№ 218
гр. Русе, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200329 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. Ч., ЕГН: **********, чрез адв. К. Х. от
АК – Русе, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 22-
1085-000885/25.05.2022 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“
в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5
ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с така наложеното наказание.
Счита, че наказателното постановление било издадено при грубо нарушаване
на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните норми. Твърди, че не е извършила процесното
нарушение на датата 29.04.2022 г. около 12,30 ч. Моли за отмяната на
обжалваното наказателно постановление като претендира и разноски за
производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за
него се явява упълномощеният адв. К. Х., която поддържа жалбата. Счита, че
липсвали факти, свързани с твърдяното нарушение и такива, които да
1
установяват, че било невъзможно извършването на безопасно разминаване
между автомобила, управляван от жалбоподателката, и другия автомобил,
движещ се в насрещна посока. Не било посочено с колко ленти било пътното
платно и каква е била ширината на всяка от тях. Тези обстоятелства били от
съществено значение, защото се твърдяло стеснение на пътното платно.
Събраните по делото доказателства установявали друго нарушение по ЗДвП,
а не това, което е вменено на жалбоподателката. ПТП настъпило преди
приключване на маневрата завиване надясно на автомобила на
жалбоподателката. Щетите по двата автомобила също отговаряли на
механизма на настъпване на произшествието по този начин. И двете
свидетелки заявили, че жалбоподателката не е пропуснала св. В., която се
движила по път с предимство, като жалбоподателката при завиването не
преценила траекторията си на движение и с нейната предна лява част влязла в
съприкосновение със задната лява част на автомобила, управляван от св. В..
Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление и за
присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган началник сектор в ОДМВР – Русе
на Сектор „Пътна полиция“ не се явява и не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 02.02.2023
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 21.01.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 29.04.2022 г.,
около 12,30 ч в гр. Русе на ул. Воден до блок „Мара Манева“, движейки се в
посока ул. Студентска, в условията на ясно време и суха пътна настилка, М.
Ч. управлявала лек автомобил „Хонда“ с рег. № ***, като нарушила
правилата за предимството – движейки се по ул. Воден в посока ул.
Студентска – до блок „Мара Манева“, не пропуснала движещият се насреща
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, като е била длъжна поради наличието
на паркирани МПС отдясно на пътя и стеснение на платното за движение,
вследствие на което при разминаване с предната си лява част причинила
охлузване в задната лява част на лекия автомобил „Форд Фиеста“. Така било
2
причинено ПТП с имуществени вреди. С това деяние виновно била нарушена
разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, като бил осъществен съставът на
нарушението по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП.
По делото се установява, че на 29.04.2022 г., около 12,30 ч, св. С. В. и
св. И. Аспарухва се движили с управлявания от първата лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *** по ул. Воден“ в посока кръстовището с ул. „Плевен“. От
кръстовището на ул. „Плевевн“ с ул. „Воден“, извършвайки десен завой от ул.
„Плевен“ и завивайки по ул. „Воден“ в посока ул. „Студентска“, в
противоположната посока на движение на св. В., се движил управляваният от
жалбоподателката Ч. лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № ***.
Жалбоподателката била сама в управлявания от нея лек автомобил. През това
време, по ул. „Воден“ имало паркирани леки автомобили и от двете страни.
От страната на бл. „Мара Манева“ автомобилите били паркирани
перпендикулярно в специално направено паркинг-уширение за това, докато
от другата страна на платното, заемащи част от платното за движение на пътя,
били паркирани успоредно на тротоара леки автомобили. Със завършването
на завоя, поради наличието на паркирани автомобили в дясната половина на
пътя по посока на нейното движение, жалбоподателката застъпила част от
лентата за насрещно движение, по която в този момент се движела св. В..
Последната се опитала да се изтегли вдясно, но въпреки това настъпило
съприкосновение между двата автомобила – „Форд Фиеста“ с рег. № *** и
„Хонда“ с рег. № ***, като това за първия автомобил станало в областта на
лява задна броня и ляв заден калник, а за втория – предна дясна броня. Св. В.
свалила стъклото на нейната врата в очакване жалбоподателката да направи
същото и да се разберат по отношение настъпилото ПТП, но вместо това
жалбоподателката само я погледнала и продължила движението си към
кръстовището на ул. „Студентска“. За този инцидент св. В. сигнализирала в
Сектор „Пътна полиция“, като св. С. И. извършил проверка за случая, посетил
мястото на произшествието, призовал жалбоподателката, като снел писмени
обяснения, и съставил АУАН № Серия GA № 252098 за извършено
нарушение по чл. 44, ал. 2 ЗДвП.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
3
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По отношение на авторството на деянието се събраха достатъчно
доказателства, които водят до един единствен и обоснован извод, че точно
жалбоподателката Ч. е извършила нарушението.
Съгласно § 6, т. 30 ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
настоящия случай, видно от събраните гласни доказателства, Протокол за
ПТП № 1783483 от 29.04.2022 г. и приложения фотоалбум е налице
настъпило пътно транспортно произшествие, изразяващо се в
съприкосновение между лек автомобил „Хонда“ с рег. № *** и лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № ***, като са и причинени материални щети
вследствие на настъпилото съприкосновение, изразяващи се в охлузване в
лявата задна част на лекия автомобил „Форд Фиеста“, описани в протокола за
ПТП като задна броня и калник. Според св. В. е била налице и лека
вдлъбнатина в същата област. Без значение в настоящия случай е
обстоятелството дали настъпилите щети са минимални или значителни.
В настоящия случай не е спорно, че е настъпило съприкосновение и в
този смисъл ПТП между процесните два автомобила „Хонда“ с рег. № *** и
„Форд Фиеста“ с рег. № ***, като е спорно само дали жалбоподателката е
извършила това административно нарушение, което е вменено от
адмнистративнонаказващия орган, а именно, че не е пропуснала движещият
се насреща автомобил, неспазвайки правилото на чл. 44, ал. 2 ЗДвП,
вменяващо задължение на водача, чиято пътна лента е заета от препятствие,
да намали скоростта си или да спре, ако не може разминаването да се
4
извърши безопасно. Безопасно разминаване би било такова, което не
застрашава от удар или сблъсък двете превозни средства, както и
участниците в движението. Съдът намира доводите на жалбоподателя, че е
извършил нарушение на правилата за предимство при преминаване през
кръстовище за неоснователни. Действително всички свидетели заявяват, че
жалбоподателката е извършвала десен завой, идвайки откъм улица, която е
била без предимство, сигнализирана със съответните пътни знаци, докато св.
В. се е движила по улица с предимство. При така установеното положение
между двете превозни средства не би следвало да е съществувала пресечна
точка, т.е. без значение е било дали жалбоподателката ще спре, за да
пропусне движещото се по пътя с предимство МПС, управлявано от св. В.,
доколкото последната се е движела направо и не е завивала в посоката, от
която е идвала жалбоподателката. Както от показанията на св. В. и св. И., така
и от приложените по делото веществени доказателства – фотоснимки, обаче
се установява, че от лявата страна, по посока на движение на св. В., са
разположени паркирани превозни средства, които представляват препятствие
по смисъла на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, тъй като водят до стесняване на лентата за
движение на тези превозни средства, които се движат в обратната посока. В
настоящия случай, в какъвто смисъл са и показанията на св. В., при
извършване на завоя, поради спрелите МПС, за идващите от ул. „Плевен“
превозни средства е необходима по-голяма траектория на завоя, която налага
навлизане отчасти в лентата за насрещно движение. В този смисъл правилото
за предимство при преминаване в настоящия казус се определя не от пътните
знаци, а от обстоятелството, че са били налице паркирани превозни средства
на пътя, защото, ако същите не бяха паркирани, двете превозни средства биха
имали възможността да извършат съответните маневри и да продължат
движението си без съприкосновение, като нямаше да бъде необходимо за
идващия от ул. „Плевен“ лек автомобил „Хонда“ да осигурява предимство на
лекия автомобил „Форд“ – да спре и да изчака, доколкото траекториите на
двете превозни средства не биха имали конфликтни точки и всяко от тях би
могло да извърши съответното движение без опасност за другото, независимо
от правилата за предимство определяни от пътните знаци. От събраните
гласни доказателства става ясно, че, извършвайки завиването,
жалбоподателката е навлязла частично в лентата за движение на св. В.. Не е
имало навлизане на лекия автомобил „Форд“ в лентата за движение на лекия
5
автомобил „Хонда“, като в тази връзка са показанията на св. И., според
когото, при тези обстоятелства, ударът би бил челен, а не страничен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че контролните органи е
следвало да извършват замерване на пътя за установяване на широчината на
лентата и да посочат броя на лентите на пътя. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗДвП
броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак,
а когато няма такива – от водачите, съобразно широчината на платното за
движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от
необходимото странично разстояние между тях. В настоящия случай, видно
от приложените фотоснимки, процесният пътен участък съдържа две ленти,
които позволяват движението на недвуколесни превозни средства в двете
посоки, с единствената разлика, че поради липса на специално уширение на
пътното платно на срещуположения тротоар срещу блок „Мара Манева“
спрените превозни средства реално са паркирани върху пътното платно и като
такива представляват препятствие, обуславящо стеснение на този пътен
участък и на тази пътна лента. Това обуславя и задължението на водачите,
движещи се в посока от кръстовището на ул. „Плевен“ и ул. „Воден“ към ул.
Студентска, в която посока се е движила и жалбоподателката, да намалят
скоростта или да спрат, когато разминаването не може да бъде извършено
безопасно.
Съгласно § 6, т. 31 ЗДвП "предимство" е правото на един участник в
движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно. Чл.
44, ал. 2 ЗДвП гласи, че при невъзможност разминаването да се извърши
безопасно поради наличие на препятствие в пътната лента за движение на
моторното превозно средство, то последното е длъжно да намали скоростта
или да спре, за да пропусне насрещно движещите се превозни средства, което
означава, че водачът, изпълнявайки това свое задължение, трябва да осигури
предимство на насрещно движещото се превозно средство. В настоящия
случай както от гласните доказателства, така и от приложения фотоалбум и
протокол за ПТП се установи, че в пътната лента, в която се е движил
управляваният от жалбоподателката лек автомобил, са били паркирани други
леки автомобили, т.е. налице е препятствие, което обуславя задължението на
водача на лек автомобил „Хонда“ да намали и при необходимост да спре, ако
не може да се размине безопасно с насрещно движещото се превозно
средство. При навлизането на лек автомобил „Форд Фиеста“ и създаденото
6
тясно пространство, затрудняващо разминаването поради наличието на
паркирани превозни средства, в причинно-следствена връзка се явява
поведението на водача жалбоподател, а именно ненамаляването на скоростта
и неспирането, с настъпилото ПТП. В този смисъл са показанията на св. В.,
според която управляваният от жалбоподателката автомобил излязъл
завивайки от кръстовището, без да намалява, като се ударил в автомобила на
св. В..
От обективна страна със своето поведение жалбоподателката Ч. е
причинила пътнотранспортно произшествие, като е нарушила правилата за
разминаване – не е намалила скоростта и не е спряла, когато е установила, че
нейната пътна лента е заета от паркирани превозни средства, за да пропусне
насрещно движещото се превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста“ с
рег. № ***, управляван от св. С. В.. От субективна страна жалбоподателката е
действала при небрежност като форма на вината, доколкото законът
вменява като задължение при стеснение на платното за движение да намали
скоростта или да спре, за да бъде извършено преминаването безопасно.
Същата е могла да стори това, тъй като е имала достатъчно време да
възприеме движението на лекия автомобил „Форд Фиеста“ и да предприеме
действия по намаляването на скоростта или спиране, за да бъде извършено
разминаването безопасно, без причиняването на материални щети.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, а жалбата против него – оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1085-
000885/25.05.2022 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОД МВР – Русе, с което на М. Л. Ч., ЕГН: **********, е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 5 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7
8