№ 379
гр. Разград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100348 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.111 от Закона за
задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от ИЛ. К. ЗЛ., с която е предявен иск срещу „Топлофикация –
Разград“ЕАД за установяване, че той не дължи сумата 2 690,15 лв. неплатена цена на
топлинна енергия за периода 01.12.2009 г. – 02.08.2011 г., законната лихва върху тази сума
от 07.03.2012 г., сумата 338,14 лв. лихва за забава за периода 01.01.2010 г. – 01.02.2012 г. и
сумата 52,26 лв. разноски, които суми са посочени в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№333/2012 г. по описа на РС Разград. Сочи, че за тези суми е образувано изпълнително
дело №769/2014 г. по описа на ЧСИ Д.Драганов, като молбата за това е подписана от
неизвестно лице, оспорва това да е представителя на ответника М. Н. че в изпълнителния
лист не са отразени изпълнителни действия, поради което счита, че такива не са
извършвани. Твърди, че на 23.11.2016 г. вземането е било погасено по давност, че до
19.12.2016 г. не са предприети изпълнителни действия срещу него, че на 19.05.2017 г. е
наложен запор на банкова сметка, но това е станало след настъпило прекратяване по силата
на закона на 20.12.2016 г., че фактическия състав на налагането на запора не е завършен, тъй
като той като длъжник не е уведомен за него. В условията на евентуалност сочи, че от
19.05.2017 г. са изминали повече от две години, през които взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия. Счита, че при възлагане по чл.18 от ЗЧСИ съдебният
изпълнител няма задължение да извършва служебно изпълнителни действия и не
освобождава взискателя от задължението му да бъде активната страна в изпълнителното
производство, поради което счита, че действията, извършени след прекратяването на
изпълнителното производство са обезсилени по право. Сочи, че изп.д.№769/2014 г. е
1
изпратено на ЧСИ 895-вос и е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, че след
връщането на изпълнителния лист на ответника, последният е поискал присъединяване на
това вземане към изп.д.№2373/2018 г. по описа на ЧСИ 895-ВОС, че са поискали
прекратяване на изпълнителното производство на основание погасителна давност, но това е
било отказано.
Ответникът счита иска за неоснователен. Сочи, че в молбата за образуване на изпълнително
дело, адресирана до ЧСИ Д.Драганов са поискали налагане на запори и възбрани върху
наличното имущество и изрично са посочили способ за изпълнение – опис и изнасяне на
публична продан на движимите вещи, собственост на длъжника, че по изп.д.№769/2014 г. са
извършвани периодични изпълнителни действия. Счита, че автомобилите, върху които е
наложен запора са собственост на ответника, твърди, че запорно съобщение е изпратено и
до работодателя на ищеца, до банката, в която има открити банкови сметки. Счита, че не е
настъпила перемция, тъй като има извършени изпълнителни действия от 24.03.2016 г., на
03.05.2017 г. Сочи, че постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело от
29.04.2020 г. е обезсилено с решение на ОС Разград по гр.д.№232/2020 г., а междувременно
ответникът е поискал налагане на запор на банкови сметки като обезпечителна мярка.
Предявеният иск е допустим – предявен от активно легитимирано лице срещу другата
страна в твърдяното материалноправно отношение.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 24.02.2014 г. състав на РС по ч.гр.д. №333/2012 г. е издал изпълнителен лист срещу ИЛ.
К. ЗЛ. за сумите 2 299,75 лв. главница незаплатена цена на топлинна енергия за периода
01.12.2009 г. – 02.08.2011 г., ведно със законната лихва от 07.03.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата 338,14 лв. лихва за забава за периода 01.01.2010 г. – 01.02.2012
г. и сумата 52,26 лв. разноски по делото в полза на „Топлофикация – Разград“ЕАД. Този
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.
На 19.12.2014 г. ответникът е поискал от ЧСИ Д.Драганов да образува изпълнително дело
срещу ищеца. С разпореждане от същата дата ЧСИ е образувал изпълнително дело и е
разпоредил да се връчи покана за доброволно изпълнение.
По изпълнителното дело са извършени справки за имущество и банковите сметки, наложен е
и запор върху три МПС-та със запорно съобщение, връчено на ОД на МВР –Варна Пътна
полиция на 25.03.2016 г. и запор върху банкови сметки на ищеца /длъжник в „Централна
кооперативна банка“АД със съобщение, получено от третото лице на 04.05.2017 г.
С писмо от 06.11.2017 г. „Централна кооперативна банка“АД са уведомили ЧСИ, че по
банковата сметка на ищеца/длъжник няма наличност, както и че същите ще бъдат закрити
2
служебно след изтичане на двумесечния срок на писменото предизвестие, което са
изпратили на титуляра.
С постановление от 29.04.2020 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по молба
на взискателя и е вдигнал наложените възбрани и запори. Това постановление е обезсилено
с решение на ОС Разград по гр.д.№2323/2020 г.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Влизането в сила на издадената заповед за изпълнение срещу ищеца води до преклудиране
на възможността същият да оспори съществуването на вземанията, за които е издадена, като
се позове на фактите, съществували до стабилизирането й, съответно до снабдяването й с
изпълнителна сила. Съществуването на тези вземания може да бъде предмет на предявен
пред съда иск само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките
на чл.424 от чл.439 от ГПК. Вторият от двата текста урежда специален иск, който може да се
основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда
на чл.416 от ГПК. В случая ищецът основава своя отрицателен установителен иск именно на
такъв нововъзникнал факт - изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение
погасителна давност.
Преди съответните изводи за това дали давностния срок е изтекъл, следва да се установи
каква е продължителността на давностния срок за всяко от вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Предвид липсата на съдебно решение, което да установява вземанията със
сила на присъдено нещо, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от
ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Тази норма предвижда изключение от
общите правила за определяне на срока на давността, поради което не може да се прилага по
аналогия и за други производства, различни от спорното исково производство. В случая
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена за периодични плащания за топлинна
енергия, както и за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението,
както и за направените в заповедното производство разноски. По отношение на тези
вземания следва да се приложи краткият тригодишен по чл.111 б „в“ от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е деня, в който
вземането е станало изискуемо. В случая се касае за срочно вземане, за което не са
представени доказателства за дата на изискуемост, което обаче е било изискуемо към датата
на подаване на заявлението – 07.03.2012 г. Именно от тази дата следва да се приеме, че е
започнал да тече давностният срок за неговото погасяване.
Така започналата давност се счита прекъсната с предприемане на действия за принудително
изпълнение – арг. от чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло до прекъсване на давността
се заличава и по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов срок.
Конкретните действия, които водят до прекъсване на давността са подробно разгледани в
3
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В него изрично се посочва, че давността не се счита прекъсната с подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и чл.417 от ГПК, освен ако не е предявен
установителен иск в хипотезата на чл.422 от ГПК. Това тълкувателно решение изяснява, че
изпълнителните действия, които прекъсват давността са такива по насочване на
изпълнението – запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране вместо плащане и др., както и че давностният срок не се прекъсва с образуване на
изпълнително дело, с изпращането на покана за доброволно изпълнение, както и с
възложеното от ответника и извършено от съдебния изпълнител проучване на
имущественото състояние. По отношение на ищеца първото конкретно изпълнително
действие е налагането на запора върху банкова сметка през м.март 2016 г., поне четири
години след като вземането е станало изискуемо. Следователно към тази дата е изтекъл
както тригодишния давностен срок по чл.111 б „в“ от ЗЗД. Ето защо с налагането на този
запор не се прекъсва давностния срок, защото не може да бъде прекъснат срок, който вече е
изтекъл.
Следователно вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№333/2012 г.
по описа на РС Разград, за събирането на които е образувано изп.д.№769/2014 г. по описа на
ЧСИ Д.Драганов с №762 и район на действие ОС Разград – 2 299,75 лв., ведно със законната
лихва от 07.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 338,14 лв.
обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г. – 01.02.2012 г. и сумата 52,26 лв. разноски по
делото са погасени по давност. На основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, за които давността
не е изтекла, от което следва че и вземанията за заплащане на законната лихва от датата на
депозиране на заявлението и разноските по частното гражданско и по изпълнителното дело
са погасени по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски в размер на 157,60 лв. държавна такса, и 400 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Останалите, претендирани от ищеца разноски – тези по ч.гр.д.№367/2021 г.
не следва да се присъждат по настоящото дело, тъй като не е ясна връзката между двете
дела.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация - Разград“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.Разград, ул.“Черна“, че задължението на ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН
********** със съдебен адрес гр.В. ****** за заплащане на 2 299,75 лв., ведно със законната
лихва от 07.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 338,14 лв.
обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г. – 01.02.2012 г. и сумата 52,26 лв. разноски, за
4
които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№333 /2012 г. по
описа на РС Разград, по който изпълнителен лист се иска изпълнение по изп.д.№
20147620400769 на ЧСИ Деян Драганов с рег.№762 е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Топлофикация - Разград“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград,
ул.“Черна“ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.В. ******
сумата 557,60 лв. /петстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5