РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. В., 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Гражданско дело № 20241300100089
по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Р. В. А. от В.,,с ЕГН ********** съдебен
адресат: А. Е. Б. С. от В. срещу
1.Р. В. Й. от ,ЕГН **********, с адрес за призоваването месторабота:
гр.П.-„А.-32” ЕООД
2.К. Р. Й. от В. с ЕГН **********-малолетен, с правно основание: чл.62,
ал.5, във вр. с чл.71 от СК.
Поддържа в исковата молба, че през цялата 2014 година имал интимна
връзка с К. Б. К., която родила детето К. Р. Й. на 12 април 2015 година.След
раздялата му с майката първиятответник- Р. Й. е припознал детето, на което
твърди, че е биологичния баща.
За бащинството разбрал едва след смъртта на майката К. К. 21.10.2023
година, с която сключил брак на 02.07.2020 година.
Тримата той, майката и детето живеели заедно и между него и детето винаги е
имало силна и здрава привързаност и обич, без да знае, че това е
неговиясин.Детето живее и понастоящем с него и не знае друг баща.
Едва след смъртта на съпругата му К. К. намерил сред
документите й тест за бащинство, извършен от АМГЕНЛАБ, с който тест се
1
установява, че вероятността първият ответник-Р. Й. да е баща на детето е
равна на нула процента, както и че детето е било припознато от
Р. Й..
Затова предявява срещу Р. Й. иск за оспорване на бащинство и за
установяване на произхода на детето от Р. В. и признаването му за баща на
малолетния К. Й.. Детето е необходим другар на
ответника Й., при това от категорията на задължителнте другари, поради
което предявява иска и срещу него.
Моли Съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че първият ответник Р. Й. не е биологичен баща на детето
К. Р. Й., както и че Р. В. А. е
биологичния баща на същото дете, и да задължи Община-В. да
издаде акт за раждане на детето К., в който Р. В.
А. да бъде вписан като негов баща.
Представят се писмени доказателства:Удостоверение за
раждане,удостоверение за сключен граждански брак,удостоверение за
наследници,тест ДНК за бащинство извършен от АМГЕНЛАБ.
Постъпил е отговор на искова молба от А. Ж. И.
И.- назначена като особен представител на малолетният
К. Р. Й. с ЕГН-********** в качеството на
ответник С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 146/15.03.2024Г на ВдОС и двамата с
адрес за призоваване : гр. В.
В отговорът признава изцяло предявеният иск, като твърди, че
визираното в исковата молба отговаря на истината .Описаните в исковата
молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират , отговарят на
действителното положение между страните.
Твърди се ,че ответника Р. В. Й. не е
биологичният баща на К.. Поддържат се доказателствените искания на ищеца
за разпит на свидетели и назначаване на ДНК-експертиза.
Моли Съда да постанови Решение , като приеме за установено и
2
доказано, че биологичен баща на К. Р. Й. , Е
ИЩЕЦА- Р. В. А. с ЕГН- **********, както и да
задължи Община В. да направи съответните промени в регистрите на
общината и състави нов акт за раждане, в който като баща се впише
Р. В. А. с ЕГН- ********** и се променят презиме
и фамилия ма малолетното дете , а именно - К. Р.
В..
Постъпил е отговор на искова молба о т Р. В.
Й. с ЕГН: **********, чрез адв. пълномощник Д. Д., съссъд, адрес: гр. В.
Посочват, че е предявен иск е правно основание чл.66, ал.5 от СК- иск
за оспорване на припознаването, извършено от ответника Р.
В. Й. с ЕГН: **********, по отношение на детето
К. Р. Й., обективно съединен е иск за установяване на
произхода с пр. основание чл.69 от СК.
Считат исковете за допустими, доколкото не е известно ищецът да е
знаел за извършеното от ответника припознаване на детето К., преди смъртта
на К. К. през 21.10.2023г.
По отношение на иска по чл.66, ал.5 от СК, Ви молят съда да вземе
предвид следните обстоятелства:
Р. В. Й. е живял на съпружески начала с майката на
К.- К. К.считано от 2008 година до средата на 2020г.
Същият не е знаел за извънбрачна връзка на К. К. с ищеца или с друго лице
през периода на съвместното им съжителство. След раждането на детето К.
ответникът не е имал съмнение, че детето е негово, поради което е припознал
същото и след неговото раждане е полагал всички грижи по отглеждането му
като към свое собствено дете. Към средата на 2020 година, настъпило
отчуждение в отношението на К. К. към ответникът, при което възникнали
съмнения у него и той си направил ДНК -тест, чийто резултат е приложен към
исковата молба от ищеца.
Не оспорва, че приложеният резултат от ДНК тест е направен от ответника
през лятото на 2020г. и че отразява действителното фактическо положение,
3
независимо, че майката К. К. когато видяла същия
първоначално отрекла да е верен.
Към този момент настъпил окончателно и разривът в отношенията между
Й. и К. К. като последната осуетила всички възможности за контакти с К.,
независимо, че ответникът се интересувал от неговото развитие и получавал
информация за детето само от трети лица.
Междувременно по същото време- лятото на 2020г. ответникът разбрал, че
К. К. е сключила брак с ищеца.
По отношение на иска с пр. основание чл.69 от СК сочат, че не могат да
вземат отношение към основателността на същия, тъй като ответникът не
разполага с информация дали действително детето К. е заченато от
ищеца.
Считат, че единственото релевантно доказателство относно биологичната
връзка между детето и ищеца, би бил резултат от поисканата от ищеца ДНК-
експертиза.
Видинският окръжен съд, след като се запозна с изложените от
страните твърдения, намира от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл.66 ал5 във
вр.с чл.69 СК, във вр с чл.71 СК.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл.130 от
ГПК за допустимостта на предявения иск счита, че същият е процесуално
допустим, тъй като е предявен в предвидения в чл.66 ал.5 едногодишен
преклузивен срок от датата на узнаване на обстоятелството, че детето-
К. Р. Й. , с ЕГН **********, родено на 12.04.2015г. в
гр.В. за което е съставен акт за раждане № 0113/14.04.2015 год. на
Община В. е припознато от ответникът -Р. В.
Й. с ЕГН: **********
Новите правила и срокове относно припознаването и оспорването на
бащинство бяха обнародвани в Д.в бр. 103/2020 г., а именно: чл.66 Алинея 5 се
изменя така:„ Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да
4
бъдеоспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез
иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Тозииск
задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава
спора, като взема предвид интереса на детето.“
По иска с правно основание чл.66 ал.5 от ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже, със всички допустими доказателства, че детето К. Р.
Й. , с ЕГН **********, родено на 12.04.2015г. в гр.В. за което е
съставен акт за раждане № 0113/14.04.2015 год. на Община В.
Не произхожда по баща от ответника Р. В. Й. с
ЕГН: **********
След успешното провеждане на иска, за оспорване на произход в тежест
е предявен по силата на закона и иск с правно основание чл.69 от СК, с който
ищецът, следва да установи, че детето К. Р. Й. , с ЕГН **********, родено на
12.04.2015г. в гр.В. за което е съставен акт за раждане № 0113/14.04.2015 год.
на Община В. произхожда по
бащинство от ищеца – Р. В. А. от гр. В.,с ЕГН **********
С оглед характера на делото, тъй като на заседанието се
изнесят факти и обстоятелства свързани с личния живот на страните, данни
свързани с произхода и др., то на основание чл.136 ал.1 т.3 от ГПК , следва
служебно се постанови делото да се разгледа при „закрити врата „
За изясняване на фактическата обстановка по делото, е допусната ДНК
експретиза за установяване на произход
При така събраните доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният иск с правно основание чл.66, ал.5 от СК е допустим.
Същият е предявен от ищеца в преклузивния едногодишен срок от узнаване на
припознаването.
Установи се, че Р. В. А. през цялата 2014 година имал интимна връзка с К. Б.
К., която родила детето К. Р. Й. на 12 април 2015 година.След раздялата му с
майката първият ответник- Р. Й. е припознал детето, на което твърди, че е
биологичния баща.
Р. В. за бащинството разбрал едва след смъртта на майката
5
К. К.- 21.10.2023 година, с която сключил брак на 02.07.2020 година.
Тримата той, майката и детето живеели заедно и между него и детето винаги е
имало силна и здрава привързаност и обич, без да знае, че това е неговия
син.Детето живее и понастоящем с него и не знае друг баща.
Едва след смъртта на съпругата му К. К. намерил сред
документите й тест за бащинство, извършен от АМГЕНЛАБ, с който тест се
установява, че вероятността първият ответник-Р. Й. да е баща на детето е
равна на нула процента, както и че детето е било припознато от
Р. Й..
Затова предявява срещу Р. Й. иск за оспорване на бащинство и за
установяване на произхода на детето от Р. В. и признаването му за баща на
малолетния К. Й..
Поначало припознаване може да се извърши само при липса на установен
произход или при оборен произход. Припознаването е декларативен акт, то не
създава майчинство или бащинство, а само го обявява. Припознаването само
разкрива биологичната връзка на произход и открива възможността за
проявление на произтичащите от нея последици.
Доколкото този едностранен акт не се проверява по същество от
длъжностното лице по гражданското състояние, законът допуска
припознаването да бъде оспорено - от другия родител или от детето или от
всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия. Целта на оспорването е
да се разруши действието на припознаването. Съгласно разпоредбата на чл.66
ал.5 СК, когато припознаването се оспори по този ред ищецът следва да
съедини претенцията си с иск за установяване на произход.
В настоящия случай, от ДНК експертизата извършена от вещо лице Н. Т., в
лаборатория „П. „ ООД-гр.С. се установява, че от резултатите, отразени в
табличен вид, алел от всеки локус /ДНК маркер / от ДНК профила на детето К.
Р. Й. имат съвпадение с алел от съответния локус от ДНК профила на
предполагаемия баща Р. В. А.. Посочва се, че вероятността Р. В. А. да е
биологичен баща на К. Р. Й. е РР= 0,999999999873/при гранични стойностти
от 0 до 1/при неизследвана майка. В съдебно заседание в.л поддържа, че Р. В.
А. е биологичен баща на детето К. Р. Й..
По делото е представен тест за бащинство, извършен от АМГЕНЛАБ, с който
6
тест се установява, че вероятността първият ответник-Р. Й. да е баща на
детето е равна на нула процента, както и че детето е било припознато от Р. Й..
Този ответник не оспорва извършената в настоящето производство ДНК
експертиза, като твърди, чрез процесуалният си представител, че нямат
съмнение, че не е биологичен баща на малолетното дете-К., както и, че по
безспорен начин е доказано, че Р. В. е биологичен баща.
Особеният представител на малолетното дете, поддържа становище, че е
установено по безспорен начин от ДНК експертизата, че биологичен баща на
К. Р. Й. е именно ищеца Р. В. А., като предявените искове следва да се уважат,
с произтичащите от това правни последици.
В решение № 103 по гр.д. № 1371/2016 г., IV г.о., и определение № 363 по
гр.д. № 3510/2016 г., IV г.о., ВКС тълкува въпроса за значението на ДНК
експертизата като доказателство в производството по установяване на
произход. Счетено е, че произходът може да бъде установяван с всякакви
доказателствени средства, но заключението на ДНК експертизата, предвид
неговата обективност, има особено значение в производствата по
установяване или оспорване на произход, защото експертизата може да
изключи категорично възможността дете да произхожда от определено лице, в
който случай искът за установяване на произход не може да бъде уважен.
По делото е изготвен и социален доклад установяващ емоционалната
привързаност на ищеца В. към малолетния К., същият полага непосредствени
грижи за отглеждането и възпитанието на детето след смъртта на майка му,
осигурява сигурна и спокойна семейна среда. Посочва се, че връзката на
детето с припозналият го ответник Р. Й. е прекъсната, който факт не се
оспорва по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от СК трето лице, което
твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до
изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск
задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът
решава спора, като взема предвид интереса на детето.
Нормата е приета със ЗИДСК, обн. ДВ, бр. 103/04.12.2020 г., в сила
от 08.12.2020 г. Съгласно § 5 от ПР на ЗИДСК, обн. ДВ, бр. 103/20 г. за
лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал.
7
1, изречение трето и ал. 5, изречение първо, са били налице преди
влизането в сила на този закон, сроковете за предявяване на съответните
искове текат от влизането в сила на закона.
Въпросите, свързани с произхода, са аспект на правото на личен
живот не само на презумптивния баща и на претендиращия да е биологичен
баща, но и на детето. То също има право да знае биологичния
си произход по отношение на бащата като част от собствената си идентичност.
Това следва от гарантираното от Конституцията и Конвенцията негово право
на личен живот. Поради това всяка норма, която
урежда правоотношенията във връзка с произхода, трябва да отговаря на
изискването за балансиране на правата на детето, съответно и на
претендиращия да е биологичен баща.
Водещо за балансирането трябва да е зачитането на най-добрите интереси на
детето, защото именно детето и семейството са основополагащи
конституционни ценности. Закрилата на детето изисква неговите най-добри
интереси да бъдат приоритетно защитени. Най- добрите интереси на детето
при установен презумптивен произход са свързани както с правото му да знае
биологичния си произход, така и с правото му да бъде отглеждано и
възпитавано в среда, която има характеристиките на истински, действителни
семейни отношения, независимо дали те са изградени или не на основата на
биологичното родство.
Константно в установената практика се приема, че в интерес на детето е то да
има правно установен произход, отговарящ на действителната биологична
връзка, който интерес стои над този на родителите му (вж. - ППВС № 5/1978
г., мотиви към ТР № 2/05.02.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК). Това следва
и от признатото лично право на иск по чл. 62, ал. 4 СК на детето за оспорване
на презумпцията за бащинство, което законодателят изрично е уредил и
гарантирал и с по- дълъг срок за предявяването на иска - от навършване на 14-
годишна възраст до 1 година след навършването на пълнолетие.
При тези данни ВДОС намира предявените искове за основателни и
доказани.
Несъмнено при постановяване на решението си съдът е длъжен да вземе
предвид интереса на детето, както е предвидено и в чл. 66 ал. 5 СК. Не може
8
да се пренебрегва обаче и интересът на биологичния баща да установи
произхода на детето. Между тези два интереса обикновено няма пряко
противоречие, тъй като за всяко дете съществува естествена необходимост да
знае биологичния си произход, да получава материална и емоционална
подкрепа от своя рожден баща. В параграф 57 от решението на ЕСПЧ от
13.10.2020 г. по жалба № 32495/2015 г. по делото "К. срещу Б." съдът на ЕСПЧ
е счел, че въпреки свободата на преценка, предоставена на държавите в тази
област, чл. 8 от Конвенцията изисква биологичният баща да не бъде напълно
възпрепятстван от установяване на бащинството си или изключен от живота
на детето, освен ако съществуват
непреодолими причини за това, свързани с най-добрия интерес на детето.
Тоест, за да се отхвърли искът за установяване на произход от бащата,
интересът на детето трябва да е обусловен от факти, които представляват
непреодолима пречка за установяване на бащинството. В случая такива факти
категорично не се установяват.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал-
писменидоказателства, съдът приема за доказан фактът, че ответникът Р. Й. не
е биологичен баща на детето К..
При това положение са налице несъмнени данни установяващи, че ищецът Р.
В. А. е биологичен родител на вторият ответник-малолетния К..
Направеното припознаване не е създало валидна връзка родител- дете, а
предявените искове се явяват доказани и основателни, поради което и следва
да бъдат уважени.
За да бъде постановена промяна на бащиното и фамилно име на детето,
следва да бъде установено кой е биологичният му баща. С оглед приетото, че
това е Р. В. А. , тази претенция също следва да бъде уважена.
Съобразно разпоредбата на чл. 70 СК, при уважаване на исковете по чл. 68 и
69 СК,съдът служебно постановява при кого от родителите да живее детето,
мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения
между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага
съответно чл. 59 СК. Съдебното решение за установяване на бащинство или
майчинство декларира произхода към момента на раждането, като става
възможно проявлението на всички права и задължения, съществуващи между
родители и деца. Поради горните съображения следва да се приеме, че
9
нормата на чл. 70 СК е приложима и при установяването на произход с иск по
чл. 66, ал.5 СК, тъй като и в този случай се търси такъв към момента на
раждането и е необходимо да бъдат разрешени въпросите за родителските
права, местоживеенето на детето
При разрешаване на въпросите по чл.70 СК, съдът съблюдава съответно
нормата на чл.59 ал.2 и 4 СК и водещите интереси на детето при критериите,
въведени от законодателя: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. При това следва да
бъде приложена задължителната за съда практика, обективирана в ППВС №
1/74 година, в което горните критерии са изчерпателно развити.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателсдтва, съдът
намира, че интересите на детето налагат определяне неговото местоживеене
при бащата, като му бъде възложено и упражняването на родителските права.
В хода на производството са ангажирани конкретни доказателства за
родителски капацитет на ищеца, чрез изготвения социален доклад.
Положителни характеристични данни обаче се извеждат при анализ на
събраните по делото доказателства.
Мотивиран от горното и на основание чл.66 ал.2 от СК и чл.331 и сл.
ГПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от Р. В. А. от В., ,с ЕГН
********** иск по чл.66 ал.5 СК, че Р. В. Й. от В.,ЕГН **********, извършил
припознаване със заявление от 13.04.2015г. не е биологичен баща на детето
К. Р. Й. от В. с ЕГН **********, родено на 12.04.2015 г. в гр. В. от майка К.
Б. К. ЕГН : **********.
ПРИЕМА за установено, че Р. В. А. от гр.В.,с ЕГН ********** е
биологичен баща на детето детето К. Р. Й. от В., с ЕГН **********, родено
10
на 12.04.2015 г. в гр. В. от майка К. Б. К. ЕГН : **********.
ПОСТАНОВЯВА да се впише промяна в акта за раждане на имената на
, детето К. Р. Й. от В., с ЕГН **********, родено на 12.04.2015 г. в гр. В. от
майка К. Б. К., ЕГН : **********, като същото следва да носи имената К. Р.
В. .
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето К. Р. В. на бащата Р. В. А. ЕГН ********** и определя детето да
живее при него.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр. С.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати на Община В. за
отразяване в регистрите.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
11