Р
Е Ш Е Н И Е
20.09.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
14 септември 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза
Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 436 2021
дело № по описа за година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
И.С.М., с ЕГН **********,***, е предявил жалба против Наказателно постановление (НП) № 20-5310-000091 от 10.02.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР –Кюстендил, група „КПДГПА“ Кюстендил, с което му е наложена административна санкция – „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец и основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. С., редовно упълномощен. По същество адв. С. моли съда да отмени наказателното постановление на основанията, изложени в жалбата, както и в представената по делото писмена защита. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на доверителя му.
Въззиваемата страна е изразила становище в съпроводителното писмо, като счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Направено е възражение, в случай че защитникът претендира деловодни разноски, за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Дупнишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 21.01.2020 г. актосъставителят И.П., в присъствието на свидетелите П. П. и св. К.С., съставил АУАН, за това че на 04.07.2019 г., около 17:40 на ПП 1 Е 79, км. 322+400, в посока гр. Дупница, управлява товарен автомобил „Форд Транзит“, рег. № КН 9850 ВР, като водача не спира при подаден ясен сигнал за спиране от униформен служител на „Национално ТОЛ управление“. Сигналът е подаден със стоп-палка по образец „ТОЛ“ –нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е възприел същата фактическа
обстановка и правна квалификация.
Като доказателство по делото са приложени: Декларация по чл. 188 от ЗДвП, подписаната от жалбоподателя на 20.01.2021 г.; Писмо до Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил от Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ Благоевград, получено на 10.07.2019 г.; Докладна записка; снимков материал; справка за нарушител.
В хода на съдебното следствие са разпитани
актосъставителя и един от свидетелите по акта, показанията на които са
последователни и взаимодопълващи в подкрепа на установената и описана в АУАН
фактическа обстановка. Актосъставителят не е очевидец, същият е съставил АУАН
въз основа на докладна записка, като е изпратил АУАН за подпис от свидетеля.
АУАН не е съставен в присъствие на нарушител, по преписката не са приложени
доказателства, че е изпратена покана на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН.
Същият е изпратен на адрес, като е предявен на нарушителя и е получил препис от
АУАН на 29.01.2020 г. Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, като отказът е
удостоверен с подписа и адреса на един свидетел.
Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства.
Съдът, в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, прави следните изводи:
Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
При съставяне АУАН и издаденото въз основа
на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
водят до отмяна на НП.
На първо място- АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.
Неправилно и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е съставен без присъствието на нарушителя и на свидетелите, посочени в акта, видно от показанията на св. И.П..
Наказателното постановление с издадено, без наказващия орган да изпълни задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като провери съставения против жалбоподателя АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, задължително преценявайки и събраните доказателства, в контекста на изискванията на чл. 40, ал. 1 и сл., чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, е съставен на 21.01.2020 г. по отношение на която дата липсват данни по делото жалбоподателят да е бил уведомен, че ще се съставя акта именно на тази дата и за процесното нарушение. В делото не са налице доказателства, че нарушителят е бил надлежно уведомен, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Няма данни по делото и къде лицето е следвало да се яви, за да му бъде съставен акта. В последния липсва отбелязване, че съставянето му става в отсъствие на нарушителя. В АУАН не е вписано изрично поканата до нарушителя, както и че актът с съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие (когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта). В случая, на актосъставителя с било известно лицето - нарушител, предвид наличната документация по проверката. При установяване точния смисъл и съдържанието на разпоредбите на чл. 40 - 44 от ЗАНН не е допустимо разширително тълкуване. АУАН с съставен в отсъствие на нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен. Императивността на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Едва при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Налице е специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на правоотношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт - при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тези действия са пряко свързани с осъществяване правото на защита, тъй като още при съставяне на АУАН лицето има право да даде обяснение или да направи възражение. Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка се констатира, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 oт ЗАНН е приложена, без да са налице законовите предпоставки за това. Целта на съставянето на акта в присъствие на нарушителя, актосъставителя и свидетели, тоест при участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, първо при съставянето му, така и при подписването му, гарантира правото на защита на нарушителя. Така нарушителят непосредствено възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето му, от една страна, и верността на посочените в акта обстоятелства, от друга страна. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН води до нарушаване правото на защита в пълен обем, а оттам и до единствената правна възможност - да бъде отменено. Тези нарушения на процесуалните правила не подлежат на саниране по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта, а до нарушение при съставянето му. Поради това обстоятелство АУАН не би могъл да се ползва с доказателствената сила, която има по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нсслучайно законодателят с дал императивното изискване в ал. 1 от чл. 40, а в ал. 2 на същия член е дал изключението, което също е строго определено. Поканата към нарушителя по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН следва да е изрична и конкретна. Липсата на подобна покана, води до незаконосъобразност, тъй като но този начин нарушителя не е уведомен за започнала административнонаказателна процедура спрямо него.
В настоящия случай безспорно се установи, че актосъставителят не е очевидец на извършеното административно нарушение, не е имал преки и непосредствени впечатления за деянието и не е присъствал при установяване на твърдяното нарушение. По делото се установи чрез показанията на актосъставителя), че АУАН е съставен единствено въз основа на преписка, в която се съдържа докладна записка, макар това обстоятелство да не е посочено в АУАН и НП. Въпреки, че няма пречка актосъставителя да състави АУАН въз основа лично събрани и проверени от него доказателства, това следва да с извършено в рамките на образуваното производство и по предвидения от закона ред. Докладната записка представлява писмено доказателство за извършените от съставителя на същата действия по осъществяване на контрол и вътрешноведомствен отчет, но не и за верността на направените в нея фактически констатации. Като единствено (и само) вътрешноведомствен документ, съдържанието на същата няма как да бъде оборено от жалбоподателя, а и последният няма такова задължение по ЗАНН. Докладната записка няма характера и на официален документ, а оттук същата не с доказателствено средство предвидено в НПК и затова не могат да се правят фактически изводи, базирани в нея. В тази връзка с Решение № 404/18.07.2002 г. по н. д. № 279/2002 г., III н. о., ВКС.
Достоверността на фактите във връзка с твърдяното административно нарушение не са изследвани в рамките на проведеното производство, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че НП е издадено без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства, относими за отговорността на наказаното лице. След като това е така, не може да се състави АУАН спрямо конкретно лице считайки, че е налице административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП като има данни за това само от докладна записка. Не следва и да се прибързва със съставяне на АУАН при положение, че не са събрани необходимите доказателства и не са установени по безспорен начин нарушението и неговите признаци от обективна и субективна страна.
На второ място- съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Нарушаването на тези основни правила на административнонаказателното производство от процесуален характер, е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП на процесуално основание.
Така изготвеният АУАН с незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му. От своя страна АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. При така констатираното неспазване на чл. 40 от ЗАНН се извежда извода за съществено нарушение на административнонаказателната процедура и то още при нейното начало, което само на това основание обосновава отмяна на HП, без да се разглежда същото по същество. В тази връзка е Решение № 141/09.07.2020 г. по КАНД № 129/20920 г. на Административен съд-Кюстендил.
На трето място - при издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.
В обстоятелствената част на АУАН съвсем бланкетно се твърди, че жалбоподателят като водач на МПС не спира при подаден ясен сигнал за спиране от униформен служител на Национално ТОЛ управление, който сигнал е подаден със стоп-палка по образец „TOOL“. Не е ясно (липсва посочване в акта) кой именно, в каква униформа, откъде и в изпълнение на кои функционални задължения е подал сигнала, за кого се е отнасял и своевременен и достатъчен за възприемане ли е бил, както и въз основа на какво е приел, че сигналът е бил ясен.
Нещо повече, в НП са посочени допълнителни обстоятелства около извършването на нарушението, (каквито в случая не са налице), а именно: „Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, непосочени в акта за неговото установяване, което е недопустимо доколкото с НП се санкционира установено по надлежния ред нарушение, пропуските при установяване на нарушението и неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на нарушението за първи път в НП. Съгласно изискванията на закона нарушението е следвало да бъде описано в акта за неговото установяване и посочването на нови обстоятелства около нарушението за първи път в НП води до осъществяване на неприсъщи на АНО функции - индивидуализиране на нарушението, което той санкционира, чрез установяване и дописване на обстоятелствата, при които е извършено. Разширяването на обективните предели на производството чрез въвеждането за първи път в НП на цитираните по-горе твърдения е недопустимо, защото по тези предмети жалбоподателят не е привлечен да отговаря с акта по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН (срв. решение № 148 от 08.06.2010г. по КАНД № 139/2010 г. ма Административен съд-Кюстендил).
С акта за установяване на административно нарушение се осъществява обвинението в извършване на административно нарушение и привличане на съответното лице като нарушител. Именно поради тези основни функции, които изпълнява. АУАН следва да отговаря на някои особено съществени изисквания по отношение на съдържанието си. В АУАН следва да са описани конкретно, изчерпателно и точно всички съставомерни обстоятелства, от които следва и да с напълно ясно в извършване на кое нарушение се обвинява лицето. Относно тези обстоятелства не трябва да с налице противоречие между АУАН и НП. Т.е. съответният нарушител може и следва да бъде наказан единствено за това административно нарушение, за което е обвинен с предхождащия НП АУАН. В разглежданата хипотеза тези особено съществени изисквания за законосъобразност на крайния акт - НП, не си спазени.
Гореизброените процесуални нарушения са съществени като са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя от една страна, а от друга - до нарушение на строго формалния характер на административнонаказателното производство, подчиняващо се на строго регламентирани нравила.
Независимо от констатираното по-горе, съдът счита, че следва да отбележи, че не се събраха безспорни и категорични доказателства, които доказват административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
За да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо, на първо място - да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролния орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да с установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подадения сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно п дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Член 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и е описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само е ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Доказателствата по делото не установяват подаден сигнал за спиране по начините и със средствата, предвидени от нормативните правила, вкл. от специалното правило на чл.207, предл. последно от ППЗДвП, поради което за водача не е възникнало задължение за спиране и поведението му не може да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
От показанията свидетеля К.С. - служител на Национално ТОЛ управление - се внася съмнение, че сигналът за спиране е бил своевременен и ясен и че жалбоподателят го е възприел. Той посочи, че не си спомня случая. В АУАН е записано: „(...) водачът не спира при подаден ясен сигнал за спиране от униформен служител на Национално ТОЛ управление“, тоест сигналът е бил подаден от един служител, но неизвестно от кой и в изпълнение на неизвестно кои законови функции. Свидетелите не посочиха на съдебното следствие конкретни факти и обстоятелства (например, че сигналът е бил своевременно подаден и е бил достатъчен за възприемане и че водачът не е спрял на точно посочено място за спиране), от които да е видно, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП, а това оборва доказателствената сила на АУАН, която има но чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. За да с осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да с предназначен именно за конкретния водач на ППС, съобразно обстановката /трафик, разположение. атмосферни условия, видимост и др.1, същият да е явно възприет от него, но въпреки възприетия сигнал водачът да не изпълни задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да нс изпълни неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства - показанията на служителя на Национално ТОЛ управление - не се установи от кого е подаден сигнала със стоп-палка, а още по-малко по какъв начин с подаден, респ. при какви условия и обстоятелства, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП
На следващо място, за да бъде наказан жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, е необходимо по несъмнен начин да се установи неговата вина, тоест да бъде доказано, че той е имал възможност да възприеме подадения сигнал със стоп-палка и въпреки това не е спрял. В случая не се доказа, че е подаван надлежен сигнал за спиране със стоп-палка и не е доказан умисъл на жалбоподателя за извършване на нарушението, поради което НП, относно наложеното наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, не е доказано от АНО по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона.
Член 170, ал. 3 от Глава 5 „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“ на ЗДвП гласи: „При спиране на ППС за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подават своевременно ясен сигнал със стоп-папка (...)“ На посочената в НП дата, час и място на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране със стоп-палка но реда на чл. 170, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП и не е налице отказ да спре, а и такова нарушение не е изписано в АУАН, където съвсем общо е отбелязано, че подадения сигнал е бил със стоп-палка, но без да е индивидуализирано по какъв начин, за какво и от кого е бил подаден и за кого се е отнасял, както и не е индивидуализирано при какви обстоятелства и с каква цел е бил подаден. Следователно, след като в конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за поведение, което не осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, то издаденото за това нарушение НП се явява незаконосъобразно и неправилно.
От показанията на свидетеля И.П. се установи, че към датата на процесното нарушение служителите на Национално ТОЛ управление не са имали униформи, а са били по дънки и със жълти жилетки, каквито жилетки трябва да има всеки шофьор. Тоест няма как сигналът за спиране да е подаден от униформен служител.
Свидетелските показания сочат несъответствие между установената чрез надлежни доказателствени средства релевантна фактическа обстановка и изложената такава в АУАН и НП. Сочат и определяне на правна квалификация по чл. 103 от ЗДвП в противоречие с фактите по административнонаказателната преписка. Това от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление както от формална страна относно съдържанието му, така и по същество относно дадените правни квалификации на нарушенията и налагане на наказанията при съобразяване на факти, различни от осъществените в обективната действителност.
Не на последно място, не е установено по безспорен начин авторството на санкционираното адм. нарушение. В приложената но делото декларация жалбоподателят с декларирал че е управлявал процесния автомобил на 04.07.2019 г. около 16:00 ч. В АУАН е записано, че нарушението е извършено на същата дата, но около 17:40 ч. Тоест жалбоподателят не е декларирал, че е управлявал автомобила в 17:40 ч. на 04.07.2019 г.
Правоприлагането по принцип, и в частност -
в административнонаказателного производство, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния правен
субект, с конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което неможе
да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика, тъй като последицата
от това е нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Мотивиран от изложеното и основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-5310-000091 от 10.02.2020
г. издадено от Началник група към ОДМВР
–Кюстендил, група „КПДГПА“ Кюстендил, с което на И.С.М., с ЕГН **********,***, му е наложена административна санкция – „глоба“ в размер
на 50.00 (петдесет) лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец и основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване и
протест, в 14-дневен срок, считано от датата на връчването на страните, пред
Кюстендилски административен съд на основанията предвидени в НПК и по реда на гл. ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: