Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260658
гр.
Пловдив, 04.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4499/ 2020г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от И.С.Р., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 36- 0000308
от 02.07.2020г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация”-
Пловдив, с което на И.С.Р., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер от 200 / двеста/ лева и за нарушаване състава на
чл. 18, т. 4 Наредба № Н- 8 от 27.06.2008г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 2
ЗАвПр е наложена глоба в размер от 500 /петстотин / лева.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че в АУАН
и НП единствено е предоставен изводът, че управляваното МПС е технически неизправно.
Не е посочено в какво се състои неизправността, която проверяващият счита за
релевантна и защо я определя като значителна. По отношение на второто описано
нарушение, то се възразява, че същото е несъставомерно, доколкото в правното му
описание е посочено, че жалбоподателят, в момента на проверката е без заповед
на ръководителя, за чиято сметка се извършва превоза. Изтъква се, че нормата на
чл. 18, т. 4 от Наредба № Н- 8 от 27.06.2008г. на МТ изисква заповед на
едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се
извършва превозът или на упълномощено от тях със заповед лице. Акцентира се
върху обстоятелството, че като лице, от което следва да произтича заповедта не
е упоменато „ръководител“. Допълнително, понятието „ръководител“ е всеобхватно
и жалбоподателят поддържа, че това води до неяснота досежно естеството на
документа, който е изискан от него. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост. При условията на евентуалност,
ако се прецени, че не са налице допуснати нарушения и деянията са съставомерни,
то се моли да бъде съобразено изменението в чл. 93, ал. 2 ЗАвП и размерът на
наложената глоба по това нарушение да бъде редуциран от 500 лв. на 100 лв.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен
процесуален представител. Депозира писмено становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище, с което се излага становище по
същество на спора. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е връчен на 08.07.2020г.,
а жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 15.07.2020г.),
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, доколкото при изготвянето им не са съобразени изискванията
на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗААН.
Цитираните разпоредби установяват задължение, както актосъставителят, така и на
наказващият орган да опишат точно и ясно вменените на жалбоподателя нарушения,
с всички присъщи им правни и фактически белези ( доколкото жалбоподателят
организира своята защитата, както по фактите, така и по правото).
По отношение на описаното в т.
1-ва от НП нарушение с правна квалификация чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101,
ал. 4 ЗДвП, то както актосъставителят, така и наказващият орган са отразили
единствено своя правен извод, че установената неизправност е значителна (
използвано е и словосъчетанието „сериозно повредено“). На нито една позиция,
както в АУАН, така и в процесното НП този извод не е попълнен със съответни
факти. В тази връзка, то не е отразено в какво се състои увредата на лявото
огледало на МПС- би могло единствено да се предполага дали същото е изцяло или
частично счупено, дали е с липсваща част или поради друга причина е технически
непригодно да служи съобразно предназначението си. Едва в открито съдебно
заседание, проведено на 06.10.2020г. / л. 37/, при разпита на актосъставителя И.
се изясни, че огледалото е било напукано. Следва да се изтъкне и че тази
информация е по бегъл спомен на актосъставителя за случилото се на процесната
дата, като той не посочи и дали това напукване е възпрепятствало възможността в
огледалото да се отразяват обекти, приближаващи управляваното от жалбоподателя
МПС. Именно предвид тази неяснота, то е било необходимо в АУАН, а впоследствие
и в атакуваното НП, да се отрази ясно в какво се е изразявала повредата по
огледалото на МПС. Липсата на подобна информация препятства не само
възможността на жалбоподателя да узнае за какво се ангажира отговорността му,
но и съдът е поставен в невъзможност да упражни съответен контрол за
законосъобразност и да прецени дали установената повреда действително е
значителна. Следва да се посочи и че би било недопустимо от процесуална гледна
точка, за пръв път с решението по същество на спора, на жалбоподателя да му
бъдат вменени съставомерни от обективна страна обстоятелства, които не са били
сведени до знанието му при съставянето на АУАН и НП.
По отношение на описаното в т. 2-
ра от НП нарушение с правна квалификация чл. 18, т. 4 Наредба № Н- 8 от
27.06.2008г. на МТ, то е налице несъответствие между фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП и съдържанието на цитираната правна норма. Така, чл.
18, т. 4 от Наредбата е категоричен, че заповедта за превоз следва да произтича
от едноличния търговец, управляващия юридическото лице или упълномощено от тях
лице. В АУАН и НП обаче, е посочено, че жалбоподателят не носи у себе си
заповед на „ръководителя, за чиято сметка се извършва превоза“. Съпоставянето
на съдържанието на правната норма с отразеното в АУАН и НП налага заключението,
че административният орган борави с понятие, което не е включено в хипотезата
на правната норма. В тази връзка, то основателно е възражението на
жалбоподателя, че понятието „ръководител“ е доста широко и това води до
неяснота досежно естеството на документа, който се изисква и лицето, което
следва да бъде негов автор. Следва да се посочи, че понятията „ръководител“ и
„едноличен търговец и управляващ юридическото лице“ не са тъждествени. Думата „ръководител“
е със значително по- широко съдържание и може да се разбира, не само като законният
представител на юридическото лице, но и като непосредственият трудов отговорник
( физическо лице), натоварен да следи трудовата дейност на жалбоподателя. Следва
да се посочи, че доколкото жалбоподателят не разполага със съответни юридически
познания, то и подобна правно- аналитична дейност не следва да бъде възлагана в
негова тежест. Предвид това, то недопустимо би било да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя при допуснато несъответствие между факти и правната
норма, под която се подвеждат /в този смисъл Решение № 207 от 15.02.2017 г.
по н. д. № 2830 / 2016 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1079 от 27.05.2016 г. по н. д. № 756/2016 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 919 от 07.04.2014 г. по н. д. №
582/2014 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2362 от 31.10.2012 г.
по н. д. № 2840/2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2228 от 16.11.2015 г. по н. д. № 1778/2015 г. на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1982 от 13.9.2013 г. по н. д. № 2194/2013 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1069 от 26.05.2016 г. по н.
д. № 875/2016 г. на Административен съд – Пловдив/.
Досежно описаното нарушение в т.
2- ра от наказателното постановление, то следва да се посочи и следното: дори и
да се приеме, че жалбоподателят не е бил поставен в невъзможност да разбере кое
е лицето, от което следва да произтича поисканата му заповед, то случаят
разкрива признаците на маловажност. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 93, т.
9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в
процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на
чл. 11 ЗАНН.
В конкретния случай, то се
изяснява, че управляваното от жалбоподателя МПС, на процесната дата е било с
поставено обозначение „превоз за собствена сметка“. При осъществената проверка
на 10.06.2020г., водачът не е носил у себе си заповед на едноличния търговец,
управляващия юридическото лице или упълномощено от тях лице ( която заповед
неправилно е обозначена в АУАН и НП като такава, произтичаща от ръководител).
Въпреки това обаче, още на следващия ден- 11.06.2020г., юридическото лице „Евро
Строй Кънстракшън“ ЕООД, за чиято сметка се извършва превоза е представило
нарочна заповед в РД „АА“- Пловдив. Нещо повече- към момента, в който е
осъществена проверката на жалбоподателя, управляваното от него МПС не е било
натоварено. Допълнително, не са налице данни за извършени от жалбоподателя
други нарушения по смисъла на ЗАвПр. Предвид изложеното, то може да се направи
обоснован извод, че е налице по- ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид ( в тази насока - Решение № 463 от 18.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3823
/ 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив ).
Предвид гореизложеното, като
незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено в своята цялост.
По разноските:
Съобразно
изхода на спора, то се следват разноски на жалбоподателя. Такива не са
претендирани, предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на този
въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36- 0000308 от 02.07.2020г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация”- Пловдив, с което на И.С.Р., ЕГН **********, за
нарушаване състава на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4 ЗДвП, на основание
чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер от 200 / двеста/ лева и за
нарушаване състава на чл. 18, т. 4 Наредба № Н- 8 от 27.06.2008г. на МТ, на
основание чл. 93, ал. 2 ЗАвПр е наложена глоба в размер от 500 /петстотин /
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му,
по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
Е.Р.