РЕШЕНИЕ
№ 590
гр.Бургас, 05.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 28 май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 291 по описа на съда за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е дирекция Инспекция по труда (ДИТ) гр.Стара
Загора, с адрес гр.Стара Загора, ул.Стефан Караджа 8, ет.3. Жалбоподателят участва
в производството чрез пълномощник – юрисконсулти Д.Л.и К.Т.М.
Ответник по касация е Зора 2003 ЕООД ЕИК:********* с
адрес гр.Несебър, ул.Еделвайс 8. Ответникът по касация участва в производството
чрез пълномощник – адвокат И.И. ***.
Жалбата е насочена срещу решение № 364/09.12.2019г. по
АНД № 1352/2019г. на Районен съд Несебър. С последното е отменено наказателно
постановление № 24-002484/08.08.2019г. на директора на ДИТ Стара Загора, с
което на Зора 2003ЕООД е наложена имуществена санкция 2 000лв. за извършено
нарушение по чл.415б от Кодекса на труда.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО
е приел за установено, че на 16.07.2019г., в качеството на работодател, в обект
– ресторант Атол в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, кв.Камелия, привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, не държи на разположение на
Инспекцията по труда, предварително утвърден поименен месечен график за работа
на работещите за месец юли 2019г., за който период работодателят е установил
сумирано изчисляване на работното време с едномесечен период на отчитане.
В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата
обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства, като
същата кореспондира и с тази описана в постановлението. Приел, че дадената от
АНО квалификация на нарушението по чл.415б от КТ е неправилна, поради което
отменил постановлението, като издадено в нарушение на материалния закон.
Касаторът в жалбата си изразява несъгласие с решаващите
изводи на първоинстанционния съд. Сочи, че правилната квалификация на
констатираното нарушение е по чл.414 ал.1, вр. с чл.403а ал.1 от КТ и тя е
посочена в наказателното постановление. Счита, че посочването на чл.415б от КТ
в постановлението не се отнася до квалификацията на нарушението, а до правилата
за заплащане на определената имуществена санкция. Иска касационната инстанция да отмени
обжалваното решение и да постанови такова, с което да потвърди постановлението.
Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и иска
решението да бъде оставено в сила, като изложените в него правни изводи се
възприемат от касационната инстанция. Алтернативно иска нарушението да се
преквалифицира по чл.415в ал.1 от КТ като маловажен случай. Не сочи нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага немотивирано
становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. Не се установиха допуснати
съществени нарушения на процесуални правила при провеждането на
първоинстанционното съдебно производство. Фактите по делото са правилно установени въз
основа на събраните доказателства. Спорна е правната оценка на фактите,
отнасяща се до правилното приложение на материалния закон.
Настоящият
съдебен състав не споделя мотивите на районния съд, обосновали отменителното
решение. Нормата на чл.415б от КТ не съдържа състав на административно
нарушение и не е санкционна. Тя установява задължение за заплащане на лихви за
неплатени имуществени санкции или глоби, наложени с наказателно постановление и
регламентира моментът, в който то възниква за работодателя, длъжностното лице,
работника или служителя – едномесечен срок, считано от влизане в сила на
наказателното постановление. Ето защо, посочването ѝ в диспозитива на
наказателното постановление не води до объркване кое е правното основание за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на работодателя. В мотивите, където
са формулирани правните изводи на АНО ясно е посочена правилната санкционна
норма. В този смисъл съдът счете, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да се
квалифицират като такива нарушаващи правото на защита.
Районният съд е изяснил релевантните за решаването на
спора факти, но не е обсъдил дали те следва да се квалифицират по начина,
възприет от АНО – като административно нарушение по чл.414 ал.1, вр. с чл.403а
ал.1 от КТ предвид обстоятелството, че е приел тази квалификация за непосочена
в постановлението. След като напрактика случая не е бил разгледан по същество
от първоинстанционния съд, делото следва да се върне за ново разглеждане, на
основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 АПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 364/09.12.2019г.
по АНД № 1352/2019г. на Районен съд Несебър.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.