РЕШЕНИЕ
№ 1959
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110145938 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АС. ИВ. Т. , ЕГН: **********, с ю
адрес: гр. София, , чрез адв. М.В. М., съдебен адрес: гр. , бул. „П“ № ет.3, ап.Б срещу „“
ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на Управление гр. София, кв. , бул. „“ № , с която се
иска да бъде прогласена нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит
№ , сключен между ищцата и ответника, предвиждащ заплащането на възнаграждение
за закупени допълнителни услуги в размер на 1856.40 лева и ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 1856.40 лева, представляваща недължимо
платена сума по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № , че
й е отпуснат заем е в размер на 1500.00 лева, Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/
бил в размер на 38.30 %, ГПР- 44.84 , а общата сума която е следвало да върне била в размер
на 2169.83 лева, платима при срок на кредита 24 месеца. Ищцата твърди, че e трябвало да
заплати и сума в размер на 1856.40 лева- възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни
услуга/ги, разпределена на 24 месечни вноски по 77.35 лева. По този начин общата сума,
която ищцата следвало да заплати била в размер на 4026.23 лева, разпределени на 24
месечни вноски по 167.76 лева.
Твърди се, че клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
1
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като са изложени подробни съображения за сочените пороци
на клаузата.
Тврди се, че заемополучателката е извършила всички плащания по договора, в т.ч. и е
заплатила за възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1856.40
лева на ответната страна, която сума следва да и бъде върната на основание чл.55 ал.1 пр.1
от ЗЗД, като получена без правно основание.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като недопустим неоснователен, необоснован и недоказан.
Твърди се, че в исковата молба не е посочена банкова сметка за заплащане на сумата.
Твърди се, че процесният договор е действителен и отговарящ на императивните
разпоредби на ЗПК, касаещи договорната лихва и ГПР. Изложени са съображения, че
заявените от ищцата допълнителни услуги не противоречат на добрите нрави, а клаузите,
уговарящи допълнителните услуги, не противоречат на чл. 10а от ЗПК.
Оспорва се ищцата да е заплатила сумата от 1856.40 лв. за пакет от допълнителни
услуги, като се твърди, че са направени пълни погасителни вноски, всяка в размер на 167.76
лв., в общ размер на 1006.56 лв. в периода 25.04.2019 г. -30.10.2019 г. и на 09.07.2019г. е
направено предсрочно погасяване на процесния договор със заплащане на сумата от 1238.73
лева и същият е приключен, като е заплатена сума в общ размер 2245.29 лв., като се
конкретизира, че отнесените суми за пакета от допълнителни услуги са в размер на 474.08
лева.
Претендират се разноски. Възразява се срещу претендираните разноски от ищеца и се
прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание прието направено изменение на размера на осъдителния иск
по чл. 55 ЗЗД като производството е прекратено за сумата над 474.08 лева до пълния
претендиран размер от 1856.40 лева.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между АС. ИВ. Т. и „“ е сключен договор за потребителски кредит „ ” № от
18.04.2019 г. Със същия договор ответното дружество е предоставило на АС. ИВ. Т.
потребителски кредит в размер на 1500 лева за срок от 24 месеца, при размер на месечната
вноска 90.41 лева, ГПР от 44.84 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от
38.30 %, лихвен процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги 1856.40 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги и общо
задължение за погасяване в размер на 4026.23 лева, като общият размер на вноската е 167.76
лева. Приложен е погасителен план и са и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги
Видно от представеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от
кредитора, изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на
падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
2
Не се спори между страните и се признава от ответника, че ищцата е направила пълни
погасителни вноски по погасителния план, всяка в размер на 167.76 лв. и в общ размер на
1006.56 лв. в периода 25.04.2019 г. -30.10.2019 г. Не се спори и, че на 09.07.2019 г. е
направено предсрочно погасяване на процесния договор със заплащане на сумата от 1238.73
лева и същият е приключен, като ищцата е заплатила сума в общ размер 2245.29 лв., като
ответникът от тази сума е отнесъл сума в размер на 474.08 лева за възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция -
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор
са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.
2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Уговореното възнаграждение в Споразумението за допълнителни услуги, разписани
детайлно и в т. 15 от Общите условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
средства. Тази разпоредба от договора противоречи на посочената норма на закона – чл.10а
ЗПК, което означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства
кредитора, като предвижда получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е
гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за
които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени. Ето защо тази клауза е нищожна
поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне
на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като
това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е
3
сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния
размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент,
като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за допълнителни
услуги, която е сигурна печалба за кредитора.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават възможност на
длъжника да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото
същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на
дружеството. Само привидно те са включени в отделно споразумение. След като това е така,
във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще възникне в
сферата на кредитора. То затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 44,84%, както е записано, а следва
да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1856.40 лева, формално уговорено
като допълнително възнаграждение. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент.Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало
да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да
участва и сумата от 3374.88 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е
нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 84.20 %,
надвишаващ над законовия максимум- 50 %, а имено представлява близо осем пъти и
половина размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.По изложените съображения,
доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва
да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 1500 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
4
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай е безспорно между страните, че ищцата е заплатила в полза на
ответника сума в общ размер 2245.29 лв., като ответникът от тази сума е отнесъл сума в
размер на 474.08 лева за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
1500 -чистата стойност на недействителния на основание чл. 23 от ЗПК Договор за
потребителски кредит № .
Дори и да се приеме, че договорът за потребителски кредит № не е недействителен на
основание чл. 23 от ЗПК то недействителна е клаузата, възлагаща в тежест на ищцата
заплащане на възнаграждение на допълнителни услуги на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Дори
и да не се приложи специалната норма същите клаузи биха били нищожни като
противоречащи на добрите нрави поради изложените по-горе съображения по общите
правила на ЗЗД.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 474.08 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
5
Доколкото се установява, че сумата от 474.08 лева е платена при начална липса на
основание, то предявения иск следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска – 04.08.2021 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 74.26 лева държавна такса Тъй
като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 26 ЗЗД във вр. чл. 21 ЗПК
във вр. чл. 10а и чл. 19, ал. 2 ЗПК и чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК клаузата
от Договор за потребителски кредит № от 18.04.2019 г., сключен между ищцата АС. ИВ.
Т., ЕГН: ********** и ответника „ “ ЕООД, ЕИК: , предвиждаща заплащането на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на 1856.40 лева.
ОСЪЖДА „ “ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „, на
основание чл. 55, ал.1, предл 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на АС. ИВ. Т. , ЕГН:
**********, с ю адрес: гр. София, , сумата в размер на 474.08 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителна клауза за възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № от 18.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 474.08 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба /04.08.2021 г./ до окончателното й изплащане както и сума в размер на 74.26 лева-
съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. София, , вх. В,
ет. 7, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. М.В. М., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6