Р Е Ш Е Н И Е
№ 827
06.03.2020 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV
граждански състав
На
шести март
две хиляди и двадесета година
В открито заседание на тринадесети февруари
2020 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11691 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Г.И.К..
В исковата
молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие, по смисъла
на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), което е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.
Съгласно чл.
150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на
дружеството: www.evn.bg ) влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите.
По силата на
Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба
на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се
в гр. П.***, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34,
ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията
по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В изпълнение на
законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото
дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение
на топлинна енергия - „Нелбо" ЕАД, е разпределил за имота на ответника
топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация, на обща
стойност 1324,21 лв., включваща главница в размер на 1096,61 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2015 г. - 31.03.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 05.01.2016 г. - 01.04.2019 г. в размер на 227,60 лв.
Начислената на
ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и
по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Доколкото обектът на потребление се намира в сграда в
режим на етажна собственост, топлинната енергия се разпределя по методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.
За събиране на
посочените по-горе суми, на 02.04.2019 г., депозирал пред Районен съд - гр.
Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 5122/2019 г., по описа на X гр.
състав. Със Заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендирал ответникът
да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2019 г., както и сумата от 76,48лв., представляваща деловодни разноски, а
именно платената държавна такса в размер на 26,48 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК,
както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В определения
от съда срок е постъпило възражение от длъжника.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.И.К., че
същият дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД следните суми за
разпределена топлинна енергия:
- главница в размер на 833,12 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. -
31.03.2018 г.,
- обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва, за периода 04.05.2016 г. - 01.04.2019 г., в размер
на 144,40 лв.
- законната лихва върху главницата, считано от
момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (02.04.2019 г.),
както и да
осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
- направените деловодни разноски в производството
по чл. 410 от ГПК в размер на 76,48 лв.
- деловодните разноски по настоящето
производство, включващи платените държавни такси и депозити за вещи лица, както
и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Направено е възражение
за прекомерност на разноските на ответника за заплатен адвокатски хонорар.
Своевременно е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, като същият оспорва
предявените искове по основание и размер.
Заявява, че не
може да се установи от исковата молба на какво основание се търсят
претендираните суми. Посочено е, че ответникът е клиент на ищцовото дружество,
но не са представени доказателства за това. Противно на твърдяното, начинът на
формиране на главницата и обезщетението за забава не е посочен в извлечение от
сметката на ответника.
Няма данни по
какъв начин са формирани цитираните в извлечението суми, липсват фактури, от
които да се направи извод за месечното потребление. Твърди се, че дяловото
разпределение е осъществено от „Нелбо“ ЕАД, без да се представят доказателства
дали действително с дружеството е сключван договор, дали същият е действителен
и валиден с оглед изискванията на Наредба 16-334/ 06.04.2007 г., дали
дружеството е вписано в регистъра по чл.139а от ЗЕ.
Голословно е и
твърдението, че топлинната енергия е доставена и разпределена в съответствие с
изискванията на закона и наредбата, което лишава ответника от защита, доколкото
няма данни за количеството доставена енергия и начина на нейното отчитане и
ценообразуване. Направил е и възражение за погасяване по давност на начислените
до 02.04.2016 г. суми в общ размер от 329,38лв.
Твърди в
процесния период да не са били монтирани средства за дялово разпределение
съгласно нормативната уредба, липсвали са индивидуални топломери, доколкото в
имота не е имало отоплителни тела. Имотът въобще не е бил обитаван. Той е бил
предмет на публична продан по изп. д. № ****. В него са извършвани описи и
огледи във връзка с проданта. Дори да се приеме, че ответникът е бил клиент на
ищцовото дружество, то това е възможно до влизане в сила на постановлението за
възлагане на имота на купувача от публичната продан.
Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
От представената справка по лице от „Служба по вписванията“ за ответника,
се установява, че ответникът е бил собственик на процесния апартамент № **,
находящ се в гр. П. *** от 1997 г. до 26.02.2018 г., когато е имотът е
продаден на публична продан от съдебен изпълнител. Въводът във владение на
новия собственик – приобретател на публична продан е осъществен на 04.04.2018
г.
Не се спори между страните, че по партидата на ответника са били начислени
суми от: 1096,61 лева -
стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. – 31.01.2018 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 05.01.2016 г. – 01.04.2019г. в размер на 227,60 лева. По силата на
заповед № 3853 от 10.05.2019 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 5122/2019 г. по описа
на ПРС, Х гр. състав, било разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да
заплати на заявителя “ЕВН България Топлофикация”ЕАД – гр.Пловдив, сумата от
1096,61 лева - стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. –
31.01.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 05.01.2016 г. – 01.04.2019г. в размер на 227,60 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., както и 76,48лв. – разноски
в заповедното производство. Длъжникът подал своевременно възражение срещу
вземането по заповедта, поради което и на заявителя били дадени указания от
съда за предявяване на настоящите установителни искове.
От приетото като обективно изготвено заключение на в.л.В.Ш.,
изготвил съдебно – техническата експертиза, се установява, че през процесния
период абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, е работила, като е
подавала топлинна енергия само за отопление. Частта за битово – горещо
водоснабдяване е изключена. Подадена е общо 709,966319 МВтч ТЕ за
разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 11,810231
МВтч за сметка на ищеца. В процесния период в ап.16 всички отоплителни тела са
били отсъединени от топлопреносната мрежа в етажната собственост. Отопляемият
обем на имота е 200 куб.м. През имота на ответника преминават два броя щранг –
лира с мощности 6802 Вт и 660 Вт. Консумираната енергия от същите не се отчита
с индивидуално разпределително устройство /ИРУ/ за отчет на изразходваното
количество ТЕ за отопление. Поради тази причина начисляването на ТЕ за същата е
ставало по максимална нормативна мощност. В имота на ответника всички
отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и
на същите не се начислява ТЕ за отопление през процесния период. През процесния
период в имота няма монтирани ИРУ. Няма монтиран водомер за отчитане на
изразходваното количество ТЕ за БГВ /битово - гореща вода/, тази услуга н есе
предлага в етажната собственост и сума за нея несе начислява. За имота са
прилагани изискванията на т.6.7 вр. с т.6.5 от Методика за дялово разпределение
на ТЕ в сгради – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба
16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването за 2 броя щранг – лира по
максималната нормативна мощност на отоплителното тяло. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника за процесния период, е общо 11,20182 МВтч, в
т.ч. 4,77072 МВтч за отдадената от сградната инсталация и 6,4311 МВтч за
отопление и 0 за БГВ. Няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца,
което се установява чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от
„Нелбо“ООД и ищцовото дружество за абоната. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
От разясненията
на експерта в съдебно заседание се установи, че в имота имало 5 броя
отоплителни тела, като на всички тях са монтирани ИРУ, които са за редовен,
ежемесечен, индивидуален отчет.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, прието по делото и възприето от съда като
обективно, изготвено с необходимите знания и опит, се установява, че стойността
на количеството топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. – 31.03.2018 г. вкл.
е 1096,61лв. , от които 809,63лв. – топлоенергия за отопление, 104,21лв. –
услуга разпределение и 182,77лв. – ДДС,а на лихвата за забава – 227,60лв. По
поставената втора задача от ищеца е посочил, че размерът на задължението за
главница с падеж след 02.04.2016 г. е 833,12лв., от която 614,58лв. –
топлоенергия, 79,69лв. – услуга разпределение и 138,85лв. – ДДС, а на
обезщетението за забава до 01.04.2019 г.– 144,40лв.
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, "потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик. Страните спорят относно факта, че в процесния период ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, за който се твърди да е доставяна
топлинна енергия /ТЕ/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От представените писмени
доказателства се установява, че ответникът е бил собственик на
процесния апартамент № *, находящ се в гр. П. *** от 1997 г. до
26.02.2018 г., когато е имотът е продаден на публична продан от съдебен
изпълнител. Въводът във владение на новия собственик – приобретател на публична
продан е осъществен на 04.04.2018 г.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали
ответникът дължи заплащане на процесните суми за периода след продажбата на
имота на публична продан до датата на въвода на новия купувач във владение от
съдебния изпълнител.
Съгласно
чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Общите правила влизат в сила в 30-дневен срок от
тяхното публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ищецът не оспорва обстоятелството, че ответникът не е бил собственик или носител на вещното право на ползване на топлоснабдения имот за периода 26.02.2018 г. – 31.03.2018 г., но заявява, че е бил задължено лице към топлопреносното предприятие. Съдът споделя съображенията на ищеца. Задълженията за този период са дължими от ответника на основание чл. 60, ал. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 60, ал. 1 от същите, при промяна собствеността или вещното право на ползване на топлоснабдения имот, новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30-дневен срок заявление за откриване, съответно закриване на партидата, с приложени копия от съответните документи за собственост на имота. Преди промяната или закриване на партидата, купувачът заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия. Ал. 3 на същия член от Общите условия сочи, че ако предишният собственик или ползвател на имота, в случаите по ал. 1, не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партидата на новия собственик. В конкретния случай длъжникът по делото не е подал заявление за закриване на партидата му през процесния период, за да може да се освободи от заплащането на задълженията за него. Ето защо
,
ответникът като титуляр на правото на собственост има качеството на клиент на
дружеството.
Следва
да се посочи също така, че продажбата на топлоснабден имот по реда на ГПК –
чрез публична продан от съдебния изпълнител, бележи особености в сравнение със
сключване на сделка за прехвърляне на собствеността от собственика на трето
лице. При публичната продан, след приключване на проданта, съдебният изпълнител
изготвя постановление за възлагане, ако са изпълнени всички изискуеми от закона
предпоставки за това, като същото подлежи на обжалване. Едва след влизането му
в сила се прехвърля собствеността върху имота. На следващо място, прехвърлянето
на собствеността не означава автоматично предаване и на владението върху имота,
а в настоящия случай то се е осъществило по принудителен ред – чрез въвод във
владение на приобретателя на публичната продан едва на 04.04.2018 г., т.е. на
дата следваща процесния период. До датата на въвода имотът се е намирал във
фактическата власт на ответника, като не се спори, че той не е заплатил
консумираната топлинна енергия за този период.
По силата на закона (чл. 150 от ЗЕ и чл. 106а от отм.
ЗЕЕЕ), собственикът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя и без да е необходимо
подаването на заявление-декларация и сключването на нарочен писмен договор. В
тази връзка следва да се има предвид и че законът не изисква като условие за
съществуването на облигационно правоотношение реалното ползване на имота от
страна на собственика. Стойността на доставената топлинна енергия се дължи и
когато един имот е необитаем. В този смисъл не се възприема възражението на
ответника, че имотът е бил необитаем, поради което не се дължи заплащане на
топлинна енергия за него.
Ответникът заявява, че предвид неустановяване от
вещото лице по съдебно- техническата експертиза дали в имота е имало монтирани
отоплителни тела или не, както и дали същите са били снабдени с ИРУ, поради
непосещаване на имота от вещото лице, то заключението не следва да се
кредитира. Съдът не възприема така
наведеното възражение. Без правно значение в настоящия случай се явява обстоятелството
дали в имота са били монтирани отоплителни тела, тип радиатор или не, тъй като
вещото лице е посочило с категоричност,
че същите са били отсъединени от топлопреносната мрежа и за тях не е
начислявана топлинна енергия. Посещение на имота от вещото лице е безпредметно,
тъй като то би установило състоянието на имота понастоящем, а не и дали в
процесния период са били монтирани или не отоплителни тела и дали същите са
били снабдени с ИРУ. Следва да се отчете и фактът, че апартаментът има нов
собственик, като понастоящем същият може да е монтирал отоплителни тела, тип
радиатор, както и да ползва ТЕ за отопление, но тези факти са ирелевантни за
процесния спор.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като
компетентно и обективно дадено, според което през имота на ответника минават 2
бр. щранг-лири, като потребената топлоенергия от същите се начислява по
максимална нормативна мощност, тъй като същата не се отчита с ИРУ. Щранг-лирата
е посочена като отоплително тяло в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, което служи за отдаване на топлина и при наличието й в
сградата се начислява енергия за отопление. Начисленият разход за щранг-лирите
е в пряка зависимост от техните размери и мощност. Те са част от отоплителната
инсталация на имота, а не от сградната инсталация, поради което топлинната
енергия, отдадена от тях, се заплаща като дял от енергията за отопление на
имота, а не като дял от енергията, отдадена от сградната инсталация.
Следователно, предвид установеното, че се касае за отоплително тяло, което през
отоплителните сезони е действащо, се налага извод, че се дължи заплащане на
топлинна енергия за отопление, във връзка с неговата работа. Сочените
разпоредби отчитат отдаването на топлинна енергия от отоплително тяло – щранг –
лира. В този смисъл не се възприема възражението на ответника, че щранг –
лирата няма отношение към топлоснабдяването на обекта и за нея не следва да се
начислява енергия за отопление.
Не се възприема и възражението на ответника, че в
производството не били представени документи, удостоверяващи стойността на
енергията за сградна инсталация за процесния период, както и фактури за
начислени суми, поради което искът не бил доказан и по размер. От заключенията
на СТЕ и ССЕ се установиха доставените количества топлинна енергия,
разпределението на същата по пера, както и стойността на доставката, поради
което съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание и размер.
Не се приема и възражението на ответника, че
неправилно са изчислени количествата на топлинна енергия, доставени в имота му.
От разясненията на експерта в съдебно заседание се установи, че в случая става
въпрос за ТЕ, отдадена от щранг - лири, преминаващи през имота, чиято мощност е
680 и 660 вата и тази енергия се начислява, тъй като тези тела не са снабдени с
ИРУ, както и за сградна инсталация, която е начислявана на самия имот.
Определянето
на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна
енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на
всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за
енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите
условия, потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия в 30 – дневен срок, след изтичането на периода, за
който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при
неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна
енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С оглед посочените доказателства, съдът намира за установено, че
ответникът е потребил начисленото му количество топлинна енергия, като от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установи точното
количество потребена топлинна енергия, а от цените на топлинна енергия –
стойността на същото количество енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона
за енергетиката, клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат
консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:
1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска;
3. по реална месечна консумация.
Разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/,
се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ
и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Не се възприема възражението на
ответника, че не дължи суми за отчитане на показанията на уредите за топлинна
енергия. В чл.149б, ал.3 от ЗЕ е уредено правилото, че в договора по
ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика
самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а. В настоящия
случай сме изправени пред втората хипотеза, при която се дължи заплащане от
потребителите на услуга, доставена от трето лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че за процесния
период - 01.03.2016 г. –
31.03.2018г., ищцовото дружество е доставило на
ответника топлинна енергия за обект,
находящ се в гр. П. ***, като ответникът не е заплатил дължимата цена в размер на 833,12лева. Същият дължи и обезщетение за
забава в търсения размер, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид направения отказ от предявените искове за периода 01.11.2015 г. –
29.02.2016 г., то съдът не следва да разглежда възражението на ответника за
погасяване на вземанията за този период по давност.
Ищецът
претендира разноски, като на същия ще се присъди сумата от 75лв. – разноски за
заповедното производство, както и 350,64лв. – разноски в настоящото
производство, съразмерно с непрекратената част от производството.
Ответникът претендира разноски, като съразмерно на прекратената
част от исковете, на същия ще се присъди сумата от 104,72лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД в отношенията
между страните, че Г.И.К., ЕГН **********,***, дължи на “ЕВН
България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. ”Христо Данов” № 37, сумата от 833,12 лева - стойност на топлинна енергия за
периода 01.03.2016 г. – 31.03.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. П. ***, обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 04.05.2016 г. – 01.04.2019 г.
в размер на 144,40 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед № 3853 от
10.05.2019 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д.
№ 5122 /2019г. по описа на ПРС, Х гр. състав.
ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” №
37, сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ - разноски по ч. гр. д. № 5122 /2019г. по описа
на ПРС, Х гр. състав, както и сумата от 350,64лв./триста
и петдесет лева и 64ст./ - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” №
37, да заплати на Г.И.К., ЕГН **********,*** сумата от 104,72лв./сто и четири лева и 72ст./ - разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ