ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11035
гр. С., 01.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110152696 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. ХР. Н., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: град С., ж.к (АДРЕС) против (ФИРМА) ООД ,ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. (АДРЕС), представлявано от
Н.П.П..
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона
срок същите не са депозирали отговор на исковата молба.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 522342 /
04.05.2021г., сключен със (ФИРМА) ООД. Съгласно договора, (ФИРМА) ООД предоставя
на ищеца сумата от 600,00 лева, като кредитополучателят се задължава да върне сумата от
712.06 лева, на 8 вноски. Сочи се, че съгласно гореописания договор, ищецът е трябвало да
заплати неустойка в размер на 535.94 лева, като по този начин общото задължение по
договора за потребителски кредит е в размер на 1 248,00 лева.
Ищецът поддържа, че така уговорената клауза за неустойка от Договор за
1
потребителски кредит №522342 е нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл.26,
ал.1 от ЗЗД и при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от
ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като съображенията за това за следните: твърди се, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби, като такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Сочи се, че става дума за
търговска сделка и нормата от Търговския закон, чрез която е прокаран този принцип, е
чл.289 от Търговския закон, като общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8,
ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" се
стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправена по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се
претендира чрез нея, в размер на 535,94 лева е близо до размера на отпуснатия кредит –
600,00 лева, като по този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Сочи се, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Твърди се, че
клауза за неустойка е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същита е
необосновано висока. Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв, като в този смисъл е и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. Поддържа се, че клаузата от Договор за потребителски кредит, според която се
дължи неустойка в размер на 535,94 лева при неосигуряване на обезпечения чрез
поръчителство/гарант или банкова гаранция, да се намира в пряко противоречие с целта на
транспонираната в ЗПК директива.
Сочи се, че неустойката заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК - нарушава се
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Твърди се, че в договора е посочен размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, което представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, като това означава, че
клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д 2373/2019 г. на ПОС/.
Ищецът сочи, че има нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП - съгласно чл. 3 от директивата, неравноправни
са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора, като не се счита за индивидуално
уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
2
възможност да влияе на нейното съдържание, каквата е клаузата за уговорената неустойка.
Ищецът поддържа, че процесната клауза нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин. Твърди се, че в договора е посочена
само абсолютна стойност на ГПР, липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/, което създава предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата за неустойка в размер на 535,94
лева по процесния договор, поради противоречие на същата с добрите нрави /чл.26, ал.1 пр.3
от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от
ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, като оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Оспорва се клаузата за неустойка да противоречи на добрите
нрави. Сочи се, че ищецът не е изпълнил поетото договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, като по този начин едностранно, без оглед волята на кредитора е увеличен
носеният от него финансов риск. Ответникът твърди, че процесната клауза за неустойка не е
неравноправна по смисъла на чл.143, чл.2, т.19 от ЗПК, тък като в договора ясно и точно е
посочено какви ще са последиците за потребителя ако не предостави исканото обезщетение.
Сочи се, че размерът на неустойката не следва да се включва в годишния процент на
разходите /ГПР/, тъй като в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си. Твърди се, че в договора за кредит са посочени всички
допускания, взети предвид от кредитора при определяне на ГПР. Ответникът оспорва да е
налице заблуждаваща търговска практика при посочване на ГПР, като твърди, че в договора
няма заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за
недействителност на договора поради неизпълнение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – твърди, че няма изискване за посочване в договора на математическия алгоритъм, по
който се изчислява ГПР. Моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявена искова претенция по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има
предвид постоянната съдебна практика на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по
съединени дела С-240/98 до С-244/98, Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano
3
Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-
241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по: дело С-240/98- С-
244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-
618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – сключен между Т. ХР. Н., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: град С., ж.к (АДРЕС) и (ФИРМА) ООД ,ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град С., ул. (АДРЕС), представлявано от Н.П.П.
Договор за за паричен заем №522342 / 04.05.2021 година, с който (ФИРМА) ООД е
предоставила но Т. ХР. Н. сумата от 600,00 лева.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - сключен между Т. ХР. Н., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: град С., ж.к (АДРЕС) и (ФИРМА) ООД ,ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град С., ул. (АДРЕС), представлявано от Н.П.П.
Договор за за паричен заем №522342 / 04.05.2021 година, с който (ФИРМА) ООД е
предоставила но Т. ХР. Н. сумата от 600,00 лева.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване сключването на процесния договор за кредит.
Ищецът следва да докаже, че процесната клауза за неустойка е нищожна поради
проворечие с добрите нрави.
В тежест на ищеца е да докаже, че в договора за потребителски кредит не е посочен по
разбираем начин годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Ищецът следва да установи, че годишният процент на разходите е пет пъти по-висок от
размера на законната лихва.
В тежест на ищеца е да докаже наличието в процесния договор на неравноправна
клауза, която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата на кредитора и кредитополучателя.
За ответника
Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.
По доказателствените искания
По искането на ищеца ответникът да предостави процесния договор – следва да се
уважи и да се укаже на ответника да предостави сключения с ищеца Договор за паричен
заем № 522342.
4
По искането на отвеника за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза – съдът ще
се произнесе в първото открито съдебно заседание, като даде възможност и на ищеца да
постави въпроси към вещото лице.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА не по-късно от първото по делото съдебно заседание да
предостави сключения с ищеца Договор за паричен заем № 522342.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Обявява на страните, че по искането за допускане и назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които
не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния
характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. С., относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на
чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
5
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
6
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
На основание чл.50, ал.5 от ГПК – за ответника съдебните книжа да се връчват
само по електронен път на посочения електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел.адрес за връчване, посочен от страните и връчването
да се извърша на посочените ел.адреси.
7
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 6.7.2022 година от
14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8