Решение по дело №1167/2020 на Районен съд - Свищов

                                              Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                             № 260028

 

                                               Свищов, 15.03.2021 год.

 

           Свищовският районен съд в публично заседание на 5.03.2021 г. в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА                       

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.1167/2020 г. за да се произнесе, взема предвид:

 

                     

Постъпила е искова молба от Н.Н.Т. против О.С. ***, представлявана от *****, с която ищецът моли да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 1765-7РД 01-03/30.11.2020г. на Кмета на О.С. с която на основание чл.120 от КТ е променено работното ѝ място от *****с място на работа в *****гр.Свищов на *****в *****гр.Свищов.Счита, че заповедта е незаконосъобразна , като изтъква различни доводи. На първо място неин работодател е О.С. ***,  представлявана от *****докато  *****е друго юридическо лице, представлявано от изпълнителен директор, който има качеството на работодател. В самата болница има различни отделения и спецификата на работа е различна. Освен , че се променя мястото на работа, се променя изцяло и характерът на трудовите функции, съгласно длъжностната и характеристика като *****в училище.Моли Заповед № 1765-7РД 01-03/30.11.2020г. на Кмета на О.С. да бъде отменена  като незаконосъобразна. Претендира разноски.

В съдебно заседание, по същество на спора, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Б.  излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск, въпреки че заповедта впоследствие , след завеждане на делото е отменена на друго основание.

 

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Заявява, че процесната Заповед № 1765-7РД 01-03/30.11.2020г. на Кмета на О.С. с която на основание чл.120 от КТ е променено работното място на ищцата  Н.Н.Т. от *****с място на работа в *****гр.Свищов на *****в *****гр.Свищов е отменена със Заповед № 16 РД 01-03/6.01.2021г. на Кмета на О.С. с оглед на което настоящото производство се явява безпредметно и следва да се прекрати. Алтернативно заявява, че заповедта е законосъобразна и искът следва да се отхвърли.Претендира разноски.

 

 

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, прие за установено следното от фактическа и от правна страна:

Предявения иск е по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, вр. чл.120 от КТ.

Видно от Трудов договор №2 от 3.02.2003г. , ищцата  Н.Н.Т. е назначена от Кмета на О.С.  на длъжност *****с място на работа в *****гр.Свищов, където работи и понастоящем.

С оспорваната  Заповед № 1765-7РД 01-03/30.11.2020г. на Кмета на О.С. на основание чл.120 от КТ е променено работното място на ищцата  Н.Н.Т. от *****с място на работа в *****гр.Свищов на *****в *****гр.Свищов.

  Съгласно чл. 120, ал. 1 КТ работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя да извършва временно друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място или местност, за срок до 45 дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Това е единствената хипотеза, в която законът дава право на работодателя да изменя едностранно характера на работа. Законът е признал това негово право като част от работодателската му власт, но е ограничил неговите предели и го е свел само до възможност за едностранна промяна в характера и мястото на работа. Само при наличие на определени предпоставки и при спазване на определени критерии работодателят може едностранно и без съгласието на работника да промени мястото на работа. В случая, Кметът на Общината като работодател на медицинските сестри в детските градини и училищата в гр.Свищов, във връзка с преминаване на дистанционно обучение на учащите се и необходимостта на допълнителен персонал  в болниците, поради епидемията от Ковид 19 е променил мястото на работа на ищцата, от *****в училище , на такава – в *****гр.Свищов.

Заповедта е незаконосъобразна.

 От текста е ясно, че става въпрос за промяна на работното място , но само при един работодател, или в рамките на различни структури , но отново с общ работодател. Заповед № 1765-7РД 01-03/30.11.2020г. е издадена от Кмета на О.С. като работодател на ищцата  Н.Н.Т., която съгласно трудов договор  от 3.02.2003г.  работи на длъжност –*****в *****гр.Свищов, но я премества в *****гр.Свищов, което е друго юридическо лице. В самата заповед е вписано , че по време на изпълнение на служебните задължения , служителят е  подчинен на директора на *****гр.Свищов, което безспорно сочи друг работодател. Болницата е регистрирана като еднолично дружество с ограничена отговорност и се ръководи от управител, който се избира от Общински съвет Свищов. Кметът на О.С. няма правомощия да премества служители, на който е работодател / каквато е ищцата/ в други дружества.  Преместването по чл.120 от КТ, на което основание е издадена заповедта не може да се осъществи в тази хипотеза.

Изложените от процесулния представител на ответника доводи – че става въпрос за същото населено място , същата работа и т.н., както и приложените Заповеди на Министъра на здравеопазването във връзка с въведени противоепидемични мерки са ирелевантни за спора.

С оглед на горното, съдът намира че Заповед № 1765-7РД 01-03/30.11.2020г.,издадена от Кмета на О.С. е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.

В случая е безспорно, че към настоящия момент Заповед № 1765-7РД 01-03/30.11.2020г. на Кмета на О.С. с която на основание чл.120 от КТ е променено работното място на ищцата от *****с място на работа в *****гр.Свищов на *****в *****гр.Свищов е отменена със Заповед № 16 РД 01-03/6.01.2021г. на Кмета на О.С. т.е. не се налага нейната изрична отмяна.

 

С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. Такива са претендирани, представляван е от адвокат и са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на  600,00 лв. Налице е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника. Според старата редакция на чл.7 ал.1 т.1  от Наредба №1/09.07.2004 г. минималният размер на адвокатско възнаграждение за една инстанция по трудово дело за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ; за други неоценяеми искове - 200 лв. Доколкото в настоящата редакция на чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата няма изрично предвидено възнаграждение за трудови дела по други неоценяеми искове,различни от исковете за отмяна на уволнение и възстановяване на работа,и предвид факта,че последните трудови спорове по правило са с по-голяма правна и фактическа сложност в сравнение с неоценяемите искове за отмяна на дисциплинарни  наказания като забележка, предупреждение за уволнение, или промяна на мястото на работа следва като база за преценка да се зачете максималният размер по чл.7 ал.1 т.1, а не този по чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата. Съгласно § 1. За непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, поради което съдът приема че на ищеца следва да се присъди върнаграждение в размер на 300,00лева. Въпрос на преценка от старана на съда е , дали да намали възнаграждението до минималния размер с оглед фактическата и правна сложност на делото.В случая, съдът намира че има основание да намали адвокатското възнаграждение от 600,00лв. на 300,00лв. Делото не реализира висока  фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност на възнаграждението е основателно.

С оглед изхода от делото ответникът няма право на разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат, а направените такива  остават за негова сметка.

На основание чл.83 ал.1,т.1 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси, а на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да  заплати в полза на държавата по сметка на РС-Свищов държавна такса в размер на 50,00 лева.

 

Водим от горното, Свищовският районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 1765-7РД 01-03/30.11.2020г. на Кмета на О.С. с която на основание чл.120 от КТ е променено работното място на Н.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес *** от *****с място на работа в *****гр.Свищов на *****в *****гр.Свищов.

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК О.С.  с *****, с адрес на управление ***, представлявана от Кмета ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Свищов  сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева и 00 ст.), представляваща държавна такса по уважения иск, както и 5,00 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА О.С.  с *****, с адрес на управление ***, представлявана от Кмета да заплати на Н.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски в размер на 300,00 лева- адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: