РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Перник, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102564 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. С. И. срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с
която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане /изпълняемо право/ спрямо
ищеца за следните суми: 3733,23 лева – главници, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *********** за периода от 01.05.2006
г. до 30.04.2009 г. за топлинна енергия, както и законната лихва върху главницата, считано
от 22.10.2009 г. до окончателното и изплащане, сумата от 1014,47 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 02.07.2006 г. до 22.10.2012 г., както и сумата
212,43 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5007/2009 г. по описа на РС Перник и е образувано
изпълнително дело № 385/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране
вземанията по който е образувано изп.д. № 385/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б. Твърди се, че
действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за
вземанията е изтекла преди депозиране на исковата молба. Изложени са фактически
уточнения за извършваните от взискателя и съдебния изпълнител действия, за началото и
края на давностния срок, както и подробни правни съображения за приложимата
погасителна давност.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва правния интерес за депозиране на иска. Признава, че сумите са погасени по давност,
но твърди, че дружеството е депозирало молба за прекратяване на изпълнителното дело, че
същото е перемирано на 06.06.2023 г., че дружеството е отписало дълга, за което е
уведомило процесуалния представител на ищеца, и не търси изпълнение на погасените по
давност суми. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо. Претендира
разноски.
1
След размяна на книжа ищецът е заявил подробно становище досежно правния си
интерес от водене на настоящия процес. В с.з. изпраща представител, който поддържа
предявените искове и излага съображения досежно отговорността за разноски.
В о.с.з. ответникът не изпраща представител, депозира становище, с което признава
иска по смисъла на чл. 237 ГПК и моли за прилагане нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника право на
принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност. Съобразно твърденията на ищеца – признати и от ответника,
изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция, което обуславя
тази квалификация на спорното право, вместо квалификация за оспорване на изпълнението
по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК урежда по общ начин предявяването на установителен
иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта му. В случая наличието на изпълнителен титул в полза на ответника за
вземанията обосновава и правен интерес на ищеца от депозиране на настоящите искове.
С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно образуването на изп.д. №
385/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б. по изпълнителен лист, издаден в полза на ответното
дружество срещу ищеца въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
5007/2009 на ПРС, че същото е прекратено по молба на взискателя през м. юни 2023 г.
Със становище в първото редовно с.з. ответникът изцяло е признал иска. Предвид
липсата на изявление на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, съдът
следва да изложи мотиви по същество.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 385/2010 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 15.03.2010 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника П. С. И. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 02.02.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5007/2009 г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Както бе посочено,
наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по
искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес
от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът
оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
издаване на процесния изпълнителен лист.
В молбата за образуване от 15.03.2010 г. се съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни способи, като с образуването на изпълнителното дело давността за
вземането е прекъсната и не тече, съгласно разясненията на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС във връзка с ППВС № 3/1980 г. След образуване на делото ЧСИ Б. е изготвил сметка на
дълга, изпратил е ПДИ, извършвал е справки за имущественото състояние на длъжника, но
конкретни действия по изпълнение не са извършвани. На 05.02.2014 г., т.е. четири години
след молбата за образуване взискателят е внесъл такси с искане за налагане на запор. В
последствие на 13.01.2017 г. взискателят отново е поискал налагане на запор върху банкови
сметки, наложен от съдебния изпълнител.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
2
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания
изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със
сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК
на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с предприемане" на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение №
248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/.
Поради това молбите от 2014 г. и от 13.01.2017 г. с искане да бъде наложен запор са
прекъснали давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено
изпълнително производство.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 13.01.2017 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 14.01.2019 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
новата давност за вземанията е започнала да тече от 13.01.2017 г. – последното валидно
поискано/предприето изпълнително действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е
ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството
се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза
настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и Определение №
50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 13.01.2017 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
14.01.2022 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
Доколкото след 13.01.2017 г., ответникът не е правил изявления по повод
принудително събиране на вземането, както и след изтичане на давността за вземанията на
14.01.2022 г. не е поискал или предприемал каквито и да е изпълнителни действия, същият
3
не е станал повод за завеждане на иска, поради което и доколкото с отговора на исковата
молба е признал иска, налице са кумулативните предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2
ГПК при определяне отговорността за разноските. Нещо повече, видно от доказателствата
по делото, още преди образуване на настоящото дело от 07.06.2023 г., след отправено от
ищеца по имейл от 24.05.2023 г. искане за отписване на суми, с уведомление, изх. №
06.06.2023 г. /изпратено до ищеца на 07.06.2023 г. и получено от него на 20.06.2023 г./,
ответното дружество е отписало процесните задължения, предмет на изп.д. № 385/2010 г.,
като на 02.06.2023 г. взискателят е депозирал и нарочна молба за прекратяване на
прекратеното по право изх.д. № 385/2010 г.
Съдът взе предвид посоченото от ищеца Определение № 3252/27.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 3618/2023 г. на ВКС, III г. о., което преповтаря практиката, че при наличие на
изпълнителен титул ответникът не може да бъде освободен от отговорността за разноски.
Съдът съобрази, че в обратен смисъл също е налице съдебна практика на ВКС –
Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., в което
съдът е приложил нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК при наличие на изпълнителен титул за
оспорените вземания.
Ето защо, при наличието на противоречива съдебна практика, настоящият състав
следва да приеме конкретно разрешение по настоящия казус. Доколкото цитираното от
ищеца определение по същество не излага нови, различни правни аргументи, съдът не
намира основание за ревизия на преценката си, че независимо от наличието на изпълнителен
титул, доколкото кредиторът в период от 6 години не е предприемал действия по
изпълнение, в настоящия случай приложима е хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Тази
преценка съдът формира с оглед разграничението между понятията „правен интерес“ и
„повод за завеждане на делото“, с оглед същността на иска за оспорване съществуването на
изискуемо вземане (а не съществуване на вземането въобще), както и с оглед
обстоятелството, че длъжникът по облигационното правоотношение не следва да черпи
права от неправомерното си поведение – неизпълнение на основното си облигаторно
задължение да изпълнява договора (за dare), което в крайна сметка е било и основание за
образуване на изпълнителното производство.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението за
юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1/2004 г. Това означава, че съдът следва да го
присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като
съобрази обема и качеството на положения труд, да се изхожда от обоснована преценка на
реалните разходи, които са извършени от дружеството, часовете необходими на
юрисконсулта за подготовка и извършване на действията по процесуално представителство
и др.
В конкретния случай предвид подаването на писмен отговор, с който искът се
признава, свързан със запознаване с исковата молба, уточненията, с проверка и правна
преценка на релевантните факти, в контекста на образуваното изпълнително дело и
предприетите действия, депозиране на отговор и становище, без явяване в с.з., съдът
намира, че съдът счита, че пропорционалният размер на разноски за юрисконсулт е 120 лв.,
във връзка с отделеното време за подготовка и участие в делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. С. И., ЕГН ********** срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо П. С. И., за сумата в
размер на 3733,23 лева – главници, представляваща стойност на неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *********** за периода от 01.05.2006 г. до
30.04.2009 г. за топлинна енергия, както и законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2009 г. до окончателното и изплащане, сумата от 1014,47 лева – законна лихва за
4
забава на месечните плащания за периода от 02.07.2006 г. до 22.10.2012 г., както и сумата
212,43 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5007/2009 г. по описа на РС Перник и е образувано
изпълнително дело № 385/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА П. С. И., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК сумата от 120,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5