Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 12.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН Й.
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Й. гр. д. № 1775 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София посочва, че между него и
ответника са сключени следните договори:
1. Договор за мобилни услуги №
********* от 05.02.2016 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер **********.
2. Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от
08.03.2016 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********
влиза в сила нов абонаментен план. На клиента е предоставено и мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J5 Gold. Предоставянето на устройството е уговорено
от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 312,57 лв. с вкл. ДДС.
3. Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 20.03.2016 г. Съгласно договора на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ***и мобилно устройство LG Leon Grey.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който цената на лизинговата вещ е 109,57 лв. с ДДС.
4. Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 06.05.2016 г. Съгласно договора на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ***и мобилно устройство PHILIPS S337 Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг,
съгласно който цената на лизинговата вещ е 128.57 лв. с ДДС.
5. Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 15.05.2016 г. Съгласно договора на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ***и мобилно устройство PHILIPS S337 Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който цената на лизинговата вещ е 109,57 лв. с ДДС.
Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени от ищеца, както следва:
- Фактура № **********/20.05.2016 г.
е издадена за отчетния период 20.04.2016 г. – 19.05.2016 г. Претендираната сума
е 173,90 лв.
-
Фактура № **********/20.06.2016 г. е издадена за отчетния период 20.05.2016 г.
– 19.06.2016 г. Претендираната сума е 189,44 лв.
-
Фактура № **********/20.07.2016 г. е издадена за отчетния период 20.06.2016 г.
– 19.07.2016 г. Претендираната сума е 172,56 лв.
-
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
длъжника, поради изпадането му в забава на потребителя е издадена фактура №
********** от 20.09.2016 г., която включва задължение за заплащане на неустойки
за предсрочното им прекратяване в общ размер на 2086.20 лв., в съответствие с
договореното между страните. Претендираната сума по фактурата обаче е 457,43
лв.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, по искане на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящите искове.
Иска се: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
- 993,33 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура
№ ********** от 20.05.2016 г., фактура №
********** от 20.06.2016 г., фактура № ********** от 20.07.2016 г. и фактура № ********** от 20.09.2016 г;
- ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
производство.
Особеният представител на ответника е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Посочва се, че в конкретния казус
става въпрос за разваляне на двустранен договор. Правото да се развали един
такъв договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно.
Ищецът обаче не е направил безусловно изявление за разваляне на основание чл.
87, ал. 2 ЗЗД, което означава, че ищецът неоснователно предявява своите
претенции, без да е изпълнил императива на чл. 87 и сл. ЗЗД. Още повече, че
текстът указва, че на длъжника е следвало да се даде подходящ срок за
изпълнение.
Предвид заявеното в отговора на особения представител на ответника, съдът е
приел с доклада си по делото, че спорът е относно наличието и размера на задълженията
на ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, в писмена
молба поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен изцяло, тъй
като възраженията в отговора на ИМ са неоснователни. Претендира разноски,
представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява се от назначения му за
особен представител адв. Е. К., МАК, който намира предявения иск за неоснователен
и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 1829/2018 год. на ЛРС е издадена Заповед № 1180
от 31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ
ищец, против ответника – М.К., за сумата от 993,33
лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /30.08.2018 г./ до
окончателното изплащане на вземането и
разноски в размер на 385,00 лв., направени по заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 20.08.2019 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е
подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.
Страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба договори за мобилни
услуги, за лизинг и допълнителни споразумения, се установява наличието на облигационно
отношение между „Теленор България“ ЕАД и М.К..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с
чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си – че не дължи плащане.
Въз основа на
представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на
договори, по които ответникът дължи определени суми. Особеният
представител твърди, че ищецът не е изпълнил императива на чл. 87 и сл. ЗЗД,
като не е направил безусловно изявление за прекратяване на облигационната
връзка. Съдът обаче намира за основателни аргументите, изложени от процесуалния
представител на ищеца в писмената защита. Неотносим към предмета на делото е
фактът дали е осъществено от страна на ищеца разваляне/прекратяване на
договорите за мобилни услуги по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира вземания от настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията за лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се
претендират неустойки по договорите за лизинг, тъй като лизинговите договори не
са разваляни от никоя от страните. Съгласно практиката на ВКС, при предсрочната
изискуемост облигационното правоотношение нито се прекратява с обратна сила,
нито се разваля с обратна сила (респ. - за в бъдеще по арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Напротив - правоотношението продължава да съществува, като неговото
съдържание за напред е съществено видоизменено и длъжникът губи преимуществото
на срока. Виновното неизпълнение в срок на ликвидни и изискуеми договорни
парични задължения на лизингополучателя - ответник, начислени в последователно
издадените фактури, представлява основание за настъпване на предсрочната
изискуемост на оставащите месечни лизингови вноски.
Ищецът е
изпълнил договорните си задължения. Доказателства за изпълнение от страна на
ответника обаче липсват.
Изцяло е спазен редът за предявяване на вземанията на
ищцовото дружество, както в заповедното производство, така и в настоящото
исково такова. От ищеца е доказано качеството му на кредитор, наличието на
облигационно отношение между него и ответника, изпълнението от страна на ищеца,
падежа и изискуемостта на вземането.
Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена в пълен размер, като
основателна и доказана.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР
№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца
разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото са в общ размер на 835,00 лв.
Предявените искове са
уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.К. ЕГН **********,
адрес ***, адрес на кореспонденция:
с. Кобиляк, ул. „Георги Кирков“ № 13, че същият дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 993,33 лв. /деветстотин деветдесет
и три лева и 33 ст./ представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура
№ **********/20.05.2016 г., фактура № **********/20.06.2016 г., фактура №
**********/20.07.2016 г. и фактура № **********/20.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /30.08.2018 г./ до окончателното изплащане на
вземането, като
ОСЪЖДА М.А.К. ЕГН **********, адрес ***, адрес
на кореспонденция: с. Кобиляк, ул. „Георги Кирков“ № 13, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
деловодни разноски за заповедното и исковото
производство, общо в размер на 835,00
лв. /осемстотин тридесет и пет лева и 00 ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: