Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 656
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против решение № 264/22.07.2020 г., постановено по гр.д. № 681/2019 г. на РС – Троян, с което е отхвърлен иск за установяване на вземания по заповед за изпълнение,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Във въззивната
жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се
до необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон, в следните направления: неправилно приемане
от районния съд, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия; неоснователно приемане от съда, че цесията не е произвела
действие между длъжника и новия кредитор, поради липса на лично уведомяване на
длъжника; игнориране от съда на осъщественото прехвърляне на вземането и
получаване на уведомлението в рамките на съдебното производство от особения
представител на длъжника. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на
ожалваното решение, за уважаване предявените искове и за присъждане на
разноските за двете инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, подаден
от особения представител адв. А.Ч., назначен в хипотезата на чл. 47 ГПК, в
който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба
и се предлага тя да се остави без уважение.
Въззивникът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД не взема участие в съдебното заседание, но в
писмена молба по делото поддържа въззивната жалба и моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на РС Троян и се произнесе по
същество, признавайки съществуването на вземанията по заповедта, като
претендира и присъждане на сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско
възнагаждение.
Въззиваемият
С.Г.Б. взема участие по делото чрез особения представител адв. А.Ч., който дава
становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на
обжалваното решение, като прави искане за неговото потвърждаване.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в
атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди
неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното
производство е образувано по иск от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против С.Г.Б., предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на следните вземания: 4440,32 лв. – неизплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS № 13463430/06.06.2016
г.; 1253,74 лв. – договорна лихва за периода от 21.01.2017
г. до 05.03.2019 г. (подаване на заявлението); 1038,85 лв. – лихва за забава по
договора за потребителски кредит за периода от 21.01.2017
г. до 05.03.2019 г. (подаване на заявлението); за законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № 164/2019 г.
на РС Троян е издадена заповед за изпълнение. От приложеното ч.гр.д.
№ 164/2019 г. на РС Троян се
установява, че издадената заповед за изпълнение е връчена чрез залепване на
уведомление на адреса на С.Г.Б.. Искът за установяване на вземанията по заповедта е допустим, с оглед
връчване на заповедта при условията на чл. 47 ГПК.
В писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника
се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.
Като
обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От договор за
потребителски кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г. се установява, че на
06.06.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (кредитор) и С.Г.Б. (кредитополучател)
е постигнато съгласие, при което кредиторът предоставил
на кредитополучателя сумата от 5 200 лв., а
последният се задължил да я върне на 24 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 335,75 лв., при фиксиран ГЛП – 34,38%, ГПР – 45,65 %, като общият
размер на подлежащата на връщане сума е 8058 лв. Установява се от договора, че
кредитополучателят поел задължение да заплати на кредитора такса ангажимент в
размер на 182 лв., платена с одържане на сумата при усвояване на кредита, че в
размера на погасителните вноски се включва главницата по кредита, надбавка,
покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора (чл. 3), вкл.
посочената в договора сума от 698,88 лв. (застрахователна премия, разпределена
по равно във всяка от вноските). В погасителния план от договора са означени
датите на плащане на всички месечни вноски, като денят на първата е 20.07.2016
г., а на последната – 20.06.2016 г. В договора е установена уговорка, според
която с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя
изцяло заетата сума, чрез превеждането ѝ по посочената в чл. 1 от
договора банкова сметка. ***, за титул кредитополучател е положен подпис, като
собственоръчно са изписани имената С.Г.Б. и датата 06.06.2016 г.
От сертификат №
PLUS 13463430/06.06.2016 г. се установява, че означените в него застрахователи
„Кардиф Животозастраховане България” и „Кардиф Общо България” срещу заплащане
на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените
общи условия на застраховка „Защита на плащанията” по пакет „Защита на
плащанията” и „Злополука” С.Г.Б.. От съдържанието на сертификата се установява
застрахователните покрития по пакетите на застрахователната услуга, декларативно
изявление на застрахования С.Г.Б. за липса на съответните обстоятелства относно
здравословното му състояние и съгласието му при настъпване на застрахователно
събитие „защита на плащанията” и „защита на плащанията по кредитни карти”
застрахователното плащане на бъде извършено в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
На 27.07.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, от една страна
като продавач, и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, от друга като купувач,
е постигнато съгласие по силата на което продавачът се задължава да прехвърля и
продава на купувача ежемесечно за срока на договора определено портфолио от
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжници, неизпълняващи задълженията си по тях, а купувачът купува
и придобива вземанията, определение всеки месец в приложение № 1 срещу
заплащане на покупната цена. От договора е видно, че вземанията ще се
индивидуализират по основание, размер и страни в опис, означен като Приложение
№ 1, съставащо неразделна част от договора, което ще се съставя във форма на
хартиен носител. Такова приложение е прието по делото (Приложение № 1/27.07.2017
г.) и от него се установява, че на 27.07.2017 г. вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД към С.Г.Б. по договор за потребителски
кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г. са прехвърлени на ищеца
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. и лихви, че размерът
на отпуснатата главница (без включена застраховка) е 5 200 лв., че към
27.07.2017 г. остатъкът от главницата е 4 440,32 лв., остатъкът от
договорната лихва е 1 253,74 лв., остатъкът от лихвата за просрочие 174,61
лв., а от общо дължимото вземане - 5 886,67 лв. С договора е установена
уговорка, според която с неговото подписване продавачът упълномощава купувача с
правата за уведомяване на длъжниците за извършената цесия (§ 7, ал. 8).
От потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД се установява изявление на прокуристите на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, с което от името на дружеството се потвърждава извършеното
прехвърляне на всички вземания, цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД към 27.07.2017 г., индивидуализирани в Приложение № 1/27.07.2017 г., представляващо неразделна част от Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.
„Агенция за
събиране на вземания“АД е овластено с писмено пълномощно от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” с правата да уведоми длъжниците по всички
вземания на последното дружество, възникнали по сключени договори за кредит,
които са обект на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед
надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията.
С писмо изх. №
УПЦ-П-БНП/PLUS-13463430
от 01.08.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания“АД, действайки като
пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, дружеството е направило
изявление до С.Г.Б., от чието съдържание е видно, че въз основа приложение № 1/27.07.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД (правоприемник на „Агенция за събиране на вземания”ООД) вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г., чиито размер към 01.08.2017 г. възлиза на 5 876,47 лв., вкл.
начислената лихва за просрочие. С писмото ответникът е поканен да заплати
сумата в 5-денвен срок от получаване на поканата по посочената сметка или в
офис и каса на ИзиПей. Уведомителното писмо е изпратено чрез Български пощи, но
е върнато като невръчено с отбелязване върху известието за доставяне, че
„пратката не е потърсена”. Впоследствие до ответника са адресирани две нови уведомителни
писма (от 15.02.2019 г. и от 08.07.2019 г.), за чието изпращане не са
ангажирани доказателства (приетите разписки удостоверяват получаване на
пратката от куриера, но не и връчването ѝ на адресата).
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
допусната на първа инстанция, което съдът също приема, като пълно и научно
обосновано, се установява, че е осчетоводено усвояването на сумата от 5 200
лв., че по сметката на кредитополучателя е преведена сумата 5 018 лв. (с
нареждане за кредитен превод от 07.06.2016 г.), а от одобрения размер на
кредита (5 200 лв.) е кредиторът е удържал сумата от 182 лв. (такса
ангажимент). Установява се от заключението, че в периода 18.07.2016 г. – 27.12.2016
г., кредитополучателят е внесъл общо 2 014,50 лв. за погасяване на
задълженията по договора потребителски кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г., като
предложените плащания са шест на брой, всяко от по 335,75 лв., направени на
18.07.2016 г., на 18.08.2016 г., на 19.09.2016 г., на 20.10.2016 г., на
21.11.2016 г. и на 27.12.2016 г., като с тях кредитодателят е погасил в пълния
им размер първите шест месечни вноски по договора и е осчетоводил погасяване на
следните пера от дълга: главница - 934,40 лв.; договорна лихва – 905,38 лв. и
главница застраховка на кредит – 174,72 лв. Други суми не са внасяни от
ответника по сметки на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, а след датата на
цесията и по сметки на ищеца „Агенция за събиране на вземания“АД, в чието
счетоводство не са записвани постъпили от ответника плащания. От заключението
се установява, че в периода 20.01.2017 г. – 20.06.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД заплатило шест броя погасителни вноски по застраховката на
кредита, всяка от по 29,12 лв. (общо 174,72 лв.). Установява се от заключението
на експертизата, че общият размер на непогасените задължения по договора е 5 694,06
лв., а по пера е както следва: 4 440,32 лв. – главница, 1 253,74 лв.
– възнаградителна лихва за периода 20.01.2017 г. до 20.06.2018 г.,
1 038,85 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.07.2017 г. до датата
на подаване на заявлението (05.03.2019 г.). При изслушване от районния съд,
вещото лице е разяснило, че в счетоводството на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД има записано плащане на сумата 174,72 лв., представляваща застрахователна
премия в полза на застрахователя по договор за застраховка неплатежоспособност
на длъжника, че тази сума е добавена към салдото от главницата в размер на
4 265,60 лв., получено след плащане на шестте месечни погасителни вноски
(5 200 лв. – 934,40 лв.), при което салдото на главницата е увеличено на
4 440,32 лв. От вещото лице е уточнено, че в счетоводството на ищеца не е
установено основание за присъединяване на сумата от 174,72 лв. към главницата и
че тя е записана в счетоводните книги на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за
да се възстанови плащането ѝ. Освен това, вещото лице уточнява, че
изчисленият размер на законната лихва от 1 103,06 лв. за периода от
27.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението (05.03.2019 г.), съставлява
сбор от придобитото от ищеца вземане законната лихва от 174,61 лв., начислена
до 27.07.2017 г., и лихвата за забава в размер на 928,45 лв. за заключението се
установява, че размерът на законната лихва периода от 27.07.2017 г. до
05.03.2017 г. Установява се след направено изчисление, ползвайки ЕПИ on-line
калкулатор, че размерът на обезщетението за забавено изпълнение (законната
лихва) върху неизплатените вноски (с падеж след 20.01.2017г.) всяка в размер от
по 306,63 лв. (получен след приспадане на сумата от 29,12 лв. - калкулираната
застрахователна премия), изчислен от падежа на всяка от вноските до подаване на
заявлението за забавено изпълнение, е както следва: 66,01 лв. - за периода от
20.01.2017 г. до 05.03.2019 г.; 63,37 лв.- за периода от 20.02.2017 г. до
05.03.2019 г.; 60,98 лв. - за периода от 20.03.2017 г. до 05.03.2019 г.; 58,34
лв. - за периода от 20.04.2017 г. до 05.03.2019 г.; 55,79 лв. - за периода от
20.05.2017 г. до 05.03.2019 г.; 53,15 лв. - за периода от 20.06.2017 г. до
05.03.2019 г.; 50,59 лв. - за периода от 20.07.2017 г. до 05.03.2019 г.; 47,95
лв. - за периода от 20.08.2017 г. до 05.03.2019 г.; 45,31 лв. - за периода от
20.09.2017 г. до 05.03.2019 г.; 42,76 лв. - за периода от 20.10.2017 г. до
05.03.2019 г.; 40,12 лв. - за периода от 20.11.2017 г. до 05.03.2019 г.; 37,56
лв. - за периода от 20.12.2017 г. до 05.03.2019 г.; 34,92 лв. - за периода от
20.01.2018 г. до 05.03.2019 г.; 32,28 лв. - за периода от 20.02.2018 г. до
05.03.2019 г.; 29,89 лв. - за периода от 20.03.2018 г. до 05.03.2019 г.; 27,25
лв. - за периода от 20.04.2018 г. до 05.03.2019 г.; 24,70 лв. - за периода от
20.05.2018 г. до 05.03.2019 г.; 22,06 лв. - за периода от 20.06.2018 г. до
05.03.2019 г., а като сбор от всички тях, общият размер на обезщетението за
забавено изпълнение е 793,03 лв.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Претенциите
на ищеца за вземанията по заповедта се основават на договора за потребителски
кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г. С оглед същественото им съдържание,
договорите са потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Затова този
нормативен акт ще е приложим при преценка действителността на договора или на негови
отделни уговорки, както и за правните им последици. Ищецът не е страна по този
договор, а частен правоприемник на заемодателя, от когото е придобил вземанията
въз основа на договор за цесия, поради което приложение намират и правилата на
чл. 99-102 ЗЗД.
Приложното
поле на цесията като прехвърлителен способ е ограничено от естеството на
прехвърляното вземане или от изрична забрана в закона или в сделката, от която
вземането произтича (чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Предмет на цесията са съществуващи
вземания, възникнали от друго действително основание. Когато основанието на
вземането е сделка, тя или отделни нейни уговорки, от които вземането
произтича, не трябва да противоречат на императивни разпоредби или да страдат
от друг порок, водещ до тяхната нищожност. Нищожните сделки или отделните техни
уговорки, засегнати от порока нищожност, не пораждат типичните за тях правни
последици (права и задължения за страните), а след като няма възникнало
вземане, цесията няма предмет. Ето защо установяването на съществуващо вземане,
предмет на цесията, следва да се прецени с оглед валидността на основанието,
породило вземането. В случая това е договорът за потребителски кредит PLUS №
13463430/06.06.2016 г., сключени между ответника
и праводателя на ищеца. По отношение на договора за потребителски кредит, в
частта относно уговорките, пораждащи вземанията за главница, за договорна лихва
и за обезщетение
за забавено изпълнение (лихва за забава) не са налице пороци, обуславящи
тяхната нищожност.
Уговорката
в договора, че размерът на кредита за покупка на застраховка защита на
плащанията ще бъде платен директно на застрахователния агент и че сумата,
означена в договора за кредит като „Застрахователна премия”, ще се разпредели
на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по договора и ще се
включи в тях, не поражда задължение за кредитополучателя да заплаща такава
застрахователна премия към кредитора. Уговорката не установява от кого трябва
да бъде платена застрахователната премия - от кредитополучателя или от
кредитора, като в договора за кредит няма клауза, вменяваща задължение за
заплащането ѝ. Не се установява друго съглашение, функционално свързано с
договора за кредит, чието съществено съдържание да съответства на договора по
чл. 382, ал. 1 КЗ (застраховка сключена от кредитор за обезпечение), при чието
наличие би могло да се приеме, че за кредитора е съществувало основание за
заплащане на застрахователни премии на застрахователя, както и че такива са
били заплатени от него, за да ги осчетоводи като разход и да ги начисли като
дължими от кредитополучателя суми по договора за кредит. Приетия по делото
сертификат е индиция, но не доказва сключен от кредитора застрахователен
договор за обезпечение по чл. 382, ал. 1 КЗ (чл. 382, ал. 6 КЗ). При изслушване
от първоинстанционния съд вещото лице разяснява, че в счетоводството на
кредитора има единствено записване на шест плащания на застрахователни премии,
без да е означен първичен документ за извършването им, поради което няма как да
се изгради извод за сключен от кредитора застрахователен договор по чл. 382,
ал. 1 КЗ. Затова за кредитора не е възникнало вземане срещу кредитополучателя
за заплащане на застрахователна премия в размер на 698,88 лв. С оглед на това,
че такава е разпределена поравно във всяка месечна погасителна вноска (чл. 2 от
договора), от размера на погасителните вноски (335,75 лв.) следва да се
приспадне сумата от 29,12 лв. (29,12 х 24 = 698,88), за да се получи размера
им, формиран от главница и от договорна лихва, равняващ се на 306,63 лв. В този
размер са дължимите от кредитополучателя месечни погасителни вноски по договора
за кредит. От кредитополучателя са останали неизплатени осемнадесет месечни
вноски, чиито общ размер е 5519,34 лв. (18 х 306,63 лв.), която сума съставлява
сбора от непогасената главница от 4265,60 лв., формирана след приспадане от
отпуснатата по кредита сума на платената от ответника главница (5 200 лв. –
934,40 лв., без прибавяне на сумата от 147,72 лв., съставляваща шест
застрахователни премии) и от непогасената договорна лихва от 1253,74 лв., чиито
размери се установяват от заключението на вещото лице.
След като ответникът е получил сумата по договора за
кредит (с превеждането ѝ по сметката му), за него е възникнало
задължението да я върне с уговорената възнаградителна лихва на части от по 306,63
лв. (без съответната част от начислената застраховка), чиито брой и срок за
изпълнение са установени в погасителния план. Той е изпълнил изцяло и в срок
първите шест погасителни вноски. Неизпълнението на падежа има за последица
възникване на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху всяка забавена вноска (чл. 86 ЗЗД). Ето защо и с оглед неизпълнението на останалите
осемнадесет погасителни вноски, от които първата с падеж 20.01.2017 г., ответникът
дължи и обезщетение за забава от падежа на всяка от тях до подаване на
заявлението за забавено изпълнение, чиито общ размер е 793,03 лв.
Преминаване
на вземането от стария към новия кредитор става по силата на самия договор. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне (чл. 99, ал. 3 ЗЗД). Преди предявяване на иска, вкл. до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, от ищеца не е доказано изпълнение на това задължение,
доколкото не се установява получаване от длъжника на изявлението за прехвърляне
на вземанията по договора за заем. Уведомяване на длъжника за цесията може да
се извърши и от новия кредитор (при надлежно упълномощаване от стария), чрез предявяване
на иска за защита на цедираното вземане (за неговото присъждане или
установяване) като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от
исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на
устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК). Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез
връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника,
назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, защото същото връчване е приравнено
на лично такова. Обратният извод на районния съд е не може да се сподели,
защото е изграден на неотносими към конкретния случай доводи - за ограничената
представителна власт на особения представител по чл. 47 ГПК и за установена от
закона забрана за извършване на действия, съставляващи разпореждане с предмета
на делото. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно
представителство, и същата е съществена част от правомощието на особения
представител по чл. 47 ГПК да получава адресираните до отсъстващия ответник
изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполагаше с
такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл.
Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с
оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни
права.
По
тези съображения съдът приема, че искът на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против С.Г.Б. за установяване на
вземанията по издадена заповед за изпълнение е основателен до размера на следните суми: 4265,60 лв. – главница по договор потребителски
кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г., 1253,74 лв. – договорна лихва по същия
договор за периода от 20.01.2017 г. до 20.06.2018 г., 793,03 лв. – лихва за
забава (обезщетение за забавено изпълнение) по договора за потребителски кредит
за периода от 21.01.2017 г. до 05.03.2019 г. (подаване на
заявлението),
както и в съответната част за отхвърляне на разноските. Крайните изводи на
двете съдебни инстанции по основателността на иска не съвпадат изцяло,
доколкото настоящият състав приема, че за част от сумите по заповедта, той е
основателен, а първоинстанционният съд е приел обратното. В тази част решението
следва да се отмени, като вместо него да се постанови ново, с което да се
признае за установено, че ищецът има вземания срещу ответника за следните суми: 4265,60 лв. – главница по договор потребителски
кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г., 1253,74 лв. – договорна лихва по същия
договор за периода от 20.01.2017 г. до 20.06.2018 г., 793,03 лв. – лихва за
забава (обезщетение за забавено изпълнение) по договора за потребителски кредит
за периода от 21.01.2017 г. до 05.03.2019 г. (подаване на
заявлението).
За горницата над тях до пълния размер на претендираните суми, искът е неоснователен
и с оглед идентичния извод на районния съд, решението му в тази част е правилно
и следва да се потвърди.
С
обжалваното решение съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските,
отхвърляйки претенцията на ищеца за заплащане на такива. С оглед частичната
основателност на въззивната жалба и на иска за установяване вземанията по
заповедта, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец следва да се
присъдят както разноските по делото, сторени в исковото производство на двете
инстанции, така и тези, направени в заповедното производство. Това е така,
защото материалноправният спор се пререшава от въззивния съд, чрез уважаване на
предявения за част от претендирания размер. Ищецът е сторил разноски в общ
размер на 1579,01 лв. (заплатена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение
и депозити за експертиза и възнаграждение на особен представител), като съобразно
общият размер на уважената част от иска (6312,37 лв.) и общият размер на
претендираните суми (6732,91 лв.), ответникът следва да му заплати по
съразмерност разноски за двете инстанции на исковото производство и за
заповедното производство в размер на 1480,38 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).
С
оглед основателността на въззивната жалба и обстоятелството, че въззивникът
ищец е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП) такова следва да се присъди в общ размер от 250 лв. - по 100 лв. за
процесуално представителство в първа и въззивна инстанция (чл. 25, ал. 1 НЗПП)
и 50 лв. за заповедното производство (чл. 26 НЗПП).
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 264/22.07.2020 г., постановено по гр.д. № 681/2019 г. на РС – Троян, с
която искът на за установяване на вземания по заповед за изпълнение,
предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
С.Г.Б., е отхвърлен до размера на следните суми: 4265,60
лв. – главница по договор потребителски кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г.,
1253,74 лв. – договорна лихва по същия договор за периода от 20.01.2017 г. до
20.06.2018 г., 793,03 лв. – лихва за забава (обезщетение за забавено
изпълнение) по договора за потребителски кредит за периода от 21.01.2017 г. до
05.03.2019 г. (подаване на заявлението), както и в частта за отхвърляне на
разноските до съответния размер, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 ГПК, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *****има вземания срещу С.Г.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане следните суми: 4265,60 лв. –
главница по договор потребителски кредит PLUS № 13463430/06.06.2016 г., 1253,74
лв. – договорна лихва по същия договор за периода от 20.01.2017 г. до
20.06.2018 г., 793,03 лв. – лихва за забава (обезщетение за забавено
изпълнение) по договора за потребителски кредит за периода от 21.01.2017 г. до
05.03.2019 г. (подаване на заявлението в съда), както и за законната лихва
върху главницата от 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение ч.гр.д. № 164/2019 г. на РС
Троян.
ОСЪЖДА С.Г.Б., с ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *****на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1480,38
лв., представляваща размера на разноските, сторени във въззивното,
първоинстанционното и заповедното производство, съобразно уважената част от
иска, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 250 лв., представляваща общ размер
на юрисконсултското възнаграждение за въззивното, първоинстанционното и
заповедното производство
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 264/22.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 681/2019 г. на РС – Троян, в останалата му обжалвана част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.