Решение по дело №293/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 372
Дата: 23 април 2024 г. (в сила от 23 април 2024 г.)
Съдия: Тихомир Руменов Рачев
Дело: 20242100500293
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Бургас, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500293 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 240 ГПК.
Образувано е по молба на „Рибекс Трейдинг“ ООД, чрез адв. Мима
Иванова от Адвокатска колегия – Бургас, за отмяна на поставеното по реда на
чл. 239 ГПК неприсъствено решение № 2336 от 20.11.2023 г. по гр. д. №
4862/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което са уважени исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ на П. А. В. срещу дружеството за признаване за незаконно
и за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
поради намаляване обема на работата със Заповед № 00000147/31.07.2023 г.,
издадена от управителя на дружеството; за възстановяване на г-н В. на
заеманата преди уволнението длъжност, а именно „техник, технолог на месо и
местни продукти“, както и за осъждане на работодателя да заплати на г-н В.
сумата от 8819 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.08.2023 г.
до 09.11.2023 г., през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.08.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В молбата за отмяна и уточнението й от 12.01.2023 г. се излага, че
„Рибекс Трейдинг“ ООД е търсено на правилния адрес, посочен в ТРРЮЛНЦ:
1
гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 3, ет. 7, но връчителят не е положил
нужните усилия, за да открие канцеларията на дружеството. Сочи се, че става
дума за известна сграда в града, пред която са разположени множество
табели, съдържащи думата „Рибекс“. Изтъква се, че не е ясно на коя врата
връчителят е залепил уведомление на 23.08.2023 г. Не ставало ясно и от кого
връчителят е получил информация на 13.09.2023 г., когато повторно е посетил
адреса. Възразява се срещу уведомяването по телефона, извършено на
14.09.2023 г. Твърди се, че не е налице изключителен случай, който да налага
използването на този способ за уведомяване. Според г-н В. не е ясно кой е
извършил уведомяването и кое лице е уведомено по телефона. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е установил, че „Рибекс Трейдинг“ ООД е
напуснало адреса си. Иска се на основание чл. чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК
неприсъственото решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново
разглеждане на друг състав на Районен съд – Бургас. Претендират се
деловодни разноски.
П. А. В., чрез адв. Красина Панова от Софийска адвокатска колегия, е
подал отговор на молбата за отмяна. Счита, че същата е недопустима.
Изтъква, че решението е редовно връчено на 22.11.2023 г., поради което
едномесечният срок е изтекъл на 22.12.2023 г. Твърди се, че е налице редовно
връчване на лицето И.Д., заемаща длъжността главен счетоводител при
ответното дружество. Сочи се също, че призовките и съобщенията
представляват официален удостоверителен документ. Според г-н В., дори да
се приеме, че е от значение моментът на узнаване за решението, молителят е
узнал за него на 23.11.2023 г., когато И.Д. е подала молба от името на
ответника за снабдяване с препис от документи по делото, а на 01.12.2023 г. е
подала молба с доказателства за заплатени съдебни разноски. По същество г-
н В. счита, че пред първоинстанционния съд е изпълнена процедурата по чл.
50, ал. 2 ГПК, както и тази по чл. 50, ал. 4 ГПК. Иска се молбата за отмяна на
неприсъственото решение да бъде оставена без разглеждане като недопустима
и делото да бъде прекратено. Претендират се деловодни разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 11.08.2023 г. П. А. В. е предявил срещу „Рибекс Трейдинг“ ООД
искове по чл. 344, ал, 1, т. 1, 2 и 3 КТ. В исковата молба е посочен следният
адрес на ответника: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 3, ет. 7, който съвпада с
вписания в ТРРЮЛНЦ (справка на л. 21 от първоинстанционното дело).
На ответника е изпратен препис от исковата молба, с указание, че има
право да подаде писмен отговор в едномесечен срок от съобщението.
Връчителят е посетил адреса на 23.08.2023 г. и е установил , че на него „няма
такава фирма“ (л. 16 от първоинстанционното дело). Залепил е уведомление
на входната варта.
С разпореждане от 11.09.2023 г. районният съд е указал на връчителя да
посети още веднъж адреса, без да лепи уведомление, като изрично впише в
2
разписката към съобщението има ли на адреса табела с фирмата на търговеца,
офис и обявено работно време, както и служители. Указано е на връчителя
при посещението си на адреса да събере данни от съседи или други лица, като
изрично посочи източника на тези данни, познат ли е на адреса този търговец
и пребивавали ли са на адреса негови работници или служители, съответно
кога.
Връчителят е посетил повторно адреса на 13.09.2023 г. В разписката си
(л. 19 от първоинстанционното дело) е посочил, че на адреса „няма офис на
фирмата, няма указателна табела, нито служители“. Добавил е, че офисът се
намира „след КАТ, Северна промишлена зона“. След този текст следват само
думите „главен счетоводител“ и телефонен номер.
С разпореждане от 14.09.2023 г. районният съдия е указал на
деловодството на съда да уведоми главния счетоводител на посочения номер,
че в двуседмичен срок може да получи книжата от съда. Деловодителят е
удостоверил писмено, че в същия ден е изпълнил разпореждането, без да сочи
името на лицето, с което е разговарял, както и своето име.
С разпореждане от 04.10.2023 г. районният съд е приел, че книжата са
редовно връчени на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от 13.09.2023 г.
На дружеството е изпратено повторно съобщение с датата на първото
открито съдебно заседание. Връчителят е посетил адреса на 24.10.2023 г., като
е удостоверил, че на него няма офис и служители на дружеството.
С разпореждане от 27.10.2023 г. районният съд е приел, че книжата са
редовно връчени по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от 25.10.2023 г.
В становище от 09.11.2023 г. (л. 27 от първоинстанционното дело)
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е приел, че са налице законовите предпоставки и е обявил, че ще се
произнесе с решение в срок.
Неприсъственото решение е постановено на 20.11.2023 г., като исковете
на ищеца са уважени изцяло.
Препис от решението по делото е изпратен на ответника. Връчителят е
удостоверил, че на 22.11.2023 г. е връчил съобщението на И.Д. – главен
счетоводител (л. 77 от първоинстанционното дело, което съобщение е
идентично с това на л. 78). В разписката е посочено, че „адресът е ул. Янко
Комитов“. Липсва обаче име на лицето, осъществило връчването.
Молбата за отмяна на неприсъственото решение е подадена на
05.01.2024 г.
Според настоящия състав молбата за отмяна е подадена в срок и е
допустима. Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност
да участва в делото поради някоя от причините, посочени в т. 1-3. В случая до
подаване на молбата за отмяна решението не е било надлежно връчено на
ответника. Не е налице редовно връчване на решението на 22.11.2023 г., тъй
като в разписката не е посочено името на връчителя и длъжността му, както
3
изисква чл. 74, ал. 3 от Правилника за администрацията на съдилищата.
Съдът не споделя доводите в отговора на молбата за отмяна, че
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК следва да се тълкува по аналогия с чл. 240,
ал. 3 ГПК и да се приеме, че релевантна за началото на срока за подаване на
молба за отмяна е датата на узнаване, а не датата на връчване на препис от
съдебното решение. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК ясно сочи, че началото
на срока за подаване на молбата е моментът на връчване на неприсъственото
решение, а не узнаването му. Не е налице празнота на закона, за да е
допустимо прилагане по аналогия на други правни норми. Както в правната
доктрина (Градинарова, Т. Неприсъствено решение. Първо издание, 2015 г.,
Издателски център при Русенски университет „Ангел Кънчев“, с. 274), така и
в съдебната практика (Определение № 550/12.07.2010 г. по ч. т. д. № 529/2010
г. на ВКС, II т. о., Определение № 685/27.12.2016 г. по ч.т.д. № 2059/2016 г.
на ВКС, II т.о., и др.) се приема, че моментът на узнаване на неприсъственото
решение е без значение за началото на срока за подаване на молба за
отмяната му. Идеята е съдът да положи всички възможни усилия
неприсъственото решение да бъде връчено на страната, за да може тя да
упражни правото си да поиска отмяната му. В практиката се приема, че
редовното връчване на съобщението, заедно с препис от неприсъственото
решение, поставя началото за срока за отмяна, дори и молителят да е узнал за
него от поканата за доброволно изпълнение – вж. Определение №
147/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 50/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 117 от
19.03.2012 г. по ч. гр. д. № 512/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение № Т-
391/14.08.2010 г. по гр. д. № 149/2010 г. на Софийски апелативен съд. Поради
това не следва да не са основателни доводите, че дружеството е узнало за
решението на 23.11.2023 г., когато И.Д. – главния счетоводител, е подала
молба за снабдяване с препис от съдебното решение (такъв не й издаден,
защото не е разполагала с пълномощно), или на 01.12.2023 г., когато
дружеството е подало молба с доказателства за платени разноски, за които му
е изпратена молба за доброволно изпълнение по ДОПК. За да е налице
връчване по смисъла на чл. 239, ал. 1 ГПК, е нужно връчването да е редовно.
В случая до подаване на молбата не е налице такова връчване, поради което
същата следва да се приеме за допустима.
По същество настоящият състав счита, че на 04.10.2023 г. районният съд
неправилно е приел връчването на препис от отговора на исковата молба за
редовно на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. В разписката от 23.08.2023 г.
връчителят е посочил само длъжността, но не и името на лицето, от което е
получил информация. Освен това в изявлението на връчителя се съдържа
противоречива информация: от една страна, е записано, че на адреса не са
открити служители, а от друга страна – че информация е получена от главния
счетоводител на дружеството. С това връчителят е нарушил чл. 44 ГПК,
който го задължава да отрази всички действия във връзка с връчването, както
и изричното разпореждане на съда от 11.09.2023 г., в което е указано на
връчителя да посочи източника на сведенията. Абсурдно е да се приеме, че
посочване на длъжността, но не и името на лицето, е достатъчно. Съдът е
следвало да даде нови указания на връчителя, за да осигури редовно
4
удостоверяване, преди да пристъпи към прилагането на фикцията по чл. 50,
ал. 2 ГПК.
Изявлението на деловодителя, който е провел телефонен разговор, също
е непълно, защото не е посочил името на главния счетоводител и собственото
си име.
Вярно е, че разписката за извършеното връчване, подписана от
връчителя, е официален свидетелстващ документ и се ползва с официална
доказателствена сила, относно неговата автентичност и с материална
доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на
длъжностното лице по връчването са се осъществили така, както е посочено.
За целта обаче връчителят следва да е спазил предписания ред за
удостоверяване на факти.
Отделно от горното, писмените изявления на връчителите, че на адреса
няма офис и служители на дружеството, се опровергават от показанията на св.
Н.Х. – служител на „Рибекс Трейдинг“ ООД, разпитана в настоящото
производство. Тя споделя, че първоначално офисът на дружеството е бил
само на ул. „Индустриална“ № 3, ет. 7. От 2019 г. там останало
счетоводството и логистиката на дружеството, а производствената база и
останалите служители са се преместили на ул. „Янко Комитов“, Северна
промишлена зона. На канцелариите на седмия етаж има табели, че там се
намира фирмата. Пред сградата също има постамент на всички фирми в
сградата. Вътре има портиер. До седмия етаж може да се стигне само чрез
портиера или друг служител, тъй като асансьорът работи с чип. Според
свидетелката дружеството получава кореспонденция и на двата си адреса.
Същата пояснява пред съда, че главният счетоводител на фирмата се казва
И.Д..
Макар че свидетелката е заинтересована, съдът счита, че показанията й
са подробни и правдоподобни. Те се подкрепят и от представените по делото
писмени – например фактури (л. 63-68 от първоинстанционното дело), които
са издадени по време на производството пред първоинстанционния съд и в
които доставчиците са вписали адреса на „Рибекс Трейдинг“ ООД: гр. Бургас,
ул. „Индустриална“ № 3, ет. 7.
От гореизложеното следва, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1,
предл. 1 и 2 ГПК – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и
призовките за съдебното заседание. Неприсъственото решение следва да бъде
отменено и делото да започне отначало, като на ответника бъде връчен
препис от исковата молба, ведно с приложенията, с указание, че може да
подаде писмен отговор в едномесечен срок.

По разноските:
Направеното искане за присъждане на разноски в настоящото
производство по отмяна на неприсъствено решение не следва да бъде
уважено. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 по тълк.
д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС с решението, с което се уважава молбата за
отмяна правният спор не се решава по същество, а само се възстановява
5
висящността на процеса. Именно във възстановеното исково производство,
при новото разглеждане на делото по същество от първоинстанционния съд и
с оглед изхода на спора, следва да бъде разпределена отговорността за
разноски, включително и сторените такива в настоящото производство по
реда на чл. 240 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК неприсъствено решение
№ 2336 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 4862/2023 г. на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Бургас от етапа на връчване на препис от исковата молба на ответника по
реда на чл. 131 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6