РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 21.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори
граждански състав, в публичното заседание на 08 септември две хиляди и
седемнадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря МАРИЯ БОГДАНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело N`2049 по описа за 2017год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е във
връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
828/2017г. на ВРС иск от ”ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, гр.София против Б.С.Х. *** за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 905.55 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
23.06.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението. В исковата
молба се твърди, че на ответника е предоставена сумата за закупуване на стока,
която сума е преведена на продавача за заплащане на продажната цена. Поддържа,
че претендираната сума представлява просрочени неплатени задължения с настъпил
падеж, като остатъкът от кредита е обявен за предсрочно изискуем, чрез
изпращане на писмено уведомление до ответника-кредитополучател на адреса му за
контакт, посочен в договора.
В условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния иск, се моли за осъждане
на ответника да заплати претендираната сума от 905.55 лева, в качеството му на
кредитополучател по цитирания договор.
Искът е с
правно основание чл.422 ГПК и чл.410 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и е процесуално
допустим. Евентуалният иск е с правно основание чл.79 вр. чл.86 от ЗЗД
В срока по
чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата
молба. Потвърждава, че е закупил стока на изплащане чрез кредит, предоставен от
ищеца. Твърди, че въпреки внесената първа вноска за погасяването му се оказало,
че дължи много по-голяма сума за уреда, при което спрял плащането по кредита.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата
на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
По ч.
гр.д.№828/2017 г. на Районен съд-Враца на 20.02.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Б.Х. да
заплати на ищеца сумата от 917,52
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен на
23.06.2016 г.; сумата 57.04 лева договорна лихва за периода от 25.08.2016 г. до
26.10.2016 г.; сумата 28,45 лева лихва обезщетение за забава за периода от
25.08.2016 г. до датата на изготвяне на справката – 06.02.2017г.; ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; както и направените разноски по делото в размер на 25.00 лева
заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Между страните
по делото е сключен договор за потребителски кредит №********** от 23.06.2016г.
По силата на този договор ищцовото дружество, в качеството си на кредитор, се е
задължило да предостави на ответника целеви потребителски кредит в размер на
947.00лв. за закупуване на стока, като ответника, в качеството си на кредитополучател,
се е задължил да върне сумата на 10 месечни вноски от по 97.46 лв. и една
месечна вноска от 97.42лв.
Приложена е и е
приета фактура №**********/23.06.2016г. от ”Технополис България” ЕАД –клон
Враца, за закупен артикул SAMSUNG AR-12JSFN №Р09142031 на обща стойност 949.00
лв. с вкл. ДДС, съдържаща и подпис на получателя на стоката-Б.Х.. Като начин на
плащане е посочен плащане с TBI Кредит в размер на
947.00 лв. и плащане в брой в размер на 2.00 лв.
По делото от ответната
страна е представена фактура №**********/23.06.2016 г. от ”Технополис България”
ЕАД –клон Враца за заплатена в брой застраховка гаранция +GOLD+3 години в
размер на 95.00лв.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размера на дължимата по договор за кредит № **********
от 23.06.2016 г., просрочена главница от кредитополучателя към 12.05.2017г. е
на стойност 905,55 лева. По дълга са
извършени плащания както следва: плащане на 27.07.2016 г. вноска от 97.46 лв.,
с която са погасени от главницата 86.30 лв. и лихва в размер на 11.16
лв.-вноски с падеж 25.07.2016 г. по погасителния план; плащане на 29.03.2017 г.
вноска в размер на 97.46 лв., с която са погасени договорна лихва-57.04 лв.,
обезщетение за забава-28.45 лв., частично от главницата 11.97лв. С извършените
плащания са погасени: частично главница-98.27 лв., договорна лихва-68.20 лв. и
обезщетение за забава-28.45лв. Остатъка на дълга по кредит
№400030505337/23.06.2016 г., просрочена главница е в размер на 905.55лв.
С протоколно определение от 08.09.2017 г.,
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо за
доказване по делото обстоятелството, че ответника Б.С.Х. е получил стока, която
е заплатена със сумата отпусната му с процесния кредитен договор.
При така установените фактически данни се
налагат следните правни изводи:
В тежест на ищцовото
дружество по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличие на валиден договор за кредит между страните с уговореното
съдържание, изпълнение на задължението си да предостави целеви потребителски
кредит за закупуване на стока, претендираната сума, както и настъпване
изискуемостта на вземанетоси.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил претендираните суми.
Безспорно между
страните е, че същите са в облигационно правоотношение по сключен договор за
потребителски кредит №********** от 23.06.2016г., по силата на който ищеца се е
задължил да предостави на ответника целеви потребителски кредит в размер на
947.00лв. за закупуване на стока, а ответника се е задължил в срок да погаси целевия
кредит.
Съгласно
чл.21.1 от Договора при предоставяне на целеви потребителски кредит за
закупуване на стока, задълженията на потребителя възникват от момента на
доставяне на стоката. С подписване на инкорпорираната в договора декларация, ответника е признал, че е
получил стоката описана в чл.8 от Договора за потребителски кредит -1 бр.
климатик при цена от 852.99лв. и цена на гаранция 95.00 лв., от продавача на
стоката ”Технополис България” ЕАД. За горните обстоятелства свидетелства и
приложената към договора фактура №**********/23.06.2016г. от ”Технополис
България” ЕАД –клон Враца, за закупен с TBI Кредит артикул SAMSUNG AR-12JSFN
№Р09142031 на обща стойност 949.00 лв. с вкл. ДДС, съдържаща и подпис на
получателя на стоката-ответника Б.Х..
Съгласно
разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Съгласно чл.11.1 от договор за кредит №********** от 23.06.2016г. потребителят
е длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща дължимите месечни
потребителски вноски на каса или по негова банкова сметка ***.
По делото се
доказа по безспорен начин, че кредиторът е изпълнил задължението си да преведе
съответните договорени средства по кредита по сметка на продавача на стоката,
която е избрана от потребителя, съобразно уговорения в договора начин, като за
потребителя е възникнало задължение да върне предадената парична сума в
уговорения в договор начин и срокове. По делото се установи изискуемост на
претендираното по кредитния договор задължение.
На основание
чл.16.2 от договора за кредит при просрочване на три поредни месечни вноски и
считано от падежа на последната от трите поредни просрочени вноски, вземането
на кредитодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер като е уговорено,
че не е необходимо изпращане на съобщение до заемополучателя за настъпилата
предсрочна изискуемост.
Съобразно Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по
ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищеца е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, като е обявил на кредитополучателя предсрочната му
изискуемост, изпращайки му нарочно изявление. Уведомлението е изпратено на
посочения в договора адрес в гр.Враца, който съвпада с настоящия и постоянен
адрес, съгласно извършената адресна справка в заповедното производство по ч.
гр. № 828/2017 на РС Враца, но в известието за доставяне е посочено, че
пратката не е потърсена от получателя.
Настоящият съдебен състав намира, че
обстоятелството, че уведомлението за обявената предсрочна изискуемост не е
достигнало фактически до длъжника не опорочава редовността на връчването му.
Основание за този извод съдът намира в разпоредбата на чл. 25.9 от договора, в
която страните са предвидили възможност за фингирано връчване на съобщения. В
същата е посочено, че неполучаването на каквото и да било писмо във връзка с
изпълнението на договора не освобождава страна, която не е получила писмото от
изпълнението на задълженията й по договора. Предвиденото фингирано връчване е
допустимо с оглед предоставената от чл.9 ЗЗД свобода на договаряне, както и
оправдано с оглед избягването на недобросъвестно поведение от страна на
задължено по договора лице. В тази връзка следва да бъде посочено, че договорната
фикция за връчване се приема за допустима и в практиката на ВКС - Решение №
49/23.04.2014 год. по т.д.№ 2788/2013 год., ІІ т.о.; Решение № 86/28.04.2014
год. по т.д.№ 4470/2013 год., І т.о., Решение № 229/03.04.2014 год. по т.д.№
956/12, ІІ т.о. и др.
При така въведената договорна фикция, настоящият
съдебен състав приема, че редовността на връчването на уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост е обусловена не от фактическото
получаване на същата, а от обстоятелството дали е изпратена и дали е доставена
на посочения в договора адрес.
От приложените към заявлението документи е видно,
че уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е било изпратено на
известния на кредитора адрес на длъжника, посочен в договора, поради което уведомлението
е породило своето правно действие. Освен това и към настоящия момент падежа на
кредитния договор е настъпил, поради което задължението по него е изискуемо.
Вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски,
които са намерили отражение в договора. Размерът и падежите на всяка вноска са
определени в договора. По делото не се събраха доказателства за заплащане на
претендираната изискуема сума, при което и съгласно заключението по
съдебно-счетоводната експертиза предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 905.55 лв.,
какъвто е остатъка по кредитния договор. Върху тази сума следва да бъде присъдена
законна лихва, считано от датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК в
съда-17.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид уважаването на така предявения иск, съдът не следва да се
произнася по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане
на сумата от 905.55лв., тъй като евентуалния иск е предявен под условие, че главният бъде
отхвърлен.
С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство в размер от 75.00лв.-държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, за които съгласно задължителните
указания, дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013
г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
Пред настоящата инстанция ответникът дължи на ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на 625.00 лв.-държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.С.Х. ЕГН ********** *** дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ул. ”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54 сумата от 905.55 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
23.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 828/2017г. на ВРС.
ОСЪЖДА Б.С.Х. ЕГН ********** *** да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
сумата от 75.00лв.-съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №828/2017 г. на
Районен съд Враца, както и сумата от 625.00 лв.-съдебно-деловодни разноски по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: