Р Е
Ш Е Н
И Е № 615
гр. Пловдив, 13.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията АНД №195/2020г.
по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №480481-F514113, издадено на 27.11.2019г. от Заместник-директор на
ТД на НАП Пловдив, с което на П.В.Ч.,
ЕГН:**********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/
е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева за
административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/ с
искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи и за
приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се представлява от
процесуален представител – адв. П.В., който поддържа жалбата и прави същото
искане. Моли за присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юркисконсулт
М.М., пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след
като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
С оглед получено писмо в ТД на НАП Пловдив с вх.
№04-01-1768/05.09.2019г., изпратено с вх. №12-00-316/21.08.2019г. на Централно
управление на НАП, било установено, че П.В.Ч., в качеството му на управител на
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК:********* - предприятие по смисъла на
ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон, не е публикувал годишния
финансов отчет /ГФО/ на дружеството за
2018г., като не го е заявил за вписване и представил за обявяване в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на
следващата година, т.е. до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е бил неприсъствен ден/.
Установено било, че дружеството „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ
ПАРТНЕРС“ ООД е извършвало дейност през отчетния период 2018г., видно от
подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с
вх. №1600И0710061/01.03.2019г. ГФО на дружеството за 2018г. бил заявен за
вписване и представен в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 07.10.2019г. Прието било, че жалбоподателят е извършил
констатираното нарушение на 02.07.2019г. в гр. Пловдив.
Нарушението било установено на 21.08.2019г. - датата, на
която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията.
Констатирано било, че нарушението е извършено за първи
път.
За извършеното нарушение на П.В.Ч. бил съставен АУАН
№F514113/08.10.2019г. Актът му бил предявен и връчен на същата дата - 08.10.2019г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на П.В.Ч., ЕГН:**********, на основание
чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно
наказание - „ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение
на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласни доказателства – показанията на свидетелката В.Т., които съдът кредитира
като обективни, логични, непротиворечиви и съответни на писмените
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства
за извършеното от жалбоподателя административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1,
вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. Разпоредбата
на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч задължава
всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет
от ОС на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година. В този смисъл, като търговско дружество, „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ КРИЕЙТИВ
ПАРТНЕРС“ ООД е било обвързано от посоченото задължение и е следвало да подаде
заявление за обявяване на ГФО за 2018г. в рамките на регламентирания в чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч срок, а именно - до 30 юни на следващата година /в случая до
01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г. е бил неприсъствен ден/. ГФО на дружеството
за 2018г. е бил заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията
по вписванията чак на 07.10.2019г., явяващо се повече от четири месеца след
законоустановения срок, което е в нарушение на изискването на цитираната
разпоредба от ЗСч. Жалбоподателят, в качеството му на управител на дружеството,
е бил отговорен съобразно чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч за съставянето, съдържанието
и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този
закон.
Правилно е била приета за дата на нарушението - 02.07.2019г.,
предвид, че това е първият ден, следващ 01.07.2019г. /тъй като 30.06.2019г. е
бил неприсъствен ден/, който от своя страна е последният ден, в който е могло
да бъде изпълнено задължението.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подборно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице
и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Не е налице съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН. Вярно е, че нарушителят не е бил надлежно поканен за
съставяне на АУАН, предвид на това, че поканата е изпратена по електронен път и
същата е била адресирана не до физическото лице като управител, а до
дружеството. Тъй като нарушителят е присъствал по време на съставяне на АУАН и
препис от акта му е връчен на същата дата не може да се приеме, че е налице
съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е нарушено
правото му на защита. Нарушителят е могъл да направи възражения още при
съставяне на АУАН /от което той не се е възползвал/, могъл е да посочи
доказателства и да организира защитата си още от момента на образуваното против
него административнонаказателно производство.
Не се споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като
свидетелката по акта С.И.Ж.не е свидетел по установяване на нарушението.
Обстоятелството, че актосъставителката В.Т. самостоятелно е извършила справката
в Търговския регистър, не мотивира извод, че посочената в АУАН свидетелка не е
присъствала при установяване на нарушението.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност /съгласно приложената по делото
заповед/, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразен с целта на закона.
Неприложим в случая е и чл.28 от ЗАНН. Нарушението не
може да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Обстоятелството,
че то е за първи път е отчетено при определяне на санкцията, която е в минималния
предвиден в закона размер. Налице е неизпълнение на задължително предписание на
ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на финансовите отчети,
както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира нарушената
разпоредба. Вярно е, че е налице последващо отстраняване на нарушението, но то
в никакъв случай не може да бъде определено като своевременно, тъй като е
сторено повече от четири месеца след изтичане на законоустановения срок за
публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР,
при това едва след уведомяване от органите по приходите.
За нуждите на административнонаказателното производство
не е задължително събирането на доказателствата да става съобразно разпоредбите
на ДОПК, поради което и възражението за липса на протокол по чл.50 от ДОПК е
неоснователно. Вярно е, че по силата на чл.37, ал.1 от ДОПК и чл.50, ал.1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от
органа по приходите или по инициатива на субекта, като съставеният по установения
ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията
му протокол представлява доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. В случая обаче не се касае за
административно производство, а за административнонаказателно производство,
което не е обвързано с разпоредбите на ДОПК, а с тези на ЗАНН и НПК.
С оглед извършеното нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч законосъобразно е наложено административно наказание на осн. чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч. Наложеното административно
наказание е в законоустановения минимум, поради което и не подлежи на корекция
от съда.
При извършената
служебната проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административно наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5
от ЗАНН, основателно е единствено искането на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,
както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева. Производството по делото е продължило в две съдебни
заседания, с разпит само на един свидетел, като същото не се отличава с
фактическа или правна сложност. Поради това следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80 лева.
По изложените
съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№480481-F514113, издадено на 27.11.2019г. от Заместник-директор на ТД на НАП
Пловдив, с което на П.В.Ч., ЕГН:**********,
на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено
административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева за
административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
ОСЪЖДА П.В.Ч., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция
за приходите сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен
съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ