№ 1253
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110132998 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415 ГПК и чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Г. Т. СТ.,
ЕГН **********, с адрес г................, със съдебен адрес гр.София, ул. Банат №11-13, офис 5,
чрез адвокат Т.П.-САК, срещу ответник ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Черни връх” №
51Д, с предявен иск, да бъде установено между страните, че ответника дължи на ищеца
СЛЕДНИТЕ СУМИ – 996,64 лева/лв./, регресно остатъчно задължение за застрахователно
обезщетение по щета № 0000-5000-19-250654/2019г., и по фактура за репатриране на
пострадало МПС-Опел Корса с рег.№РВ 5489 СА, в следствие на ПТП от 27.2.2019г. около
13,00часа на АМ Тракия, 49 км. от София към Пловдив, с причинител на вредите МПС-
Мерцедес Бенц с рег.№ СВ 1585 АТ, ведно със законна лихва от 30.5.2019 г. до изплащане
на вземането.
В исковата си молба ищецът сочи, че на 27.2.2019г. около 13:00 часа на магистрала
„Тракия“, с посока на движение от София към Пловдив, в района км 49, водача на лек
автомобил Мерцедес-Бенц, модел ЦЛК 270ЦДИ с ДК № СВ 1585 АТ, не се не съобразява с
интензивността на движение скорост и неспазване на законоустановената дистанция, удря
движещият се пред него лек автомобил Опел, модел Корса с ДК № РВ 5489 СА, управляван
от Иларион Станчев Станчев. При настъпилото ПТП е увреден лек автомобил „Опел“ модел
Корса с ДК № РВ 5489 СА собственост на Г. Т. СТ.. Бил съставен Констативен протокол с
пострадали лица от 27.02.2019 г. в който е отразено, че причина за настъпилото ПТП е
виновното поведение на водача на лек автомобил Мерцедес-Бенц, модел ЦЛК 270ЦДИ с ДК
№ СВ1585АТ, на който е взето административно отношение и е образувано
административно наказателна преписка.
За лек автомобил марка Мерцедес-Бенц, модел ЦЛК 270ЦДИ с ДК № СВ1585АТ е
1
сключена застраховка „Гражданска отговорност на МПС”, с застрахователна полица със
срок на валидност от 25.7.2018г. до 24.7.2018г., т.е. валидна към датата на застрахователното
събитие.
Във връзка с настъпилите щети по горепосочения автомобил на 27.2.2019г. е
подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие, поради което при ответника
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана щета №0000-5000- 19-250654/2019г.
По данни на сервиз стойността на ремонта на щетите по автомобила възлизат на
стойност 2800,00 лв. (две хиляди и осемстотин) лева, също така са направени разходи за
репатриране на автомобила на стойност 284,64 лв. (двеста осемдесет и четири лева и
шестдесет и четири стотинки), за което е издадена фактура и същата е представена на
застрахователя.
По Щета №0000-5000-19-250654/2019 е извършено плащане след завеждане на
настоящето производство от страна на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД в размер на само 2088,00 лв.
Претендира се заплащане на остатъка от 996,64 лева.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор в рамките на законовоустановения срок по реда на
чл.131 ГПК/ОИМ/. Оспорва, че заплатената сума от 2088,00 лева напълно покрива
нанесените вреди. Възразява, че обезщетението, което претендира ищцата на увредения
автомобил не е конкретизирано нито е посочено въз основа на какви критерии е определена
сумата в пълен размер от 3084,64лв., както не може да надвишава обезщетението, дължимо
от застрахователя на деликвента по застраховката "Гражданска отговорност". Но този факт е
ирелевантен за отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност"
в хипотезата на чл. 410, ал. 1 КЗ, тъй като нейният обем е тъждествен с обема на отговорност
на същия към увреденото лице, определен съобразно чл.410, ал.2 КЗ.
В този смисъл претенцията на Г. Т. СТ. е до размера на платеното обезщетение, но
не повече от дължимото от ответника обезщетение по застраховка “Гражданска
отговорност”, с оглед на действително претърпените вреди в случай, че се претендира такъв
размер то следва да се посочи икономически изгодно ли е възстановяване на МПС и не е ли
икономически тотал, както и претендираната сума не надвишава ли действителната стойност
на МПС.
С оглед на което е определено обезщетение за плащане от ЗК”Лев Инс”АД в размер
на 2088,00 лева, като искът на ищците за разликата над посочения размер се явява изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В евентуалност се възразява като се оспорва виновно и противоправно поведение на
водача следствие на което да е настъпило процесното пътно - транспортно произшествие. Не
са изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване на ПТП. Оспорва
се, че причина за настъпване на ПТП не е виновно и противоправно поведение на водача
Иларион Станчеви същият не следва да носи отговорност, респективно застрахователят му
2
по застраховка „Гражданска отговорност“. Не са представени доказателства в тази насока.
Липсват данни по делото за образувано административно - наказателно производство срещу
водача на МПС 1 за извършено нарушение по ЗДвП както и данни, че същият е
санкциониран по административен ред за извършено нарушение на ЗДвП. Оспорва се също
така, че вредите по л.а „Опел” с ДК №РВ5489СА не са в причинно - следствена връзка с
процесното пътно - транспортно произшествие.
Оспорва се иска по размер, като се твърди, че е завишен, а ответника е изплатил
обезщетение определено по пазарни цени.
Оспорва се иска за лихва, като акцесорен, и неоснователността на основния иск
води до неоснователност на иска за лихви.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощно,
поддържа исковите си претенции и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа подадения отговор и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети следните писмени доказателства – протокол за ПТП №
1637769/27.2.2019г./л.42/; опис на щетите за МПС с рег.№ РВ5489СА от 27.2.2019г./л.43-45/;
фактура № **********/л.5/; свидетелство за регистрация част 1 за МПС с рег.№ РВ5489
СА/л.6/.
По делото е назначена и изслушана съдебна-автотехническа експертиза/л.46-53/,
чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло. Заключението
не е оспорено от страните. От заключението, се установява, че размерът на щетите нанесени
на МПС марка и модел Опел Корса с рег. № РВ5489СА към датата на настъпване на
събитието по средни пазарни цени възлиза на обща сума 3329,98 лева, като ремонт на
автомобила е нецелесъобразен доколкото се касае за тотална щета по смисъла на Кодекса за
застраховане, защото разходите за възстановяване на автомобила след ПТП надвишават 70%
от неговата действителна стойност. Запазените части в размер на 20% възлизат на сумата
832,49 лева. Към дата на застрахователно събитие стойността на автомобила възлиза на
4162,47 лева. Механизма на ПТП е описан от ВЛ, като посочва, че виновно водача на МПС
Мерцедес ЦЛК с рег.№ СВ1585АТ, при движение по АМ Тракия на 27.2.2019г. около 12,40
часа поради несъобразяване с пътните условия/сняг и мокра настилка/ и несъобразена
скорост застига и удря в задната част процесното МПС Опел Корса с рег.№ РВ5489СА, като
последното се отклонява надясно и се удря в странична мантинела на пътя.
БЕЗСПОРНО Е между страните – не се спори от страните за сложилите се
3
застрахователни отношения (че между ответника и сочения за деликвент е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, действаща към сочената дата на ПТП), както и
факта на изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ответника в размер от
2088,00 лева посочено както от ищеца, така и от ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.415 ГПК във вр. чл.405
от КЗ. Искът е допустим, защото по заповедното производство ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК, затова за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск
по чл.415 ГПК при спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ГПК.
Разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ урежда, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): накърняване на имуществено право, което е застраховано
при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие; съществуване на
действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между
ищеца и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане; за ищеца да е
възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение, съобразно
уговореното в договора за имуществено застраховане. От приетата фактическа обстановка се
установи безспорно, че по отношение на процесния лек автомобил, към момента на
настъпване на процесното увреждане, е съществувала валидно сключена застраховка при
ответника, както и че в действителност е налице отправена писмена застрахователна
претенция и е образувана преписка по щета. Настъпил е вредоносния резултат, изразяващ се
в причинени имуществени вреди по процесния автомобил, водещи до намаляване стойността
на автомобила, и представлява непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
Съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойността на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към същия момент (така Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II
т. о., ТК). От заключението на вещото лице се установи, че размерът на вредите, нанесени по
МПС на ищеца, изчислен по средни пазарни цени, възлиза на 3329,98 лева. Също така се
установява, че в процесния случай се касае за тотална щета по смисъла на КЗ. От този размер
обаче следва да се приспадане сумата, определена от застрахователя и платена от него от
2088,00 лева, удържана и заплатена от него на ищеца за обезщетяване за понесените
имуществени вреди. Предвид това, дължимата сума от ответника на ищеца съдът определя в
размер на 1241,98 лева. Доколкото иска е предявен за 996,64 лева то подлежи на уважаване в
4
предявения размер, защото е по-малък от посочения от вещото лице остатък, след заплатени
2088 лева от ответника. По отношение на размера на предявения иск съдът изцяло приема
заключението на вещото лице по приетата САТЕ.
Съдът прави извод, че с частичното плащане ответникът е направил извънсъдебно
признание на основанието на ищцовата претенция.
По отношение законната лихва, настоящият състав намира, че законна лихва върху
сумата се дължи от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК пред съда на
30.5.2019г. и от тази дата до окончателното заплащане на задължението лихвата следва да се
присъди.
Съдът счита, че останалите възражения направени с отговора на ИМ са
неоснователни и не следва да се вземат предвид. Отделно от това съдът достига до извод, че
с частичното плащане ответникът е направил извънсъдебно признание на претенцията на
ищеца като основание и между страните всъщност е останал спорен само размер за
обезщетение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора основание за присъждане на разноски има само ищеца по
реда на чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с направеното искане и представен списък по реда на
чл.80 ГПК/л.54/, като не следва да се присъжда исканата ДТ от 61,69 лева по исковото
производство, защото на лист 16 от делото е представено доказателство за платена ДТ по
ГД№ 22318/2021г. на СРС, 87 състав, т.е. няма нищо общо с настоящото дело за това
доказателство. Отделно претенцията на ищеца е в размер на 996,64 лева и платената ДТ от
61,69 лева по заповедното производство е напълно достатъчна и се спазва правилото за
определяне на ДТ в размер на 4% от цената на иска. Поради изложеното за исковото
производство съдът присъжда разноски в размер на 500 лева, от които 200 лева за депозит за
САТЕ и 300 лева за адв.хонорар. Следва да се присъдят и разноските по заповедното
производство в размер на 511,69 лева, от които 61,69 лева за платена ДТ и 450 лева за
адв.хонорар. Възражения по списъка по чл.80 ГПК на ищеца от ответника не са направени.
Ответникът също представя списък по чл.80 ГПК по делото /л.55 от делото/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК и чл.405 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията между ищец Г. Т. СТ., ЕГН **********, с адрес г................,
и ответник ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Черни връх” № 51Д, че ответникът дължи
на ищеца, СЛЕДНАТА СУМА - 996,64 лева/лв./, регресно остатъчно задължение за
застрахователно обезщетение по щета № 0000-5000-19-250654/2019г., и по фактура за
репатриране на пострадало МПС-Опел Корса с рег.№РВ 5489 СА, в следствие на ПТП от
5
27.2.2019г. около 13,00часа на АМ Тракия, 49 км. от София към Пловдив, с причинител на
вредите МПС-Мерцедес Бенц с рег.№ СВ 1585 АТ, ведно със законна лихва от 30.5.2019 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД№ 30892/2019г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Черни
връх” № 51Д, да заплати на Г. Т. СТ., ЕГН **********, с адрес г................, СУМАТА от
500,00 лева представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца по исковото
производство, както и СУМАТА от 511,69 лева представляваща сторени разноски пред СРС
от ищеца по заповедното производство по ЧГД№ 30892/2019г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от уведомяването на страните за обявяване на решението със съобщение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6