Р Е Ш Е Н И Е
№ 1194
Гр.Варна; 21.03.2019год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично съдебно заседание проведено на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11435/2018 г. по описа на
ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл.21, ал.1 във вр. с
чл.21, ал.4 от СК.
Ищецът
Я.Ю.А. - М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, партер, чрез адвокат А.А.,
претендира от съда да постанови решение
с което да признае по отношение
на ответника К. Костантинов Б., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника
си адв.Г.Я. ***, със съдебен адрес:***, офис *, тел.*, *, *., че ищецът е изключителен собственик на 47.20
% ид.части от С.О.С. с идентификатор * с адрес: *, с предназначение: жилище, апартамент, с
площ от 121 кв., ведно с принадлежащи избени помещения № 1 и 2, всяко едно от
тях с площ от 14.68 кв.м., както и на 47.20%
ид.ч. от 46
кв.м. от ПИ с идентификатор *, с адрес *, с площ от 287 кв.м., при съседи: *,
*, *, равняващи се на 21.71 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор целият от 287
кв.м. Претендира да му
бъдат присъдите сторените по делото разноски.
В условие на евентуалност съдът да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът К. К. Б., ЕГН ********** не е собственик на 47.20 %
ид.части от С.О.С. с идентификатор * с адрес: *, с предназначение: жилище, апартамент, с
площ от 121 кв., ведно с принадлежащи избени помещения № 1 и 2, всяко едно от
тях с площ от 14.68 кв.м., както и на 47.20%
ид.ч. от 46 кв.м. от ПИ с идентификатор *, с адрес
*, с площ от 287 кв.м., при съседи: *, *, *, равняващи се на 21.71 кв.м.
ид.части от ПИ с идентификатор целият от 287 кв.м.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
На
18.10.2017г. е починала майката на ищцата Е. М. Б..Е. М. Б. се е намирала в
граждански брак с ответника К.К.Б. от 6.6.1983г. до смъртта си на 18.10.2017г.
Е. М.
Б. е оставила саморъчно завещание в Кантората на Нотариус № * на НК – Д. Б. по
нот. дело №*/2014г., peг. № *,
peг. зав. № *. Завещанието е обявено на 24.10.2017г. с протокол за обявяване на
саморъчно завещание от Н. Б. Вписано е в АВ - Варна на 3.4.2018г. По силата на
това завещание Е. М. Б. е завещала на дъщеря си Я.Ю.А.-М. тавански етаж, състоящ
се от две стаи и салон с обща площ от 121 кв.м., ведно с 46 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 290.83 кв.м.,
съставляващо стар имот пл. № 5, кв. 437 по плана на 4-ти подрайон на гр. Варна. Предмет на този иск е
частта от имота, описана в завещанието като "1/2 ид.ч.,
която закупих с лични средства и средства подарени на мен от дъщеря ми Я.Ю.А.-М..
Тази идеална част представлява част от имота, притежавана преди от Държавата и
платена за уравнение по съдебна делба по дело № 55/1985г. на ВРС, за което
притежавам подписана от съпруга ми К.К.Б. декларация относно произход на
средства".
С
Решение от 30.1.1985г. по гр.д.№ 55/1985г. на ВРС е допуснато извършване на
делба на ДВЕ ТАВАНСКИ СТАИ и САЛОН, находящи се на тавански етаж на жилищна
сграда, в * при съсобственици и квоти: по 1/6 ид.ч. за
К.К.Б., Д. К. Б. и П. К.Б., 3/6 ид.ч. за Държавата. С Решение от 30.4.1985г.
ЖИЛИЩЕ в таванския етаж, състоящо се от две стаи и салон, със застроена площ от
121 кв.м., ведно с 46 кв.м. ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 290.83 кв.м., съставляващо имот пл. № 5 в кв. 437 по плана на
4 подрайон на гр. Варна, на стойност 6659.81лв. е възложено в дял на К.К.Б.,
като за уравнение на дяловете К.К.Б. е осъден да заплати на ДЪРЖАВАТА 3145.90
лв., а на Д. К. Б. и П. К.Б. по 1171.31 лв. Решението
е вписано в АВ на 17.6.1985г. под № *, том *, peг. № *.
Към
имота принадлежат 2 изби: с Решение от 7.2.1972г. по гр.д.№712/1971г. на ВРС е
допуснато да се извърши съдебна делба на четири избени помещения, избен коридор
и избено стълбище, находящи се в сградата на * между съсобствениците и при
съотношение: 50 % ид.ч. за ДЪРЖАВАТА, 23.45% ид.ч. -
за Е. С. Ч. и Г. Я. Ч. и 26.55% ид.ч. за К. П. Б.. С
Определение от 17.4.1972г. по гр.д.№712/1971г. на ВРС е съставен
проекто-разделителен протокол, съгласно който на ДЪРЖАВАТА е предоставен в дял
- дял първи, състоящ се от избени помещение № 1 и 2, разположени към двора на
сградата, находяща се на *.С Решение от 10.5.1972г. по гр.д.№ 712/1971 г. е одобрен за окончателен разделителния протокол съставен с
Определение от 17.4.1972г. Тъй като избите са принадлежност, те принадлежат на
собственика на таванския етаж, макар и да не са включени в делбата от 1985г.,
респ. преминали са от патримониума на Държавата в този на К.К.Б. след делбата
от 1985г. Съгласно скица към заключението на в.л. по гр.д.№712/1971г.,
всяка една от изби № 1 и № 2 е с площ от по 14.68 кв.м.
С декларация от 25.6.1985г. в писмена форма, подписана и
от двама свидетели, ответникът К.К.Б. е декларирал, че сумата от 3145 лв., с
която е заплатена частта на Държавата от имота на * е собствена на съпругата му
Е. М. Б. от преди брака и с него, сумата от 2145 лв. - нейна лична собственост
и 1000 лв.- собствена на дъщеря и Я.Ю.А., изтеглени от личния и влог.
С
втора декларация, със същото съдържание, но с нотариална заверка на подписа, peг. пред Нотариус с per. № * на 26.6.1985г. е декларирано
същото обстоятелство - че произхода на средствата за заплащането на частта на
Държавата са изцяло лични на Е. М. Б.
Сумата
от 3145 лв., спрямо стойността на целия имот, оценен в гр.д.№55/1985г. на ВРС
на 6659.81 лв. представлява 47.20 % от стойността на имота /3145 лв. делено на
6659.81 лв./. Относно тази част от имота - 47.20% от него, ответникът няма
никакъв принос за придобиването му, като материалният принос е изцяло с лични
средства на майката на ищцата. Тя представлява предмет на
иска.
Актуалната
индивидуализация на дворното място на * е ПИ с идентификатор *, с площ от 287
кв.м., при съседи: *, *, *, *. Актуалната индивидуализация на таванския етаж е
С.О.С с идентификатор * с
адрес: *, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв.., ведно с
принадлежащи избени помещения № 1 и 2.
Съгласно
чл. 21, ал. 4 от СК, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на този
специален отрицателен установителен иск, с който да обори предположението за
съвместен принос, възможно само по съдебен ред.
Останалите
части от имота - 52.80 % не са предмет на този иск. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба.
По
допустимостта на иска. Намира предявеният иск за недопустим по следните съображения:
Съгласно
чл.21, ал.4 от Семейния кодекс , право да предяви иск
за трансформация на лично имущество имат съпруга по време на брака или след
неговото прекратяване, и наследникът на съпруга. Ищцата в производството Я.Ю.А.
- М. се легитимира като надлежна страна в производството на основание саморъчно
завещание на Е. М. Б., ЕГН **********, п. на 18.10.2017г., с което същата е завещала
на ищцата два недвижими имота и движими вещи. Не е налице универсално завещание,
което да се отнася до цялото имущество или дробна част
от него, когато изразената воля на наследодателя е била да се разпореди с една
съвкупност от права и задължения. Съгласно чл.16, ал. 2 ЗН такова
завещателно разпореждане, което се отнася до единично определено имущество,
представлява завет и придава качеството на заветник на лицето, в чиято полза е
извършено. От своя страна заветът не поражда право на
наследяване и заветникът като частен правоприемник на завещателя няма
качеството на наследник. Право да предявят такъв иск имат бившите съпрузи и
техните наследници по закон. Горното налага извод, че искът така, както е
предявен е недопустим. Я.Ю.А.-М. е и наследник по закон, поради което исковата
молба следва да се обездвижи с указания за уточняване на правният интерес на
ищцата.
Ищцата
е заявила искане за приемане за установено, че същата като собственик по
завещание е собственик на имот, за който твърди че не е придобит чрез съвместен
принос между завещателя и неговия съпруг. Такова искане е недопустимо. За да се
произнесе по обема на завещателните права, следва да е установен обема на
правата на собственост на завещателя. Недопустимо е, преди безспорно
установяване правата на собственост на завещателя, да се установява правото на
собственост на ищеца, тъй като правната промяна е под условие. Следва, първо да
бъде разгледан искът, с който се променя законното /презумтивно/ равенство на
дяловете в съсобствеността т.е. да се установи дали
към момента на придобиването на имота е налице трансформация на лично имущество
и едва след влизането в сила на решението да се претендират други права върху
имота.
Искът
по чл.21, ал.4 от Семейния кодекс е за приемане за установено, че придобития по
време на брака между страните недвижим имот не
представлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на страната,
като меродавен е моментът, в който юридически става придобиването на правото на
собственост т.е. с искът се установяват права към момента на придобиването им
/към минал момент/.
Възраженията
за недопустимост, настоящият съдебен състав не приема, поради следните
съображения:
Ищцата
съгласно разпоредбите на чл.21,ал.4,т.2 от СК има процесуална легитимация да
води настоящия иск, основан на чл.21,ал.1 от СК. От
приложеното към исковата молба удостоверение за наследници се установява, че
ищцата се явява дъщеря и законен наследник на Е. М. Б. Това, че същата съчетава
качествата на общ и частен правоприемник, с оглед самостоятелния характер на
всяко едно от двете права, не значи, че ищцата в качеството си на законен
наследник на Б., няма легитимация да обори съвместния принос на
ответника по отношение на процесния имот.
Съдът
не приема и доводите на ответника за недопустимост на иска за оборване на
съвместен принос, преди безспорно установяване правата на собственост на
завещателя.Правата на завещателя по съставеното
завещание ще бъдат преценявани към момента на откриване наследството от Е. М. Б.
С оглед естеството на иска по чл.21,ал.4 от СК, настоящият съдебен състав
намира, че няма пречка, завещаните права да се обсъждат и доказват към горепосочения касателен
момент, съобразно наведените доводи за изключен принос на ответника. Искът за
трансформация на лични средства при придобиването на недвижим
имот, цели да установи, че в резултат на вложените лични средства изцяло, или
съответната на тях идеална част, изобщо не е станала съпружеска имуществена
общност. С този иск не се изменя съществуващо положение /не е коститутивен /, а
само се установяват действителните права върху придобитите по време на брака, макар и възмездно вещни права, т.е. иска е
установителен с предмет вещни права. Като такъв той може да се предяви от ищцата,
като наследник на Е. М. Б., предвид наведените твърдения, че тя е имала
основание да установи наличие на пълна или частична трансформация. Т.е. в
качеството си на законен наследник и универсален правоприемник на наследодателя
Б., а не като заветник, който получава само правата, които са
му завещани, ищцата има право да предяви този иск, с които се изключват
правата на ответника върху завещания й имот.
По
основателността. Намира иска за неоснователен. Процесният имот представлява лична
собственост на ответника.Имотът е придобит от бащата
на ответника К. П. Б., ЕГН **********, п. на 24.06.1984г. с нот.акт № * през
1939г. и представлява обособен обект от триетажна жилищна сграда в *, изградена
в дворно място, с административен адрес: *, ведно със съответното идеално число
от правото на собственост върху парцела, върху който е изградена сградата, с
площ от 290.83 кв.м., със съсобственик – Държавата.
Наследниците
на К. Б., Д. К. Б., ЕГН **********, П. К.Б., ЕГН ********** и ответникът К.К.Б.,
ЕГН ********** са водили гражданско дело за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, между наследниците на К. П. Б. и Държавата. С
решение от 30.01.1985г. по гр.д.№55/1985г. по описа на Варненски районен съд е
допуснат до делба процесния имот при квоти по 1/6 за тримата наследници на К. П.
Б. и 3/6 ид.ч. за Държавата.
Със
съдебно решение по гр.д.№55/30.04.1985г. на ВРС, на основание
чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в дял на Д. К. Б. и П. К.Б. е поставен в дял първи етаж
от жилищната сграда, състояща се от две стаи, салон, кухня, баня, тоалет,
коридор, избено помещение към улицата и двора, ведно с 59,41 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена сградата.
В
дял на К. К. Б., ЕГН ********** е поставен процесния недвижим имот,
представляващ жилище в таванския етаж, състоящ се от две стаи и салон, с обща
застроена площ от 121 кв.м., ведно с 46 кв.м.ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 290,83 кв.м., представляващо пл.№5 в кв.437 по
плана на 4 -ти подрайон на гр.Варна, описан съгласно
съдебно решение.
За
уравняване на дяловете съделителите Д. К. Б. и П.К. Б. са осъдени да заплатя на
К.К.Б. сумата от 2859,60 лева.
Със
съдебното решение К.Б. е осъден да заплати на държавата сумата от 3145,90 лева,
а съделителите Д. К. Б. и П. К.Б. да заплатят на К.Б. сумата от 2 342,62 лв./
по 1171,31 лв.
От
изложеното е видно, че едноличен собственик на процесния имот е ответникът К.К.Б..
Конститутивният елемент на възникване на собствеността е влязлото в сила
съдебно решение по извършване на делбата. В случая е без значение кога са изплатени сумите за уравняване на
дяловете между страните и от кого. Настоящата хипотеза няма нищо общо с тази,
при която след отчуждаване на имот, лична собственост на един от съпрузите, се
заплаща обезщетение на съпруга-собственик за отчуждения имот, след което, с получената сума съпрузите закупуват друг имот. Когато
размерът на обезщетението е сума по - ниска от цената на новозакупеното жилище
е налице доплащане, като за доплатената част възниква съсобственост /респ.СИО/. И това е така, тъй като конститутивният момент е
момента на закупуване на жилището. В случая не е налице имот придобит в СИО, а
имот лична собственост и изплащането на задължението към държавата има
облигационен, а не вещен характер.
Даже
горното да не бе налице, от представените съдебни
решения е видно, че за уравняване дяловете между съсобствениците К.К.Б. е бил
задължен да заплати на Държавата сумата от 3145,90 лева, като едновременно с
това, същия е следвало да получи сумата от 2342,62 лева от останалите
съсобственици, представляващи негови лични средства, като остатъка от сумата в
размер на 803,28 лева на първо място незначителна, на второ е
заплатена с негови лични средства.
Даже
да се приеме, че процесният имот е придобит по време на
брака между съпрузите чрез покупка, то след като придобиването на имота е на
името на единия съпруг - ответникът К.Б. и покупката е станала по време на брака му с Е. М. Б.,
установяване на трансформация на лично имущество от страна на последната е
изключено, като произходът на средствата, изразходвани за плащане на цената на
възложения имот е без значение за придобиването на имота.
Дори за заплащането на продажната цена да са използвани средства, дарени на
Бъклова от нейния баща, респ.дъщеря, това единствено
би обосновало приноса й в придобиването на имота в режим на СИО, но не и
установяване на трансформация на тези средства в същото. Съгласно практиката по
чл.290 ГПК при придобиването на имот на името само на единия съпруг, се
изключва трансформацията на лично имущество за другия.
Прието е, че в този случай възниква или съпружеска имуществена общност, или
трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е
без значение за правото на собственост. Ако платилият
цената е имал намерението да надари придобиващият съпруг, той става собственик
по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира -
придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Другият съпруг може да участва в
собствеността само ако вещта се придобива в съпружеска имуществена общност - Р 129 от 4.05.11 год. по гр. д. № 89/2010 IV г. о., Р 828 от
20.12.10 год. по гр. д. № 1477/10 год. IV г. о. и Р
347 от 15.10.12 год. по гр. д. № 1071/11 год. IV г. о. на ВКС. Ето защо и
произходът на средствата за заплащане на цената е без
значение, тъй като няма трансформация на лично имущество на неучастващия в
сделката съпруг. Тази практика не попада в предметния обхват на разрешението по
т. 4 на TP № 5 от 29.12.2014 год. по
т. д. № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС, даващо отговор на въпрос за установяване
на трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака с
договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, т. е. хипотеза,
различна от настоящата. Трайната съдебна практика допуска пълна или частична
трансформация само за съпруга, на чието име е придобит имота, но не й за този, който не фигурира в легитимационния документ.
Така, даже имотът да бе придобит чрез договор за
покупка по време на брака на К.Б. с Елена Бъклова /а това не е така/ и ако
същия е придобит на името на К.Б., то установяване на трансформация на лично
имущество от страна на Елена Бъклова е изключено - произходът на сумите, за
плащане на цената на възложения имот е без значение за
придобиването на имота. Основанието за даването на сумата и
изискуемостта за нейното връщане подлежи на изследване в производство по
уреждане на възникнали между субектите облигационни правоотношения.
Плащането не представлява юридически факт от естество да повлияе върху
надлежното придобиване на правото от посочения в акта
титуляр. В този смисъл е постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение № 88/24.07.2015 г., гр.д. № 1112/2015 г., II г.о. на ВКС и
цитираните в него съдебни актове в същия смисъл.
По
отношение на избените помещения.От представените
съдебни решения е видно, че избените помещения са били предмет на съдебна делба
по гр.д.№712/1971 г. по описа на Варненски районен съд, приключило със съдебно
решение по извършване на делбата, чрез разпределение 17.04.1972г., а това е 12
години, преди сключването на брака на ответника К. Бъклев с Елена Бъклева
/1984г./. При това в делбеното производство е участвал наследодателя на К.
Бъклев, неговия баща Костадин К.Б., ЕГН **********, п. на 23.06.1984г., като
след неговата смърт ответникът К.Б. е придобил имотите/избените помещения/ по
наследяване, което изключва наличието на
съсобственост/СИО/трансформация.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник адв.А.Г.,поддържа иска. В хода по
същество на делото моли за уважаване на иска.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адв. Г.Я., поддържа отговора на
исковата молба.В
хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото удостоверение за
наследници изх.№ 171008/20.10.2017год., издадено от Община Варна, район Одесос
се установява, че Е. М. Б. е починала на 18.10.2017год.
и след своята смърт, оставя за законни наследници,
следните лица: К.К.Б.-съпруг и Я.Ю.А.-М. –дъщеря.
Съгласно
удостоверение за сключен гр.брак/л.6/, К.К.Б. и Е. М.
М. сключват граждански брак на 06.06.1983год.
Със
саморъчно завещание от 10.04.2014год. Е. М. Б.
завещава на дъщеря си Я.Ю.А.-М. следния имот-
тавански етаж , състоящ се от две стаи и салон с обща площ от 121 кв.м.,ведно с
46 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 290.83кв.м., съставляващо стар
имот пл.№5 кв.437 по плана на 4-ти подрайон град Варна. Към момента на
съставяне на завещанието притежава 1/2/една втора/ идеална част от описания
имот, която закупува само с лични средства и средства, подарени й от дъщеря й Я.Ю.А.-М.; лозе с пространство от 1000кв.м.
във вилна зона на град Варна,представляващо парцел I-1192 в кв.40 по
плана на зоната, ведно с построената в имота
вилна сграда, от което към момента на съставяне на завещанието притежава
1/2ид.част; всички книги от личната си библиотека, всички бижута, папирус от
Египет, две пана от Манила, театралния си албум и снимки, както и всичко от
нейното движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта
си , независимо дали е описано в завещанието , като волята на завещателката е
текста да се тълкува разширително и в полза на дъщеря й Я.Ю.А.-М..
Гореописаното
завещание е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
24.10.2017год., съставен от нотариус-Д. Б. с район на действие-ВРС.
С решение от
30.01.1985год. по гр.дело №55 от 1985год. на ВРС е допуснато да се извърши
делба на: 1. Първи етаж от жилищна сграда, находяща се в *, състояща се от две
стаи, салон, кухня, баня,тоалет, коридор, едно избено помещение към улицата и
двора, ведно със 105.41кв.м.ид.ч.от дворното място, цялото с площ от
290.83кв.м. по нот.акт , между съсобственици и при квоти: по 1/3ид.част за К. К.
Б., Д. К. Б. и П. К.Б.; 2. Две тавански стаи и салон, находящи се в таванския
етаж на жилищната сграда в град Варна, ул.Антим I №11 между съсобственици и при квоти: по 1/6 за К.К.Б., Д.
К. Б. и П. К.Б., Д. К. Б. и П. К.Б. и 3/6 за Държавата.
По силата на
решение от 30.04.1985год. по гр.дело №55 от 1985год. на ВРС е извършена делба
на допуснатите за делба с горното
решение имоти, както следва:
В дял на Д. К. Б. от * и П. К.Б. с.а. е
поставен следния имот: *, състоящ се от две стаи, салон, кухня, баня , тоалет,
коридор, избено помещение към улицата и двора, ведно с 59.41кв.м.ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 290.83кв.м. , съставляващо имот пл.№5 в кв.437
по плана на 4-ти подрайон на град Варна , на стойност 8 578.79лв.За
уравнение на дяловете Д. К. Б. и П. К.Б. са осъдена да заплатят на К.К.Б.,
сумата от 2 859.60лв. в едногодишен
срок от влизане в сила на решението, ведно с 6% лихва от влизане на решението в
сила.
В дял на К.К.Б. ***
е поставен следния имот: жилище в таванския етаж, състящо се от две стаи и
салон с обща застроена площ от 121 кв.м., заедно с 46кв.м.ид.ч. от дворното
място, цялото с площ от 290.83кв.м., съставляващо имот пл.№5 в кв.437 по плана
на 4-ти подрайон на град Варна, на стойност 6 659.81лв. За уравнение на
дяловете К.К.Б. е осъден да заплати на Държавата 3 145.90лв. и на Д. К. Б.
и П. К.Б. по 1 171.31лв. на равни месечни вноски в едногодишен срок от
влизане на решението в сила, ведно с 6% лихва от влизане на решението в сила.
По силата на
решение постановено по гр.дело №712 от
1971год. на Варненски народен съд е допусната делба на четири избени помещения, избен коридор и избено
стълбище, находящи се в сградата на * между съсобствениците и при съотношение
50% ид.части за Държавата, 23.45% ид.части за Е. С. Ч. и Г. Я. Ч. и 26.55% за К.
П. Б.. Така допуснатите за делби имоти с решение за извършване на делба са
разпределени между съсобствениците, както следва: За Е. С. Ч. и Г. Я. Ч. дял
трети от заключението-избено помещение №4, За К. П. Б. дял втори от
заключението-избено помещение №3 и За Държаната дял първи от
заключението-избени помещения №1 и 2.
Съгласно прието по
делото удостоверение за наследници/л.27/, К. П. Б. е починал на 23.06.1984год.
и след своята смърт оставя за законни наследници следните лица: Д. К. Б.-съпруга,
П. К.Б.-син и К.К.Б.-син.
Към
доказателствата по делото е приета декларация, подписана от К.К.Б.,
съставена в присъствието на двама
свидетели. Съгласно тази на декларация на 25.06.1985год. К.К.Б. е удостоверил,
че сумата от 3 145лв. с която е заплатена частта на Държавата от имота на *
от 26.06.1985год. е собствена на съпругата му Е. М. Б. от преди брака й с него
в размер на 2 145лв.-нейна лична собственост и 1000лв. са собствени на
дъщеря й Я.Ю.А., изтеглени от детския й влог. Декларация с идентично съдържание
е заверена нотариално на 26.06.1985год.
от Ив.К.-нотариус при ВРС.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да
изведе следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл.21,ал.4 във вр. с чл.21,ал.1 от СК, предявен от наследник
на починал съпруг. Искът е установителен. Въведен е за първи път от
законодателя в СК от 2009год. Правния интерес на ищцата се извежда от твърденията на ищцата, че
процесният имот е лична собственост на майка й, която собственост й е завещана,
а не съпружеска имуществена общност между починалата й майка и ответника. В
настоящият случай няма спор между страните, че в отношенията между ответника и
починалата му съпруга, която се явява майка на ищцата ,следва да се прилага
законовия режим на общност. Правната уредба на режима на общност е императивна.
Законът урежда възникването и прекратяването на правата и начина на
разпореждане с тях. СИО възниква за двамата съпрузи по отношение на вещни права
върху движими и недвижими вещи или идеални части от тях. Предпоставките за
възникване са вещните права да са придобити по време на брака възмездно и при
наличие на принос, който се предполага. Презумцията не може да се оборва
извънсъдебно. Установяването на липса на принос се осъществява под формата на
иск по чл.21,ал.4 от СК, който иск се различава от установяване на
трансформирано лично имущество –чл.23,ал.2 от СК и от конститутивния иск по
чл.29,ал.3 от СК за определяне на по-голям дял от общото имущество.Предвид
създадената законова презумция за наличие на съвместен принос, който твърди
липсата на такава, следва да обори презумцията за наличие на съвместен принос
за придобиване на конкретни вещни права от единия съпруг по време на брака.
Тежестта за оборването на съвместния принос обаче, настоящият съдебен състав
намира, че не аргументира извод, че искът е отрицателен установителен иск, тъй
като резултатът от уважаване на иска е,
че вещното право е собственост на оборилия презумцията съпруг.Оборването на
презумцията е предпоставка за уважаване на иска, но резултатът от оборването е
признаването на собствеността за оборилия презумцията. В тази насока е
съдебната практика, установена в решение №3392 от 09.11.2016год. на РС-Пловдив
по гр.дело №8254/2016год., потвърдено с решение №332 от 27.03.2017год. на
ОС-Пловдив по в.гр.дело №171/2017год.; Решение №112 от 28.02.2018год. по
гр.дело №2703/2017год. на Горнооряховски районен съд и др. Дори в представеното от ищцата Решение №13 от
16.02.2016год. на ВКС по гр.дело №3888/2015год., III г.о. е прието с диспозитива на решението, че
ищецът е индивидуален собственик на имота, макар и в мотивите към решението да
сочи ,че искът е отрицателен установителен иск.
Ищцата се явява
един от законните наследници на Е. М. Б. и наследник по завещание на същия
наследодател. Възраженията на ответника, че е недопустимо ищцата да води
настоящия иск, настоящият съдебен състав не споделя по мотиви, изложени в
доклада на делото. За пълнота на изложението , освен изложените мотиви, съдът
споделя и извода, че ищцата се явява наследник по завещание, а не заветник. Това
е видно от представеното по делото саморъчно завещание, видно от което Е. М. Б.,
освен конкретно изброените имоти и вещи, завещава на дъщеря си и всичко от
нейното движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта
си, независимо дали е описано в завещанието, като в завещанието е записано, че текста
следва да се тълкува разширително и в полза на дъщеря й Я.Ю.А.-М.. Съгласно
чл.16,ал.1 от ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото
имущество на завещателя са общи. Такова е процесното саморъчно завещание и то
представлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на
посочената правна норма.
Съгласно
разпоредбите на параграф 4, ал.1 от ПЗР на СК в сила от 01.10.2009год.,
правилата по този кодекс, относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имущества ,придобити от съпрузите по заварени бракове. Бракът
между ответника и Е. М. Б. е заверен такъв по смисъла на закона , тъй като
същият е прекратен на 18.10.2017год.
В конкретния
случай ищцата твърди липса на съвместен принос за ответника по отношение на 47.20
% ид.части от С.О.С. с идентификатор * с адрес: *, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 121 кв., ведно с принадлежащи избени помещения № 1 и 2,
всяко едно от тях с площ от 14.68 кв.м., както и на 47.20% ид.ч. от 46 кв.м. от
ПИ с идентификатор *, с адрес *, с площ от 287 кв.м., при съседи: *, *, *,
равняващи се на 21.71 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор целият от 287 кв.м.,
тъй като тази идеална част е придобита, изцяло с лични средства на Е. М. Б., който
факт е признат от ответника с приетата по делото, подписана от ответника
декларация.
Съгласно
чл.23,ал.1 от СК, лични са вещните права , придобити по време на брака , изцяло
с лично имущество. Тази законова разпоредба очертава предпоставките, при които
възниква вместо презумираната семейна общност на придобитото по време на брака
имущество ,индивидуална собственост в полза на единия съпруг – придобито по
време на брака имущество, вложени в придобиването средства на единия съпруг и
основание да се приеме, че вложените средства имат характер на лично
имущество.В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че при придобиването на процесните идеални части от имота са вложени
изцяло лични средства на майка й Е. М. Б. с доказването на които обстоятелства
ще бъде оборена установената в чл.21 от СК презумция за съвместен принос./Решение №581 от 02.08.2010год. по гр.дело
№1329/2009год. на Iг.о. на ВКС, Решение № 843 от 21.07.2011год. на ВКС по
гр.дело №315/2010год. на IV г.о. на ВКС и др./
В тази връзка от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че по време на брака /
сключен на 06.06.1983год./ в режим на СИО, съпрузите придобиват , по силата на
решение от 30.04.1985год. по гр.дело №55 от 1985год. на ВРС следния недвижим
имот: жилище в таванския етаж, състоящо се от две стаи и салон с обща застроена
площ от 121 кв.м., заедно с 46кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ от
290.83кв.м., съставляващо имот пл.№5 в кв.437 по плана на 4-ти подрайон на град
Варна, на стойност 6 659.81лв. Като за уравнение на дяловете К.К.Б. е осъден да заплати на Държавата 3
145.90лв. и на Д. К. Б. и П. К.Б. по 1 171.31лв. Независимо, че имотът е
получен само на името на ответника и
произтича от делба на наследство, с извършването на делбата по време на
брака на ответника с Е. М. Б., ответникът получава имота в режим на СИО, тъй
като за да го придобие, той заплаща парично уравнение на останалите съделители.
Имотът щеше да бъде изключителна собственост на ответника, ако последният го
беше придобил без да заплаща парично уравнение на останалите съделители. С
оглед начина по който е извършена делбата в настоящия случай имотът е получен
на възмездно основание, като за уравнение на останалите съделители, ответникът
е заплатил парични суми, съответстващи на стойността на дяловете на всеки един
от съделителите, съобразно пазарната стойност на имота от 6 659.81лв. От
така заплатените суми, безспорно в хода на производството по делото се
установи, че сумата от 3145лв. с която е заплатен делът на Държавата,
представляват средства с извънсемеен произход. Това обстоятелство се доказва по
категоричен начин от декларацията, изхождаща от ответника, нот.заверена на
26.06.1985год. от нотариус И..К. при ВРС и декларацията от 25.06.1985год.
подписана от ответника пред двама свидетели. Декларацията има характер на
частен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверителното изявление на
своя издаден за факта, относно извънсемейния производство на средствата от
3 145лв. Тази декларация в хода на
производството по делото не беше оспорена от ответника.
Поради изложените
съображения, съдът приема, че е оборена презумцията за съвместен принос по
чл.21 СК, при придобиването на имота - жилище в таванския етаж, състоящо се от две стаи и салон
с обща застроена площ от 121 кв.м., заедно с 46кв.м.ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 290.83кв.м., съставляващо имот пл.№* в кв.* по плана на 4-ти
подрайон на град *, по време на брака между ответника и майката на ищцата в
резултат на трансформация на вложени лични средства в размер от 3 145лв.
по чл.23 СК. Вложените лични средства от майката на ищцата, отнесени към
стойността на целия имот към момента на извършване на делбата, представляват
47.20%.
По отношение претенцията
за изключване на СИО по отношение на избени помещения №1 и 2, тъй като същите
са преминали от патримониума на Държавата в този на К.К.Б. след делбата от 1985год., съдът намира
следното: Няма доказателства, че тези избени помещение, представляват
принадлежност към имота, който ответникът е придобил с делбата от 1985год.
Видно от доказателствата по делото дворното място върху което е разположена
сградата към момента на извършване на делбата е с квадратура, която надхвърля
квадратурана, която съделителите при делбата от 1985год. са получили в дял.
Т.е. няма доказателства , че с делбата от 1985год. Държавата е изгубила права
върху дворното място в цялост и няма права от Общите части в сградата.Липсват и
доказателства, че тези избени помещения следват точно получения в дял при
делбата от ответника през 1985год. имот, още повече , че към този момент са
били налице доказателства, че тези помещение са на Държавата, но не са били
включени в делбата. От приложените към делото скица на имот с идентификатор * и
скица на имот с идентификатор * се установява, че въпросните избени помещения
са записани и към двата имота. Ето защо по отношение на избените помещения,
съдът намира, че не са налице доказателства, че са към имота на ответника,
получен при делбата от 1985год. , още по-малко , че по отношение на тях е
изключен принос на ответника при придобиването им.
Към момента на
пораждане действието на процесното завещание, майката на ищцата е била
изключителен собственик 47.20 % ид.части от С.О.С. с идентификатор * с адрес: *,
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв., както и на 47.20%
ид.ч. от 46 кв.м. от ПИ с идентификатор *, с адрес *, с площ от 287 кв.м., при
съседи: *, *, *, равняващи се на 21.71 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор
целият от 287 кв.м. С оглед на което и предвид валидността на завещанието от
формална страна, тази изключителна собственост след откриване на наследството е
преминала в патримониума на ищцата.
Гореизложеното мотивира съдът да приеме
разглеждания в настоящото производство
иск за доказан и основателен, предвид на което същият
, следва да се уважи, без включените към имота избени помещения.
С
оглед изхода на процеса в настоящата инстанция, съдът присъжда на ищцата,
сторените по делото разноски, съобразно списък на
разноските по делото. Същите възлизат в размер от 460.50лв. и
се изразяват в следното: 387лв.д.т.;27.50лв. д.т. за преписи за вписване на ИМ,
41лв. д.т. за вписване на ИМ и 5лв. за съдебно удостоверение.
Водим
от горното , съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. К. Б., ЕГН **********,***,
действащ чрез пълномощника си адв.Г.Я. ***, със съдебен адрес:***, офис *, че
ищцата Я.Ю.А. - М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, партер, чрез адвокат
А.А. е изключителен собственик на 47.20 % ид.части
от С.О.С. с идентификатор * с адрес: *, с предназначение: жилище, апартамент, с
площ от 121 кв., на основание
наследяване по завещание от Е. М. Б.,починала на 18.10.2017год. и поради изключване на съвместния принос на
ответника при придобиване на имота, като
отхвърля иска в частта по отношение на избени помещения № 1 и 2, всяко едно
от тях с площ от 14.68 кв.м.,на основание чл.21,ал.4 във вр. С чл.21,ал.1 от СК.
ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН **********,***,
действащ чрез пълномощника си адв.Г.Я. ***, със съдебен адрес:***, офис * да
заплати на Я.Ю.А. - М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, партер, чрез
адвокат А.А., сумата от 460.50лв.,
сторени по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис
от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/