Решение по дело №4056/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 416
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Найденов Младенов
Дело: 20191100604056
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  E Ш Е Н И Е

 

По ВНОХД № 4056/19г.

 

 30.06.2020 година

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  наказателно отделение, 7-ми  въззивен състав,  в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и  двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Николай МлА.ов                                                 ЧЛЕНОВЕ: Веселина Ставрева  

мл.с. Павел Панов

 

 

           при участието  на  съдебния  секретар Красимира Динева и  в  присъствието  на  прокурора Св. Шопова, като разгледа докладваното от съдия  Николай МлА.ов ВНОХД  № 4056  по описа за 2019  година, за да се произнесе взе предвид следното:  

 

                   

Производството е по реда на глава ХХI-ва от  НПК /Въззивно производство/, чл. 313-340 от НПК.

С присъда от 25.02.2019г., СРС признал подсъдимия А. С.М. за виновен в това, че на 28.03.2016г., в гр. София, ж.к. „ *********, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи- един брой дамска чанта на стойност 16,00 (шестнадесет лева), един брой таблет марка „Леново“, модел „Idea Tab A 3000” на стойност 80,00 (осемдесет) лева, един брой дамски портфейл на стойност 15,00 (петнадесет лева), парична сума в размер на 30,00 (тридесет лева), един брой малка платнена чанта на стойност 2,50 (два лева и петдесет стотинки), една опаковка „Диклак“ на стойност 14,96 ( четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки), една опаковка „Нурофен“ на стойност 6,50 (шест лева и петдесет стотинки) и една опаковка „Пироксикам“ на стойност 3,44 (три лева и четиридесет и четири стотинки), всичко на обща стойност 168,40 (сто шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки), от влА.ието на Л.К.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /нанесъл два удара с юмрук в областта на лявото око на Г. и издърпал дамската ѝ чанта, ведно със съдържащите се в нея вещи/– престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването на наложеното наказание с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок.

Осъдил го и да заплати разноски, както следва: в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от  52,90 /петдесет и два лева и деветдесет стотинки/, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 110  /сто и десет лева/.

 

В законоустановения срок е  постъпила въззивна жалба  от адв. М.С., като защитник на А.М., в която се оспорва присъдата, като незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила, като моли тя да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невиновен.

Възраженията на защитата в жалбата са следните:

Разпознаването, което е единствено доказателствено средство по делото е опорочено, защото не е извършено съобразно правилата на НПК, което се извежда от показанията на поемните лица, подписали протокола за разпознаване. Показанията на пострадалата за външността, конкретно що се отнася до възрастта на извършителя, са били противоречиви при различните ѝ разпити.

Няма постъпило допълнение към въззивната жалба.

            В съдебно заседание пред въззивната инстанция, поради неявяване на защитника адв. С., съдът е назначил като резервен защитник адв. Д.Д.. Адвокат Д. в съдебно заседание поддържа жалбата. Навежда аргументи, че разпознаването е било опорочено, защото разпознаващият е бил сам в стаята с разследващия орган преди да бъдат доведени поемните лица, като в този период от време е било възможно  да му бъде повлияно, без това да бъде възприето от поемните лица. Смята, че не е бил извършен разпит на поемните лица, а те са се подписали под документ, с неизвестно за тях съдържание. С оглед на създала се суматоха в РУ е имало много лица движещи се по коридорите, които са се смесвали с разпознаваните и поради това не е било възможно разпознаването да е извършено по надлежния ред. Моли съдът да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия или алтернативно делото да бъде върнато за отстраняване на съществено процесуално нарушение.

            Представителят на Софийска градска прокуратура заявява, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и няма основание за нейното изменение или отмяна. Моли съдът да остави без уважение жалбата и да потвърди присъдата.

Обвиняемият не се явява да упражни правото си на последна дума. 

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

            Въззивният съд  при служебната проверка на обжалвания първоинстанционен съд.акт намира,че в хода на съдебното производство пред СРС е допуснато отстранимо съществено проц.нарушение , което не се релевира в депозираната Въззивна Жалба.Това нарушение води до отмяна на Присъдата само на това основание , поради което не следва изобщо да се навлиза по същество в обсъждане на доводите в  Жалбата.

            Констатациите на въззивния съд в тази посока са следните :   

Съдебното производство по НОХД№ 10324/2017 г. е започнало с еднолично Разпореждане на съдия П.П.по стария ред на НПК , преди измененията с ДВ,бр.62 от 2017г.,като е било допуснато предварително изслушване за 23.10.2017 г.

На 23.10.2017 г. съдът е заседавал в нов състав с председател М.Д. и съдебни заседатели Н.Ш.и Е.М..Предварително изслушване в това СЗ не е проведено , а поради неявяването на подс.М. ,последният е бил обявен за общодържавно издирване.

В СЗ на 16.04.2018г./макар че в Протокола годината била записана като 2017/ било проведено задължителното открито разпоредително заседание по новия ред в НПК/в сила от 05.11.2017 г./След което в този състав съдът е продължил разглеждането на делото по общия ред на съд.следствие по НПК.

На 02.07.2018г. не е дА. ход на делото , а същото е отложено за 10.10.2018 г.Тъй като и на следващата дата подс. М. не се явил била изменена мярката му за неотклонение в „Задържане под стража“.

На 06.12.2018 г. подс.М. е задържан и приведен в СЦЗ.

Следващото СЗ по делото съдът е бил в нов състав - досегашните съд.заседатели но с нов Председател на състава - съдия М. Д..В такъв случай е следвало при промяна на състава , съдебното заседание да започне отначало от стадия „Разпоредително заседание“Без да се проведе ново открито разпоредително заседание ,в този състав съдът започнал отначало съд.следствие ,разпитани били свидетели ,както и вещи лица , както и било постановено изискване на писмено доказателство от 08 РУП-СДВР.Не била разпитана и пострадалата свидетелка, която нередовно призована , не се явила на това СЗ.Въпреки всичко съдът приключил съд.следствие,дал ход на съд.прения и се произнесъл с обжалваната Присъда.Не било изчакано получаването на справката от 08 РУП-СДВР.

Въззивният съд намира ,че следва да се отмени Присъдата на СРС и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от етапа на разпоредително заседание.Това проц.нарушение е съществено и не може да бъде отстранено от въззивния съд.При това положение не може да се обсъждат релевираните доводи в депозираната Въззивна Жалба.

Ето защо, предвид изложените съображения и на основание чл. 335,ал.2, вр. 348,ал.3,т.1 от НПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯВА Присъда на СРС,НО, 110-ти състав по НОХД № 10324/2017г., с която подс. А.С.М. е признат за виновен  в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и на основание чл. 54, ал. 1 НК е осъден на 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода“,тъй като в производството пред първата инстанция е допуснато съществено проц.нарушение свързано с непровеждане на задължителния етап от съдебното заседание „Разпоредително заседание“ след промяна на съд.състав и започването на съд.заседание отначало.

                        ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на„Разпоредително заседание“ .                                                      

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    1.

                                   ЧЛЕНОВЕ:  

 

                                                                                      2.