№ 12
гр. Г., 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20225550200162 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000900 от 20.09.2022г. на Ц.С.Ф. –
Главен Директор на ГД "ИТ" - С., с което на "Б." ЕАД - гр. Г., на основание чл.413, ал.2 от
Кодекс на труда /КТ/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.275, ал.1 от КТ, вр.
чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр чл.113 от
Наредба № 7 от 23 Септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и
във вр. чл.176 от същата наредба.
В жалбата си и в с.з. жалбоподателят чрез пълномощник излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – ГД "ИТ", чрез пълномощник изразява становище, че НП е
правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура – гр. Стара Загора, ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила
представител и не е взела становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна
1
страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Главен Директор на ГД "ИТ".
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с обжалваното НП, за това че при
извършена проверка по работни места на 19.07.2022г. в обект: площадка
„Брикетопроизводство“, гр. Г., област Стара Загора, инспекторите по труда установили, че
"Б." ЕАД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд,
както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните места в цех „Подготвителен“, кота „7,50“ на участък „пресипен
възел на гумена транспортна лента към кота 3,50“. При обхода на работните места
контролните органи от Инспекцията по труда установили, че „пресипен възел на гумена
транспортна лента към кота 3,50“ е с компрометирани предпазни кожуси и гумени завеси, в
следствие на което било налице вторично прахово замърсяване на работната площадка.
Всичко това съставлявало нарушение на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка
с чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 113
Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и
във връзка с чл. 176 от същата наредба, поради което св. А.Б. съставил срещу
дружеството-жалбоподател АУАН № 29-0000900 от 26.07.2022г. в присъствието на
управителя на дружеството, на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
управителят не вписал обяснения и възражения.
След образуване на административно наказателното производство е постъпило
възражение с вх. № 22089281/03.08.2022г. срещу акта за установяване на нарушението.
Изложени са твърдения, че констатациите на актосъставителя не отговаря на обективната
действителност, както и че са допуснати нарушения, които ограничили правото на защита
на работодателя. Тези твърдения са приети от АНО за неоснователни, като са изложени
мотиви, че доколкото контролните органи са извършили проверка на място и са имали
възможността непосредствено да възприемат релевантните факти, следва да се даде вяра на
изложено от актосъставителя, който е пряк свидетел, възприел както компрометирания
„пресипен възел на гумена транспортна лента към кота 3,50“, така и последиците от това
състояние. АНО е приел, че описанието на нарушението е достатъчно ясно, за да разбере
работодателят в какво се състои обвинението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени
доказателства - Наказателно постановление № 29-0000900/20.09.2022г. на Главния директор
на ГД "ИТ" гр.С., ведно с обратна разписка; АУАН № 29-000090/26.07.2022г. на А. Ц. Б. -
гл.инспектор при ГД "ИТ" – С.; Възражение с вх.№ 22089281/03.08.2022г. от "Б." ЕАД гр.Г.
срещу АУАН № 29-000090/26.07.2022г. на ГД "ИТ" – С., ведно с обратна разписка;
Протокол за извършена проверка № ПР2223672 от 26.07.2022г.; Идентификационна карта на
"Б." ЕАД гр.Г.; Предварителен график в цех „Основно производство“ месец юли 2022г. и
Заповед № з-0696/15.08.2022г. на Изпълнителния директор при МТСП – С., ведно с обратна
разписка и показанията на свидетелите А. Ц. Б., В. Г. С. и М. Д. И..
Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира в хода на АНП да е
2
допуснато съществено процесуално нарушение. АНП е започнало със съставянето на АУАН
в присъствието на законовия представител на дружеството-нарушител. АУАН и НП са
съставени от компетентни органи в кръга на техните правомощия и в законоустановените
срокове. Актът и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – в тях е
посочена дата и място на извършване на нарушението и е дадено пълно и ясно описание на
същите. Дадената правна квалификация съответства на направеното словесно описание на
нарушението.
Посочен е и субектът на нарушението – дружеството-жалбоподател - в качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Отговорността на дружеството е обективна
и безвиновна. Отговорността на дружеството за извършеното нарушение се обуславя от
това, че същото като работодател не е осигурило въпросните ЗБУТ, независимо дали е
предприело или не действия чрез своите длъжностни лица. В този смисъл и не е необходимо
в описанието на нарушението да се сочи чрез кои лица дружеството-работодател е
реализирало нарушението- управителят или друго длъжностно лице.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като в АУАН не било посочено точно териториално
определено място, където е било налице прахово замърсяване, поради липса на уточнение
на понятието „работна площадка“. Това е така, защото съгласно чл.113 от Наредба № 7 от 23
Септември 1999г.
Транспортът и товаро-разтоварните работи на прахообразни материали се извършва
по начин, който предотвратява разпрашаването им във въздуха. Безспорно разтоварването
на въглища от гумено транспортни ленти е процес, изискващ извършването му по начин, по
който да не се предизвиква запрашаване. Нещо повече, чл.1, т.1 от същата Наредба
разяснява, че с нея се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на всяко работно място. Ето защо, обстоятелството дали и до колко е
определено точното място на запрашаването на територията на дружеството-работодател е
ирелевантно, след като изобщо не следва да има такова запрашаване на територията на
предприятието.
Възражението, че не били взети предвид от АНО съображенията изложени в
писменото възражение срещу акта, съдът счита за неоснователно. То би имало значение
единствено в случаите, когато съдът при служебната си проверка констатира, че вмененото
на дружеството нарушение не е извършено или е доказателствено необезпечено, респ. ако
приеме че е налице такова, но то е малозначително или наложената санкция не съответства
на извършеното нарушение. Настоящият случай обаче не е такъв. Неприемлив е изтъкнатия
довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в НП не
било в пълнота обсъдено и оборено депозираното писмено възражение срещу АУАН.
Реквизитите на НП са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и сред
тях липсва изискване за излагане на мотиви, както и за обсъждане на подадено възражение
срещу АУАН. Освен това след като в НП са изложени обстоятелства свързани с
административното нарушение, е очевидно че по този начин АНО не е приел изложените
във възражението доводи за липса на извършено нарушение.
Анализирайки приложимата нормативна уредба и с оглед на събраните
доказателства, съдът намира че вмененото на дружеството нарушение е извършено и
правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност.
Няма спор по делото, че "Б." ЕАД има качеството на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ Съгласно вменената за нарушена разпоредба на чл. 275, ал. 1 от
3
КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че
опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени,
ограничени или намалени. Цитираната разпоредба въвежда императивно задължението за
работодателите да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, за да пазят живота и
здравето на работниците. Тази разпоредба е изведена като общо правило и се основава на
нормите, съдържащи се в нормативните актове, които регламентират изискванията, както
към работодателите, така и към работниците, при полагането на труд. Тази бланкетна норма
препраща към подзаконовата нормативна уредба, която урежда подробно задълженията на
работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, каквато
безспорно е и Наредба № 7 от 23 Септември 1999г. Няма спор, че дружеството-
жалбоподател предприятието е осъществявал дейност – въглеподаване – чрез подаване на
суровина – въглища от гумено-транспортна лента /ГТЛ/ към питатели на енергийни котли,
при която дейност се получава запрашаване. Запрашаването на работната площадка е заради
компрометирани предпазни кожуси и гумени завеси.
Вменената на дружеството за нарушена разпоредба на чл.113 Наредба № 7 от 23
Септември 1999г., разписва задължението транспортът и товаро-разтоварните работи на
прахообразни материали да се извършва по начин, който предотвратява разпрашаването им
във въздуха.
Всички констатации от извършените проверки на 15.07., на 19.07., на 20.07 и на
26.07.2022г. са обективирани в Протокол № ПР2223672 от 26.07.2022г. /л.д. 23-25/.
Констатирани са осем броя нарушения и са дадени препоръки. Видно от установеното в
цитирания протокол, на 26.07.2022г. дружеството – жалбоподател не е изпълнило
задълженията си по чл.113 от Наредба №7 от 23 Септември 1999г., с което работодателят е
нарушил чл.275, ал.1 от КТ.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател за вмененото
нарушение. Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ, съгласно
която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. АНО е наложил минималния размер на
санкцията, който не може да бъде коригиран в настоящото производство. При това
положение съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ГД "ИТ" следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло едно с.з., и юрисконсултът е участвал лично.
Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
4
минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000900 от 20.09.2022г. на
Ц.С.Ф. – Главен Директор на ГД "ИТ" - С., с което на "Б." ЕАД – гр. Г., на основание чл.413,
ал.2 от Кодекс на труда /КТ/, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.275,
ал.1 от КТ, вр. чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/,
вр. чл.113 от Наредба № 7 от 23 Септември 1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване и във вр. чл.176 от същата наредба.
ОСЪЖДА "Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г.,
извън града, общ. Г., обл. Стара Загора, представляван от Я.П.П. да заплати на ГД "ИТ" - С.
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева – представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
5