Решение по адм. дело №1501/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Д. В. В., [ЕГН] от [населено място], подадена чрез адв. Д. Ж., срещу Решение №210/31.07.2025г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. №[рег. номер]-023-0001794/26.06.2025г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки (ППДНПОМ) с изх. №[рег. номер]-139-0001260/18.07.2025г., издадени от К. К., на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 121. ал. 1 и чл. 121, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението и потвърдените с него ПНПОМ и ППДНПОМ поради противоречие с процесуалния и материален закон и несъобразяване с целта на закона. Визират се нарушения на приложимите разпоредби от ДОПК. Жалбоподателят счита, че не е обоснована обезпечителна нужда. Излага твърдения за несъразмерност и непропорционалност на наложените обезпечителни мерки. Искането до съда е за отмяна на решението и потвърдените с него ПНПОМ и и ППДНПОМ. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Ж., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ТД на НАП Пловдив, в съдебно заседание се представлява се от юрк. К., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Хасково, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002624003139-020- 001/28.06.2024г. е възложено извършването на ревизия на Д. В. В., [ЕГН] за определяне на задължения за данъци, в случая данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г.

Със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16002624003139-020-002/14.03.202г. и № Р-16002624003139-020-003/13.05.2025г., срокът за извършване на ревизията е удължен, като е посочено, че същата следва да завърши до 16.07.2025г.

В хода на това ревизионно производство, К. П. Я. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в качеството на ръководител на ревизията е подала мотивирано искане с № Р-16002624003139-039-001/16.06.2025г. до Дирекция "Събиране", ТД на НАП – Пловдив на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки за задълженията, които ще бъдат установени в резултат на тази ревизия. Искането е мотивирано с това, че в хода на ревизията ще бъдат определени публични задължения с предполагаем размер на 979 109.28 лв., в т. ч. главница - 527 885.75 лв. и лихва, изчислена към 16.06.2025 г., в размер на 451 223.53 лв.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-023-0001794/26.06.2025г., издадено от К. К. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП–Пловдив, въз основа на посоченото по-горе искане на ръководителя на ревизията, след като е взето предвид, че ще се затрудни събирането на бъдещи публични вземания в предполагаем общ размер 979 109.28 лв., в т.ч. главница 527 885.75 лв. и лихви 451 223.53 към 16.06.2025г., за неговото обезпечаване на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК е наложена възбрана върху конкретно индивидуализирани недвижими имоти.

Във връзка с постановлението е изготвено заявление за вписване, отбелязване или заличаване с изх. № [рег. номер]-153-0003384/26.06.2025г. до съдия по вписванията в служба по вписванията – Пловдив. От съдия по вписванията е извършено исканото вписване на възбранените имоти.

На 17.07.2025г. е издаден ревизионен акт № Р-16002624003139-091-001/17.07.2025г., с който е приключила ревизията възложена на Д. В. В. за данъчен период 01.01.2019г.- 31.12.2022г. С ревизионния акт са установени задължения за дължим данък по чл.17 от ЗДДФЛ в размер общо главница и лихва 987 348.38 лева.

На 18.07.2025г. на основание чл. 121, ал.6 от ДОПК от К. К. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП–Пловдив, във връзка с възложената ревизия приключила с цитирания по-горе ревизионен акт, с който по отношение на Д. В. В. са установени задължения към фиска в общ размер на главница и лихва 987 348.38 лева, е издадено Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-139-0001262/18.07.2025г.

Цитираните по-горе постановления са оспорени от Д. В. В. пред директора на ТД на НАП – Пловдив, като жалбата е разгледана в производство по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 121, ал. 1 и ал.6 ДОПК и е оставена без уважение като неоснователна с Решение №210/31.07.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл. 197, ал. 1 ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата e неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 195 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда чл. 197 ДОПК. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП Пловдив. По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на трите административни акта (постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона (чл. 160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК).

Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган съгласно чл. 167, вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на ТД на НАП Пловдив, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма.

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел.

В процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки са изложени мотиви обосновали нуждата от обезпечение, основани на събраните доказателства по преписката, с оглед изискването възведено в чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 не съдържа подробни изисквания досежно минимален обем и съдържание на фактическите и правни основания, които трябва да са задължителна част от съдържанието на ПНОМ. Необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за наличие на задължителни реквизити - фактически и правни основания е от съдържанието на обстоятелствената част на акта да става ясно какво е приел за установено от фактическа страна административния орган, издател на акта и какви са правните основания за издаване на акт с точно такова съдържание. В обжалваното ПНОМ тези изисквания за наличие на фактически и правни основания на акта са изпълнени, поради което и съдът счита, че не е налице порок, правещ същите незаконосъобразни и налагащи отмяната им.

Следва да бъде отбелязано, че в административното производство, свързано с издаването на постановление за предварително обезпечаване, законодателят не е вменил на публичния изпълнител нито задължение, нито компетентност да обсъжда по същество констатациите на органите, извършващи ревизията.

По отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. След като е взел предвид размера на предполагаемото публично вземане, посочен от органа по приходите, публичният изпълнител е постановил оспорените обезпечителни мерки. Доколкото мотивите за издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки се съдържат в отправеното до публичния изпълнител искане, то неоснователно е направеното в жалбата възражение за необоснованост на издаденото постановление и на решението, с което същото е потвърдено. Административният орган е посочил фактическо и правно основание за налагане на обезпечителните мерки, размерът на вземанията, както и това че събирането им ще бъде затруднено.

Съгласно чл. 121, ал. 3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Всяко обезпечение води до накърняване на имуществената сфера на засегнатото лице, поради което при наличието на съответно имущество, нормата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК предвижда налагането избирателно на тези обезпечителни мерки, които не препятстват, или не водят до спиране на дейността на лицето. В случая няма данни за възпрепятстване или спиране дейността на ревизираното лице.

При наличие на други активи, които биха могли да послужат за обезпечаване на публичното задължение, длъжникът разполага с възможността, дадена му с нормата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК – да отправи до публичния изпълнител искане за замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно обезпечение. По делото не се съдържат данни такова искане да е било направено. Според чл. 199, ал. 2 от ДОПК, без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Видно от административната преписка, длъжникът не е предприел такива действия.

Следва да се отбележи, че в производството по реда на чл. 197 от ДОПК, административният орган, а и съдът нямат компетентност да се произнесат по правилността на направените от ревизиращите органи фактически констатации, тъй като тяхната законосъобразност е предмет на друго отделно производство, по оспорване на РА.

Не е налице и допуснато свръхобезпечение. Наложените обезпечителни мерки целят като краен резултат обезпечението на предполагаемото задължение в общ размер на 979 109.28лв./ към дата на издаване на ПНПОМ/. В този смисъл, независимо от наложените обезпечителни мерки, то при гарантиране на обезпечението в размер на 979 109.28 лева /по РА 987 348.38 лева / – по който и да е от предвидените в закона способи, обезпечителните мерки ще отпаднат по отношение на останалото движимо и/или недвижимо имущество на жалбоподателя. Неоснователни са доводите във връзка с нарушаване на установените в АПК правни принципи и конкретно принципът за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 5 от цитирания кодекс. Негово проявление са разпоредбите на чл. 195, ал. 7 и чл. 197, ал. 3 ДОПК в контекста на основанията по чл. 121, ал. 1 ДОПК, които съдът намира, че не са нарушени. В тази връзка следва да се отчете и балансът между частния интерес и защитата на публичния такъв, именно във връзка с който е наложено процесното ПНПОМ и е продължено неговото действие. Не без значение е и обстоятелството, че към дата на продължаване действието на ПНПОМ вече съществува и изпълнително основание за събиране на обезпечените вземания, тъй като ревизията е приключила с РА № Р-16002624003139-091-001/17.07.2025г., с който са установени задължения за дължим данък по чл.17 от ЗДДФЛ в размер общо главница и лихва 987 348.38 лева. Последното потвърждава липсата на съществена несъразмерност на обезпечението предвид, че мерките представляващи възбрана върху недвижими имоти са с данъчна оценка в общ размер на 636 939.75 лв.

На следващо място, с Постановление за продължаване на действието на предварителни обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-139- 0001260/18.07.2025 г. действието на наложените предварителни обезпечителни мерки е продължено на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество. В случая предпоставките за продължаване действието на предварителните обезпечителни мерки, предвидени в чл. 121, aл. 6 от ДОПК, са налице, тъй като същите са наложени в едномесечен срок от издаване на PA №Р-16002624003139-091-001/17.07.2025г. Същевременно ревизионният акт е издаден в 4 - месечния срок от налагането на първата предварителна обезпечителни мярка, съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от ДОПК. Със същия са установени задължения на Д. В. В., [ЕГН], в размер на 987 348.38 лв., в т. ч. главница в размер на 701 885.77 лв. и лихви в размер на 285 462.61 лв. От изложеното следва, че е налице законосъобразно продължаване на действието на наложените предварителни обезпечителни мерки.

Предвид изложеното, настоящият състав счита жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено за сумата от 200 (двеста) лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 197, ал. 2, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК, Административен съд – Хасково, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. В., [ЕГН] от [населено място], срещу Решение №210/31.07.2025г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № [рег. номер]-023- 0001794/26.06.2025г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-139-0001260/18.07.2025г., издадени от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 121. ал. 1 и чл. 121, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

ОСЪЖДА Д. В. В., [ЕГН] от [населено място], да заплати на ТД на НАП Пловдив разноски в размер на 200 (двеста) лева.

На основание чл. 197, ал. 4, във връзка с чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, решението не подлежи на обжалване.