№ 2561
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231100509704 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба вх. 84090/27.03.2023г. от „Кол Пойнт Ню Юръп“ЕАД срещу Решение №
3844/14.03.2023г. по гр.д. 21943/2022 г. на СРС, 56 с-в, с което са уважени исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от А. Н. И. за признаване незаконността на
прекратяването на ТПО и възстановяване на длъжността „телеагент“.
Изложени са съображения за необоснованост, процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Оспорват се изводи за служебно ползване от
работника на група в платформата „Дискорд“. Сочи се необоснованост на изводите, че
се касае само за служебен чат между служители. Счита, че е следвало да се допусне
експертиза относно възможността за достъп на лица до тази група и дали работодателя
може да контролира нейните членове и да има достъп и контрол върху споделената
информация.
Съдът кредитирал само показания на ищцовите свидетели, които били в съдебни
спорове по КТ с жалбоподателя и били уволнени за същите нарушения като ищеца.
Оспорват се изводи относно тежестта на наказанието.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.
Подадена е и частна жалба от ищеца по делото срещу определението на СРС по
1
чл. 248 ГПК, с което е отказано изменение на решението в частта по разноските. Сочи,
че му се дължи отделно възнаграждение за всеки от исковете. Счита, че има и
фактическа и правна сложност на случая и са проведени множество заседания.
Постъпил е отговор на частната жалба с който тя се оспорва.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на
ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за правилно по следните
съображения:
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ
ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на
това потестативно право. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение
съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци,
посочени в мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали събраните по
делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите
нарушение.
Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от
разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които
го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или бездействие),
противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя,
които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Когато се касае за най-
тежкото дисциплинарно наказание - уволнение по чл. 188, т. 3 КТ, няма пречка то да
бъде резултат на едно нарушение на трудовата дисциплина от работника или
служителя, което обаче следва да съответства по тежест на това наказание. Преценката
по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува
законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е
правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното
нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено
дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
2
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на
дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Съгласно константната практика на ВКС,
преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число характера на изпълняваната работа и значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към
конкретното неизпълнение.
По иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Съдът не
може да основе решението си по иска по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени
от ищеца в исковата молба.
В случая в исковата молба ищецът твърди, че уволнението му е незаконно, тъй
като: Не била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ – заповедта му била връчена
почти незабавно след искането за обяснения, като нямал реална възможност да се
запознае с дисциплинарните нарушения, в които е обвинен. Заповедта не била
мотивирана съобразно чл. 195, ал. 1 КТ – не било посочено какво конкретно
нарушение е извършил; Оспорил е да е разпространявал поверителна информация за
работодателя, достъпна и видима за неограничен брой трети лица; да е уронвал
доброто име на предприятието, както и да е допускал друго тежко дисциплинарно
нарушение; Не били спазени критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на
наказанието; Наказанието било наложено извън сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, въпреки
че работодателят знаел за комуникацията на ищеца с негови колеги в електронната
платформа „Дискорд“.
Не е било спорно и по делото се установява, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал при ответника
длъжността „Телеагент“ в отдел „Оперативен персонал“, звено „Епик геймс Ол“.
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 10125/04.04.2022 г. на
директор на „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД, връчена лично на 04.04.2022 г. в 15.52
ч., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 2 КТ (разпространяване на поверителни
за работодателя сведения), чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 (уронване на доброто име на
3
предприятието) вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ (други тежки нарушения на трудовата
дисциплина) и чл. 188, т. 3 КТ. Посочено е, че на конкретни четири дати ищецът е
разпространил поверителна за работодателя информация в група с неизвестен брой
членове и състав, част от интернет базираната платформата „Дискорд“, като по този
начин е направил поверената му в качеството на служител на компанията информация
достъпна и видима за неограничен брой трети лица, както следва: На 30.06.2021г.
публикувал екранна снимка от вътрешната работна система „Зендеск“, от която се
вижда бележка относно обработен тикет/запитване, ИД номер на акаунти на крайния
клиент и друга вътрешна информация; На 12.08.2021 г. публикувал екранна снимка, от
вътрешна работна система „PST tool“ чрез която се извършват промени по акаунтите
на потребителите, от която се виждат направени бележки по акаунта, последните
команди, които са изпълнени от него и ИД номера на акаунти на крайния потребител;
На 25.08.2021 г. публикувал екранна снимка от вътрешната работна система „Зендеск“,
от която се вижда бележка относно обработен тикет/запитване, ИД номера на акаунти
на крайния клиент и друга вътрешна информация, като под снимката е написал „по
дяволите падна ми се да го ескалирам в „Store“; На 06.09.2021 г. публикувал екранна
снимка от вътрешната работна имейл-система на която се вижда номера на
обработеното от служителя запитване/тикет; разменената с крайния клиент
кореспонденция, номерата на други запитвания и друга вътрешна информация, като
под снимката написла: „това за което говоря в Спамс“.
В заповедта е посочено, че нарушението се явява тежко с оглед спецификата на
поверителната информация, предмет на нарушението и злепоставянето на
предприятието пред трети лица, което се отразява неблагоприятно на успешността на
бизнеса.
Преди издаване на заповедта, в 15.07 ч. на 04.04.2022 г. по реда на чл. 193, ал. 1
КТ от служителя са изискани писмени обяснения.
Такива са дадени от ищеца и в тях е посочил, че групата в „Дискорд“ била група
само между съекипници, и то само за испански членове на екипа. Групата била
ползвана само за помощ помежду им във връзка със запитвания. Бил поканен от други
служители да членува в тази група, когато бил нов служител по проекта, като не
смятал, че това е забранено или че нанася вреда на дружеството.
Съгласно чл. 10 от сключения между страните трудов договор от 21.02.2020г. и
подписаната въз основа на същия декларация за конфиденциалност, служителят се
задължава по време на действието на договора и след това да счита и съхранява като
поверителна всяка информация относно работодателя и неговите клиенти,
включително производствени и търговски тайни, като, но не само сведения, които се
отнасят до договори, организации, доставчици, клиенти, колеги, съдружници,
акционери и до дружествени дела на работодателя.
4
В длъжностните характеристики, връчени на ищеца, е предвидено „При никакви
обстоятелства служителят да не споделя с трети лица имената на клиенти, фирми или
каквато и да е специфична вътрешнофирмена информация, с което би навредил на
интересите на клиентите и компанията“.
Приети по делото са и други писмени доказателства - сигнал, заповед за проверка
наличието на нарушения на трудовата дисциплина и изготвения от комисията доклад,
декларации, договори между „Епик Геймс Интернешънъл“ и „Телъс Интернешънъл
Сървисис Лимитид“ и между ответното дружество и „Трансактел Интернешънъл
Сървисис Лимитид“.
По делото са разпитани свидетели на ответника - К.Д., Х.В., В.Р., както и
свидетели на ищеца – М.А.А. Y. и F.T.J.G., последните двама в съдебни спорове с
ответника по настоящото дело за незаконни уволнения.
Св. Y. посочва, че познава ищеца, като са работили заедно при ответника.
Свидетеля е бил шеф екип на ищеца. Уволнени били по едни и същи причини.
Посочва, че са ползвали „Дискорд“, който бил частен сървър, а не публичен. Ползвали
го в екипа им за въпроси свързани с работата им. Ползвали го само хората от
испанския екип. Нямало възможност за достъп на лица които не са служители, тъй
като за достъп до групата им се изпращал линк от администратора. Посочва, че
работодателя е знаел за групата, защото служител В.П., която била Супервайзор била
администратор на групата. Групата била създадена при началото на пандемията, като
преди това проблеми се решавали в работната зала. Имало три групи- в „Дискорд“, в
„Гугъл (които били създадени в началото на пандемията) и много по-късно в
„WhatsApp“. По удобно било да се ползва „Дискорд“, защото всички виждали отговора
на въпросите, които се задавали.
Св. Gabriel посочва, че в групата в ‚Дискорд“ били само членове на испанския
екип. Групата била на приятелски начала и се ползвала за обсъждане на проблеми в
работата. Когато някой напуснел ответното дружество го изтривали и от групата
„Дискорд“. Имало курсове, но не за специално за сигурност на информацията, а
включвали закона за защита на личните данни, правото на достъп до информация.
Св. Д. посочва, че е запозната със случая като част от комисията, която изготвила
доклада. Била главен администратор и тя определила, че снимките са правени от
профила на ищца. Данните били снимков материал, от който се виждали системите,
тяхната вътрешна разработка, както и лични данни, като имейл адреси, имена на хора
които били изпращани в ел. кореспонденция от играчи. В системите имало имейли,
домашни адреси, можело да има телефони, имена, номера на лични карти. В
конкретния случай в някои снимки имало лични имейл адреси. Имало договор на
фирмата за защита на тази информация и с излизането от защитена среда той бил
нарушен. Всяка година имало опреснителен курс за правилата за защита на
5
информацията. Сигнала бил подаден и снимките в доклада също от В.П..
Св. В. посочва, че е подписал доклада по случая, като старши мениджър.
Уведомил клиента, че водят разследване за нарушаване на процедурите за сигурност, в
чието изготвяне участвал заедно с юристите на клиента („Епик геймс“) и с юристът на
компанията в период от няколко месеца от м.10.2021г., като в правилата се определяло
какво е нарушаване на сигурността. Посочва, че в конкретния случай можело да се
видят имена на човек, имейл адрес, личен адрес, информация, която може да
идентифицира компютъра, информация свързана с играча. Св. сочи, че не е достатъчно
технически компетентен да посочи до какво би довело разпространяване на IP адрес.
Св. Р. посочва, че е получила информация за нарушенията от С.В.. Тя не била
ползвала „Дискорд“. Посочва, че имало група в „WhatsApp“, която била да се
съобщава дали някой ще закъснява или няма да отиде на работа. Имало и служебен
работен чат в който се разисквали проблеми в работата и в който всички виждали
какво се пише.
От изслушаните във въззивното производство КТЕ от 13.03.2024г. и
допълнителна такава от 10.01.2025г. се установява, че снимките в процесния доклад не
установяват какви и чии са системите, които се виждат. Вещото лице в основната
експертиза дава заключение, че достъп до приложението може да се осъществи от
всяко устройство, ако няма наложени ограничения. В имейл било посочено, че никой
няма достъп до „discord.gg“.
В съдебно заседание в.л. изяснява, че е бил правен тест на адрес „discord.gg“, а
защо там е правен не може да каже, тъй като тестът е правен от ответника. Посочва, че
това е интернет страница различна от „discord.com“. Посочва, че визуализацията на
снимките не дава възможност за конкретизация на съдържанието. Изяснява, че не се
касае за скрийншоти, а за снимки с мобилен телефон. Посочва, че не може да каже
има ли група в „Дискорд“, защото са правени от ответника тестове на друга страница.
Посочва, че ако има такава група, то администратора на групата (който я е създал)
определя и нейните членове.
Допусната е допълнителна експертиза, тъй като вещото лице е посочило, че ако
види снимките в електронна среда може да каже дали е възможно и каква информация
да се извади от тях.
В Допълнителната КТЕ от 10.01.2025г. след проверка на системите на
дружеството и запознаване с процесните снимки обективирани в доклада до
работодателя (в оригинален размер) в.л. е дало заключение, че дружеството ползва
специализиран софтуер „Зендеск“, чрез който обслужва играчи и вътрешните си
системи. Този софтуер е създаден от дружеството и е специализиран за съпорт на
играчи. Хоства се на сървър на дружеството и се администрира от дружеството чрез
администратори и служители по сигурност на информацията. Софтуерът е проектиран
6
така, че за всяко запитване от играч се генерира пореден номер, който не може да се
дублира. Всеки служител се удостоверява с потребителско име и парола. Всеки
служител има достъп само до конкретните системи с които работи. Достъпът до
интернет е ограничен. Посочва, че при посещението при ответника от неговите
администратори му било посочено, че проверки били извършени освен на домейна
„discord.gg“ и на два други домейна „discord.net“ и „discord.com“ и трите домейна
липсвали в „бял списък“ с разрешени за служителите домейни. Тоест били забранени
за достъп и били недостъпни от компютърните системи на дружеството. Посочва, че от
снимките в доклада се виждат потребителско име, тикети, имейл адрес и „Ай Ди“
номера. Посочва, че чрез тези електронни адреси и Ай Ди номера не може да се
осъществи неправомерен достъп до системите на дружеството-ответник или на
дружеството „Epic Games“; не е възможно чрез тях да се установи самоличност на
конкретно физическо лице; не е възможно чрез публикуване в тези снимки на линкове
към вътрешна база данни на дружеството да се осъществява неправомерен достъп до
системите на дружеството.
В съдебно заседание пояснява, че мрежата е така направена, че само служители с
достъп могат да достъпват профилите на играчите в мрежата на „Epic Games”и че чрез
Ай Ди адрес или имейл адрес може да се стигне до профила на конкретен играч,
ако се разбие мрежата на „Epic Games” и се докаже че има хакване, за да може да
се изследва дали са достъпвани профили и от кои IP адреси. Посочва, че лице с
високи познания може да стигне до профилите, но само ако преди това премине
през защитните системи на дружеството, което би означавало пробив в техните
системи, а данни за такъв няма по делото. Посочва, че достъп до профилите в „Епик
Геймс“ се осъществява с потребителско име и парола, която се предоставя от „Епик
геймс“ и даже да се разполага с Ай Ди номер или електронен адрес без съответната
парола не може да се влезе в профила.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ , работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание на
формално основание, без да разглежда спора по същество. От значение е дали на
служителя е осигурена възможността за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ,
както и дали тези обяснения са достигнали до работодателя и същият се е запознал с
тях преди налагането на дисциплинарното наказание. Искането за даване на обяснения
за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед
осигуряване възможност за защита на работника и с оглед възможността на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да
7
даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки
конкретен случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат
работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за
обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде.
Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна
проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено
след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени.
Поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на
дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен
коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази
субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението (така решение
№ 137/02.03.2010 г. по гр.дело № 20/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 254 от
04.11.2014 г. по гр. д. № 7086/2013 г., ІV ГО на ВКС решение № 53 от 31.05.2017 г. по
гр. д. № 2943/2016 г., ІІІ ГО. на ВКС и др.).
В случая въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме,
че работодателят формално е спазил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ – искането за
обяснения е на разбираем за ищеца език – английски (за който ищеца е подписал
документ, че владее- л. 65), и в него са описани конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, в които е набеден.
Действително, обясненията е трябвало да бъдат дадени „незабавно“, а от
връчването на искането за обяснения в 15.07 ч. до връчването на заповедта за
уволнение в 15,52 ч. са изминали около 45 минути. Макар в този доста кратък срок,
служителят е дал обяснения, с които е взел становище във връзка с твърдените в
искането нарушения, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложима и
не е налице твърдяното в исковата молба нарушение на процедурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е
въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания
работник/служител да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Нито поканата за обяснения, нито заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние. Достатъчно е нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника/служителя начин,
8
като работодателят не е длъжен и да посочва кои факти е приел за установени – в този
смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 230/03.10.2013 г.
по гр.д. № 1328/2012 г. на ВКС, ІV ГО (с което е обобщена задължителната практика
на ВКС по приложението на чл. 193 и чл. 195 КТ), решение № 209/02.05.2012 г. по гр.
дело № 768/2011 г., ІV ГО, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г., ІV
ГО, решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г., ІІІ ГО, решение №
205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г., ІІІ ГО, решение № 237/24.06.2010 г. по гр.
дело № 826/2009 г., ІV ГО, решение № 688/23.11.2010 г. по гр.дело № 114/2009 г., ІV
ГО, решение № 352/03.12.2013 г. по гр.д. № 62/2013 г., ІV ГО, решение № 7 от
23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., ІІІ ГО, решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д.
№ 3135/2020 г., ІV ГО, решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2161/2021 г., ІІІ ГО и
др.
В случая дисциплинарното наказание е наложено на ищеца на основание чл. 190,
ал. 1, т. 4, пр. 2 КТ (разпространяване на поверителни за работодателя сведения), чл.
187, ал. 1, т. 8 , пр. 2 (уронване на доброто име на предприятието) и чл. 190, ал. 1, т. 7
КТ (други тежки нарушения на трудовата дисциплина). Както е разяснено с решение
№ 214 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г., ІV ГО на ВКС, хипотезата на чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1. злоупотреба с доверието на предприятието;
2. уронване на доброто име на предприятието и 3. разпространяване на поверителни за
предприятието сведения.
Поверителни за предприятието сведения са само обявените за такива с надлежен
акт - нормативен, административен, договор между работник и работодател, заповед
на работодателя.
Съобщаването им от работника или служителя е нарушение, когато са доведени
до знание на субекти, на които работникът или служителят не е имал право да ги
съобщи.
С чл. 10 от сключения между страните трудов договор от 21.02.2020 г. и
подписаната въз основа на същия декларация за конфиденциалост служителят се
задължил по време на действието на договора и след това да счита и съхранява като
поверителна всяка информация относно работодателя и неговите клиенти,
включително производствени и търговски тайни, като, но не само сведения, които се
отнасят до договори, организации, доставчици, клиенти, колеги, съдружници,
акционери и до дружествени дела на работодателя и неговите бизнес партньори. В
длъжностната характеристика е предвидено „при никакви обстоятелства служителят
да не споделя с трети лица имената на клиенти, фирми или каквато и да е специфична
вътрешнофирмена информация, с което би навредил на интересите на клиентите и
компанията“.
Тълкуването на клаузата на чл. 10 от договора във връзка със задължението по
9
длъжностна характеристика и съдържанието на декларацията за конфиденциалност на
първо място не може да обуслови извод, че посочване на ИД номера на акаунти на
крайния клиент (играч) съставлява поверителна информация.
Следва да се посочи, че според свидетеля Св. В. (на ответника) процедури за
сигурност на информацията са били изготвени с участието на този свидетел в периода
от м.10.2021г. Предвид датите на инкриминираните деяния (последното от м.09.2021г.)
не е възможно ищецът да извършил нарушение на процедурите за сигурност- към
момента на всяко от твърдените нарушения тези процедури не са съществували. Това
се потвърждава и от представените от ответника договори с трети за делото лица на
л.135 и сл. „Изменение на договор“ (л. 135) е с дата 01.01.2022г.-много след
твърдените нарушения. Именно с този документ ответника е определил какво е
нарушение на сигурността. С приложение към този документ (Документ А-л. 137 гръб)
пък са поети задължения да се организират обучения свързани със сигурността на
информацията. В договора за консултантски услуги на л.146 ответника е поел
задължения спрямо трето за делото лице да счита за поверителна информация
посочените в този договор данни.
Както и за другите договори и за този договор няма никакви твърдения и
доказателства да е бил сведен до знанието на ищеца и той да е поел задължение да
опазва данните посочени в този договор.
При това положение СГС приема, че действително обучения в релевантния
период до 06.09.2021г. е имало, но не и тясно свързани с материята за сигурност на
информацията, в който смисъл са и показанията на св. Gabriel.
Освен това и в този договор като поверителни данни се сочат: „ разпознаваема
лична информация за клиенти или служители…. имена, адреси, телефонни номера
финансова информация..“, а от заключенията на КТЕ и разясненията на вещото лице
в последното ОСЗ пред СГС става явно, че от „Аи Ди“ номерата не може да се
идентифицира конкретно лице, нито е възможно чрез тези електронни адреси и Ай Ди
номера да се осъществи неправомерен достъп до системите на дружеството-ответник
или на дружеството „Epic Games“; или чрез публикуване в тези снимки на линкове към
вътрешна база данни на дружеството да се осъществява неправомерен достъп до
системите на дружеството без преди това защитните системи на самото дружество да
бъдат „разбити“ . Следователно те не съставляват и разпознаваема лична информация
за клиенти или служители и тяхното споделяне с другите членове на „групата“ или
виждането им от външни лица не е нарушение на трудовата дисциплина щом като не е
изрично поето задължение за тяхното опазване.
Трябва да се отбележи, че нито в искането за обяснения, нито в заповедта като
разпространена поверителна информация е посочено наличието в процесните снимки
на имейл адреси на играчи-очевидно самият работодателя не смята електронните
10
адреси за поверителни данни.
На следващо място, разгласяването предполага довеждане сведенията до
знанието на трети лица, външни за ответното дружество. В случая от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на доведените от
ищеца свидетели, които напълно кореспондират с дадените от ищеца обяснения по
реда на чл. 193, ал. 1 КТ се установи, че групата в „Дискорд“ е представлявала чат
между служители на ответното дружество, съответно достъпът до тази информация не
е бил неограничен. Ползването на чат като средство за комуникация между
служителите на ответника не прави изнесените сведения публично доС.ие, поради
което не може да се приеме, че тези действия представляват „разгласяване“ на
поверителни за работодателя сведения пред трети лица.
Уронване доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е
злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е
възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и
авторитета на предприятието (така решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. д. №
112/2016 г., ІV ГО на ВКС, решение № 94 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 4088/2019 г., ІІІ
ГО на ВКС и цитираната в него друга практика на ВКС (решения №№№№
14/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ІV ГО; 232/18.05.2012 г. по гр. д. № 41/2012 г.
на ІV ГО; 229/30.10.2017 г. по гр. д. № 215/2017 г. на ІV ГО и 80/26.10.2010 г. по гр. д.
№ 4679/2008 г. на ІІ ГО). Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение
на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ , който съставлява основание за
дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може
да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от
неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и норми в
съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на
работодателя.
В случая посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
обстоятелства се свеждат до разпространяване на снимки на работната система в
платформата „Дискорд“. По изложените по-горе съображения те не съставляват
деяние, уронващо доброто име на предприятието на работодателя, тъй като не е
налице публично разгласяване на информация пред трети лица, нито пък
„разпространената“ информация е поверителна.
По отношение на последното основание, във връзка с което е наложено
процесното дисциплинарно наказание - чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ (други тежки нарушения
на трудовата дисциплина) нито в уволнителната заповед, нито в искането за
предоставяне на писмени обяснения се съдържа посочване на конкретни нарушения,
поради което не може да се направи извод за законност на наложеното дисциплинарно
наказание и на това основание. Ответникът не е представил Вътрешен правилник,
11
какъвто е твърдял да има в дружеството. Дори обаче въз основа на показанията на
доведените от ответника свидетели да се приеме, че качването на екранни снимки от
работната система в чат между служители на ответното дружество съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, с оглед установените по делото обстоятелства
въззивният съд намира, че наложеното от работодателя дисциплинарно наказание
„уволнение“ не съответства на тежестта на подобно нарушение по смисъла на чл. 189,
ал. 1 КТ, вкл. предвид чистото дисциплинарно минало на ищеца и липсата на каквито
и да било последици за работодателя (св. В.).
В горния смисъл е и съдебната практика по аналогични случаи (Решение
6220/05.12.2023г. по гр.д. 7906/2023г. на СГС, II-В с-в, недопуснато до касационен
контрол с Определение 4387/03.10.2024г. на ВКС по гр.д. 798/2024г; Решение
957/20.02.2024г. по гр.д. 7970/2023г. на СГС, II-В с-в)
По тези съображения въззивният съд намира, че атакуваната заповед за
уволнение е незаконосъобразна, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ е основателен, съответно основателен е и обусловеният от него иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Същата е неоснователна. СРС е присъдил разноски за адвокат на ищеца в размер
на 1200,00 лева, след като е уважил възражение за прекомерност. Позовал се на
разпоредбите на Наредба 1/2004г. на висшия адвокатски съвет като е съобразил и броя
на проведените заседания и предвидения към онзи момент минимален размер на
адвокатския хонорара по искове за незаконност на уволнението. Неоснователно е
твърдението, че се следват два отделни хонорара. Нормата на чл. т, ал. 1, т. 1 е ясна.
Употребения съюз „и“ за възстановяване на работа категорично сочи, че хонорарът
при дело с предмет искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 е един общ и за двата иска.
Отчетен е и броят на заседанията. Сам по себе си факта, че са разпитвани свидетели не
води до по висока сложност на делото, а производства по чл. 193 ГПК не са
провеждани по делото.
Право на разноски за настоящото въззивно производство има само въззиваемия
ищец, който претендира и доказва платен адвокатски хонорар в размер от 1800,00 лева.
не е правено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и същите следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3844/14.03.2023г. по гр.д. 21943/2022 г. на СРС, 56
12
с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Определение 14770/24.04.2023г., постановено по реда на чл.
248, ал. 1 ГПК по същото дело на СРС.
ОСЪЖДА „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин“ № 1, Телъс Тауър, да заплати на А. Н. И.,
ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, ул. „********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1800 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13