РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1503
гр. Пловдив, 29.08.2017 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І състав, в открито
заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1260 по
описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка чл. 215, вр. чл. 156, ал.4
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
2. Образувано е по жалба на О.О.Ч.,***, срещу Заповед
№ ДК-11-Пд-1 от 22.03.2017 год., издадена от Началника на Регионален отдел
„Национален строителен контрол“ Пловдив при Регионална дирекция за национален
строителен контрол Южен централен район (РО „НСК“ Пловдив при ДНСК ЮЦР), с
която е отменено Разрешение за строеж № 21 от 01.03.2017 год., издадено от
Главния архитект на Район „Централен“, Община Пловдив за обект: „Преустройство
и ремонт на съществуваща сграда на основание чл. 53 от ЗУТ, с идентификатор 56784.521.406.2,
намираща се в квартал 65а -нов, 16-стар, по плана на Централна градска част, ***с
административен адрес, ***.
Жалбоподателя
счита оспорения административен акт за неправилен, необоснован и
незаконосъобразен.
Поддържа се,
че издаденото от Главния архитект Разрешение за строеж е законосъобразно,
постановено в съответствие с разпоредбите на чл. 148, ал.2 и чл. 53 от ЗУТ,
съгласно одобрени проекти на 24.02.2017 г. по части: част архитектурна,
конструкции – становище, ВиК инсталации и електро-становище, енергийна
ефективност, геодезия, пожарна безопасност, ПБЗ.
Иска се оспорената
заповед да бъде отменена.
3. Началникът на РО „НСК“ Пловдив
при ДНСК ЮЦР, чрез
процесуалния си представител юрк. И., счита жалбата за неоснователна, като иска
същата да бъде отхвърлена и съответно се присъди юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованата страна Главен
архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив, не се явява, не се
представлява и не взема становище по делото.
ІІ. За
допустимостта на оспорването:
5. Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА. Същата е подадена в предвидения за това процесуален срок. Оспореният
административен акт е съобщен на жалбоподателя на 31.03.2017 г. (л.12, гръб),
а жалбата е подадена чрез
Кмета на Община „Родопи“ на 18.04.2017 г. (първият работен ден), от
което следва да се направи извод, че е спазен срокът по чл.
215, ал.4 от ЗУТ. Оспорващият е страна в административното производство за издаване
на оспорения административен акт и като непосредствен адресат има правен
интерес от оспорването.
III. За процедурата и хронологията на фактите:
6. Предмет на оспорване е Заповед № ДК-11-Пд-1 от 22.03.2017 год., издадена
от Началника на РО „НСК“ Пловдив при ДНСК ЮЦР, с която е отменено Разрешение за
строеж № 21 от 01.03.2017 год., издадено от Главния архитект на Район
„Централен“, Община Пловдив за обект: „Преустройство и ремонт на съществуваща
сграда на основание чл. 53 от ЗУТ, с идентификатор 56784.521.406.2, намираща се
в квартал 65а-нов, 16-стар, по плана на Централна градска част, ***с
административен адрес, *** (л.10-11).
7. Жалбоподателят
О.О.Ч. се легитимира като собственик на сграда с идентификатор 56784.521.406.2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.406, съгласно представени
Нотариален акт за покупко-продажба по реда на ЗУПГМЖСВ № 52, том I, рег. № 1779, нот.дело № 52 от 2013 г. и Нотариален
акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 1, том II, рег. №
1700, дело № 179 от 2015 г. (л.41-46).
8. Със
заявление вх.№ 940012-16690 от 12.10.2016 г., подадено от О.Ч., е поискано от
Главния архитект на Район Централен – Община Пловдив (л.37) одобряване на
проекти за „Преустройство и ремонт на съществуваща сграда на основание чл. 53
от ЗУТ, с идентификатор 56784.521.406.2, намираща се в квартал 65а-нов,
16-стар, по плана на Централна градска част, ***с административен адрес, ***.
Със
заявление вх.№ 940012-16690/2/07.02.2017 г., от О.Ч. е поискано от Главния
архитект на Район Централен – Община Пловдив (л.30) разглеждане на проекти за
„Преустройство и ремонт на съществуваща сграда на основание чл. 53 от ЗУТ, с
идентификатор 56784.521.406.2, намираща се в квартал 65а-нов, 16-стар, по плана
на Централна градска част, ***с административен адрес, ***, след отстранени
несъответствия.
С протокол №
06/16.02.2017 г. (л.31), след отстранени забележки съгласно Протокол №
37/01.12.2016 г. (л.34), от РЕСУТ при
Район „Централен“ – Община Пловдив е взето решение за приемане на технически
инвестиционен проект за „Преустройство и ремонт на съществуваща сграда на
основание чл. 53 от ЗУТ, с идентификатор 56784.521.406.2, намираща се в квартал
65а-нов, 16-стар, по плана на Централна градска част, ***с административен
адрес, ***. В заключение е предложено Главния архитект да одобри проекта.
9. В резултат, от Главния архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив е
издадено Разрешение за строеж № 21/01.03.2017 г. (л.14), с което на основание
чл. 148, ал.2 и чл. 53 от ЗУТ, Заповед № 17 ЗГАЗ/21.02.2017 г. на Гл.архитект
на Община Пловдив, съгласно одобрен ТИП на 24.02.2017 г. от арх. В.В., въз
основа на Оценка за съответствие – чл. 142, ал.6, т.1 от ЗУТ – Решение не РЕСУТ
при Район „Централен“ по т.1 (Протокол №06/16.02.2017г.) и по искане с вх.№
940012-16690/1/12.10.2016 г. и № 940012-16690/2/07.02.2017 г., е разрешено
„Преустройство и ремонт на съществуваща сграда на основание чл. 53 от ЗУТ, с
идентификатор 56784.521.406.2, намираща се в квартал 65а-нов, 16-стар, по плана
на Централна градска част, ***с административен адрес, ***.
Съобразени
са и представените от заявителя документи за собственост - Нотариален акт за
покупко-продажба по реда на ЗУПГМЖСВ № 52, том I, рег. № 1779, нот.дело № 52 от
2013 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот
№ 1, том II, рег. № 1700, дело № 179 от 2015 г., виза за проектиране – писмо с
изх. № 94012-16690/07.06.2016 г., документи от АГКК – СГКК, ***– Скица №
15-536430-09.12.2015 г. на ПИ с идентификатор 56784.521.406, презаверена на
10.06.2016 г., Одобрен и съгласуван ТИП /ИИП/ по части: Архитектурна и Пожарна
безопасност на 24.02.2017 г. от арх. В.В., Конструктивна-обяснителна записка на
21.02.2017 г. от инж. М.К., ВиК на 21.02.2017 г. от инж. А.П., Електро
становище на 22.02.2017 г. от инж. Н.П., ЕЕ на 21.02.2017 г. от инж. Ст.Р., ПБЗ
– регистриран на 21.02.2017 г. от инж. С.Д., Геодезическо заснемане –
регистриран на 21.02.2017 г. от инж. Е. Х., оценка за съответствие на ЕЕ,
Протокол № 37, т.1/01.12.2016 г. на РЕСУТ за Район „Централен“ – Община
Пловдив, Ситуационен план от 01.06.2016 г., Становище проекта от РС ПБЗН и РЗИ,
Министерство на културата – становище изх. № ЗЗ-НН-563/20.09.2016 г.,
разрешение по чл. 144/2/ от ЗУТ – ВиК ЕООД – справка за водомер от 21.02.2017
г., информация за абонатна сметка от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, Технически
контрол по част „Конструктивна“ – инж. Ж.П.– Удостоверение регистрационен №
0024 КИИП.
10. С писмо изх. № 94012-16690 от 07.03.2017 г., главният архитект на Район
„Централен“ при Община Пловдив е изпратил издаденото разрешение за строеж до РДНСК
Южен Централен Район чрез Началника на РО НСК - Пловдив, заедно с текстова част
на изменение на ПУП, графична част на изменение на ПУП и писмо за проектиране, където
същите са заведени с вх.№ Ц-699-01-114 от 09.03.2017 г. (л.13).
С
констативен протокол за извършена служебна проверка по издадено разрешение за
строеж от 14.03.2017 г. (л.20-21), от длъжностни лица от РО „НСК – Пловдив при
РДНСК – Южен централен район е извършена служебна проверка на издаденото
разрешение за строеж, при която е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 151
от ЗУТ.
Във връзка с
този протокол е издадена заповедта, предмет на настоящото производство.
11. Описаните до тук
данни, налагат да се приеме, че по делото няма спор между страните по отношение
на осъщественото строителство в описания обем и неговото местоположение. Същото
се установява и от представената и приобщена по делото административна преписка
по издаване на отмененото Разрешение за строеж, съдържанието на която е описана
изчерпателно по-горе в изложението на настоящото решение като приложение към
издаденото разрешение.
Видно от констатациите, съдържащи се в мотивната част на
оспорения индивидуален административен акт, не се спори и че Разрешение за
строеж № 21 от 01.03.2017 г. се отнася до ремонт на съществуващата сграда и се
изразява в подмяна на компрометирани покривни материали, подмяна на дограма,
поставяне на топлоизолация, хидроизолация, изграждане на нова водопроводна и
канализационна система и подмяна на електроинсталация.
IV. За правото:
11.
Оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от снабден с
правомощията за това орган, с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ, във
вр. със Заповед РД-13-180 от 11.08.2014 г. на Началника на ДНСК/ноторно
известна на съда/. При служебната проверка не се установи да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила – оспорената
заповед е издадена в преклузивния, съгласно разпоредбата на чл. 156, ал.1 от ЗУТ, срок и при спазване на изискването на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ.
12. Описаните в предходния раздел на решението данни обаче, налагат извода, че
властническото волеизявление не се намира в релация с фактите и обстоятелствата
установени по делото, поради което същата е постановена в несъотвествие с
материалния закон.
В мотивната
част на издадения индивидуален административен акт е посочено, че при прегледа
на преписката по издаване на Разрешение за строеж №21 от 01.03.2017 г. е прието
за установено, че предвидените строително-монтажни работи с одобрения инвестиционен
проект, попадат в разпоредбите на чл. 151 от ЗУТ, за които не е необходимо
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, т.е.
липсва правно основание за издаване на такова, което е нарушение на материалния
закон, водещо до отмяна на същото.
Нормата на
чл. 151 от ЗУТ съдържа дванадесет отделни хипотези, при които не се изисква
разрешение за строеж, а именно:
1. текущ
ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации;
2. текущ
ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал.
1, с който не се променят трасето и техническите характеристики;
3. оранжерии
с площ до 200 кв. м;
4. подпорни
стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато
не са елемент на транспортни обекти;
5. изкопи и
насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м;
6.
остъкляване на балкони и лоджии;
7. надгробни
паметници, надгробни плочи и кръстове с височина до 3м;
8. теренна
консервация на недвижими културни ценности;
9.
консервация и реставрация на фасади и на художествени елементи и стенописи в
интериор на архитектурно-строителни и художествени културни ценности и
консервация на археологически недвижими културни ценности;
10. монтаж
на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради;
11. леки
прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките
на поземления имот;
12.
градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен.
Според
разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, издадените разрешения за строеж и
заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените
инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147,
ал. 1 могат да се отменят само по
законосъобразност.
Следователно,
общото посочване на нормата на чл. 151 от ЗУТ, в която се съдържат дванадесет
отделни хипотези, без да бъде конкретизирано точно коя или колко от всичките са
нарушени, прави невъзможен съдебния контрол върху посочения акт, а него самият
– немотивиран. При това съдът намира, че не е спазена установената за акта
форма, тъй като липсват правни основания за издаването му, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт,
съгласно разпоредбата на чл. 146, т.2 от АПК.
13. От друга страна, ако бъде прието, че според контролния орган е нарушена
разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ във всичките й хипотези, то следва да се приеме,
че така издаденият административен акт е постановен в нарушение на материалния
закон по следните съображения:
Каза се, видно от
констатациите, съдържащи се в мотивната част на оспорения индивидуален
административен акт, не е спорно в настоящото производство, че Разрешение за
строеж № 21 от 01.03.2017г. се отнася до ремонт на съществуващата сграда и се
изразява в подмяна на компрометирани покривни материали, подмяна на дограма,
поставяне на топлоизолация, хидроизолация, изграждане на нова водопроводна и
канализационна система и подмяна на електроинсталация.
Видно от представените и приложени по делото документи за
собственост - Нотариален акт за покупко-продажба по реда на ЗУПГМЖСВ № 52, том
I, рег. № 1779, нот.дело № 52 от 2013 г. и Нотариален акт за покупко-продажба
на идеални части от недвижим имот № 1, том II, рег. № 1700, дело № 179 от 2015
г., става въпрос за сграда с
идентификатор 56784.521.406.2,
намираща се в квартал 65а -нов, 16-стар, по плана на Централна градска част, ***с
административен адрес, ***.
При това и съобразно съдържанието на издадено разрешение за
строеж - „Преустройство и ремонт на съществуваща сграда на основание чл. 53 от ЗУТ…“, от всички дванадесет хипотези на чл. 151 от ЗУТ, мислимо е да е нарушена
единствено тази по т. 1 според която, не
се изисква издаване на разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради.
Събраните по делото доказателства обаче, налагат да се
приеме, че разрешените строително-монтажни работи не попадат в хипотезата на
чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ.
По смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ „Текущ ремонт“ на строеж
е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата;
б) извършват дейности като премахване, преместване на
съществуващи зидове и направа на отвори
в тях, когато засягат конструкцията на сградата;
в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в
тях. Съответно, според §5, т.43 от ДР на ЗУТ, „Основен ремонт“ на строеж е
частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи,
основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните
работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и
конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове
работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява
се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.
Съотнасянето на тези две дифинитивни норми с данните по
делото, предполага единствения възможен извод, че разрешеният ремонт, изразяващ
се в подмяна на компрометирани покривни материали, подмяна на дограма,
поставяне на топлоизолация, хидроизолация, изграждане на нова водопроводна и
канализационна система и подмяна на електроинсталация, попада изцяло в
хипотезата на т. 42 на §5 от ДР на ЗУТ, тъй като посочените дейности по своето
естество представляват именно строително-монтажните работи, с които
първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни
елементи се заменят с други видове
или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се
удължава срокът на тяхната експлоатация.
Тоест, тъй като не е налице хипотезата на чл. 151, т.1 от ЗУТ, то липсва основание за отмяна на издаденото Разрешение за строеж,
следователно оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-11-Пд-1 от 22.03.2017 год., издадена от
Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ Пловдив при
Регионална дирекция за национален строителен контрол Южен централен район, е
незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби.
14. При наличие на
отменителното основание по чл. 146, т.4 от АПК, жалбата срещу оспорения
индивидуален административен акт е основателно и същата следва да се уважи със
законните последици от това.
V. За разноските:
15. От страна на жалбоподателя не е направено искане за
присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11-Пд-1 от 22.03.2017 год., издадена от
Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ Пловдив при
Регионална дирекция за национален строителен контрол Южен централен район (РО
„НСК“ Пловдив при ДНСК ЮЦР), с която е отменено Разрешение за строеж № 21 от
01.03.2017 год., издадено от Главния архитект на Район „Централен“, Община
Пловдив за обект: „Преустройство и ремонт на съществуваща сграда на основание
чл. 53 от ЗУТ, с идентификатор 56784.521.406.2, намираща се в квартал 65а -нов,
16-стар, по плана на Централна градска част, ***с административен адрес, ***..
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :