Р Е Ш Е Н
И Е
№ 976
гр.
Бургас,
09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 09.03.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8533 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от ищеца И.К.К., ЕГН: **********,*** осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР за заплащане /съгласно приетото от съда изменение на иска от 09.03.2020
г./ на сумата от 467.20 лв., представляваща дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 72.07
часа, получени след
преизчисляване с коеф. 1.143, за
периода от 01.10.2016 г. до 29.07.2018 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба в съда – 04.10.2019 г. до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че
през процесния период е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително
определени с график за всеки месец, като старши полицай в РУ - Приморско. За процесния период ищецът
положил нощен труд, като преизчисляването на нощен към дневен труд водило до
извънреден труд от 72.07
часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. През процесния период ищецът бил в
служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по
график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните
разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Прави искане за отхвърляне на исковата
претенция.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа искането за осъждане на ответника
да заплати претендираната сума.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Съдът, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен
иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Страните по делото не
спорят, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като старши
полицай в РУ - П. Страните не спорят и
че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период
същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00 часа/,
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно.
Съгласно чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед.
Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал.
3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
исков период са издадени Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.
Съгласно чл. 3, ал.
2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (отм.), предвижда, че при сумирано отчитане
на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен
труд между 22.00
ч. и 6.00 ч. за отчетния период. След
отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. са издадените Наредба №
8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове
нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121з-407/2014 г. Следователно този ред на преизчисляване е неприложим след
отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота в уредбата на
реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън
редовното работно време, за държавните служители в МВР. Липсата на изрична
норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. Съдът намира, че при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.).
Съгласно чл. 9, ал.
2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
По делото е
извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда, от чието заключение се установява, че за исковия период ищецът е работил
на смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6.00 часа общо за целия процесен период от общо 504 часа, като при превръщане
на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават
общо 576.07 часа. При което се установява, че разликата възлиза в размер на 72.07
часа и е на стойност 467.20 лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото
ответникът не е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд,
преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в установения от
експертизата размер. Предвид на това исковата претенция за заплащане на нощен
труд за горепосочения период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да
се уважи в изчисления от вещото лице размер от 467.20 лв., който съвпада с
размера след изменението по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
Като последица от
уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед на изхода
на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
него разноски в размер на сумата от 146 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл.
78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при частично прекратяване на
делото. Съдът прие направеното частично оттегляне от спорното право и по
отношение на разноските, дължими на ответника, последиците са идентични с тези
на отхвърлянето на иска като неоснователен. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза
на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Отчитайки
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП, но с
оглед на изхода на делото и прекратената част от спорното право, сумата, която
следва да се присъди в полза на ответника е в размер на
59.44 лв., която следва да се възложи в тежест на
ищеца.
На основание чл.
78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 50 лв., дължима
върху уважения размер на исковите претенции, както и направените разноски от 60.83 лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза,
съобразно уважената част от иска. Разноските за вещото лице по отношение на
прекратената част от спорното право, остават в тежест на бюджета на съда, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Областна дирекция на МВР – Б, да заплати на ищеца И.К.К., ЕГН: **********, сумата от 467.20 лв., представляваща дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 72.07
часа, получени след преизчисляване с коеф.
1.143, за
периода от 01.10.2016 г. до 29.07.2018 г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 04.10.2019
г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ответника Областна дирекция на МВР – Б,да заплати на ищеца И.К.К., ЕГН: **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 146 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ответника Областна дирекция на МВР – Б, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
- Бургас, дължимата върху уважения размер на иска държавна такса в размер от 50 лв., както и направените по делото разноски
от бюджета на съда за извършената експертиза в размер на 60.83 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца И.К.К., ЕГН: **********, да
заплати на ответника Областна дирекция на МВР - Б, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 59.44 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Андон Вълков
Вярно с оригинала: З.М.