважените
претенции за главница, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите
като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН **********, А. С.
Б., ЕГН **********, Т. С. Б., ЕГН ********** и Ф. З. С., ЕГН ********** да бъде осъдено
ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати мораторни лихви върху уважените
искове за главници за периода от 29.04.2021 г. до 18.05.2021 г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Армеец“ АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на адв. П. К. от САК
сумата 9750 (девет хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляващи възнаграждение
на адвоката за една инстанция на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Армеец“ АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на
Окръжен съд – Шумен сумата от 5 100 (пет хиляди и сто) лева, като държавна такса за
разглеждане на настоящото производство до размера на уважените искове.
ОСЪЖДА „Армеец“ АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на
Окръжен съд – Шумен сумата от 350 (триста и петдесет) лева, като направени от съда
разноски по назначените експертизи.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11