О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 01.07.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на първи
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1403 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Ц.А.Я. срещу Определение № 5203 от 13.04.2020г. по гр.д. № 17768/2019г. по
описа на ВРС, XХХ-ти
състав, с което на основание чл. 129,
ал. 3 от ГПК е върната исковата й молба и прекратено образуваното въз
основа на нея производство по предявените от нея срещу Ц.Х.А. искове.
В частната жалба са наведени оплаквания
за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на определението и
постановяването му в нарушение на съдопроизводствени
правила и необоснованост. Изложени са доводи, че в нарушение на чл. 2 от ГПК съдът
не е съдействал на ищцата за изправяне нередовностите
на исковата молба, както и не е изпълнил задължението си да предостави защита
на нарушеното право и даде възможност на ищцата още една възможност да отстрани
нередовностите на исковата молба. Нищожността на
решението по в.гр.д. № 2007/2013г. по описа на ВОС, като неподписано, е
наведено като евентуално основание, обосноваващо претенцията за невалидност на
изпълнителното основание. Моли
поради това обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По аргумент от чл. 129, ал. 3, пр.
последно от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на частната жалба.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Уточняващите
бележки към частната жалба от 05.06.2020г., както и допълнителната такава от
17.06.2020г. са депозирани при заобикаляне на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК,
поради което като недопустими не следва да се разглеждат. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от Ц.А.Я. срещу Ц.Х.А. искове. В исковата и
уточняващите молби ищцата навела следните фактически твърдения: от есента на
2011г., чрез имотна измама ответницата придобила три нейни недвижими имоти по
организирани граждански дела № 16244/2011г. на ВРС и 2007/2013г. на ВОС и чрез умишлено
въвеждане в заблуждение на съдебните органи се е снабдила с изпълнителен лист
срещу нея за сумата от 5721 евро. Въз основа на същия инициирала срещу нея изп.д. № 1018/2014г. по описа на СИС при ВРС, в хода на
което за сметка на вземането си закупила от проведени публични продани собствените на ищцата имоти №№ 000244, 000245 и
000246, находящи се в землището на с. Равна гора,
Община Аврен. Ответницата не е имала право да образува изпълнително
производство срещу нея с издадения ИЛ, нито да бъде купувач по проведените по
него публични продажби. Отправила искане за установяване на нарушеното й право
с недобросъвестно процесуално поведение и действия на ответницата по тези дела
и да се постанови връщане на придобитото чрез измама собственото нейно
имущество.
Заявила, че оспорва изпълнителното
основание по изп.д. № 1018/2014г., че такова липсва,
поради което ответницата е привиден кредитор по проведените публични продажби и
претендира установяване недействителността на последните – ответницата, като
привиден кредитор не е имала право да наддава, а привидният кредитор дължи
връщане на полученото без основание.
Изложила твърдения, че сумата по
изпълнителния лист е била преведена от ответницата по нейна банкова сметка ***,
ищцата да закупи имот в РБългария със средства на ответницата,
поради нежеланието на последната да декларира доходи, реализирани в чужбина.
Така ищцата закупила недвижим имот на свое име в с. Болярци, за който
декларирала, че е собствен на ответницата.
С Разпореждане от 13.11.2019г. ВРС
оставил исковата молба без движение, с указания до ищцата да уточни дали
претендира ревандикация на собствените имоти или
обжалва действия на СИ по публична продан.
В уточняваща молба от 03.12.2020г.
ищцата уточнила, че претендира ревандикация на
собствените й недвижими имоти с доводи за недействителност на ПП, формално
легитимираща ответницата като собственик на същите. Посочила, че предявеният иск
е за премахване на последиците от изпълнителното производство, изпълнителното
основание по което е получено чрез измама на съдебните органи. Уточнила, че не
претендира незаконосъобразност на действията на СИ, а твърди недействителност
на публичните продажби поради участие на ответницата, като лице без право да
наддава. В същата молба посочила, че главният иск е за отмяна на публичната
продан и за ревандикация на имотите, а в условията на
евентуалност – за обявяване недействителността на всяка публична продан по
цитираното изп.д.
С Разпореждане от 09.12.2019г.,
исковата молба е оставена без движение отново, като на ищцата са дадени
подробни указания за отстраняване на нередовностите
й, в т.ч. да индивидуализира имотите, да посочи цена на исковете, да представи
доказателство за платена държавна такса и т.н.
Постъпила е уточняваща молба от
10.01.2019г. в аналогичен смисъл.
Исковата молба е оставена без
движение с разпореждане от 14.01.2020г. С УМ от 24.01.2020г. ищцата
индивидуализирала недвижимите имоти, уточнила, че предявява единствено ревандикационни искове за всеки от имотите, а формулирала петитум за приемане за установено, че ответницата не е
собственик на същите, както и за осъждането й да върне на ищцата имотите.
Посочила е цена на исковете.
С Разпореждане от 28.01.2020г. на
ищцата е указано да посочи придобивното основание, на
което твърди да е придобила правото на собственост върху всеки от имотите;
твърди ли, че тя владее имотите понастоящем, както и да презицира
петитума на ИМ.
С Уточняваща молба ищцата въвела
като основание на иска твърдение за неоснователно обогатяване. С допълнителна
молба от 07.02.2020г. ищцата заявила, че оттегля предявения ревандикационен
петитум. Посочила, че предявява отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на
придобитите от нея от ПП недвижими имоти. В условията на обективно съединяване
уточнила, че предявява иск за установяване нищожността на съдебно решение по
гр.д. № 2007/2013г. по описа на ВОС, с искане да се обезсили издадения въз основа
на същото изпълнителен лист, съпроводено от пространно развитие на доводи за
порочността на решението.
Последвало е ново разпореждане за
без движение, нова уточняваща молба, допълнение към нея. Съгласно последната
ищцата оттеглила самостоятелния иск за нищожност на съдебното решение и
формулира петитум за отричане правата на ответницата
и осъждането й да върне на ищцата получените от публичните продани
имоти и за отмяна на постановленията за възлагане.
С обжалваното определение, ВРС
върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Определението е правилно и не
страда от сочените в жалбата пороци.
Съгласно чл. 129, ал. 1 от ГПК
съдът проверява редовността на исковата молба. Когато исковата молба не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128, на ищеца се съобщава да
отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности
/ал. 2/. Съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията се
връща.
Проверката на исковата молба е
уредена възможност за констатиране и отстраняване на допуснати нередовности на същата. Констатацията на съда относно
допуснатите нередовности следва да е пълна, конкретна
и изчерпателна. Тази проверка не е уредена като безконечен процес между ищеца и
съда, а като еднократна проверка с последица връщане на исковата молба при
неотстраняване в срок. Неоснователни поради това са възраженията на жалбоподателката, касаещи задължението на съда, да обездвижи още веднъж исковата молба и да даде още една
възможност на ищцата да изпълни указанията.
В конкретния случай, независимо от пространното
изложение в исковата и всяка следваща уточняваща молба, исковата молба е останала
нередовна. В нея липсва надлежно изложение на обстоятелствената част, както и
адекватен на нея петитум на исковата молба. В първото
разпореждане, дадените от съда указания за отстраняване на нередовности
са били неконкретни, неизчерпателни и подвеждащи. Последното е довело до петкратно
оставяне на исковата молба без движение, каквато не е целта на проверката по
чл. 129 от ГПК. Вследствие на това ищцата предявила петитуми
на иск за нарушено право, на отрицателен установителен
и ревандикационен иск, иск
за установяване нищожност на съдебно решение и отмяна на постановление за
възлагане, като оттегляла част от тях и добавяла нови. При това положение, безспорно
указанията относими към формулиране на единна и ясна
обстоятелствена част и петитум на исковата молба не
са били изпълнени своевременно. Допускането на възможността една искова молба
да се оставя без движение до безкрайност, а ищецът чрез уточняващи молби за отстраняване
нередовности на исковата молба да добавя неограничено
нови твърдения и искания, би означавало безкрайно развитие на процеса по
проверка на исковата молба. Подобен подход граничи с нарушение, както на
принципа на чл. 3 от ГПК, така и основните начала на законност, служебно начало
и равенство на страните.
В заключение, в случая не е налице
твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение, поради което частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на Ц.А.Я. срещу Определение № 5203 от 13.04.2020г. по гр.д. №
17768/2019г. по описа на ВРС, XХХ-ти
състав, с което на основание чл. 129,
ал. 3 от ГПК е върната исковата й молба и прекратено образуваното въз
основа на нея производство по предявените от нея срещу Ц.Х.А. искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му от жалбоподателя на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.