Р Е Ш Е Н И Е
№ 436/30.5.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 1366 по описа на съда за 2021 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. чл. 46, ал. 3 във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез пълномощника адв. Б.П.П. против Решение № 101212-331#1 от 26.11.2021 год.
издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – Пазарджик (ТП на НОИ – Пазарджик), с което е потвърдено Разпореждане
№ РВ-3-12-00979207 от 16.08.2021 год. на за ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик: С. Т., (съгласно Заповед №
1015-12-272 от 26.11.2019 год.), с което В.Г.Б. е задължена да възстанови
получените парични обезщетения за временна работоспособност за периодите от 04.01.2021
год. до 15.01.2021 год. (вкл.); от 01.02.2021 год. до 12.02.2021 год. (вкл.);
от 01.03.2021 год. до 14.03.2021 год. (вкл.); от 15.03.2021 год. до 13.04.2021
год. (вкл.) и от 14.06.2021 год. до 13.07.2021 год. (вкл.), в размер на 2024,
67 (две хиляди двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) лева, от които
1969, 47 (хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и седем
стотинки) лева – главница и 55, 20 (петдесет и пет лева и двадесет стотинки) лева
– дължима лихва към датата на разпореждането.
В жалбата са изложени доводи, че оспореният акт е издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на
административнопроизводстените правила и необоснованост. Посочено е, че в
обжалваното решение и в предхождащото го разпореждане, административните органи
не са установили релевантните за спора факти, което е в противоречие с чл. 35
от АПК и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, което е основание за незаконосъобразност
на същите. Също така се отбелязва, че жалбоподателката се е намирала в трудово
правоотношение с Община Пазарджик, освен в качеството й на самоосигурящо се
лице като управител на „Вероникан 1“ ЕООД, гр. Пазарджик, с ЕИК *********, но
не е взет предвид характера на длъжността й „личен асистент“ при полагане на
грижи на сина й – дете с трайни уреждания, при непълно работно време.
Административният орган не е установил недобросъвестност при получаване на
обезщетения за временна неработоспособност при получаване на обезщетения за
временна неработоспособност, за които е постановено възстановяване от В.Б..
Моли се за отмяна на обжалваното Решение № 101212-331#1
от 26.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане
№ РВ-3-12-00979207 от 16.08.2021 год. на за ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик. Не се претендират разноски. В съдебно
заседание жалбоподателката не се явява, не се представлява от процесуален
представител и не изразява становище по спора.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез пълномощника главен юрисконсулт
Ц.Т.М., в съдебно заседание и представена писмена защита, изразява становище за
неоснователност на жалбата като моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК, а при условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Административен съд – Пазарджик, VII-ми състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проВ.на акта в
оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за
установено следното:
В.Г.Б. упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице в осигурителя
„Вероникан 1“ ЕООД, гр. Пазарджик, с ЕИК *********, както и трудова дейност по
трудов договор сключен с Община Пазарджик, считано от 01.01.2021 год. до
01.11.2022 год. включително, да изпълнява длъжността „личен асистент“ на адреса
на ползвателя – Г. С. У., с работно време – непълно, съгласно чл. 138 от
Кодекса на труда (КТ) до 8 часа (156 часа месечно) като разпределението на
работното време е съобразно индивидуалния план-график за работа.
Жалбоподателката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за
периодите от 04.01.2021 год. до 15.01.2021 год. (вкл.); от 01.02.2021 год. до
12.02.2021 год. (вкл.); от 01.03.2021 год. до 14.03.2021 год. (вкл.); от
15.03.2021 год. до 13.04.2021 год. (вкл.) и от 14.06.2021 год. до 13.07.2021
год. (вкл.) при осигурителя „Вероникан 1“ ЕООД, за които са представени
болнични листове в ТП на НОИ – Пазарджик и на лицето е изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване от средствата
на държавното обществено осигуряване. При извършена проВ.административният
орган е установил, че в електронния регистър на болничните листове на В.Б. не
са издавани болнични листове за ползване на отпуск за временна
неработоспособност при другия осигурител – Община Пазарджик, за същите периоди
и не са представени болнични листове за посочените периоди в осигурителя Община
Пазарджик. По данни от информационната система на НОИ, контролите органи на ТП
на НОИ – Пазарджик са установили, че лицето е упражнявало трудова дейност и е
получило трудово възнаграждение за същия период, поради което на основание чл. 46,
ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане № РВ-3-12-00979207 от 16.08.2021 год. на
за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик, с което
Вера Б. е задължена да възстанови неоснователно изплатените парични обезщетения
поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на
семейството и карантина, в размер на 2024, 67 (две хиляди двадесет и четири
лева и шестдесет и седем стотинки) лева, от които 1969, 47 (хиляда деветстотин
шестдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева – главница и 55, 20
(петдесет и пет лева и двадесет стотинки) лева – дължима лихва към датата на
разпореждането.
В законоустановения срок Б. е сезирала по-горестоящия административен орган
директора на ТП на НОИ – Пазарджик като е подала жалба с вх. № 1012-12-331 от
02.11.2021 год. до директора на ТП на НОИ –Пазарджик и е оспорила Разпореждане №
РВ-3-12-00979207 от 16.08.2021 год. на за ръководител на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик. С Решение № 101212-331#1 от 26.11.2021 год. директорът
на ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е потвърдил
процесното разпореждане. Посочил е, че лицето е ползвало отпуск поради временна
неработоспособност за периодите от 04.01.2021 год. до 15.01.2021 год. (вкл.);
от 01.02.2021 год. до 12.02.2021 год. (вкл.); от 01.03.2021 год. до 14.03.2021
год. (вкл.0; от 15.03.2021 год. до 13.04.2021 год. (вкл.) и от 14.06.2021 год.
до 13.07.2021 год. (вкл.), за които са представени болнични листове в ТП на НОИ
– Пазарджик № Е20202874514 (първичен) за периода от 04.01.2021 г. до 15.01.2021
г. (вкл.); № Е20202874561 (първичен) за периода от 01.02.2021 г. до 12.02.2021
г. (вкл.); № Е20210330601 (първичен) за периода от 01.03.2021 г. до 14.03.2021
г. (вкл.); № Е20210433737 (продължение) за периода от 15.03.2021 г. до
13.04.2021 г. (вкл.) и № Е20211156931 (първичен) от осигурителя „Вероникан 1“
ЕООД, гр. Пазарджик и на лицето са изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност поради общо заболяване от средствата на държавното
обществено осигуряване. При проВ.на дневник-регистър по чл. 6 от НПОПДОО на
заведените болнични листове в осигурителя Община Пазарджик В.Б. не е
представила болнични листове за посочените по-горе периоди, през които е била
във временна неработоспособност като самоосигуряващо се лице. По представените
ведомости за работни заплати, присъствени форми и отчети по чл. 27, ал. 2 от
Закона за личната помощ (ЗЛП) лицето е отработило всички работни дни през
периода месец януари 2021 год. – месец юли 2021 год. и не е ползвало отпуск от
осигурителя Община Пазарджик. Констатирано е, че по подадени данни по чл. 5,
ал. 4, ал. 1 от КСО от осигурителя Община Пазарджик за В.Б. за периодите от
месец януари 2021 год. до месец юли 2021 год. съответстват на представените
ведомости и заплати. След извършената проВ.е издадено процесното решение, с
което е потвърдено разпореждането на за ръководителя на контрола по разходите,
с което В.Б. е задължена да възстанови получените парични обезщетения за
временна неработоспособност за периодите от 04.01.2021 год. до 15.01.2021 год.
(вкл.); от 01.02.2021 год. до 12.02.2021 год. (вкл.); от 01.03.2021 год. до
14.03.2021 год. (вкл.); от 15.03.2021 год. до 13.04.2021 год. (вкл.) и от
14.06.2021 год. до 13.07.2021 год. (вкл.), в размер на 2024, 67 (две хиляди
двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) лева, от които 1969, 47
(хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева
– главница и 55, 20 (петдесет и пет лева и двадесет стотинки) лева – дължима
лихва към датата на разпореждането, поради допуснато нарушение на чл. 46, ал. 3
от КСО.
Пред настоящата съдебна инстанция административният орган е представил
справки от болничните листове за временна нетрудоспособност, както следва: № Е20202874514
(първичен) за 12 календарни дни, включващ периода от 04.01.2021 г. до
15.01.2021 г. (вкл.), поради общо заболяване, с поставена диагноза „Остър
бронхит, неуточнена“; № Е20202874561 (първичен) за 12 календарни дни, включващ периода
от 01.02.2021 г. до 12.02.2021 г. (вкл.), поради придружаване и гледане на дете
до 18-годишна възраст – Г. С. У., с поставена диагноза „Остър ларинготрахент“; №
Е20210330601 (първичен) за 14 календарни дни, включващ периода от 01.03.2021 г.
до 14.03.2021 г. (вкл.), поради общо заболяване, с поставена диагноза
„Латерален епикондилит“; № Е20210433737 (продължение) за 30 календарни дни,
включващ периода от 15.03.2021 г. до 13.04.2021 г. (вкл.), поради общо
заболяване, с поставена диагноза „Адхезивен капсулит на рамото“; № Е20211156931
(първичен) за 30 календарни дни, включващ периода от 14.06.2021 год. до
13.07.2021 год., поради общо заболяване, с поставена диагноза „Коксартроза,
неуточнена“. Също така са представени: справка „Суми по ЕГН и типове документи“
към 16.08.2021 год.; справка за постъпили данни от Приложение 9 в ИСЕОДД;
справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2021
год. до 31.12.2021 год. при пенсиониране към 22.07.2021 год.; справка „Актуално
състояние на всички трудови договори на В.Б. по данни от НАП“ към 22.07.2021
год.; справка „Електронен регистър на болничните листове и решенията по
обжалването им; справка „Актуално състояние на всички трудови договори на В.Б.“
към 16.08.2021 год. Представен е и Трудов договор № 443 от 08.12.2020 год.,
сключен за периода от 01.01.2021 год. до 01.12.2022 год. между заместник-кмета
на Община Пазарджик, оправомощен със Заповед № 1212 от 19.06.2020 год. от кмета
на Община Пазарджик и В.Г.Б., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, във
връзка с чл. 138 от същия и подкрепа в дейности от личен, домашен и социален
характер на Г. С. У. – ползвател на лична помощ. Договорено е месечно трудово
възнаграждение в размер на 856, 44 (осемстотин петдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки) лева, при часова ставка 5, 49 (пет лева и
четиридесет и девет стотинки) лева. В контракта е уговорено, че мястото на
работа е адреса на ползвателя Г. С. У., с адрес гр. *** (същият адрес е посочен
от Б. като нейния постоянен и настоящ адрес), за непълно работно време,
съгласно чл. 138 от КТ до 8 часа (156 сто петдесет и шест часа месечно).
В хода на съдебното производство е представена справка от Търговския
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, направена на
07.04.2022 год., удостоверяваща актуалното състояние на „Вероникан 1“ ЕООД, ЕИК
*********, с управител и едноличен собственик на капитала В.Г. У..
С оглед така установената фактическа обстановка, Административен съд –Пазарджик,
в настоящия съдебен състав, намира предявената жалба за процесуално допустима,
подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, за което
индивидуалния административен акт има неблагоприятни правни последици, след
изчерпване на административния ред за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пазарджик представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. С
оглед нормата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът следва да извърши проВ.на всички
обстоятелства в посочената по-горе правна норма и не следва да се ограничава
само досежно направените от жалбоподателя оплаквания. При проВ.та съдът следва да
прецени актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма,
спазени ли са административнопроизводствените правила, материалноправните
разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Решението, предмет на настоящия съдебен контрол, е издадено от компетентен
орган – директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с оглед изричната разпоредба на чл.
117, ал. 1, т. 2, буква „е“ от КСО. Също така между страните не се спори, че
издателят на процесния акт Е. Г. е заемала длъжността директор на ТП на НОИ – Пазарджик.
Може да се направи извода, че индивидуалният административен акт е издаден от
компетентен орган. Съответно потвърденото от органа разпореждане на за
ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик – С. Т., е
издадено също от компетентен орган, с оглед представена в хода на съдебното
производство Заповед № 1015-12-272 от 26.11.2019 год. на директора на ТП на НОИ
– Пазарджик, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на
НОИ.
По своето съдържание процесното решение отговаря на изискванията на чл. 59
от АПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 117, ал 5 от КСО, като в него са
изложени фактическите установявания и правни изводи от страна на органа.
При издаване на разпореждането административният орган е спазил
административноправните разпоредби на КСО и АПК и не се установява нарушение на
чл. 35 от АПК.
Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е спазил предвидените в КСО и АПК
административнопроизводствените правила като се е произнесъл по допустима жалба
и е осъществил цялостен контрол върху обжалваното разпореждане по
административен ред. Установил е нови фактически обстоятелства и се е
произнесъл по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на оспореното решение са спазени
и материалноправните разпоредби на КСО. Правилен е изводът на административния
орган, че с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ) е
установено, че на осигурените лица, които работят при повече от един
работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничен лист за
представяне на всеки един от тях. В разглеждания случай, В. Б. като не е
уведомила втория си работодател – Община Пазарджик, за болничните листове,
издадени й за периодите: от 04.01.2021 год. до 15.01.2021 год. (вкл.); от
01.02.2021 год. до 12.02.2021 год. (вкл.); от 01.03.2021 год. до 14.03.2021
год. (вкл.); от 15.03.2021 год. до 13.04.2021 год. (вкл.) и от 14.06.2021 год.
до 13.07.2021 год. (вкл.) е нарушила разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НМЕ, което
обуславя и недобросъвестността й, както и че с тези си действия/бездействия е
довело до приложение на чл. 46, ал. 3 от КСО. Текстът на последната норма
гласи, че парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и
раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание
за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравите органи. Лекуващият лекар и/или лекарската консултативна
комисия не могат да изпълняват задължението си по чл. 8, ал. 1 от НМЕ, без да
бъдат уведомени от лицето, че същото полага труд при повече от един
работодател. Лице, което знае, че полага труд при двама работодатели и не
уведомява лекуващия лекар и/или лекарската комисия и представя болнични листове
само пред един от работодателите, не следва да бъде възприето като
добросъвестно лице. Не може да не осъзнава, че когато е временно
неработоспособно едно лице, то е и за двамата работодатели, независимо от
обстоятелство, че въз основа на временния трудов договор с Община Пазарджик предоставя
лична помощ, в качеството й на „личен асистент“ на сина й и трябва да е
физически годно, за да полага грижи за ползвателя на социалната услуга.
Очевидно е, че при реализиране на осъществяваната лична помощ „личният
асистент“ следва да уведоми работодателя си, че не може да изпълнява
задълженията си по сключения трудов договор. Такова поведение от страна на Б.
не е реализирано като за установения период от време, продължил повече от шест
месеца: от месец януари 2021 год. до месец юли 2021 год. и за които времеви
периоди не е издаден един болничен лист, а пет такива, тя не е осъзнала, че е
затруднена в полагането на грижи за потребителя на личната помощ. В тази връзка
и основните доводи, изложени в жалбата до административния съд за наличие на
добросъвестност от страна на Б. при получаване на осигурителното плащане, а
оттам и за неприложимост на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, не се
споделят от настоящия съдебен състав. Следователно правилен е изводът на
директора на ТП на НОИ – Пазарджик за допуснато нарушение по чл. 46, ал. 3 от КСО, поради което съдът счита, че обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане са издадени при спазване на материалноправните разпоредби на КСО.
Издадени са от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 114, ал. 3 от КСО
и чл. 117 от КСО. Също така са в установената писмена форма, предвид чл. 59,
ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и
материалния закон, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя
крайния извод за тяхната законосъобразност и респективно неоснователност на
предявеното оспорване от страна на В. Б..
При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по
спора, жалбоподателката В. Г.Б. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ
– Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева за
настоящата съдебна инстанция, предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка
с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
VІІ-ми административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез пълномощника адв. Б.П.П., против Решение № 101212-331#1 от
26.11.2021 год., издадено от директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-12-00979207 от 16.08.2021 год. на за ръководител на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик.
ОСЪЖДА В. Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Пазарджик с
адрес гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А, сумата от 100, 00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: