157Р Е Ш Е Н И Е
№
11.07.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 128 по
описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от главен юрисконсулт U=U=I=като процесуален представител
на заместник-председателя на КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР с адрес: гр.София 1000,
ул.“Будапеща“ №16 срещу решението по а.н.д. №23/2022г. на РС - Кюстендил. Касаторът
релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на съществено нарушение
на процедурата по ЗАНН относно мястото на извършване на деянието по см. на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за ответника и на другите разноски като недоказани.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. изпълнителния директор Л.В.като законен представител на ответника „Р.Х.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** оспорва жалбата като
неоснователна и моли за потвърждаване на решението на районния съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата.
Счита, че въззивният съд е постановил неправилно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния
съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №Р-10-923/17.12.2021г. на заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на „Р.х.“ АД за нарушение на чл.115, ал.1,
изр.последно от ЗППЦК на основание чл.221, ал.8, т.2, пр.1 от ЗППЦК е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че санкционираното дружество е
публично дружество, вписано под №РГ-05-80 в регистъра по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН.
При извършена проверка в КФН от св.Цергиловска – младши експерт в отдел „Надзор
над публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е установено,
че дружеството не е провело редовно общо събрание на акционерите до края на
първото полугодие след приключване на отчетната 2020г., а именно – до
30.06.2021г. В АУАН е посочено, че нарушението е осъществено в гр.София. В
подаденото срещу АУАН възражение дружеството твърди, че неизпълнението на
задължението в срок се дължи на обективни обстоятелства, свързани с отказа на
05.11.2020г. за поемане на ангажимент за финансов одит от страна на избрания
одитор от общото събрание на акционерите на дружеството и дъщерните такива. Дружеството
твърди, че изборът на нов одитор е забавен поради обективни обстоятелства,
свързани с времето за свикване и провеждане на ОСА и отказите на ТРРЮЛНЦ да
обяви решенията за избор на новия одитор, респ. обжалването им пред компетентния
съд. В издаденото НП са възпроизведени констатациите в АУАН, като мястото на
нарушението е посочено в гр.Кюстендил, а грешното такова в АУАН е определено
като техническа грешка, която не е от значение за определяне наличието на
нарушение, а служи основно за определяне на местната подсъдност.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила досежно противоречието в АУАН и
НП относно мястото на извършване на деянието, което разминаване по отношение на
задължителния реквизит е недопустимо и неотстранимо в съдебното производство по
делото. По съществото на спора съдът е установил доказано деяние, което не е
маловажен случай по твърденията за наличие на обективни причини във
възражението срещу АУАН. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Нормата на чл.222, ал.2 от ЗППЦК определя като приложим
реда по ЗАНН за установяване на нарушението, издаването, обжалването и
изпълнението на НП. Правилото на чл.222а от ЗППЦК определя рамките на
компетентността на наказващия орган при определяне вида и размера на
административните наказания и имуществените санкции.
Нормите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
въвеждат като задължителен реквизит в съдържанието на АУАН и НП мястото на
извършване на нарушението. В съдържанието на приложените по делото на районния
съд АУАН и НП това място е посочено, но същото е различно. В АУАН мястото на
извършване на нарушението е посочено в гр.София при отбелязано седалище и адрес
на управление ***, а в НП мястото на извършване на нарушението е посочено в
гр.Кюстендил при същото седалище и адрес на управление. Наказващият орган е
коригирал мястото, сочейки правомощието по чл.53, ал.2 от ЗАНН и приемайки
разминаването като резултат от техническа грешка, която е означение за
определяне на местната подсъдност, но която не засяга правото на защита на
нарушителя. С оглед на тези фактически установявания, правилно е становището на
районния съд за противоречие в съдържанието на АУАН и НП досежно посоченото
място на извършване на нарушението. Това място, определено от конкретиката по
казуса, свързана с неизпълнение на задължението по чл.115, ал.1, изр.последно
от ЗППЦК, се определя от мястото на провеждане на редовното общо събрание на
акционерите на дружеството. Съгласно чл.222, ал.1 от ТЗ общото събрание се
провежда в седалището на дружеството, освен ако в устава е предвидено друго място
на територията на Република България. Страните не твърдят предвиждане на друго
място, поради което действителното място на извършване на нарушението е
седалището на дружеството в гр.Кюстендил. С оглед отбелязаното в съдържанието
на АУАН седалище *** обаче противоречието между АУАН и НП досежно обсъждания
реквизит не води до извод, че нарушението в процедурата по ЗАНН има съществен
характер. В аспекта на коментираното от касационния съд съдържание на АУАН
съдът споделя становището на наказващия орган в НП досежно допусната от актосъставителя
техническа грешка. Фактите по АУАН установяват по безспорен начин извършеното
нарушение, идентично с посоченото такова в НП и нарушителя. Вярно е, че мястото
на извършване на нарушението е част от неговото установяване, но съдържанието
на АУАН с вярно посочено седалище *** и относимостта на същото към мястото на
извършване на нарушението, определя като приложима възможността за саниране на
нарушението от наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В аспекта на
изложеното, липсва нарушаване или засягане на правото на защита на дееца.
Касационният съд споделя останалите изводи на районния
съд за съставомерност на деянието и липса на маловажен случай.
Между страните няма спор, че „Р.Х.“ АД е публично
дружество по см. на чл.110, ал.1, т.1 от ЗППЦК. Като такова, същото е длъжно да
спазва задължението по чл.115, ал.1, изр.последно от ЗППЦК като проведе редовно
общо събрание до края на първото полугодие след приключване на отчетната
година. В конкретния случай това ще рече, че събранието е следвало да се
проведе до 30.06.2021г. Приобщените от районния съд писмени и гласни
доказателства установяват, че законния срок не е спазен. Деянието се
осъществява чрез бездействие, поради което на всяка дата след 30.06.2021г.
същото е съставомерно, включително на процесната 01.07.2021г. Нарушаването на
задължението по чл.115, ал.1, изр.последно от ЗППЦК се санкционира по реда на
чл.221, ал.8, т.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗППЦК.
Наложената за деянието имуществена санкция е
определена в законовия минимум при правилно приложение на нормата на чл.222а от
ЗППЦК.
Деянието не разкрива белезите на маловажен случай по
дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Същото е на просто извършване, поради
което извън приложното поле е преценката за липсата или незначителността на
вредните последици. Няма данни деецът да е извършител на други подобни
нарушения, но този факт е отчетен от наказващия орган при определяне и налагане
на санкцията в законовия минимум. Обстоятелството, че редовното общо събрание
на акционерите е проведено със закъснение на 24.08.2021г. по причините,
изложени във възражението срещу АУАН, не води до извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от същия вид, т.к. дружеството е длъжно да следи са своите търговски работи с
грижата на добър търговец. Това означава, че свикването на общо събрание чрез
публикуване на поканата в търговския регистър по чл.223, ал.3 от ТЗ следва да
бъде съобразено с изискванията на чл.115, ал.1, изр.последно от ЗППЦК.
Необходимите документи за приключване на отчетната година и процедурите за
одитиране са в рамките на предвидимите събития за търговеца, включително своевременното
установяване на връзка с одитора относно възможността за извършване на
ангажимента по начин да не се препятства задължението по чл.115, ал.1,
изр.последно от ЗППЦК.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на
районния съд ще се отмени като неправилно. На основание чл.222, ал.1 от АПК
касационният съд ще реши делото по същество, като потвърди НП.
На
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН ответникът дължи заплащане на КФН на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ за всяка съдебна инстанция или общата сума от
160лв. Разноските са надлежно поискани и доказани посредством осъщественото
представителство от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и изричното им
претендиране по всяко от делата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №47/14.03.2022г. по а.н.д.№23/2022г. по описа на РС
– Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №Р-10-923/17.12.2021г.
на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“,
с което на „Р.х.“ АД *** за нарушение на чл.115, ал.1, изр.последно от ЗППЦК на
основание чл.221, ал.8, т.2, пр.1 от ЗППЦК е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА
„Р.Х.“ АД /с посочени данни/ да заплати на КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР юрисконсултско възнаграждение в размер на 160лв.
/сто и шестдесет лева/ за представителство по делата на районния и касационния
съд.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.