Р
Е Ш Е Н И Е
№
1442, 15.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 09.03.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14355 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Ищецът П.В.Д.
с ЕГН **********,***, твърди, че на
26.05.2017 г. сключил с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД Договор за потребителски
кредит № ****, по който му е предоставен заем в
размер на 900 лева, който следвало да бъде върнат в срок от 24 месеца ведно с
възнаградителна лихва в размер на 41.17% на месечни вноски в размери от по
55.64 лева при годишен процент на разходите /ГПР/ 49.90 %, като общата дължима
сума по кредита възлиза на 1335.36 лева. Твърди се, че към договора било
сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, за смяна на дата на падеж и т. н., за което
се дължи възнаграждение в размер на 1080.48 лева. Така общото задължение по
кредита възлиза на 2415.84 лева. Ищецът счита, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като : в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ в договора не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент; в нарушение на чл. 11, ал. 2, т. 10 от ЗПК в
договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва каквато и да било
яснота по какъв начин е формиран същият, съответно каква е общо дължимата сума
по договора; в договора не се съдържат конкретните параметри на общо дължимата
сума; в него няма информация по чл. 11, ал. 1, т. 12; нищожна е
възнаградителната лихва порад противоречието й с добрите нрави; клаузата за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги противоречи на
материалния закон и на разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗПК; не се дължи това
възнаграждение и на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като в договора за
кредит няма конкретно описание на вида, размера и действието, за което е
начислено това възнаграждение; начисляваното му по своето същество представлява
разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, с което се надвишава
ограничението на
Продължение
на решение по гр. д. № 14355/19 г. на РСПд – стр. 2/7
чл. 19, ал. 4 от ЗПК - ГПР не можа да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва, в противен случай тази клауза е нищожна. По
изложените съображение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 435.36 лева, платена по клаузата за възнаградителна лихва и получена при
начална липса на основание, а също и сумата от 1080.48 лева, платена по
клаузата за пакет от допълнителни услуги и получена при начална липса на
основание ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
разноски, а пълномощникът му – адвокат Д.Б., моли съда да му присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”,
представляван от пълномощника му юрисконсулт ****, оспорва преявените искове,
като твърди, че : клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, тъй като към датата на сключване на договора за кредит има императивна
правна норма – чл. 19, ал. 4 ЗПК, само при неспазването на която клаузата за
възнаградителна лихва ще е недействителна; не е налице твърдяното заобикаляне
на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като липсва субективният елемент – и двете
страни по сделката да имат съзнание посредством договора да постигнат иначе
един забранен от закона резултат; разходите за допълнителни услуги се дължат на
самостоятелно основание, като получаването на тези допълнителни услуги не е
условие за сключване на договора за кредит; възнаграждението за избран пакет
допълнителни услуги не може да бъде отнесено към разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК; не е налице и противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като видът и
действието, за което се дължи възнаграждение, е уговорен в общите условия и в
допълнителното споразумение, които са неразделна част от договора за кредит,
поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендира присъждане
на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
в тяхната съвкупност приема следното :
Не е налице спор, че на
26.05.2017 г. страните са сключили договор, наименуван „Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ***“, по който „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, в качеството му на „кредитор”, е предоставило на Д., в
качеството му на „клиент”, потребителски кредит при следните условия : сума на
кредита : 900 лева; срок на кредита : 24 месеца; размер на вноската по кредита
: 55.64 лева; ГПР /%/: 49.90; годишен лихвен процент : 41.17 %; лихвен процент
на дена : 0.11; дължима сума по кредита : 1335.36 лева; По избран и закупен пакет
от допълнителни услуги :
Продължение
на решение по гр. д. № 14355/19 г. на РСПд – стр. 3/7
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги : 1080 лева; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги
: 45.02 лева; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги :
2415.84 лв.; общ размер на вноска : 100.66 лв. /раздел VІ от договора/, като
съобразно раздел „Декларации”, б. „А” от договора неразделна част от него са
„...ОУ” към договора за потребителски кредит за физически лица, заверен препис
на които е приложен към исковата молба. Освен това съобразно направеното под
курсив отбелязване в представеното от ответника заверено копие на Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги същото е такова „...Към Договор
за потребителски кредит № ***...”, а това обстоятелство се и признава от самия ответник в
подадения от него отговор на исковата молба.
Не се спори, също така, а
и видно от представеното от ответника заверено копие на Извлечение по сметка
към Договор за потребителски кредит № **** /листове 55 – 57 от делото/ към 13.01.20202 г. по договора
са платени от ищеца общо 2798.99 лв., в това число 900 лв. – главница; 435.36
лв. – възнаградителна лихва; възнаграждение за пакет от допълнителни услуги –
1080.48 лв.; лихви за забава – 33.15 лв.; такси по Тарифа – 350 лв.
Изхождайки от предмета на
договора – предоставяне на пари в размер на 900 лв. срещу поето от ответника
задължение да върне сума в същия размер в посочения в договора срок, както и от
страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компетентност, а също и финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закон за кредитните институции,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, то съдът приема, че
процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит
/ЗПК/.
Последният предявява
строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, която е форма за действителността му, на разбираем език и следва да
съдържа: „...1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения
кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4.
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4
за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен
посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия размер на кредита и
условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой -
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при
свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен
Продължение
на решение по гр. д. № 14355/19 г. на РСПд – стр. 4/7
процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12.
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо
периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни
разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на
главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на
кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване
на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от
договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15.
лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне,
както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с
договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е
длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има
такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя
Продължение
на решение по гр. д. № 14355/19 г. на РСПд – стр. 5/7
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права; 22.
правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и
когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в
случаите по чл. 32, както
и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за
кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия
по договора; 26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на този закон; 27. подписи на страните...”, като
неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
т. 20 ЗПК изисквания водят до
недействителността му – чл. 22 ЗПК.
Разглежданият договор е
сключен в предвидената в закона писмена форма, но в разрез с изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК в него не се съдържа яснота относно начина на формиране на
годишния процент на разходите по кредита. Констатира се по-горе в настоящото
изложение, че в раздел VІ от договора е посочено, че : сумата по кредита е 900
лв.; общата дължима сума по кредита е 1335.36 лв.; годишният лихвен процент е
41.17 %, а годишният процент на разходите – 49.90 %. Сами по себе си тези
параметри не изпълват императивното изискване на закона за разяснение относно
начина на формиране на годишния процент на разходите, определен в договора на
49.90%, като такова не съставлява и клаузата на чл. 5 от Общите условия към
договора, препращаща към общите положения на Приложение № 1 към ЗПК Липсата на подобна яснота съставлява липса
на съществен елемент от съдържанието на договора за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече и недействителност на същия по силата на закона – чл. 22 ЗПК.
В обобщение на горното
съдът намира, че в разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при
определяне на годишния процент на разходите по договора за кредит не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, което е
достатъчно основание, без да се обсъждат останалите наведени в исковата молба
възражения, в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК да се приеме, че
договорът и споразумението към него са недействителни. А щом договорът е
недействителен по силата на императива на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само
чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него.
Следователно платените по
договора суми над чистата стойност по кредита, в това число и по клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 435.36 лв. и по клаузата за възнаграждение за
допълнителен пакет усулги в размер на 1080.48 лв. като получени при начална
липса на основание подлежат на връщане от ответника.
Продължение
на решение по гр. д. № 14355/19 г. на РСПд – стр. 6/7
Предвид гореизложеното
предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД
следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 100 лв. разноски по производството за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон
за адвокатурата във връзка чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния
представител на ищцата – адвокат Д.Г.Б., следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото дело в
размер на 605.63 лв. – 300 лв. по иска с цена от 435.36 лв. и 305.63 лв. по
иска с цена от 1080.48 лв., като за заплащането на така определеното
възнаграждение на адвокат Б. ответникът следва да бъде осъден.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, да върне на П.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 435.36 лева, платена от последния като
възнаградителна лихва по сключен помежду им на 26.05.2017 г. Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ***, и получена при начална
липса на основание ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, да върне на П.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 1080.48 лева, платена от последниия като
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към сключен помежду им на 26.05.2017 г. Договор
за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ****, и получена при начална
липса на основание ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, да заплати на П.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 100 лева разноски по производството.
Продължение
на решение по гр. д. № 14355/19 г. на РСПд – стр. 7/7
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, да заплати на
адвокат Д.Г.Б. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита на ищеца по гр. д. № 14355 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. – П.В.Д. с ЕГН **********,
в размер на 605.63 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК
преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Р.М.