Р Е Ш Е
Н И Е
494/23.5.2019г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и четвърти април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2008 по описа за 2018 г. на ШРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, представлявано от Р.Д.Г., излага, че по ч.гр.д.№533/2018
г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника Д.С.И., ЕГН **********,***3, за сумата от
500.00 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № 000-КН- 80843073/05062017, сключен на 05.06.2017 г.
между „Форуком и Компания“ ООД - клон София, ЕИК: *** и Д.С.И., ЕГН: **********,
която главница е погасена от ищеца „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК *** на
01.02.2018г. със Споразумителен протокол за прихващане от 01.02.2018 г.; 588.00 лева - възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство от 05.06.2017 година между „Гарант Къмпани“
ООД, ЕИК: *** и Д.И., ЕГН: **********; 141.11
лева - договорна лихва, дължима за периода от 05.06.2017 г. до 14.02.2018
г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че на 05.06.2018 г.
между „Форуком и Компания“ ООД- клон София и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 000-КН- 80843073/05062017, по силата на който на
ответника е предоставен заем в размер на 500.00 лева, която сума ответникът се
задължил да върне на шест равни месечни вноски. Уговорена била и възнаградителна
лихва. За обезпечение на задължението си, ответникът бил сключил с ищеца
договор за поръчителство, съгласно който ищецът се задължил да гарантира
изпълнението на задълженията на ответника по договора за кредит, като
ответникът поел насрещното задължение да му заплати възнаграждение, в общ
размер на 588.00 лева /по 98.00 лева месечно/.
Ищецът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което
кредиторът отправил покана до ищеца, в качеството му на поръчител за изплащане
на сумите по договора. В следствие на тази покана между кредитора „Форуком и
Компания“ ООД- клон София и ищцовото дружество бил сключен споразумителен
протокол за прихващане на дължими суми между двете дружества, по силата на
който ищецът погасил задълженията на ответника към кредитора по договора. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1229.11 лева, представляваща: 500.00
лева - главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН- 80843073/05062017,
сключен на 05.06.2017 г. между „Форуком и Компания“ ООД - клон София, ЕИК: *** и
Д.С.И., ЕГН: **********, която главница е погасена от ищеца „Гарант Къмпани“
ООД, ЕИК *** на 01.02.2018 г. със Споразумителен протокол за прихващане от
01.02.2018 г.; 588.00 лева -
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 05.06.2017 година
между „Гарант Къмпани“ ООД и Д.И., ЕГН: **********; 141.11 лева - договорна лихва, дължима за периода от 05.06.2017 г.
до 14.02.2018 г., като се претендира и законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и
разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът не представя писмен отговор. Не се явява и в съдебно заседание, за
да изрази становището си по иска.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№533/2018 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 500.00 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № 000-КН- 80843073/05062017, сключен на 05.06.2017 г.
между „Форуком и Компания“ ООД - клон София, ЕИК: 8360340510017 и Д.С.И., ЕГН: **********,
която главница е погасена от ищеца „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК *** на 01.02.2018 г.
със Споразумителен протокол за прихващане от 01.02.2018 г.; 588.00 лева - възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство от 05.06.2017 година между „Гарант Къмпани“
ООД, ЕИК: *** и Д.И., ЕГН: **********; 141.11
лева - договорна лихва, дължима за периода от 05.06.2017 г. до 14.02.2018
г., като е присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението до изплащане на вземането, както и извършените по
делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между търговското дружество- „Форуком и Компания“ ООД - клон
София, ЕИК: *** и ответника са налице валидни облигационни отношения,
основаващи на сключен на 05.06.2017 г. Договор за потребителски кредит №
000-КН- 80843073/05062017, имащ характера на договор заем, с размер на заемната
сума 500.00 лева. Договорът представлява договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /арг. от чл.6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние/. Не се спори, че заемната сума е получена от ответника,
който факт се потвърждава и от представения по делото частно заверен препис,
представляващ извлечение от система на
„Изипей“ АД. Страните са уговорили, ответникът да върне така
предоставената сума чрез шест месечни погасителни вноски, всяка по 93.40 лв.,
включващи главница и възнаградителна лихва, като общият размер на задължението
на ответника по договора за заем се равнява на сума от 560.39 лева, от която
500.00 лева- предоставена в заем сума и 60.39 лева уговорена възнаградителна
лихва. Уговорен е падеж на всяка погасителна вноска- пето число на съответния
месец, като крайният падеж на задължението е настъпил на 05.12.2017 г. Посочените
факти са и безспорни между страните. Не се спори и, че длъжникът не е плащал
задълженията си по договора. Ищецът излага твърдения, че същият, по силата на
сключен между него и ответника договор за поръчителство, е гарант на процесните
задължения на ответника, като е погасил същите, поради неизпълнението им от
страна длъжника. По делото е представен договор за предоставяне на
поръчителство, носещ дата на сключване, съвпадаща с датата на сключване на
договора за кредит /05.06.2017 г./, но от текста на договора не може да се
установи по безспорен и категоричен начин, че страна по договора е именно
ищцовото дружество. В чл.16 от цитирания договор е посочено, че същият е
сключен чрез размяна на електронни волеизявления на всяка от страните с
електронен подпис съгласно изискванията на ЗЕДЕП, като за потребител е
отбелязано името на ответника, но за поръчител е отбелязано името на
дружеството кредитор на ответника по договора за заем /“Форуком и Компания“
ООД/, т.е. възникват съмнения относно действителността на договора за
поръчителство и съгласието на ответника за сключване на договор за
поръчителство с ищеца, респ. за възмездяване на ищеца за гарантиране
задълженията на ответника. Ето защо приема, че в случая не е налице
действителна уговорка между ответника и ищеца, имаща характер на договор за
поръчителство, по силата на който ищецът е поел ангажимент да гарантира
задълженията на ответника по процесния договор за кредит, срещу съответно
възнаграждение, което следва ответникът да заплати на гаранта. Ето защо приема,
че искът за заплащане на сума от 588.00 лева, претендирани като възнаграждение
по Договор за предоставяне на поръчителство от 05.06.2017 година между „Гарант
Къмпани“ ООД и ответника е неоснователен и следва да се отхвърли. Доколкото
обаче се установи от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, че ищецът е поел ангажимент към кредитора на ответника да гарантира
вземанията на кредитора по договора за заем и е погасил тези задължения, поради
неплащане на сумите по договора от страна на длъжника, съдът счита, че на
основание чл.146 от ЗЗД, ищецът е встъпил в правата на кредитора, които
последният е имал срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото
поръчителство. Поради изложеното заключава, че искът за заплащане на сума от
500.00 лева, представляваща главница по процесния договор за заем е основателен
и доказан и следва да се уважи. По отношение на иска за заплащане на
уговорената възнаградителна лихва, съдът счита, че същият основателен до
размера на действително уговорената с договора фиксирана лихва, равняваща се на
сума от 60.39 лева, като за остатъка следва да се отхвърли поради
неоснователност. Не се представиха доказателства, установяващи по- висок размер
на лихвата, уговорена по смисъла на чл.240, ал.2 от ЗЗД, като представените
писмени доказателства единствено установяват договорена възнаградителна лихва в
горепосочения размер.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
в общ размер на 396, 67 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК ***, със седалище в гр. София,
представлявано от Р.Д.Г., че Д.С.И., ЕГН **********,***3, дължи на търговското дружество следните
суми: 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН-80843073/05062017, сключен
на 05.06.2017 г. между „Форуком и Компания“ ООД - клон София, ЕИК: *** и Д.С.И.,
ЕГН **********, която главница е погасена от ищеца „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК ***,
в качеството му на поръчител по договора; 60.39
лева /шестдесет лева и тридесет и девет стотинки/– възнаградителна лихва,
считано за периода от 05.06.2017 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата, присъдени по ч.гр.д. №533/2018 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК ***, със седалище в гр. София,
представлявано от Р.Д.Г. срещу Д.С.И., ЕГН **********,***3, иск за заплащане на
сума от 588.00 лева /петстотин осемдесет
и осем лева/, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.06.2017 година между „Гарант Къмпани“ ООД и Д.И., ЕГН: **********,
както и за остатъка, до пълния заявен размер, по иска, с правно основание
чл.240, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на възнаградителна лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.С.И.,
ЕГН **********,***3, да заплати на „Гарант Къмпани“ ООД,
ЕИК ***, със седалище в гр. София, представлявано от Р.Д.Г., сумата от 396, 67 лева /триста деветдесет и шест лева
и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: